Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
819
резултата от
279
текста с корен от думите : '
Дихателни упражнения
'.
1.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Чрез горепосочените и други подобни психически
упражнения
се стига дотам, душата да развие едно съзнание различно от обикновеното.
През време на човешкия сън отразяващото взаимодействие между тялото и душата е непрекъснато; "Азът" живее само в тъкането на душевно-духовното. Обаче за обикновеното съзнание не съществува изживяване, когато тялото не отразява изживяванията. Ето защо сънят протича безсъзнателно.
Чрез горепосочените и други подобни психически упражнения се стига дотам, душата да развие едно съзнание различно от обикновеното.
Чрез това тя добива способността не само да изживява душевно-духовно, но също и така да засили изживяното в себе си, че то да се отрази, така да се каже, в самото себе си без помощта на тялото и по този начин да стигне до духовното възприятие. И едва в така изживяното душата може да познае истински себе си, може да изживее себе си в своето същество съзнателно. Както споменът извиква като по вълшебен начин минали факти на физическото изживяване от глъбините на душата, така и пред една душа, която се е подготвила чрез горепосочените упражнения, изникват от глъбините на вътрешността истински изживявания, които не принадлежат на света на сетивното битие, а принадлежат на един свят, в който душата има своята основна същина.
към текста >>
Както споменът извиква като по вълшебен начин минали факти на физическото изживяване от глъбините на душата, така и пред една душа, която се е подготвила чрез горепосочените
упражнения
, изникват от глъбините на вътрешността истински изживявания, които не принадлежат на света на сетивното битие, а принадлежат на един свят, в който душата има своята основна същина.
Обаче за обикновеното съзнание не съществува изживяване, когато тялото не отразява изживяванията. Ето защо сънят протича безсъзнателно. Чрез горепосочените и други подобни психически упражнения се стига дотам, душата да развие едно съзнание различно от обикновеното. Чрез това тя добива способността не само да изживява душевно-духовно, но също и така да засили изживяното в себе си, че то да се отрази, така да се каже, в самото себе си без помощта на тялото и по този начин да стигне до духовното възприятие. И едва в така изживяното душата може да познае истински себе си, може да изживее себе си в своето същество съзнателно.
Както споменът извиква като по вълшебен начин минали факти на физическото изживяване от глъбините на душата, така и пред една душа, която се е подготвила чрез горепосочените упражнения, изникват от глъбините на вътрешността истински изживявания, които не принадлежат на света на сетивното битие, а принадлежат на един свят, в който душата има своята основна същина.
към текста >>
Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така и на душата минала през горепосочените
упражнения
се разкрива цялото физическо изживяване, с особено оформяне на тялото, като образувано от духовно-душевното същество, което е предходило образуването на тялото.
Към това се прибавя още, че вживяването на душата в независимия от тялото духовен свят позволява истински духовно-душевното да се яви в нейното съзнание по един подобен начин, както в спомена изплува миналото. Но това духовно-душевно естество се оказва надхвърлящо отделния живот.
Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така и на душата минала през горепосочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особено оформяне на тялото, като образувано от духовно-душевното същество, което е предходило образуването на тялото.
И този предхождащ образуването на тялото живот се явява като живот прекаран в един чисто духовен свят, в който душата е живяло, преди тя да може да развие в един нов физически живот зародишните заложби на един минал физически живот. Човек трябва да се затвори пред толкова явната възможност, че силите на човешката душа са способни да се развият, когато той се възпротивява да признае, че истина говори една душа, която мимоходом изказва своята опитност, че чрез нейната работа тя действително е стигнала дотам, да знае за един духовен свят в едно съзнание отклоняващо се от обикновеното. И това знание води до духовното обгръщане на един свят от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване; че тази истинска същност се запазва духовно след смъртта, както зародишът на растението се запазва физически след смъртта на това растение. То води до познанието, че човешката душа живее в повтарящи се земни съществувания има едно чисто духовно съществуване.
към текста >>
Това става ясно, когато посочените в настоящата глава психически
упражнения
се правят с успех.
Обаче това друго съзнание може да бъде открито само чрез вътрешната психическа работа, която се освобождава от тялото. Тази работа ни учи да познаем, че душата може да има съзнание и без посредничеството на тялото. Чрез тази работа душата намира в свръхсетивното виждане състоянието, в което тя се намира, когато е положила /съблякла/ тялото. И тя констатира, че през време когато носи тялото /въплътена е в тялото/, самото тяло е това, което затъмнява онова друго съзнание. С въплътяването във физическото тялото действа така силно върху душата, че тя не може да развие охарактеризираното съзнание /свръхсетивното съзнание/ в обикновения живот.
Това става ясно, когато посочените в настоящата глава психически упражнения се правят с успех.
Тогава душата трябва съзнателно да подтисне силите които, изхождайки от тялото, заличават свободното от тялото съзнание. Това заличаване /угасване/ не може да стане вече след разлагането на тялото. Следователно описаното друго съзнание е онова, което се запазва преминавайки през редуващите се съществувания на душата и в течение на чисто духовен живот между смъртта и раждането. И от тази гледна точка не се говори за някаква мъглива душевна субстанция, а се показва една представа подобна на естественонаучните идеи, как душата продължава да съществува затова, защото в един живот се подготвя зародиш но следващият, подобно на растителния зародиш в растението. В настоящия живот се намира основата на бъдещия.
към текста >>
Той намира, че постигането на едно съзнание проникващо в духовния свят може да бъде един факт за една душа, която се отдава на определени описаните
упражнения
.
От значение ще бъде, да държим настрана от тази Духовна наука вярването, че уж нейните познания са заети от някаква по-стара религиозна форма. Човек лесно може да бъде съблазнен да вярва това, понеже например възгледът на повтарящите се земни съществувания на човека са съставна част на определени вяроизповедания. За модерния духовен изследовател не може да съществува едно такова заемане от подобни вероизповедания.
Той намира, че постигането на едно съзнание проникващо в духовния свят може да бъде един факт за една душа, която се отдава на определени описаните упражнения.
И той познава като един резултат на това съзнание, че душата продължава по охарактеризирания начин в духовния свят. Разглеждайки историята на философията от времето, когато в Гърция проблясва мисълта, за него се разкрива пътят да стигне и философски до убеждението, че ние намираме истинската същина на душата тогава, когато разглеждаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем. Мисълта се оказа възпитател на душата. Тя доведе душата до там, да бъде напълно самотна в себесъзнателния Аз. Но довеждайки я до тази самотност, тя кали нейните сили, благодарение на което душата стана способна така да се вглъбява в себе си, че заставайки на своите първични основи, да стои едновременно в най-дълбоката действителност на света.
към текста >>
2.
19. ВТОРО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
Като предпоставка за науката Западът вече не налага
упражнения
в смирение и аскетизъм, но за сметка на това изисква наличието на добра воля, човек за кратко време да се лиши от преките впечатления на живота и да навлезе в областта на чистия свят на мислите.
В началото си този труд въвежда в по-абстрактни области, където мисълта трябва да очертае ясни контури, за да стигне до сигурни точки. Но от средата на сухите понятия, читателят бива отвеждан и към конкретния живот. Аз изцяло поддържам мнението, че човек трябва да се издигне до етерното царство на понятията, ако иска да изживее всички страни на битието. Който умее да се наслаждава единствено чрез сетивата, той не познава най-големите сладости на живота. Учените от Ориента оставят учениците си първо да прекарат години наред в отшелнически и аскетичен живот, преди да споделят с тях собствените си знания.
Като предпоставка за науката Западът вече не налага упражнения в смирение и аскетизъм, но за сметка на това изисква наличието на добра воля, човек за кратко време да се лиши от преките впечатления на живота и да навлезе в областта на чистия свят на мислите.
към текста >>
3.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Пост, уединен живот, умъртвяването на плътта и определени душевни
упражнения
трябвало да служат за тази цел.
Това, което древните говорят за Мистериите, е многозначително. Посветеният е убеден, че е греховно да каже нещо, което знае, а също и това, че за непосветения е греховно да го чуе. Плутарх говори за ужасите, които са изживявали посвещаващите се, и сравнява състоянието им с приготовлението за смъртта. Посвещението трябвало да бъде предшествувано от един особен начин на живот. Този живот е имал за цел да подчини чувствеността под властта на Духа.
Пост, уединен живот, умъртвяването на плътта и определени душевни упражнения трябвало да служат за тази цел.
Това, което свързва човека с обикновения живот, трябвало да изгуби за него всяко значение. Цялата насока на неговия чувствен живот трябвало да се промени. Не можем да се усъмним в смисъла на подобни упражнения и изпитания. Мъдростта, която трябваше да бъде предложена на посвещаващия се, можеше да упражни правилно въздействие върху душата му само тогава, когато той е преобразил низшия свят на своите чувства. Той бил въвеждан в живо та на Духа и трябвало да гледа в един по-висш свят.
към текста >>
Не можем да се усъмним в смисъла на подобни
упражнения
и изпитания.
Посвещението трябвало да бъде предшествувано от един особен начин на живот. Този живот е имал за цел да подчини чувствеността под властта на Духа. Пост, уединен живот, умъртвяването на плътта и определени душевни упражнения трябвало да служат за тази цел. Това, което свързва човека с обикновения живот, трябвало да изгуби за него всяко значение. Цялата насока на неговия чувствен живот трябвало да се промени.
Не можем да се усъмним в смисъла на подобни упражнения и изпитания.
Мъдростта, която трябваше да бъде предложена на посвещаващия се, можеше да упражни правилно въздействие върху душата му само тогава, когато той е преобразил низшия свят на своите чувства. Той бил въвеждан в живо та на Духа и трябвало да гледа в един по-висш свят. Той не можел да добие отношение към този свят без предварителни упражнения и изпитания. Именно за такова отношение ставало дума. Който иска да мисли правилно за тези неща, трябва да има опитности относно интимните факти на познавателния живот.
към текста >>
Той не можел да добие отношение към този свят без предварителни
упражнения
и изпитания.
Това, което свързва човека с обикновения живот, трябвало да изгуби за него всяко значение. Цялата насока на неговия чувствен живот трябвало да се промени. Не можем да се усъмним в смисъла на подобни упражнения и изпитания. Мъдростта, която трябваше да бъде предложена на посвещаващия се, можеше да упражни правилно въздействие върху душата му само тогава, когато той е преобразил низшия свят на своите чувства. Той бил въвеждан в живо та на Духа и трябвало да гледа в един по-висш свят.
Той не можел да добие отношение към този свят без предварителни упражнения и изпитания.
Именно за такова отношение ставало дума. Който иска да мисли правилно за тези неща, трябва да има опитности относно интимните факти на познавателния живот. Той трябва да чувствува, че съществуват две твърде различни отношения към това, което предлага най-висшето познание.
към текста >>
За тази цел биха били необходими подготовката,
упражнения
та, изпитанията, цялото преобразяване на сетивния живот.
Обаче в тази тъмни на живее едно невинно щастие. Мнението на мистите било, че на това невинно щастие не трябвало да се посяга по един престъпен начин. Защото, какво би се случило най-напред, ако мистът би „издал" своята тайна? Той би изговорил думи, нищо друго освен думи. Никъде не биха се намерили усещания и чувства, които да извлекат Духа от тези думи.
За тази цел биха били необходими подготовката, упражненията, изпитанията, цялото преобразяване на сетивния живот.
Без тях посветеният би хвърлил слушателя в празнота, в нищото. Той би му отнел това, което съставлява неговото щастие и в замяна не би му дал нищо друго. Или пък не би могъл да му отнеме нищо, защото само с думи той не би могъл да промени неговия сетивен живот. Такъв слушател би почувствувал, би изживял нещо действително само при нещата, които неговите сетива долавят. Посветеният не би могъл да му даде нещо друго освен едно ужасно предчувствие, което разрушава живота.
към текста >>
4.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
Да, душевното здраве може сериозно да пострада, ако
упражнения
та, водещи към духовно развитие, не се опират на мисленето.
Ако по-нататък размислим за чисто духовните опитности, които очакват всеки човек при навлизането му в свръхсетивния свят, ще разберем, че този въпрос има и друга страна. ясновидството изисква абсолютно здрав душевен живот. И няма по-добра грижа за това здраве от истинското мислене.
Да, душевното здраве може сериозно да пострада, ако упражненията, водещи към духовно развитие, не се опират на мисленето.
Ако е вярно, че ясновидството прави един човек с нормално и здраво мислене още по-здрав и прилежен в живота, не по-малко е вярно също, че всеки страх от мисловно усилие въпреки несъмнената воля за духовно израстване води след себе си всевъзможни илюзии, празна фантастика и като цяло: Крайно погрешна жизнена нагласа. Не съществуват никакви опасности за този, който се стреми към висшето познание с оглед на казаното дотук; а то, на свой ред, е задължителна предпоставка за всяко духовно развитие. Тази предпоставка се отнася единствено до човешката душа и до човешкия Дух; абсурдно е да се говори за каквото и да е вредно въздействие, което духовното развитие би могло да има за телесното здраве.
към текста >>
В този смисъл, най-добрите
упражнения
могат да се предприемат с хора, към които изпитваме неприязън.
Нека да се опитаме, например, да не осъждаме хората, които ни заобикалят; да не изграждаме отношението си към тях с оглед на нашата симпатия или антипатия, нито с оглед на интелигентността или глупостта, които им приписваме, както обикновено се прави, а да положим усилия и ги разбирам такива, каквито са.
В този смисъл, най-добрите упражнения могат да се предприемат с хора, към които изпитваме неприязън.
Нека подтиснем с всички сили тази неприязън и без никакво предубеждение да се отворим за въздействията, които се излъчват от тях.
към текста >>
Тези
упражнения
водят към висшите познавателни цели, само ако подхождаме към тях с огромно постоянство и една свещена сериозност.
Тези упражнения водят към висшите познавателни цели, само ако подхождаме към тях с огромно постоянство и една свещена сериозност.
А който има личен опит в тези неща, добре знае, че безкористната преданост е един неподозиран източник на сили. Както топлината, произвеждана в парния котел, се превръща в подемна сила за локомотива, така и упражненията, свързани с безкористната преданост, се превръщат в сила, с чиято помощ човекът може да вижда в духовните светове.
към текста >>
Както топлината, произвеждана в парния котел, се превръща в подемна сила за локомотива, така и
упражнения
та, свързани с безкористната преданост, се превръщат в сила, с чиято помощ човекът може да вижда в духовните светове.
Тези упражнения водят към висшите познавателни цели, само ако подхождаме към тях с огромно постоянство и една свещена сериозност. А който има личен опит в тези неща, добре знае, че безкористната преданост е един неподозиран източник на сили.
Както топлината, произвеждана в парния котел, се превръща в подемна сила за локомотива, така и упражненията, свързани с безкористната преданост, се превръщат в сила, с чиято помощ човекът може да вижда в духовните светове.
към текста >>
Благодарение на тези
упражнения
, ние ставаме възприемчиви към всичко, което ни заобикаля.
Благодарение на тези упражнения, ние ставаме възприемчиви към всичко, което ни заобикаля.
Обаче към възприемателната способност трябва де се прибави и правилната оценка за нещата. Докато сме склонни да се надценяваме за сметка на обкръжаващия ни свят, ние сами си затваряме достъпа до висшето познание. Всеки, който застава пред нещата и събитията в зависимост от удоволствието или болката, които те предизвикват у него, е твърде застрашен от подобно надценяване. Ако изпитвам симпатия към един човек, аз усещам преди всичко моето отношение към него. Ако позволя на моите съждения, на моето поведение, да зависят само от това чувство на удоволствие и симпатия, аз поставям на преден план моето лично мнение и го натрапвам на света.
към текста >>
Още преди да се отдал на други
упражнения
, освен посочените, както и по време на самите тях, той трябва да насочва своите сетива към непреходната страна на нещата.
Окултният ученик трябва да установи тази връзка между своята вечна същност и вечния принцип на нещата.
Още преди да се отдал на други упражнения, освен посочените, както и по време на самите тях, той трябва да насочва своите сетива към непреходната страна на нещата.
Когато наблюдавам един камък, едно растение, едно животно, един човек, аз не бива да забравям, че всички те изразяват нещо непреходно, нещо вечно. Аз съм длъжен да задам въпроса: "как изглежда вечната страна на този преходен камък, на този преходен човек и как ще надживее тя видимите им сетивни форми? Не бива да смятаме, че подобно насочване на Духа към вечната страна на нещата ще заличи нашият усет за подробностите от всекидневието и ще ни отчужди от непосредствената действителност. Напротив. Всяко листо, всяко насекомо ще започнат да ни откриват неизброими тайни, ако ги наблюдаваме не само с физическите си очи, а и с помощта на устремения през очите човешки Дух. За живите сетивни възприятия няма да отпадне нито един нюанс от външната природа, било то светлина, цвят или звук; към тях обаче ще се прибавят безброй нови неща.
към текста >>
Под въздействието на такива
упражнения
, човек скоро забелязва, какво огромно преобразяване става с него.
Под въздействието на такива упражнения, човек скоро забелязва, какво огромно преобразяване става с него.
Той се научава да определя значимостта на всяко събитие, според отношението му към вечното и трайното. В същото време той променя и цялостната си оценка към света. Душата му е обзета от нови и силни чувства. Преходното вече не го привлича както по-рано; за него то става част от вечността и неин символ. И човек просто обиква този вечен принцип, живец във всички неща.
към текста >>
Плодовете от неговите
упражнения
се изразяват в нарастване на духовната възприемателна способност спрямо свръхсетивния свят.
Ако окултният ученик съумее да упражни желаните въздействия върху своя вътрешен живот, той постепенно напредва в духовното познание.
Плодовете от неговите упражнения се изразяват в нарастване на духовната възприемателна способност спрямо свръхсетивния свят.
Той ще узнае истинския смисъл на наставленията, които е получил относно този свят и ще ги потвърди от свой личен опит. Постигне ли тази степен, очаква го едно събитие, което той може да изживее само в определен етап от своето обучение. По един особен начин, чието значение ще му стане ясно едва тогава, той ще получи от "висшите духовни сили, ръководещи човешкия род" това, което наричаме посвещение. Той става "ученик на мъдростта". Колкото в по-малка степен свързваме това посвещение с външните условия на човешкия живот, толкова по-точна представа ще изградим за него.
към текста >>
5.
00. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
По-нататъшното задълбочаване на свръхсетивното познание непрекъснато укрепва, особено чрез
упражнения
та, описани в "Как се постигат познания за висшите светове?
"...Всяка антропософска книга разчита на това, да бъде възприета с помощта на дълбоките вътрешни изживявания на човека. Едва тогава, постепенно настъпва един вид разбиране на нещата. В началото то може и да е твърде слабо. Но то може и трябва да се появи.
По-нататъшното задълбочаване на свръхсетивното познание непрекъснато укрепва, особено чрез упражненията, описани в "Как се постигат познания за висшите светове?
". Този процес е крайно необходим на окултното обучение; но от друга страна, една правилно написана антропософска книга е длъжна да пробуди духовния живот на читателя, а не да му предлага просто сбор от мисли и разсъждения. Четенето трябва да се превърне в истинско изживяване, съпроводено от вътрешно напрежение, разтърсващ трепет и завършващ отговор. Аз добре зная до каква степен е далеч всичко, което възпроизвеждам в моите книги, от онзи момент, когато вътрешната сила на подобно изживяване ще може да озари четящата душа. Обаче зная и друго: че на всяка степен от моята вътрешна борба аз се стремя да постигна възможно най-много в тази област. Нито в стила на моите описания нито в отделните изречения може да се долови и следа от моите субективни чувства.
към текста >>
6.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И все пак не трябва да смятаме, че музикалния усет вече замества тези
упражнения
.
И той трябва да се потопи в тази чужда душевност. Длъжен е да слее своето собствено чувство с радостта или болката, които му се откриват в звуците. Той трябва да се абстрахира от това, какво представляват звуците за него, дали са му приятни или не, мелодични или дразнещи; душата му трябва да се изпълва само от онова, което се разиграва в съществото, от което идват звуците. Който обмислено и планомерно се отдава на подобно упражнение, развива способността, така да се каже, да се слива със съществото, което издава звука. Човек надарен с музикално чувство ще бъде значително улеснен в това душевно упражнение, отколкото немузикалния.
И все пак не трябва да смятаме, че музикалния усет вече замества тези упражнения.
Като окултен ученик, човек трябва да усеща по този начин цялата природа.
към текста >>
В окултното обучение този вид
упражнения
се извършват в строга последователност.
В окултното обучение този вид упражнения се извършват в строга последователност.
Учениците са длъжни под формата на упражнение да изслушват възможно най-противоречивите мисли, подтискайки у се бе си всяко одобрение и несъгласие. Нещата се свеждат не само до въздържане от една мотивирана преценка, а до премахване на всички позитивни и негативни чувства, произтичащи от личното мнение.
към текста >>
Когато тези
упражнения
се правят заедно с другите, отнасящи се до звуците в природата, тогава в душата израстват нови слухови способности.
Когато тези упражнения се правят заедно с другите, отнасящи се до звуците в природата, тогава в душата израстват нови слухови способности.
Тя започва да възприема послания от духовния свят, които не са облечени във физически звуци и не могат да бъдат чути от физическото ухо. Пробужда се възприемането на "вътрешното слово".
към текста >>
7.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Само онзи, който спазва посочените прости
упражнения
с търпение и постоянство, стига до възприемането на външните светлинни явления.
Просветлението води своето начало от съвсем обикновени изживявания. И тук нещата се свеждат до това, да се развият определени чувства и мисли, които дремят у всеки човек.
Само онзи, който спазва посочените прости упражнения с търпение и постоянство, стига до възприемането на външните светлинни явления.
В началото могат да се наблюдават по определен начин различни природни явления и царства, напр. един прозрачен, красиво оформен кристал, едно растение, едно животно. Сега ученикът трябва да насочи цялото си внимание, за да сравни минерала и животното приблизително по следния начин. Мислите, които възникват в този случай, трябва да завладеят душата и да се съпровождат от живи, подвижни чувства. Никаква друга мисъл, никакво друго чувство не бива да се намесват и да смущават съсредоточеното наблюдение.
към текста >>
Упражнения
та не трябва да се изоставят в никакъв случай.
Вероятно в самото начало нещата не са толкова лесни, но постепенно, при постоянно и търпеливо упражняване, тези чувства възникват в душата.
Упражненията не трябва да се изоставят в никакъв случай.
Първо начално споменатите чувства са налице само докато продължава наблюдението; по-късно те се запазват и за по-дълго време, а накрая се превръщат в нещо, което остава в душата. И тогава е достатъчно човек да размисли, за да бликнат двете чувства, дори и без каквито и да е наблюдения на един или друг физически предмет. От тези чувства и от свързаните с тях мисли, се изграждат органите на ясновиждането.
към текста >>
Ако към тези
упражнения
се прибави и наблюдението над едно растение, ще установим, че предизвиканото от него чувство, по своя характер и сила, заема едно място между чувствата, породени от минерала и животното.
Ако към тези упражнения се прибави и наблюдението над едно растение, ще установим, че предизвиканото от него чувство, по своя характер и сила, заема едно място между чувствата, породени от минерала и животното.
Възприемателните органи, които се образуват по този начин, можем да определим като духовни очи. С тяхна помощ човек постепенно започва да различава неща като душевни и духовни цветове.
към текста >>
Впрочем, дори и за описаните тук
упражнения
, подобно ръководство е за предпочитане.
Ако човек овладее способността да вижда с "духовните очи", рано или късно среща Същества, едни по-висши, други по-низши от него, които никога не се появяват във физическия свят. А когато се издигнат до степените, които описваме тук, пред него се откриват много и различни пътища, но никого не съветваме да продължава нататък без грижливото ръководство и без наставленията на един или друг духовен изследовател.
Впрочем, дори и за описаните тук упражнения, подобно ръководство е за предпочитане.
А след като има в себе си силата и постоянството да мине през началните степени на Просветлението, съвсем сигурно е, че той ще търси и ще открие своя предводител.
към текста >>
В противен случай,
упражнения
та водят само до притъпяване на това чувство и на този усет.
Във всеки случай е необходима голяма предпазливост и който не се съобразява с този факт, най-добре е да се откаже от по-нататъшни стъпки в окултното обучение. Окултният ученик не трябва да губи своята доброта, благородство и чувствителност към физическия свят. Напротив, в хода на окултното обучение, то непрекъснато развива своята нравствена сила, своята вътрешна чистота и дарбата си за наблюдение. Например, по време на първите степени от Просветлението, окултният ученик следва да обърне внимание на своето чувство за състрадание към хората и животните, към своя усет за красотата на природния свят.
В противен случай, упражненията водят само до притъпяване на това чувство и на този усет.
Сърцето би се вкоравило и човек би изпаднал в опасно положение.
към текста >>
В какво се изразява Просветлението, след като човек мине през описаните
упражнения
, свързани с вътрешната природа на минерала, растението и животното, и как, след Просветлението, душата се свързва с духовния свят и намира пътя към посвещението: това ще обсъдим в следващите глави, доколкото за него може да се говори открито.
В какво се изразява Просветлението, след като човек мине през описаните упражнения, свързани с вътрешната природа на минерала, растението и животното, и как, след Просветлението, душата се свързва с духовния свят и намира пътя към посвещението: това ще обсъдим в следващите глави, доколкото за него може да се говори открито.
В нашата епоха мнозина търсят пътя към окултните истини, и то по твърде различни начини, често опасни и осъдителни. Ето защо хората, които са наясно с тези неща, улесняват и другите в стремежа им да проникват в окултния свят. Тук ще изнесем само такива подробности, които могат да бъдат разбрани от обикновеното човешко мислене. Необходимо е да бъде споделена, макар и само част от истината, за да се избегне вредното въздействие на заблужденията. Но ако човек не прекалява с темпото и интензивността на посочените упражнения той изобщо не може да пострада.
към текста >>
Но ако човек не прекалява с темпото и интензивността на посочените
упражнения
той изобщо не може да пострада.
В какво се изразява Просветлението, след като човек мине през описаните упражнения, свързани с вътрешната природа на минерала, растението и животното, и как, след Просветлението, душата се свързва с духовния свят и намира пътя към посвещението: това ще обсъдим в следващите глави, доколкото за него може да се говори открито. В нашата епоха мнозина търсят пътя към окултните истини, и то по твърде различни начини, често опасни и осъдителни. Ето защо хората, които са наясно с тези неща, улесняват и другите в стремежа им да проникват в окултния свят. Тук ще изнесем само такива подробности, които могат да бъдат разбрани от обикновеното човешко мислене. Необходимо е да бъде споделена, макар и само част от истината, за да се избегне вредното въздействие на заблужденията.
Но ако човек не прекалява с темпото и интензивността на посочените упражнения той изобщо не може да пострада.
Строго трябва да бъде спазено правилото: Никой не бива да изразходва за посочените упражнения повече време и сили, отколкото му позволяват неговите задължения и неговото място в живота. Встъпването в "пътя" далеч не трябва да се съпровожда с каквато и да е външна промяна. За да се постигнат действителни резултати, необходимо е търпение. След броени минути човек трябва да прекратява упражненията и спокойно да се занимава със своята ежедневна работа, без да я смущава с мисли от упражненията. Който не е усвоил изкуството да чака в най-добрия и висш смисъл на думата, той не е подходящ за окултно обучение и никога няма да постигне значителни резултати в своя път.
към текста >>
Строго трябва да бъде спазено правилото: Никой не бива да изразходва за посочените
упражнения
повече време и сили, отколкото му позволяват неговите задължения и неговото място в живота.
В нашата епоха мнозина търсят пътя към окултните истини, и то по твърде различни начини, често опасни и осъдителни. Ето защо хората, които са наясно с тези неща, улесняват и другите в стремежа им да проникват в окултния свят. Тук ще изнесем само такива подробности, които могат да бъдат разбрани от обикновеното човешко мислене. Необходимо е да бъде споделена, макар и само част от истината, за да се избегне вредното въздействие на заблужденията. Но ако човек не прекалява с темпото и интензивността на посочените упражнения той изобщо не може да пострада.
Строго трябва да бъде спазено правилото: Никой не бива да изразходва за посочените упражнения повече време и сили, отколкото му позволяват неговите задължения и неговото място в живота.
Встъпването в "пътя" далеч не трябва да се съпровожда с каквато и да е външна промяна. За да се постигнат действителни резултати, необходимо е търпение. След броени минути човек трябва да прекратява упражненията и спокойно да се занимава със своята ежедневна работа, без да я смущава с мисли от упражненията. Който не е усвоил изкуството да чака в най-добрия и висш смисъл на думата, той не е подходящ за окултно обучение и никога няма да постигне значителни резултати в своя път.
към текста >>
След броени минути човек трябва да прекратява
упражнения
та и спокойно да се занимава със своята ежедневна работа, без да я смущава с мисли от
упражнения
та.
Необходимо е да бъде споделена, макар и само част от истината, за да се избегне вредното въздействие на заблужденията. Но ако човек не прекалява с темпото и интензивността на посочените упражнения той изобщо не може да пострада. Строго трябва да бъде спазено правилото: Никой не бива да изразходва за посочените упражнения повече време и сили, отколкото му позволяват неговите задължения и неговото място в живота. Встъпването в "пътя" далеч не трябва да се съпровожда с каквато и да е външна промяна. За да се постигнат действителни резултати, необходимо е търпение.
След броени минути човек трябва да прекратява упражненията и спокойно да се занимава със своята ежедневна работа, без да я смущава с мисли от упражненията.
Който не е усвоил изкуството да чака в най-добрия и висш смисъл на думата, той не е подходящ за окултно обучение и никога няма да постигне значителни резултати в своя път.
към текста >>
8.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
По време на всички тези
упражнения
човек не трябва да губи нито за миг съзнателния контрол над себе си.
От друга страна сме длъжни да подчертаем, че здравия усет за разграничаването между истина и илюзия трябва да се култивира непрекъснато.
По време на всички тези упражнения човек не трябва да губи нито за миг съзнателния контрол над себе си.
И в тази област той трябва да мисли така ясно, както прави това за нещата и процесите, свързани с ежедневието. Би било твърде лошо, ако той изпадне в мечтателство Разумът трябва да е ясен и трезв във всеки отделен миг. И най-голямата грешка би била сторена, ако в хода на тези упражнения някой би смутил своето равновесие и ако би престанал да разсъждава ясно и точно за обикновените неща от живота, както е вършил това по-рано. Окултният ученик непрекъснато трябва да се уверява дали не е нарушил своето вътрешно настроение, дали е останал същия в своето обичайно ежедневие. Непоколебимо вътрешно спокойствие и ясен поглед върху нещата ето какво трябва да извоюва за себе си.
към текста >>
И най-голямата грешка би била сторена, ако в хода на тези
упражнения
някой би смутил своето равновесие и ако би престанал да разсъждава ясно и точно за обикновените неща от живота, както е вършил това по-рано.
От друга страна сме длъжни да подчертаем, че здравия усет за разграничаването между истина и илюзия трябва да се култивира непрекъснато. По време на всички тези упражнения човек не трябва да губи нито за миг съзнателния контрол над себе си. И в тази област той трябва да мисли така ясно, както прави това за нещата и процесите, свързани с ежедневието. Би било твърде лошо, ако той изпадне в мечтателство Разумът трябва да е ясен и трезв във всеки отделен миг.
И най-голямата грешка би била сторена, ако в хода на тези упражнения някой би смутил своето равновесие и ако би престанал да разсъждава ясно и точно за обикновените неща от живота, както е вършил това по-рано.
Окултният ученик непрекъснато трябва да се уверява дали не е нарушил своето вътрешно настроение, дали е останал същия в своето обичайно ежедневие. Непоколебимо вътрешно спокойствие и ясен поглед върху нещата ето какво трябва да извоюва за себе си. Разбира се, строго препоръчително е да не се отдава на празно мечтателство, както и на случайни упражнения. Обсъжданата тук дисциплина на мисленето се практикува в окултните школи от най-дълбока древност и тук става дума единствено за нея. Който иска да прилага други упражнения, измислени от самия него или пък случайно дочути тук или там, ще допусне фатална грешка и скоро ще затъне в мътните води на фантастиката.
към текста >>
Разбира се, строго препоръчително е да не се отдава на празно мечтателство, както и на случайни
упражнения
.
И в тази област той трябва да мисли така ясно, както прави това за нещата и процесите, свързани с ежедневието. Би било твърде лошо, ако той изпадне в мечтателство Разумът трябва да е ясен и трезв във всеки отделен миг. И най-голямата грешка би била сторена, ако в хода на тези упражнения някой би смутил своето равновесие и ако би престанал да разсъждава ясно и точно за обикновените неща от живота, както е вършил това по-рано. Окултният ученик непрекъснато трябва да се уверява дали не е нарушил своето вътрешно настроение, дали е останал същия в своето обичайно ежедневие. Непоколебимо вътрешно спокойствие и ясен поглед върху нещата ето какво трябва да извоюва за себе си.
Разбира се, строго препоръчително е да не се отдава на празно мечтателство, както и на случайни упражнения.
Обсъжданата тук дисциплина на мисленето се практикува в окултните школи от най-дълбока древност и тук става дума единствено за нея. Който иска да прилага други упражнения, измислени от самия него или пък случайно дочути тук или там, ще допусне фатална грешка и скоро ще затъне в мътните води на фантастиката. Към гореописаното упражнение може да се прибави и друго. Нека застанем пред едно растение, което е стигнало до степента на пълното си развитие и да се проникнем от мисълта, че наближава времето, когато това растение ще умре. Нищо няма да остане от това, което сега е пред моите очи.
към текста >>
Който иска да прилага други
упражнения
, измислени от самия него или пък случайно дочути тук или там, ще допусне фатална грешка и скоро ще затъне в мътните води на фантастиката.
И най-голямата грешка би била сторена, ако в хода на тези упражнения някой би смутил своето равновесие и ако би престанал да разсъждава ясно и точно за обикновените неща от живота, както е вършил това по-рано. Окултният ученик непрекъснато трябва да се уверява дали не е нарушил своето вътрешно настроение, дали е останал същия в своето обичайно ежедневие. Непоколебимо вътрешно спокойствие и ясен поглед върху нещата ето какво трябва да извоюва за себе си. Разбира се, строго препоръчително е да не се отдава на празно мечтателство, както и на случайни упражнения. Обсъжданата тук дисциплина на мисленето се практикува в окултните школи от най-дълбока древност и тук става дума единствено за нея.
Който иска да прилага други упражнения, измислени от самия него или пък случайно дочути тук или там, ще допусне фатална грешка и скоро ще затъне в мътните води на фантастиката.
Към гореописаното упражнение може да се прибави и друго. Нека застанем пред едно растение, което е стигнало до степента на пълното си развитие и да се проникнем от мисълта, че наближава времето, когато това растение ще умре. Нищо няма да остане от това, което сега е пред моите очи. Обаче същото това растение ще образува семена и те ще дадат нови растения. Аз отново и отново се изпълвам с усещането: Ето, в това, което виждам, е скрито нещо, което аз не виждам.
към текста >>
Ако чрез подобни
упражнения
човек откликва в себе си първите признаци на духовни възприятия, той трябва да се извиси до съзерцанието на самото човешко същество.
Заблуждение с огромни последици би било, ако някой смята, че за по-удобно би могъл да стигне до целта, като чисто и просто си представя съответното семе или растение. Този, който постъпва така, също може да стигне до целта, но не и с онази сигурност, която дава описаният тук път. В повечето случаи той и неговите постижения са по-близко до фантастичното. Защото нещата не се свеждат до това, аз произволно да си изградя нови възприятия, а самата действителност да ги изгради в мен самия. Истината трябва да бликне от дълбините на моята душа; но съвсем не моят обикновен аз и вълшебникът, който ще освободи истината; този вълшебник всъщност е скрит в съществата, чиято духовна същност аз искам да съзерцавам.
Ако чрез подобни упражнения човек откликва в себе си първите признаци на духовни възприятия, той трябва да се извиси до съзерцанието на самото човешко същество.
Първоначално той ще се спре на най-обикновените прояви от човешкия живот.
към текста >>
Следващите
упражнения
са предназначени за тези, които спазват това правило.
Следващите упражнения са предназначени за тези, които спазват това правило.
към текста >>
Към разглежданите тук
упражнения
може да се добави следното.
Към разглежданите тук упражнения може да се добави следното.
Нека наблюдаваме по същия начин даден човек постига своето желание или очакване. Ако се спазват същите правила и предпазни мерки, за които ставаше дума преди малко, сега също се стига до нови духовни възприятия. В духовен смисъл, пред нас израства един вид пламък, който в средата се усеща като жълт, а в краищата с бледозелен оттенък.
към текста >>
9.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Това са, "изпитанията", през които той трябва да мине: те идват като закономерни последици от сегашния душевен живот, в случай че описаните
упражнения
са били извършени редовно и правилно.
Следователно, първите наставления, които получава окултния кандидат са свързани с един вид заместители на неговите бъдещи опитности.
Това са, "изпитанията", през които той трябва да мине: те идват като закономерни последици от сегашния душевен живот, в случай че описаните упражнения са били извършени редовно и правилно.
към текста >>
10.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Обаче всеки окултист е наясно, че нещата зависят много повече тъкмо от това обстоятелство, а не от повишаването на интелигентността или от практикуването на изкуствени
упражнения
.
Наред с гневът и раздразнението, борбата трябва да се води и срещу други душевни състояния като страхът, суеверието и предразсъдъците, суетата и честолюбието, любопитството и ненужната приказливост, склонността да разграничаваме хората според тяхното обществено положение, пол, произход и т.н. Днес е изключително трудно да се разбере, че борбата срещу такива недостатъци има нещо общо с развитието на човешките познавателни способности.
Обаче всеки окултист е наясно, че нещата зависят много повече тъкмо от това обстоятелство, а не от повишаването на интелигентността или от практикуването на изкуствени упражнения.
Мнозина вярват, че за да се бори със страхът, човек трябва да е безумно смел; че за да преодолява расовите и съсловни предразсъдъци, трябва да се откаже от различията между хората. Правилното познание е свързано с освобождаване от предразсъдъците. Още на пръв поглед е ясно, че страхът пред дадено явление ни пречи да съдим за него точно; че расовите предразсъдъци ни пречат да проникнем в душата на даден човек. Тъкмо този обикновен усет за нещата окултният ученик трябва да развие в себе си с изключителна прецизност.
към текста >>
Тук е уместно да споменем и нещо за обкръжението, всред което е редно да се извършват окултните
упражнения
.
Тук е уместно да споменем и нещо за обкръжението, всред което е редно да се извършват окултните упражнения.
Естествено, за повечето хора външните условия са различни. И все пак този, който предприема своите упражнения всред едно обкръжение, изпълнено само с егоистични интереси, ангажирано изцяло например със съвременната борба за съществуване, трябва да знае, че това обкръжение активно влияе върху изграждането на неговите душевни органи. Разбира се вътрешните закони, формиращи тези органи са достатъчно силни, за да се противопоставят на всякакви вредни влияния. Както дори и най-неподходящите условия не биха могли да превърнат лилията в бодил, така и душевните очи не могат да се превърнат в нещо различно от това, за което са предназначени, независимо от грубо егоистичната атмосфера на нашите модерни градове. Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата.
към текста >>
И все пак този, който предприема своите
упражнения
всред едно обкръжение, изпълнено само с егоистични интереси, ангажирано изцяло например със съвременната борба за съществуване, трябва да знае, че това обкръжение активно влияе върху изграждането на неговите душевни органи.
Тук е уместно да споменем и нещо за обкръжението, всред което е редно да се извършват окултните упражнения. Естествено, за повечето хора външните условия са различни.
И все пак този, който предприема своите упражнения всред едно обкръжение, изпълнено само с егоистични интереси, ангажирано изцяло например със съвременната борба за съществуване, трябва да знае, че това обкръжение активно влияе върху изграждането на неговите душевни органи.
Разбира се вътрешните закони, формиращи тези органи са достатъчно силни, за да се противопоставят на всякакви вредни влияния. Както дори и най-неподходящите условия не биха могли да превърнат лилията в бодил, така и душевните очи не могат да се превърнат в нещо различно от това, за което са предназначени, независимо от грубо егоистичната атмосфера на нашите модерни градове. Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието. Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове.
към текста >>
11.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Само този който е запознат с нещата, може да предприема в пълно съзнание
упражнения
та, водещи до познание на свръхсетивните светове.
Тук ще опишем основните въздействия върху душата на окултния ученик.
Само този който е запознат с нещата, може да предприема в пълно съзнание упражненията, водещи до познание на свръхсетивните светове.
В окултното обучение не може да се постъпи по друг начин и там всяко несигурно напипване в мрака е нещо строго забранено. Ако някой не напредва с отворени очи, може да стане медиум, но не и ясновидец в смисъла на Тайната Наука.
към текста >>
У всеки, който съзнателно практикува описаните по-горе
упражнения
за постигане на свръхсетивни познания, настъпват известни промени в неговия душевен организъм или в т.н.
У всеки, който съзнателно практикува описаните по-горе упражнения за постигане на свръхсетивни познания, настъпват известни промени в неговия душевен организъм или в т.н.
астрално тяло. Астралното тяло е възприемаемо само от ясновидеца. Можем да го сравним с един малко или много светещ духовно-душевен облак, в чийто център се намира физическото тяло на човека*.(*Астралното тяло на човека е подробно описано в моята "Теософия"). В астралния организъм стават видими по духовен път човешките инстинкти, желания, страсти и представи. Например чувствените желания биват възприемани под формата на тъмно-червени излъчвания.
към текста >>
Когато окултният ученик започне своите
упражнения
, първото събитие е, че лотосовите цветове започват да светят, а по-късно и да се въртят.
Когато окултният ученик започне своите упражнения, първото събитие е, че лотосовите цветове започват да светят, а по-късно и да се въртят.
Едва след този момент настъпва способността за ясновиждане. Защото тези "цветове" са сетивни органи на душата. Тяхното "въртене" е израз на факта, че ученикът има вече своите свръхсетивни възприятия*.(* Относно "въртенето" и "лотосовите цветове" е в сила забележката, която направихме за "виждането на цветовете). Никой не би могъл да вижда в свръхсетивния свят, преди да е развил своите астрални сетива.
към текста >>
С развитието на тези свръхсетивни органи са свързани определени душевни функции и който практикува посочените
упражнения
, вече допринася с нещо за тяхното оформяне.
С развитието на тези свръхсетивни органи са свързани определени душевни функции и който практикува посочените упражнения, вече допринася с нещо за тяхното оформяне.
Осем от листата на "16 листния лотосов цвят" са били вече формиране в предишните етапи от човешката еволюция и днешният човек няма никаква заслуга за това. Той ги е получил като дар от природата, когато все още е разполагал с едно смътно, сънищно съзнание. В тогавашните еволюционни степени на човечеството те са били в действие, макар и тяхната активност да е отговаряла само на посочената по низша степен на съзнание. Когато човешкото съзнание се "прояснява", "листата" потъмняват и преустановяват своята дейност. Другите 8 листа човек може да изгради сам с помощта на съзнателни упражнения.
към текста >>
Другите 8 листа човек може да изгради сам с помощта на съзнателни
упражнения
.
С развитието на тези свръхсетивни органи са свързани определени душевни функции и който практикува посочените упражнения, вече допринася с нещо за тяхното оформяне. Осем от листата на "16 листния лотосов цвят" са били вече формиране в предишните етапи от човешката еволюция и днешният човек няма никаква заслуга за това. Той ги е получил като дар от природата, когато все още е разполагал с едно смътно, сънищно съзнание. В тогавашните еволюционни степени на човечеството те са били в действие, макар и тяхната активност да е отговаряла само на посочената по низша степен на съзнание. Когато човешкото съзнание се "прояснява", "листата" потъмняват и преустановяват своята дейност.
Другите 8 листа човек може да изгради сам с помощта на съзнателни упражнения.
Така целият лотосов цвят става подвижен и светещ. От изграждането на всяко едно от тези 16 листа зависи придобиването на известни способности. И все пак, както вече казахме, човек може да развие съзнателно само 8 от тях; другите 8 влизат в действие от само себе си. Развитието продължава по следния начин. Човек трябва да насочи своето внимание върху определени душевни процеси, към които обикновено се отнася безгрижно и невнимателно.
към текста >>
В резултат на
упражнения
та той става все по-съвършен и по-съвършен.
Всички тези неща бяха вече обсъдени в предишните глави, но тук ще ги споменем само с оглед 16-листния лотосов цвят и неговото развитие.
В резултат на упражненията той става все по-съвършен и по-съвършен.
Всъщност от тези упражнения зависи и появата на ясновиждането. Тази дарба се развива толкова по-бързо колкото по-добре са съгласувани човешките мисли и изисквания с процесите на външния свят. Всеки, който мисли или казва нещо, без то да е в съгласие с истината, умъртвява самия зародиш на 16-листния лотосов цвят. В този смисъл, честността и усета към истината, са градивни сили; а лъжата, лицемерието и липсата на почтеност са разрушителни сили. И окултният ученик трябва да знае, че тук нещата опират не до "добрите намерения", а до реални и конкретни действия.
към текста >>
Всъщност от тези
упражнения
зависи и появата на ясновиждането.
Всички тези неща бяха вече обсъдени в предишните глави, но тук ще ги споменем само с оглед 16-листния лотосов цвят и неговото развитие. В резултат на упражненията той става все по-съвършен и по-съвършен.
Всъщност от тези упражнения зависи и появата на ясновиждането.
Тази дарба се развива толкова по-бързо колкото по-добре са съгласувани човешките мисли и изисквания с процесите на външния свят. Всеки, който мисли или казва нещо, без то да е в съгласие с истината, умъртвява самия зародиш на 16-листния лотосов цвят. В този смисъл, честността и усета към истината, са градивни сили; а лъжата, лицемерието и липсата на почтеност са разрушителни сили. И окултният ученик трябва да знае, че тук нещата опират не до "добрите намерения", а до реални и конкретни действия. Ако мисля или говоря нещо, което не отговаря на истината аз разрушавам моята свръхсетивна организация, дори и да съм имал най-добро намерения.
към текста >>
За учениците би било най-добре, ако те изобщо не споменават нищо за своите опитности и не обсъждат друго, освен лекотата или трудностите в провежданите
упражнения
.
Често пъти в началото на своето обучение, окултните ученици са изненадани колко "нелюбопитни" са учителите спрямо техните опитности и изживявания.
За учениците би било най-добре, ако те изобщо не споменават нищо за своите опитности и не обсъждат друго, освен лекотата или трудностите в провежданите упражнения.
Защото окултно подготвеният наставник разполага с коренно различни средства за преценка на техния напредък. Когато учениците директно описват своите изживявания, въпросните 8 листа от 16 листния лотосов цвят се втвърдява, вместо да се развиват в подвижни и живи форми. Нека да прибегнем до помощта на следния пример, взет от свръхсетивния, а от обикновения живот. Да предположим, че научавам една новина и веднага си съставям определено мнение по съответния въпрос.
към текста >>
Целта на посочените
упражнения
се свежда до изграждането на един вид център в областта на физическото сърце, където се зараждат етерни движения с всевъзможни духовни цветове и форми.
Когато окултното обучение напредне дотам, че описаните в предишните глави лотосови цветове започнат да се движат, ученикът вече е близо до осъществяването на това, което причинява точно определени течения и движения в неговото етерно тяло.
Целта на посочените упражнения се свежда до изграждането на един вид център в областта на физическото сърце, където се зараждат етерни движения с всевъзможни духовни цветове и форми.
В действителност този център не е някаква механична точка, а един сложен и чудно устроен организъм. Той проблясва и свети в най-различни духовни цветове и форми, които са изключително закономерни и могат да се променят извънредно бързо. Други форми и цветни потоци се разпростират към всички части на физическото тяло и излизат извън неговите очертания, пронизвайки и осветявайки цялото астрално тяло. Най-главните течения се насочват към лотосовите цветове като навлизат в отделните им листенца и започват да контролират тяхното въртеливо движение; после се устремяват към върховете на листенцата, напускат лотосовия цвят и се изгубват във външното пространство.
към текста >>
Те се състоят във вече споменатите и подобни на тях
упражнения
за медитация и концентрация, които имат точно определени въздействия.
Когато окултният ученик следва предписаните указания, той поражда такива потоци и движения в своето етерно тяло, които са в пълна хармония със законите и еволюцията на света, комуто той принадлежи. Ето защо тези указания са един вид отражение на самите еволюционни закони.
Те се състоят във вече споменатите и подобни на тях упражнения за медитация и концентрация, които имат точно определени въздействия.
Окултният ученик е длъжен редовно да изпълва цялата си душа със съдържанието на тези упражнения. Започва се с най-достъпните упражнения, целящи да задълбочат и средоточат мисловната дейност на ученика. Благодарение на тях мисленето се освобождава от всички сетивни впечатления и опитности. То се съсредоточава, така да се каже, в една точка, която човек държи под пълен контрол. Така се изгражда един временен център за потоците на етерното тяло.
към текста >>
Окултният ученик е длъжен редовно да изпълва цялата си душа със съдържанието на тези
упражнения
.
Когато окултният ученик следва предписаните указания, той поражда такива потоци и движения в своето етерно тяло, които са в пълна хармония със законите и еволюцията на света, комуто той принадлежи. Ето защо тези указания са един вид отражение на самите еволюционни закони. Те се състоят във вече споменатите и подобни на тях упражнения за медитация и концентрация, които имат точно определени въздействия.
Окултният ученик е длъжен редовно да изпълва цялата си душа със съдържанието на тези упражнения.
Започва се с най-достъпните упражнения, целящи да задълбочат и средоточат мисловната дейност на ученика. Благодарение на тях мисленето се освобождава от всички сетивни впечатления и опитности. То се съсредоточава, така да се каже, в една точка, която човек държи под пълен контрол. Така се изгражда един временен център за потоците на етерното тяло. Първоначално той е разположен не в сърдечната област, а в главата, и за ясновидеца се превръща в изходна точка за движенията на етерното тяло.
към текста >>
Започва се с най-достъпните
упражнения
, целящи да задълбочат и средоточат мисловната дейност на ученика.
Когато окултният ученик следва предписаните указания, той поражда такива потоци и движения в своето етерно тяло, които са в пълна хармония със законите и еволюцията на света, комуто той принадлежи. Ето защо тези указания са един вид отражение на самите еволюционни закони. Те се състоят във вече споменатите и подобни на тях упражнения за медитация и концентрация, които имат точно определени въздействия. Окултният ученик е длъжен редовно да изпълва цялата си душа със съдържанието на тези упражнения.
Започва се с най-достъпните упражнения, целящи да задълбочат и средоточат мисловната дейност на ученика.
Благодарение на тях мисленето се освобождава от всички сетивни впечатления и опитности. То се съсредоточава, така да се каже, в една точка, която човек държи под пълен контрол. Така се изгражда един временен център за потоците на етерното тяло. Първоначално той е разположен не в сърдечната област, а в главата, и за ясновидеца се превръща в изходна точка за движенията на етерното тяло.
към текста >>
Другата последица от тези
упражнения
е, че етерните потоци се разклоняват по най-фин начин, образувайки един вид мрежа, която обгръща цялото етерно тяло.
Другата последица от тези упражнения е, че етерните потоци се разклоняват по най-фин начин, образувайки един вид мрежа, която обгръща цялото етерно тяло.
Докато по-рано то не разполагаше с никакви външна преграда, така че жизнените потоци непосредствено нахлуваха в него и се оттегляха към общия жизнен етер, сега външните въздействия трябваше да бъдат най-напред филтрирани през споменатата етерна мрежа. Благодарение на това обстоятелство човек става чувствителен към външните етерни потоци и започва отчетливо да ги възприема. Сега идва момента, когато центърът на подвижното и диференцирано етерно тяло се измества в сърдечната област.
към текста >>
Междувременно медитациите и
упражнения
та за съсредоточаване продължават.
Междувременно медитациите и упражненията за съсредоточаване продължават.
Стига се до онази степен, при която човек се доближава до "вътрешното слово". Нещата добиват съвършено ново значение. Духовният слух прониква в тяхната най-дълбока същност; те започват да говорят на човека. Описаните етерни потоци се свързват с вечните закономерности на света, към който принадлежи и самия той. Човек започва да съизживява живота на своето обкръжение и може да го отразява в движенията на етерното си тяло.
към текста >>
Действителното му изграждане става в хода на
упражнения
та за средоточаване, за които вече стана дума.
И накрая погледът се спира по съвсем естествен начин върху истинската стойност на нещата, докато по-рано се е задоволявал с техния външен и преходен смисъл. "Всичко преходно е само символ" тази истина сега се превръща в едно непоколебимо и естествено убеждение на душата. Така трябва да бъде и с останалите четири качества. Ето как финото етерно тяло действително се преобразява под влиянието на описаните четири душевни навици. Благодарение на първия от тях, "разграничаването на истината от обикновеното мнение", възниква етерният център в главата и се подготвя този в областта на ларинкса.
Действителното му изграждане става в хода на упражненията за средоточаване, за които вече стана дума.
към текста >>
12.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако окултният ученик продължи своите
упражнения
, след известно време ще установи, че горните промени засягат не само неговите сънища, но се разпростират и върху дълбокия сън, лишен от всякакви сънища.
Описаното състояние представлява само един преход към още по-висшите степени на окултното познание.
Ако окултният ученик продължи своите упражнения, след известно време ще установи, че горните промени засягат не само неговите сънища, но се разпростират и върху дълбокия сън, лишен от всякакви сънища.
Той забелязва че състоянието на пълно безсъзнание, характерно за този вид дълбок сън, сега се прекъсва от отделните съзнателни изживявания. От непрогледния мрак на дълбокия сън просветват такива възприятия, каквито по-рано са били непознати за него. Естествено, те не могат да бъдат описани лесно, защото нашият език е пригоден за сетивния свят и почти не разполага с думи за неща, които просто не принадлежат на сетивния свят. И все пак при описанието на висшите светове сме длъжни да прибегнем към думите. А това е възможно единствено с помощта на образните, символни сравнения.
към текста >>
Човекът сам изгражда по-висшите сетива чрез
упражнения
та в хода на своето окултно обучение.
Всичко, което по-рано достигаше само до неговите мисли, сега се превръща в такова непосредствено и живо изживяване, каквото е характерно за сетивния свят. От друга страна, оказа се, че нещата и съществата от сетивния свят, не са просто това, което ни говорят за тях нашите сетивни възприятия. Те са израз и еманация на един духовен свят. И сега, този скрит доскоро духовен свят започва да звучи за окултния ученик от всички страни. Лесно е да се досетим, че тази по-висша възприемателна способност се превръща за човека в благодат само тогава, когато новите душевни сетива са в пълен ред; същото важи и за физическите сетива.
Човекът сам изгражда по-висшите сетива чрез упражненията в хода на своето окултно обучение.
към текста >>
Към тези
упражнения
принадлежи най-вече концентрацията, съсредоточаването, т. е.
Към тези упражнения принадлежи най-вече концентрацията, съсредоточаването, т. е.
насочване на вниманието към точно определени представи с тайните на света.
към текста >>
Ето как, чрез силите на духовния свят и чрез съответните
упражнения
, настъпва едно нарастващо разширение на съзнанието в условията на дълбокия сън.
Окултният ученик е длъжен да упражнява и най-строг самоконтрол. Най-добре е да се стреми към все повече яснота относно своите нови изживявания, търпеливо да изчаква и следващите, които ще се свържат с първите по най-естествен и непринуден начин.
Ето как, чрез силите на духовния свят и чрез съответните упражнения, настъпва едно нарастващо разширение на съзнанието в условията на дълбокия сън.
Все повече изживяванията се зараждат в океана на безсъзнанието и все по-кратки стават безсъзнателните периоди в рамките на дълбокия сън. Неусетно отделните опитности се сливат една в друга, без този процес да бъде смущаван от каквито и да е мисловни асоциации и умозаключения, опиращи се единствено на външния сетивен свят.
към текста >>
13.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Други органи, които се намират в подобно възходящо развитие, са
дихателни
те органи, а именно в тяхната роля като инструменти на говора.
Други органи, които се намират в подобно възходящо развитие, са дихателните органи, а именно в тяхната роля като инструменти на говора.
Понастоящем чрез тях човекът е в състояние да превръща своите мисли във въздушни вълни. Това, което изживява вътрешно, той го отпечатва чрез това във външния свят. Той превръща своите вътрешни изживявания във въздушни вълни. Вълнообразното движение на въздуха е възпроизвеждане на това, което става в неговата вътрешност. В бъдеще по този начин той все повече и повече ще се формира от своята вътрешна същност.
към текста >>
14.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
За човек, който е отдаден само на „
упражнения
та", целящи проникване в свръхсетивния свят, без да отправя своя душевен поглед към определени свръхсетивни факти, този свят остава един неясен, объркан хаос.
Истинската същност на това изживяване ще можем да си изясним едва, когато практически осъществим това, което във втората част на тази книга е описано като „път" към свръхсетивното познание. Някой твърде лесно би могъл да повярва, че трябва да е точно обратното: Че най-напред трябва да е описан тъкмо този „път". Но това не е така.
За човек, който е отдаден само на „упражненията", целящи проникване в свръхсетивния свят, без да отправя своя душевен поглед към определени свръхсетивни факти, този свят остава един неясен, объркан хаос.
Но след като се е занимавал с определени духовни факти, човек постепенно се вживява в този свят, макар и до известна степен наивно, и после си дава сметка вече извън всяка наивност как сам и в пълно съзнание е добил опитности, за които първоначално е срещнал едно или друго външно съобщение. След като проникне в света на Тайната Наука, човек се убеждава, че сигурният път към свръхсетивното познание е само този. Той ще се увери още, че всяко опасение, според което свръхсетивните познания могат да действуват отначало като догми чрез своята сугестивна сила, е неоснователно. Защото съдържанието на тези познания се извлича от такава душевна атмосфера, която отнема каквато и да е сугестивна сила и му предоставя възможността да говори и на всеки друг човек по същия начин, по който духовните истини са проговорили на него самия. Ако първоначално другият не забелязва, че е пренесен в духовния свят, това не се дължи на сугестивно повлияване, а на финия и необикновен характер, присъщ на изживяванията, които читателят изпитва с книги от този род.
към текста >>
И така, след приемането на съобщенията за духовния свят, според както те са дадени в първата част на тази книга, човек става съпознавач (Mitеrkenner) на свръхсетивния свят; а чрез практическото прилагане на описаните във втората част душевни
упражнения
, той става самостоятелен познавач на този свят.
И така, след приемането на съобщенията за духовния свят, според както те са дадени в първата част на тази книга, човек става съпознавач (Mitеrkenner) на свръхсетивния свят; а чрез практическото прилагане на описаните във втората част душевни упражнения, той става самостоятелен познавач на този свят.
към текста >>
15.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
По време на Лунното развитие родствено близки са не само
дихателни
ят и хранителният процес, но и други два вида процеси образуването на представите и размножението.
По време на Лунното развитие родствено близки са не само дихателният и хранителният процес, но и други два вида процеси образуването на представите и размножението.
Нещата и Съществата от обкръжението на Лунния човек не упражняват преки въздействия върху едни или други сетива. Напротив, представите се пораждат в смътно то и сумрачно съзнание чрез присъствието на тези неща и Същества. Тези образи се намират в много по-интимна връзка с действителната природа на обкръжаващия ги свят, отколкото съвременните сетивни възприятия, защото последните ни показват чрез цветове, звуци, миризми и т.н. само външната страна на нещата. За да си изковем едно по-ясно понятие за съзнанието на Лунните хора, нека си представим, че те са като потопени в гореописаното парообразно обкръжение.
към текста >>
Когато въздухът нахлува в неговото тяло, и полагаше основите на
дихателни
я процес, част от приетия въздух се обособяваше в един организъм, с който пък се полагаха основите на бъдещата нервна система.
Защото във въздуха действуваха силите на описаните вече висши Същества. Но в негова власт остава онази част от действуващите в проникващия въздух сили, която му принадлежи поради образуваните от по-рано етерни сили. Той е господар на една част от тези топлинни потоци. По този начин в неговото изграждане са ангажирани не само висшите Същества, но и самия той. Човек моделира в себе си въздушните формации според образите на своето астрално тяло.
Когато въздухът нахлува в неговото тяло, и полагаше основите на дихателния процес, част от приетия въздух се обособяваше в един организъм, с който пък се полагаха основите на бъдещата нервна система.
Следователно, в онези далечни времена човек поддържаше своята връзка с външния свят чрез топлината и въздуха.
към текста >>
Те пазеха своето тайнствено знание и
упражнения
та, които водеха до него, на специални места, които тук ще наречем Христови или Слънчеви светилища (или „оракули", в смисъл на място, където могат да бъдат приемани откровенията на духовите Същества.) Ако се замислим, че според свръхсетивното познание, явяването на Христос като земно събитие, което хората запознати със смисъла на Земната еволюция са предвиждали много преди самия исторически факт, казаното тук за Христос не трябва да бъде зле разбирано.
Посветените станаха предводители на останалото човечество, на което можеха да предават съзерцаваните от тях тайни. Те възпитаха свои ученици и им показаха пътищата за постигане на посвещението. До познанието на това, което по-рано можеше да се открие чрез „Христос" стигаха само онези индивиди, които принадлежаха към слънчевите човеци.
Те пазеха своето тайнствено знание и упражненията, които водеха до него, на специални места, които тук ще наречем Христови или Слънчеви светилища (или „оракули", в смисъл на място, където могат да бъдат приемани откровенията на духовите Същества.) Ако се замислим, че според свръхсетивното познание, явяването на Христос като земно събитие, което хората запознати със смисъла на Земната еволюция са предвиждали много преди самия исторически факт, казаното тук за Христос не трябва да бъде зле разбирано.
Бихме допуснали груба грешка, ако предположим, че Посветените са имали към Христос онова отношение, което стана възможно едва след физическото появяване на Христос. Тъкмо това те можеха пророчески да разберат и да обяснят на своите ученици: „Който е докоснат от силата на Слънчевото Същество, той вижда как Христос идва на Земята".
към текста >>
16.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
В хода на
упражнения
та се постига един вътрешен усет, който подсказва на ученика как да постъпва в това отношение.
Понеже хората са различно устроени, за отделния човек резултатни могат да бъдат най-различни от средствата за обучение. Що се отнася до продължителността на медитацията, нека напомним, че въздействието е толкова по-силно, колкото по-спокойна и обмислена е самата медитация. Всяко прекаляваме в тази посока трябва да се избягва.
В хода на упражненията се постига един вътрешен усет, който подсказва на ученика как да постъпва в това отношение.
към текста >>
По правило тези медитативни
упражнения
трябва да се правят продължително време, преди да се доловят техните последици.
По правило тези медитативни упражнения трябва да се правят продължително време, преди да се доловят техните последици.
Това, което безусловно се изисква за духовното обучение е: търпение и постоянство. Ако човек не буди в себе си тези две качества и не продължи своите упражнения в пълно спокойствие, така че търпението и постоянството непрекъснато да определят основното му душевно настроение, той не може да постигне много.
към текста >>
Ако човек не буди в себе си тези две качества и не продължи своите
упражнения
в пълно спокойствие, така че търпението и постоянството непрекъснато да определят основното му душевно настроение, той не може да постигне много.
По правило тези медитативни упражнения трябва да се правят продължително време, преди да се доловят техните последици. Това, което безусловно се изисква за духовното обучение е: търпение и постоянство.
Ако човек не буди в себе си тези две качества и не продължи своите упражнения в пълно спокойствие, така че търпението и постоянството непрекъснато да определят основното му душевно настроение, той не може да постигне много.
към текста >>
За духовното обучение е характерно, че поради проведеното самовъзпитание, в този момент от своето развитие душата има ясното съзнание: Преди всичко аз възприемам самата себе си в света на образите (имагинации), които се появяват в резултат на описаните
упражнения
.
Най-напред възприемаме това, което сами сме създали по този начин. В известен смисъл първото изживява не се свежда до едно себевъзприятие.
За духовното обучение е характерно, че поради проведеното самовъзпитание, в този момент от своето развитие душата има ясното съзнание: Преди всичко аз възприемам самата себе си в света на образите (имагинации), които се появяват в резултат на описаните упражнения.
Наистина, тези образи изникват като живи в един нов свят; но душата трябва да разбере, че все пак първоначално те не са нищо друго, освен отражението на нейната собствена същност, подсилена от упражненията. И тя трябва не само ясно да осмисли този факт, но и да развие волята си до такава степен, че да е в състояние по всяко време да отстрани образите от съзнанието и да ги заличи. Намирайки се всред тези образи, душата трябва да остане съвършено свободна. Тази подробност е част от истинското духовно обучение. Ако душата не успее да постигне това, в областта на духовните опитности тя би попаднала в същото положение, при което една душа в рамките на физическия свят, отправя поглед към даден предмет и е така прикована към него, че не може да погледне встрани.
към текста >>
Наистина, тези образи изникват като живи в един нов свят; но душата трябва да разбере, че все пак първоначално те не са нищо друго, освен отражението на нейната собствена същност, подсилена от
упражнения
та.
Най-напред възприемаме това, което сами сме създали по този начин. В известен смисъл първото изживява не се свежда до едно себевъзприятие. За духовното обучение е характерно, че поради проведеното самовъзпитание, в този момент от своето развитие душата има ясното съзнание: Преди всичко аз възприемам самата себе си в света на образите (имагинации), които се появяват в резултат на описаните упражнения.
Наистина, тези образи изникват като живи в един нов свят; но душата трябва да разбере, че все пак първоначално те не са нищо друго, освен отражението на нейната собствена същност, подсилена от упражненията.
И тя трябва не само ясно да осмисли този факт, но и да развие волята си до такава степен, че да е в състояние по всяко време да отстрани образите от съзнанието и да ги заличи. Намирайки се всред тези образи, душата трябва да остане съвършено свободна. Тази подробност е част от истинското духовно обучение. Ако душата не успее да постигне това, в областта на духовните опитности тя би попаднала в същото положение, при което една душа в рамките на физическия свят, отправя поглед към даден предмет и е така прикована към него, че не може да погледне встрани. При постигането на определена степен от духовното обучение, възникват вътрешни образни изживявания, които не подлежат на заличаване, и в този смисъл те представляват изключение.
към текста >>
Обаче след като медитативните
упражнения
са оказали своето въздействие, душата отхвърля безсъзнанието по време на съня и влиза в съприкосновение с душевно-духовния свят.
Ако човек се отдаде на медитиране, при подходящо внимание, той ще забележи нещо в своя сън. Той ще по чувствува, че по време на съня „не спи напълно" и че за душата му настъпват моменти, когато макар и спя ща, в известен смисъл тя вече действува. При такива състояния естествените процеси задържат влиянията на външния свят, докато в будност душата сама не може да се справи с тях.
Обаче след като медитативните упражнения са оказали своето въздействие, душата отхвърля безсъзнанието по време на съня и влиза в съприкосновение с душевно-духовния свят.
Това може да настъпи по два начина. Сега по време на съня за човека е ясно: Ето, аз се намирам в друг свят; или пък след пробуждането си той може да си спомни: Аз бях в един друг свят. В първия случай е необходима много по-голяма енергия, отколкото във втория. Ето защо при начинаещите в духовното обучение, вторият случай е по-често срещан. Постепенно това може да стигне дотам, че след пробуждането ученикът да е вече сигурен: през цялото времетраене на съня аз бях в един друг свят и сега, с пробуждането, го напускам.
към текста >>
Лесно може да възникне убеждението, че
упражнения
та за духовното обучение са нещо странично, което не държи сметка за моралното развитие на душата.
Лесно може да възникне убеждението, че упражненията за духовното обучение са нещо странично, което не държи сметка за моралното развитие на душата.
Срещу подобно убеждение трябва да изтъкнем, че моралната сила, необходима за победата над егоизма, не може да бъде постигната без моралната стойност на душата да бъде издигната до определена степен на развитие. Напредък в духовното обучение е немислим, ако в същото време човек не усети необходимостта от морално извисяване. Без морална сила, победата над егоизма е невъзможна. Всяко твърдение, че духовното обучение не е в същото време и морално обучение, не отговаря на истината. Само ако подобни изживявания са напълно непознати за даден човек, той може да повдигне възражението: А как може човек да е сигурен, че когато вярва в своите духовни възприятия, той има работа с реални процеси, а не с внушения (видения, халюцинации и т.н.)?
към текста >>
Истинското обучение винаги посочва на окултния ученик определени качества, които той трябва да развие с помощта на съответните
упражнения
.
Истинското обучение винаги посочва на окултния ученик определени качества, които той трябва да развие с помощта на съответните упражнения.
Но преди всичко: Власт на душата върху нейните мисли, чувства и воля. Начинът, според който се постига тази власт, има двойна цел. От една страна в душата трябва да се вложат до такава степен здравина, сигурност и равновесие, че тя да съхрани тези качества дори тогава, когато от нея се ражда вторият Аз. От друга страна и вторият Аз трябва да получи крепкост и вътрешна сигурност още в началото на своя път.
към текста >>
Ето защо съответните „мисловни
упражнения
" трябва да се предприемат не с далечни и сложни предмети, а с прости и близкостоящи.
Ето защо ученикът е длъжен така да упражнява мисленето си, че то само да определя своята посока и цел. Мисленето трябва да възпита в себе си вътрешна устойчивост и способността да се придържа строго към определен предмет.
Ето защо съответните „мисловни упражнения" трябва да се предприемат не с далечни и сложни предмети, а с прости и близкостоящи.
Ако човек си наложи месеци наред да насочва мислите си поне пет минути дневно към един най-обикновен предмет (например игла, молив и т.н.) и през това време да изключва всички мисли, които не са свързани с този предмет, той вече е постигнал твърде много. (Всеки ден може да се размишлява върху нов предмет, или дни наред върху един и същ.) Дори този, който се изживява като „мислител" в най-съвременния смисъл на думата, не трябва да пренебрегва подобен начин за „узряване" чрез духовното обучение. Когато човек концентрира известно време мислите си върху нещо, което му е добре познато, той може да е сигурен, че мисли обективно, предметно. Който се запитва: От какви съставни части е направен моливът? Как е станала предварителната подготовка на материалите?
към текста >>
За света на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие можем да научим много повече с помощта на прости мисловни
упражнения
, отколкото чрез сложни идеи.
Когато човек концентрира известно време мислите си върху нещо, което му е добре познато, той може да е сигурен, че мисли обективно, предметно. Който се запитва: От какви съставни части е направен моливът? Как е станала предварителната подготовка на материалите? По какъв начин са сглобени те? Кога са били изнамерени моливите и т.н., т.н., такъв човек със сигурност нагажда своите представи към действителността много повече, отколкото онзи, който размишлява за произхода на човека, или за това какво представлява животът.
За света на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие можем да научим много повече с помощта на прости мисловни упражнения, отколкото чрез сложни идеи.
Защото първоначално става дума не за това човек да мисли върху едно или друго, а да мисли обективно чрез вътрешна сила. След като човек е възпитал в себе си чувството на обективност спрямо един лесно обозрим сетивно-физически процес, неговото мислене запазва стремежа си към обективност дори тогава, когато то не е под властта на физическия сетивен свят и неговите закони. И човек отвиква от всякакви блуждаещи и необективни мисли.
към текста >>
Само с помощта на подобни
упражнения
, ученикът постига онова душевно спокойствие, което е необходимо, за да не се случи така, че при раждането, и особено при първите действия на висшия Аз, душата да започне успоредно с него един втори, нездрав живот; да не се появи един вид двойник.
Само с помощта на подобни упражнения, ученикът постига онова душевно спокойствие, което е необходимо, за да не се случи така, че при раждането, и особено при първите действия на висшия Аз, душата да започне успоредно с него един втори, нездрав живот; да не се появи един вид двойник.
Някому може да се струва, че вече е постигнал определено спокойствие в обикновения живот и следователно не се нуждае от това упражнение. Но точно на такъв човек то е необходимо по две причини. Човек може да бъде много добре и хармонично поставен всред обикновения живот, но с навлизането в един по-висш свят да се появи неувереност, която досега е била подтискана. Трябва да се знае, че за целите на духовното обучение е важно не това, което човек изглежда, че притежава като качества и способности, а това, от което се нуждае и постига в резултат на редовни упражнения. Колкото и противоречиво да изглежда това изречение, то отговаря на истината.
към текста >>
Трябва да се знае, че за целите на духовното обучение е важно не това, което човек изглежда, че притежава като качества и способности, а това, от което се нуждае и постига в резултат на редовни
упражнения
.
Само с помощта на подобни упражнения, ученикът постига онова душевно спокойствие, което е необходимо, за да не се случи така, че при раждането, и особено при първите действия на висшия Аз, душата да започне успоредно с него един втори, нездрав живот; да не се появи един вид двойник. Някому може да се струва, че вече е постигнал определено спокойствие в обикновения живот и следователно не се нуждае от това упражнение. Но точно на такъв човек то е необходимо по две причини. Човек може да бъде много добре и хармонично поставен всред обикновения живот, но с навлизането в един по-висш свят да се появи неувереност, която досега е била подтискана.
Трябва да се знае, че за целите на духовното обучение е важно не това, което човек изглежда, че притежава като качества и способности, а това, от което се нуждае и постига в резултат на редовни упражнения.
Колкото и противоречиво да изглежда това изречение, то отговаря на истината. Животът може да е възпитал в нас едни или други качества; за духовното обучение са решаващи способностите, които човек сам е възпитал в себе си. Ако животът изправи даден човек пред напрежения и конфликти, той трябва да се освободи от тях; ако обаче животът е отредил някому спокойствие, той трябва така да се самовъзпита и така да разтърси душата си, че да се проникне от необходимите нови впечатления. Който не може да се смее над нищо, е господар на живота си толкова малко, колкото и онзи, който е склонен към непрекъснат и немотивиран смях.
към текста >>
Описаните
упражнения
са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени резултати, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове.
Описаните упражнения са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени резултати, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове.
Ако човек практикува тези упражнения в достатъчен размер, той ще се натъкне в същото време на някои грешки и недостатъци в своя душевен живот; и все пак тъкмо в упражненията той ще открие необходимите средства за укрепването на своя интелектуален, чувствен и волев живот. Разбира се, той ще има нужда и от други упражнения, според своите способности, според своя темперамент и характер; те обаче идват само след като достатъчно се е занимавал с посочените основни упражнения. И така, ще забележим, че тези упражнения по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях. Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на упражненията това качество е налице.
към текста >>
Ако човек практикува тези
упражнения
в достатъчен размер, той ще се натъкне в същото време на някои грешки и недостатъци в своя душевен живот; и все пак тъкмо в
упражнения
та той ще открие необходимите средства за укрепването на своя интелектуален, чувствен и волев живот.
Описаните упражнения са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени резултати, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове.
Ако човек практикува тези упражнения в достатъчен размер, той ще се натъкне в същото време на някои грешки и недостатъци в своя душевен живот; и все пак тъкмо в упражненията той ще открие необходимите средства за укрепването на своя интелектуален, чувствен и волев живот.
Разбира се, той ще има нужда и от други упражнения, според своите способности, според своя темперамент и характер; те обаче идват само след като достатъчно се е занимавал с посочените основни упражнения. И така, ще забележим, че тези упражнения по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях. Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на упражненията това качество е налице.
към текста >>
Разбира се, той ще има нужда и от други
упражнения
, според своите способности, според своя темперамент и характер; те обаче идват само след като достатъчно се е занимавал с посочените основни
упражнения
.
Описаните упражнения са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени резултати, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове. Ако човек практикува тези упражнения в достатъчен размер, той ще се натъкне в същото време на някои грешки и недостатъци в своя душевен живот; и все пак тъкмо в упражненията той ще открие необходимите средства за укрепването на своя интелектуален, чувствен и волев живот.
Разбира се, той ще има нужда и от други упражнения, според своите способности, според своя темперамент и характер; те обаче идват само след като достатъчно се е занимавал с посочените основни упражнения.
И така, ще забележим, че тези упражнения по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях. Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на упражненията това качество е налице.
към текста >>
И така, ще забележим, че тези
упражнения
по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях.
Описаните упражнения са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени резултати, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове. Ако човек практикува тези упражнения в достатъчен размер, той ще се натъкне в същото време на някои грешки и недостатъци в своя душевен живот; и все пак тъкмо в упражненията той ще открие необходимите средства за укрепването на своя интелектуален, чувствен и волев живот. Разбира се, той ще има нужда и от други упражнения, според своите способности, според своя темперамент и характер; те обаче идват само след като достатъчно се е занимавал с посочените основни упражнения.
И така, ще забележим, че тези упражнения по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях.
Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на упражненията това качество е налице.
към текста >>
Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на
упражнения
та това качество е налице.
Описаните упражнения са извлечени от методите на духовното обучение; в хода на правилното изпълнение те предизвикват в окултния ученик не само посочените вече непосредствени резултати, но и много други косвени последици, необходими по пътя към духовните светове. Ако човек практикува тези упражнения в достатъчен размер, той ще се натъкне в същото време на някои грешки и недостатъци в своя душевен живот; и все пак тъкмо в упражненията той ще открие необходимите средства за укрепването на своя интелектуален, чувствен и волев живот. Разбира се, той ще има нужда и от други упражнения, според своите способности, според своя темперамент и характер; те обаче идват само след като достатъчно се е занимавал с посочените основни упражнения. И така, ще забележим, че тези упражнения по косвен път постепенно предизвикват дори това, което първоначално изглежда, че липсва в тях.
Ако например на даден човек липсва самоувереност, след известно време ще установим, че с помощта на упражненията това качество е налице.
към текста >>
(В моята книга „Как се постигат познания за висшите светове" са описани и други специални
упражнения
.)
(В моята книга „Как се постигат познания за висшите светове" са описани и други специални упражнения.)
към текста >>
" са описани начини на медитиране и
упражнения
, които действуват върху един или друг орган.) Истинското обучение насочва отделните
упражнения
на ученика по такъв начин, че органите могат да се образуват един след друг или заедно.
Въпросните органи не съществуват в човека като нещо, което може да се види по сетивен път, също както около човека няма никаква „мъгла", когато той например мисли. Който на всяка цена държи да си представи свръхсетивното по сетивен път, той неизбежно попада в недоразумения. Макар че тази забележка беше излишна, тя трябваше да бъде направена, защото винаги се намират устремени към свръхсетивния свят хора, които не желаят да си го представят по друг, освен по сетивен начин; а и винаги се намират противници на свръхсетивното познание, които вярват, че духовният изследовател говори за „лотосови цветове" като за фини и достъпни за сетивата форми. Всяка правилна медитация, която се практикува с оглед на имагинативното познание, оказва своето въздействие върху даден орган. (В моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
" са описани начини на медитиране и упражнения, които действуват върху един или друг орган.) Истинското обучение насочва отделните упражнения на ученика по такъв начин, че органите могат да се образуват един след друг или заедно.
За тяхното развитие се изисква много търпение и постоянство. Ако човек притежава само онова търпение, което се изисква от обикновените условия на живота, той няма да постигне много. Защото трябва да измине дълго, много дълго време, докато органите бъдат така развити, че ученикът да получи с тях възприятия от духовния свят. В този момент за него настъпва това, което наричаме озарение, за разлика от подготовката или пречистването, които се свеждат до редовни упражнения с цел изграждане на органите. (Говорим за „пречистване", защото чрез съоветните упражнения ученикът пречиства определена област на вътрешния живот от всичко онова, чиито източници са в сетивния свят.) Възможно е да се случи и така, че още преди истинското озарение, човек да има отделни „проблясъци" от по-висшия свят.
към текста >>
В този момент за него настъпва това, което наричаме озарение, за разлика от подготовката или пречистването, които се свеждат до редовни
упражнения
с цел изграждане на органите.
(В моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " са описани начини на медитиране и упражнения, които действуват върху един или друг орган.) Истинското обучение насочва отделните упражнения на ученика по такъв начин, че органите могат да се образуват един след друг или заедно. За тяхното развитие се изисква много търпение и постоянство. Ако човек притежава само онова търпение, което се изисква от обикновените условия на живота, той няма да постигне много. Защото трябва да измине дълго, много дълго време, докато органите бъдат така развити, че ученикът да получи с тях възприятия от духовния свят.
В този момент за него настъпва това, което наричаме озарение, за разлика от подготовката или пречистването, които се свеждат до редовни упражнения с цел изграждане на органите.
(Говорим за „пречистване", защото чрез съоветните упражнения ученикът пречиства определена област на вътрешния живот от всичко онова, чиито източници са в сетивния свят.) Възможно е да се случи и така, че още преди истинското озарение, човек да има отделни „проблясъци" от по-висшия свят. Тях той трябва да приеме с благодарност. Те могат вече да го направят свидетел на духовния свят. Но той съвсем не бива да се разколебана, ако по време на неговата подготовка, колкото и продължителна да му се струва тя, това не се случи. Ако някой изобщо изпадне в нетърпение, че „не вижда още нищо", той не е изградил правилно отношение към висшите светове.
към текста >>
(Говорим за „пречистване", защото чрез съоветните
упражнения
ученикът пречиства определена област на вътрешния живот от всичко онова, чиито източници са в сетивния свят.) Възможно е да се случи и така, че още преди истинското озарение, човек да има отделни „проблясъци" от по-висшия свят.
" са описани начини на медитиране и упражнения, които действуват върху един или друг орган.) Истинското обучение насочва отделните упражнения на ученика по такъв начин, че органите могат да се образуват един след друг или заедно. За тяхното развитие се изисква много търпение и постоянство. Ако човек притежава само онова търпение, което се изисква от обикновените условия на живота, той няма да постигне много. Защото трябва да измине дълго, много дълго време, докато органите бъдат така развити, че ученикът да получи с тях възприятия от духовния свят. В този момент за него настъпва това, което наричаме озарение, за разлика от подготовката или пречистването, които се свеждат до редовни упражнения с цел изграждане на органите.
(Говорим за „пречистване", защото чрез съоветните упражнения ученикът пречиства определена област на вътрешния живот от всичко онова, чиито източници са в сетивния свят.) Възможно е да се случи и така, че още преди истинското озарение, човек да има отделни „проблясъци" от по-висшия свят.
Тях той трябва да приеме с благодарност. Те могат вече да го направят свидетел на духовния свят. Но той съвсем не бива да се разколебана, ако по време на неговата подготовка, колкото и продължителна да му се струва тя, това не се случи. Ако някой изобщо изпадне в нетърпение, че „не вижда още нищо", той не е изградил правилно отношение към висшите светове. Такова отношение постига само онзи, за когото упражненията са нещо като самоцел.
към текста >>
Такова отношение постига само онзи, за когото
упражнения
та са нещо като самоцел.
(Говорим за „пречистване", защото чрез съоветните упражнения ученикът пречиства определена област на вътрешния живот от всичко онова, чиито източници са в сетивния свят.) Възможно е да се случи и така, че още преди истинското озарение, човек да има отделни „проблясъци" от по-висшия свят. Тях той трябва да приеме с благодарност. Те могат вече да го направят свидетел на духовния свят. Но той съвсем не бива да се разколебана, ако по време на неговата подготовка, колкото и продължителна да му се струва тя, това не се случи. Ако някой изобщо изпадне в нетърпение, че „не вижда още нищо", той не е изградил правилно отношение към висшите светове.
Такова отношение постига само онзи, за когото упражненията са нещо като самоцел.
Тези упражнения са в действителност един вид работа над духовно-душевната същност на човека, а именно над неговото астрално тяло. И дори когато „не вижда нищо", човек усеща: „Сега аз работя в духовно-душевен смисъл". Подобно усещане няма да е налице, ако човек предварително си състави мнението, според което иска да „види" едно или друго. Тогава той просто ще подминава това, което всъщност има неизмеримо значение. Впрочем необходимо е внимателно да наблюдаваме всичко, което изпитваме по време на упражненията и което коренно се различава от всички изживявания в сетивния свят.
към текста >>
Тези
упражнения
са в действителност един вид работа над духовно-душевната същност на човека, а именно над неговото астрално тяло.
Тях той трябва да приеме с благодарност. Те могат вече да го направят свидетел на духовния свят. Но той съвсем не бива да се разколебана, ако по време на неговата подготовка, колкото и продължителна да му се струва тя, това не се случи. Ако някой изобщо изпадне в нетърпение, че „не вижда още нищо", той не е изградил правилно отношение към висшите светове. Такова отношение постига само онзи, за когото упражненията са нещо като самоцел.
Тези упражнения са в действителност един вид работа над духовно-душевната същност на човека, а именно над неговото астрално тяло.
И дори когато „не вижда нищо", човек усеща: „Сега аз работя в духовно-душевен смисъл". Подобно усещане няма да е налице, ако човек предварително си състави мнението, според което иска да „види" едно или друго. Тогава той просто ще подминава това, което всъщност има неизмеримо значение. Впрочем необходимо е внимателно да наблюдаваме всичко, което изпитваме по време на упражненията и което коренно се различава от всички изживявания в сетивния свят. И тогава ще забележим, че работим в нашето астрално тяло не като в неутрална субстанция, и че в него живее един съвършено различен свят, до който изобщо не можем да се доберем по сетивен път.
към текста >>
Впрочем необходимо е внимателно да наблюдаваме всичко, което изпитваме по време на
упражнения
та и което коренно се различава от всички изживявания в сетивния свят.
Такова отношение постига само онзи, за когото упражненията са нещо като самоцел. Тези упражнения са в действителност един вид работа над духовно-душевната същност на човека, а именно над неговото астрално тяло. И дори когато „не вижда нищо", човек усеща: „Сега аз работя в духовно-душевен смисъл". Подобно усещане няма да е налице, ако човек предварително си състави мнението, според което иска да „види" едно или друго. Тогава той просто ще подминава това, което всъщност има неизмеримо значение.
Впрочем необходимо е внимателно да наблюдаваме всичко, което изпитваме по време на упражненията и което коренно се различава от всички изживявания в сетивния свят.
И тогава ще забележим, че работим в нашето астрално тяло не като в неутрална субстанция, и че в него живее един съвършено различен свят, до който изобщо не можем да се доберем по сетивен път. Върху астралното тяло действуват висши Същества, както върху физическото тяло действува целият физически сетивен свят. И така, ако човек сам не се затваря пред тази възможност, той се „сблъсква" с по-висшия живот в своето собствено астрално тяло. Ако някой непрекъснато повтаря: „Аз не възприемам нищо", тогава нещата стоят така, че той си е внушил да получи дадено възприятие по някакъв начин, и след като това не се получи, той казва: „Аз не виждам нищо". Но който постигне истинско разбиране за упражненията и медитирането, там той открива нещо, което обиква заради самите тях.
към текста >>
Но който постигне истинско разбиране за
упражнения
та и медитирането, там той открива нещо, което обиква заради самите тях.
Впрочем необходимо е внимателно да наблюдаваме всичко, което изпитваме по време на упражненията и което коренно се различава от всички изживявания в сетивния свят. И тогава ще забележим, че работим в нашето астрално тяло не като в неутрална субстанция, и че в него живее един съвършено различен свят, до който изобщо не можем да се доберем по сетивен път. Върху астралното тяло действуват висши Същества, както върху физическото тяло действува целият физически сетивен свят. И така, ако човек сам не се затваря пред тази възможност, той се „сблъсква" с по-висшия живот в своето собствено астрално тяло. Ако някой непрекъснато повтаря: „Аз не възприемам нищо", тогава нещата стоят така, че той си е внушил да получи дадено възприятие по някакъв начин, и след като това не се получи, той казва: „Аз не виждам нищо".
Но който постигне истинско разбиране за упражненията и медитирането, там той открива нещо, което обиква заради самите тях.
И тогава той знае, че чрез самото медитиране е поставен в един духовно-душевен свят, за да очаква с търпение и смирение какво ще се случи по-нататък. Това усещане на окултния ученик може да бъде осъзнато най-добре, ако си послужим със следните думи: „Аз искам да правя всички упражнения, които са подходящи за мен, и зная, че в определеното време ще получа това, което е важно за мен. Аз не го изисквам с нетърпение, а винаги съм готов да го приема." Срещу подобно настроение не може да се отправи възражението: „Да, но това означава, че на окултния ученик се налага безкрайно дълго време да върви, напипвайки в мрака, защото дали медитациите му са на прав път, се разбира едва когато резултатът е налице". Обаче нещата не стоят така и не резултатът е меродавен за правилния ход на упражненията. Когато окултният ученик изгради верен подход към упражненията, тогава задоволството от самото медитиране, а не постигнатият резултат му показва, че е на прав път.
към текста >>
Това усещане на окултния ученик може да бъде осъзнато най-добре, ако си послужим със следните думи: „Аз искам да правя всички
упражнения
, които са подходящи за мен, и зная, че в определеното време ще получа това, което е важно за мен.
Върху астралното тяло действуват висши Същества, както върху физическото тяло действува целият физически сетивен свят. И така, ако човек сам не се затваря пред тази възможност, той се „сблъсква" с по-висшия живот в своето собствено астрално тяло. Ако някой непрекъснато повтаря: „Аз не възприемам нищо", тогава нещата стоят така, че той си е внушил да получи дадено възприятие по някакъв начин, и след като това не се получи, той казва: „Аз не виждам нищо". Но който постигне истинско разбиране за упражненията и медитирането, там той открива нещо, което обиква заради самите тях. И тогава той знае, че чрез самото медитиране е поставен в един духовно-душевен свят, за да очаква с търпение и смирение какво ще се случи по-нататък.
Това усещане на окултния ученик може да бъде осъзнато най-добре, ако си послужим със следните думи: „Аз искам да правя всички упражнения, които са подходящи за мен, и зная, че в определеното време ще получа това, което е важно за мен.
Аз не го изисквам с нетърпение, а винаги съм готов да го приема." Срещу подобно настроение не може да се отправи възражението: „Да, но това означава, че на окултния ученик се налага безкрайно дълго време да върви, напипвайки в мрака, защото дали медитациите му са на прав път, се разбира едва когато резултатът е налице". Обаче нещата не стоят така и не резултатът е меродавен за правилния ход на упражненията. Когато окултният ученик изгради верен подход към упражненията, тогава задоволството от самото медитиране, а не постигнатият резултат му показва, че е на прав път. Правилно провежданите упражнения в областта на духовното обучение са свързани именно със задоволство, което е не просто задоволство, а познание. И това е познанието: Аз върша нещо, за което виждам, че то ме води напред в правилната посока.
към текста >>
Обаче нещата не стоят така и не резултатът е меродавен за правилния ход на
упражнения
та.
Ако някой непрекъснато повтаря: „Аз не възприемам нищо", тогава нещата стоят така, че той си е внушил да получи дадено възприятие по някакъв начин, и след като това не се получи, той казва: „Аз не виждам нищо". Но който постигне истинско разбиране за упражненията и медитирането, там той открива нещо, което обиква заради самите тях. И тогава той знае, че чрез самото медитиране е поставен в един духовно-душевен свят, за да очаква с търпение и смирение какво ще се случи по-нататък. Това усещане на окултния ученик може да бъде осъзнато най-добре, ако си послужим със следните думи: „Аз искам да правя всички упражнения, които са подходящи за мен, и зная, че в определеното време ще получа това, което е важно за мен. Аз не го изисквам с нетърпение, а винаги съм готов да го приема." Срещу подобно настроение не може да се отправи възражението: „Да, но това означава, че на окултния ученик се налага безкрайно дълго време да върви, напипвайки в мрака, защото дали медитациите му са на прав път, се разбира едва когато резултатът е налице".
Обаче нещата не стоят така и не резултатът е меродавен за правилния ход на упражненията.
Когато окултният ученик изгради верен подход към упражненията, тогава задоволството от самото медитиране, а не постигнатият резултат му показва, че е на прав път. Правилно провежданите упражнения в областта на духовното обучение са свързани именно със задоволство, което е не просто задоволство, а познание. И това е познанието: Аз върша нещо, за което виждам, че то ме води напред в правилната посока. Всеки окултен ученик може да стигне до това познание във всеки момент, стига да е внимателен и прецизен към своите изживявания. Ако не прилага това внимателно наблюдение, той минава покрай изживяванията както потъналият в мисли пешеходец не вижда дърветата от двете страни на пътя, макар че би ги видял, в случай, че обърне поглед към тях.
към текста >>
Когато окултният ученик изгради верен подход към
упражнения
та, тогава задоволството от самото медитиране, а не постигнатият резултат му показва, че е на прав път.
Но който постигне истинско разбиране за упражненията и медитирането, там той открива нещо, което обиква заради самите тях. И тогава той знае, че чрез самото медитиране е поставен в един духовно-душевен свят, за да очаква с търпение и смирение какво ще се случи по-нататък. Това усещане на окултния ученик може да бъде осъзнато най-добре, ако си послужим със следните думи: „Аз искам да правя всички упражнения, които са подходящи за мен, и зная, че в определеното време ще получа това, което е важно за мен. Аз не го изисквам с нетърпение, а винаги съм готов да го приема." Срещу подобно настроение не може да се отправи възражението: „Да, но това означава, че на окултния ученик се налага безкрайно дълго време да върви, напипвайки в мрака, защото дали медитациите му са на прав път, се разбира едва когато резултатът е налице". Обаче нещата не стоят така и не резултатът е меродавен за правилния ход на упражненията.
Когато окултният ученик изгради верен подход към упражненията, тогава задоволството от самото медитиране, а не постигнатият резултат му показва, че е на прав път.
Правилно провежданите упражнения в областта на духовното обучение са свързани именно със задоволство, което е не просто задоволство, а познание. И това е познанието: Аз върша нещо, за което виждам, че то ме води напред в правилната посока. Всеки окултен ученик може да стигне до това познание във всеки момент, стига да е внимателен и прецизен към своите изживявания. Ако не прилага това внимателно наблюдение, той минава покрай изживяванията както потъналият в мисли пешеходец не вижда дърветата от двете страни на пътя, макар че би ги видял, в случай, че обърне поглед към тях.
към текста >>
Правилно провежданите
упражнения
в областта на духовното обучение са свързани именно със задоволство, което е не просто задоволство, а познание.
И тогава той знае, че чрез самото медитиране е поставен в един духовно-душевен свят, за да очаква с търпение и смирение какво ще се случи по-нататък. Това усещане на окултния ученик може да бъде осъзнато най-добре, ако си послужим със следните думи: „Аз искам да правя всички упражнения, които са подходящи за мен, и зная, че в определеното време ще получа това, което е важно за мен. Аз не го изисквам с нетърпение, а винаги съм готов да го приема." Срещу подобно настроение не може да се отправи възражението: „Да, но това означава, че на окултния ученик се налага безкрайно дълго време да върви, напипвайки в мрака, защото дали медитациите му са на прав път, се разбира едва когато резултатът е налице". Обаче нещата не стоят така и не резултатът е меродавен за правилния ход на упражненията. Когато окултният ученик изгради верен подход към упражненията, тогава задоволството от самото медитиране, а не постигнатият резултат му показва, че е на прав път.
Правилно провежданите упражнения в областта на духовното обучение са свързани именно със задоволство, което е не просто задоволство, а познание.
И това е познанието: Аз върша нещо, за което виждам, че то ме води напред в правилната посока. Всеки окултен ученик може да стигне до това познание във всеки момент, стига да е внимателен и прецизен към своите изживявания. Ако не прилага това внимателно наблюдение, той минава покрай изживяванията както потъналият в мисли пешеходец не вижда дърветата от двете страни на пътя, макар че би ги видял, в случай, че обърне поглед към тях.
към текста >>
Упражнения
та могат да бъдат така съставени, че едновременно да развиват това, което води към Имагинация, и това, което води към Инспирация.
За човека, устремен към познанието за свръхсетивния свят, далеч не е необходимо да обхване най-напред цялата област на имагинативното познание и едва после да пристъпи към „Инспирацията".
Упражненията могат да бъдат така съставени, че едновременно да развиват това, което води към Имагинация, и това, което води към Инспирация.
След съответен период от време, човек ще навлезе в още по-висш свят, където не само ще възприема, но и ще се ориентира; свят, който той ще може да тълкува. По правило напредъкът е така замислен, че на ученика първо се предлагат отделни явления от имагинативния свят, така че след време да стигне до усещането: Сега вече аз мога и да се ориентирам.
към текста >>
Човек може да постигне инспиративното и интуитивното познание също само чрез душевно-духовни
упражнения
.
Човек може да постигне инспиративното и интуитивното познание също само чрез душевно-духовни упражнения.
Те са подобни на онези медитативни упражнения, които вече бяха описани като средство за постигане на имагинативно познание. Обаче докато при упражненията, водещи към Имагинация, има все пак връзка с впечатленията от сетивно- физическия свят, при упражненията за Инспирация тази връзка трябва да отпадне. За яснота, нека отново да прибегнем до символа на кръста с розите. Когато медитираме върху него, пред себе си имаме образ, чиито части са взети от сетивния свят: черния цвят на кръста, розите и т.н. Обаче самото сглобяване на тези части в посочения символ не е взето от физическия свят.
към текста >>
Те са подобни на онези медитативни
упражнения
, които вече бяха описани като средство за постигане на имагинативно познание.
Човек може да постигне инспиративното и интуитивното познание също само чрез душевно-духовни упражнения.
Те са подобни на онези медитативни упражнения, които вече бяха описани като средство за постигане на имагинативно познание.
Обаче докато при упражненията, водещи към Имагинация, има все пак връзка с впечатленията от сетивно- физическия свят, при упражненията за Инспирация тази връзка трябва да отпадне. За яснота, нека отново да прибегнем до символа на кръста с розите. Когато медитираме върху него, пред себе си имаме образ, чиито части са взети от сетивния свят: черния цвят на кръста, розите и т.н. Обаче самото сглобяване на тези части в посочения символ не е взето от физическия свят. Ако сега ученикът се опита да премахне от своето съзнание черния кръст и червените рози като сетивни образи на материални предмети и да задържи в душата си само духовната дейност, която е „сглобила" тези части, той вече разполага със средство за такава медитация, която постепенно ще го доведе до Инспирация.
към текста >>
Обаче докато при
упражнения
та, водещи към Имагинация, има все пак връзка с впечатленията от сетивно- физическия свят, при
упражнения
та за Инспирация тази връзка трябва да отпадне.
Човек може да постигне инспиративното и интуитивното познание също само чрез душевно-духовни упражнения. Те са подобни на онези медитативни упражнения, които вече бяха описани като средство за постигане на имагинативно познание.
Обаче докато при упражненията, водещи към Имагинация, има все пак връзка с впечатленията от сетивно- физическия свят, при упражненията за Инспирация тази връзка трябва да отпадне.
За яснота, нека отново да прибегнем до символа на кръста с розите. Когато медитираме върху него, пред себе си имаме образ, чиито части са взети от сетивния свят: черния цвят на кръста, розите и т.н. Обаче самото сглобяване на тези части в посочения символ не е взето от физическия свят. Ако сега ученикът се опита да премахне от своето съзнание черния кръст и червените рози като сетивни образи на материални предмети и да задържи в душата си само духовната дейност, която е „сглобила" тези части, той вече разполага със средство за такава медитация, която постепенно ще го доведе до Инспирация. Той задава в душата си приблизително следния въпрос: Какво направих аз в себе си, за да създам този символ от кръста и розите?
към текста >>
След съответна продължителност и постоянство в тези
упражнения
, от това чувство ще развием Имагинацията за онова преобразяване, което стои в основата на физическото раждане и умиране.
Един друг пример: Нека се вглъбим в представата за едно израстващо и умиращо растение. Нека вложим в душата си образа на постепенно израстващо растение: Както покълва от семето, как пуска лист след лист, как цъфти и дава плод. И след това по-нататък от увяхването до пълното разпадане. Медитирайки върху такъв образ, ние стигаме до чувството за раждане и умиране, на което растението е само образ.
След съответна продължителност и постоянство в тези упражнения, от това чувство ще развием Имагинацията за онова преобразяване, което стои в основата на физическото раждане и умиране.
Ако обаче искаме да стигнем до съответната Инспирация, трябва да променим упражнението. В този случай трябва да размислим върху собствената си душевна дейност, която от образа на растението извлича представата за раждане и умиране. Необходимо е напълно да отстраним растението от нашето съзнание и да се вглъбим само в това, което сме постигнали вътрешно. Единствено чрез такива упражнения е възможно издигането до Инспирацията.
към текста >>
Единствено чрез такива
упражнения
е възможно издигането до Инспирацията.
Медитирайки върху такъв образ, ние стигаме до чувството за раждане и умиране, на което растението е само образ. След съответна продължителност и постоянство в тези упражнения, от това чувство ще развием Имагинацията за онова преобразяване, което стои в основата на физическото раждане и умиране. Ако обаче искаме да стигнем до съответната Инспирация, трябва да променим упражнението. В този случай трябва да размислим върху собствената си душевна дейност, която от образа на растението извлича представата за раждане и умиране. Необходимо е напълно да отстраним растението от нашето съзнание и да се вглъбим само в това, което сме постигнали вътрешно.
Единствено чрез такива упражнения е възможно издигането до Инспирацията.
към текста >>
В началото за ученика никак не е лесно да разбере докрай как трябва да постъпва при този род
упражнения
.
В началото за ученика никак не е лесно да разбере докрай как трябва да постъпва при този род упражнения.
Причината е там, че всеки човек, чийто вътрешен живот по навик се определя от външните впечатления, веднага изпада в колебание и пълна несигурност, когато трябва да разгърне в себе си и душевен живот, при който е отхвърлена всякаква връзка с външния свят. Относно упражненията, водещи към Инспирация, ученикът трябва да е наясно, и то в много по-голяма степен отколкото при постигането на Имагинациите: той е длъжен да ги предприема, само когато наред с тях вземе и всички предварителни мерки за укрепването на разсъдъчната способност, чувствата и характера. Ако изпълни тези предварителни мерки, той получава двоен резултат. Първо, чрез упражненията, той няма да изгуби равновесието на своята личност в акта на свръхсетивното виждане; второ, наред с това той ще постигне способността действително да изпълнява изискванията на тези упражнения. Те ще ни се струват трудни само дотогава, докато постигнем точно определено състояние на душата, точно определени чувства и емоции.
към текста >>
Относно
упражнения
та, водещи към Инспирация, ученикът трябва да е наясно, и то в много по-голяма степен отколкото при постигането на Имагинациите: той е длъжен да ги предприема, само когато наред с тях вземе и всички предварителни мерки за укрепването на разсъдъчната способност, чувствата и характера.
В началото за ученика никак не е лесно да разбере докрай как трябва да постъпва при този род упражнения. Причината е там, че всеки човек, чийто вътрешен живот по навик се определя от външните впечатления, веднага изпада в колебание и пълна несигурност, когато трябва да разгърне в себе си и душевен живот, при който е отхвърлена всякаква връзка с външния свят.
Относно упражненията, водещи към Инспирация, ученикът трябва да е наясно, и то в много по-голяма степен отколкото при постигането на Имагинациите: той е длъжен да ги предприема, само когато наред с тях вземе и всички предварителни мерки за укрепването на разсъдъчната способност, чувствата и характера.
Ако изпълни тези предварителни мерки, той получава двоен резултат. Първо, чрез упражненията, той няма да изгуби равновесието на своята личност в акта на свръхсетивното виждане; второ, наред с това той ще постигне способността действително да изпълнява изискванията на тези упражнения. Те ще ни се струват трудни само дотогава, докато постигнем точно определено състояние на душата, точно определени чувства и емоции. Разбиране и способност за упражненията, и то в скоро време, ще постигне този, който с търпение и постоянство развива в душата си подходящи качества за покълване на свръхсетивни познания. Несъмнен напредък очаква този, който изгради здравия навик по-често да надниква в душата си и не толкова да се занимава със себе си, колкото в тишина и мир да се заеме с подреждането и преработването на получените в живота опитности.
към текста >>
Първо, чрез
упражнения
та, той няма да изгуби равновесието на своята личност в акта на свръхсетивното виждане; второ, наред с това той ще постигне способността действително да изпълнява изискванията на тези
упражнения
.
В началото за ученика никак не е лесно да разбере докрай как трябва да постъпва при този род упражнения. Причината е там, че всеки човек, чийто вътрешен живот по навик се определя от външните впечатления, веднага изпада в колебание и пълна несигурност, когато трябва да разгърне в себе си и душевен живот, при който е отхвърлена всякаква връзка с външния свят. Относно упражненията, водещи към Инспирация, ученикът трябва да е наясно, и то в много по-голяма степен отколкото при постигането на Имагинациите: той е длъжен да ги предприема, само когато наред с тях вземе и всички предварителни мерки за укрепването на разсъдъчната способност, чувствата и характера. Ако изпълни тези предварителни мерки, той получава двоен резултат.
Първо, чрез упражненията, той няма да изгуби равновесието на своята личност в акта на свръхсетивното виждане; второ, наред с това той ще постигне способността действително да изпълнява изискванията на тези упражнения.
Те ще ни се струват трудни само дотогава, докато постигнем точно определено състояние на душата, точно определени чувства и емоции. Разбиране и способност за упражненията, и то в скоро време, ще постигне този, който с търпение и постоянство развива в душата си подходящи качества за покълване на свръхсетивни познания. Несъмнен напредък очаква този, който изгради здравия навик по-често да надниква в душата си и не толкова да се занимава със себе си, колкото в тишина и мир да се заеме с подреждането и преработването на получените в живота опитности. Той ще забележи, че когато свързва една житейска опитност с друга, обогатява своите представи и чувства. Ще установи до каква голяма степен може да напредва в новото не само с новите си впечатления и изживявания, но и като оставя старите да работят в него.
към текста >>
Разбиране и способност за
упражнения
та, и то в скоро време, ще постигне този, който с търпение и постоянство развива в душата си подходящи качества за покълване на свръхсетивни познания.
Причината е там, че всеки човек, чийто вътрешен живот по навик се определя от външните впечатления, веднага изпада в колебание и пълна несигурност, когато трябва да разгърне в себе си и душевен живот, при който е отхвърлена всякаква връзка с външния свят. Относно упражненията, водещи към Инспирация, ученикът трябва да е наясно, и то в много по-голяма степен отколкото при постигането на Имагинациите: той е длъжен да ги предприема, само когато наред с тях вземе и всички предварителни мерки за укрепването на разсъдъчната способност, чувствата и характера. Ако изпълни тези предварителни мерки, той получава двоен резултат. Първо, чрез упражненията, той няма да изгуби равновесието на своята личност в акта на свръхсетивното виждане; второ, наред с това той ще постигне способността действително да изпълнява изискванията на тези упражнения. Те ще ни се струват трудни само дотогава, докато постигнем точно определено състояние на душата, точно определени чувства и емоции.
Разбиране и способност за упражненията, и то в скоро време, ще постигне този, който с търпение и постоянство развива в душата си подходящи качества за покълване на свръхсетивни познания.
Несъмнен напредък очаква този, който изгради здравия навик по-често да надниква в душата си и не толкова да се занимава със себе си, колкото в тишина и мир да се заеме с подреждането и преработването на получените в живота опитности. Той ще забележи, че когато свързва една житейска опитност с друга, обогатява своите представи и чувства. Ще установи до каква голяма степен може да напредва в новото не само с новите си впечатления и изживявания, но и като оставя старите да работят в него. Който оставя своите впечатления, дори своите мнения, да си взаимодействуват така, сякаш неговите симпатии и антипатии, неговите лични интереси и чувства изобщо не влияят върху тях, той подготвя особено добра почва за свръхсетивните познавателни сили. В действителност той изгражда това, което можем да наречем богат вътрешен живот.
към текста >>
Можем да посочим още много душевни качества, чието култивиране и развитие са благотворни за окултния ученик, който иска да постигне Инспирация чрез съответните
упражнения
.
Можем да посочим още много душевни качества, чието култивиране и развитие са благотворни за окултния ученик, който иска да постигне Инспирация чрез съответните упражнения.
Преди всичко трябва да изтъкнем, че най-важните душевни качества са съразмерността и равновесието.
към текста >>
Те подготвят осмислянето на
упражнения
та и способността на ученика да ги практикува с оглед постигането на Инспирация.
Те подготвят осмислянето на упражненията и способността на ученика да ги практикува с оглед постигането на Инспирация.
към текста >>
Тези
упражнения
изискват от ученика да премахне от своето съзнание не само образите, които е създавал при постигане на Имагинацията, но и живота в своята собствена душевна дейност, в която се е вглъбявал по пътя към Инспирацията.
Тези упражнения изискват от ученика да премахне от своето съзнание не само образите, които е създавал при постигане на Имагинацията, но и живота в своята собствена душевна дейност, в която се е вглъбявал по пътя към Инспирацията.
Следователно, в този случай той не трябва да има в душата си буквално нищо от предварително известните му външни и вътрешни изживявания. И ако след отстраняването на външните и вътрешни изживявания съзнанието му продължава да е празно, т.е., ако то изобщо изчезне и той потъне в безсъзнание, по това би могъл да разбере, че все още не е достатъчно зрял, за да предприеме упражненията за Интуицията, и че трябва да продължи с упражненията за Имагинация и Инспирация. Но рано или късно идва време, когато след отстраняването на външните и вътрешни изживявания, съзнанието не остава празно, а в него откриваме нещо, спрямо което човек също може да медитира. Обаче това „нещо" е от съвсем особено естество. В сравнение с всички предишни опитности, то е действително нещо ново.
към текста >>
И ако след отстраняването на външните и вътрешни изживявания съзнанието му продължава да е празно, т.е., ако то изобщо изчезне и той потъне в безсъзнание, по това би могъл да разбере, че все още не е достатъчно зрял, за да предприеме
упражнения
та за Интуицията, и че трябва да продължи с
упражнения
та за Имагинация и Инспирация.
Тези упражнения изискват от ученика да премахне от своето съзнание не само образите, които е създавал при постигане на Имагинацията, но и живота в своята собствена душевна дейност, в която се е вглъбявал по пътя към Инспирацията. Следователно, в този случай той не трябва да има в душата си буквално нищо от предварително известните му външни и вътрешни изживявания.
И ако след отстраняването на външните и вътрешни изживявания съзнанието му продължава да е празно, т.е., ако то изобщо изчезне и той потъне в безсъзнание, по това би могъл да разбере, че все още не е достатъчно зрял, за да предприеме упражненията за Интуицията, и че трябва да продължи с упражненията за Имагинация и Инспирация.
Но рано или късно идва време, когато след отстраняването на външните и вътрешни изживявания, съзнанието не остава празно, а в него откриваме нещо, спрямо което човек също може да медитира. Обаче това „нещо" е от съвсем особено естество. В сравнение с всички предишни опитности, то е действително нещо ново. Сега човек знае: Това е нещо напълно непознато за мен. То е като действителния тон, който ухото чува; само че то може да проникне в моето съзнание единствено чрез Интуицията, както тонът може да проникне там само чрез ухото.
към текста >>
Благодарение на
упражнения
та за добиване на Инспирация и Интуиция, в човешкото етерно или жизнено тяло настъпват особени движения, потоци и конфигурации, които по-рано не са съществували там.
Имагинативното познание се постига чрез изграждането на лотосовите цветове в астралното тяло.
Благодарение на упражненията за добиване на Инспирация и Интуиция, в човешкото етерно или жизнено тяло настъпват особени движения, потоци и конфигурации, които по-рано не са съществували там.
Те са именно органите, чрез които човек овладява способността да „разчита скритата писменост". Измененията в етерното тяло на човек, стигнал до Инспирация и Интуиция, изглеждат за свръхсетивното познание по следния начин.
към текста >>
Когато се практикуват
упражнения
та за Интуиция, те действуват не само върху етерното тяло, но и върху свръхсетивните сили на физическото тяло.
Когато се практикуват упражненията за Интуиция, те действуват не само върху етерното тяло, но и върху свръхсетивните сили на физическото тяло.
Впрочем не трябва да си представяме, че в случая става дума за действия във физическото тяло, които са достъпни за обикновеното сетивно наблюдение. Те могат да бъдат преценени само от свръхсетивното познание. С външното познание те нямат нищо общо. Те възникват като резултат от зрелостта на съзнанието, когато в Интуицията то се добира до опитности, дори и когато от него са отстранени всички познати от по-рано външни и вътрешни изживявания.
към текста >>
Ето защото представлява трудно преодолимо препятствие за
упражнения
та, стремящи се към резултати в Интуицията.
Интуитивните опитности са нежни, интимни и фини; в сегашната степен от развитието си, човешкото физическо тяло е твърде грубо за тях.
Ето защото представлява трудно преодолимо препятствие за упражненията, стремящи се към резултати в Интуицията.
Но ако се практикуват с енергия, постоянство и с необходимото вътрешно спокойствие, накрая те сломяват силните препятствия на физическото тяло. Ученикът забеляза това от факта, че постепенно добива власт над определени прояви на физическото тяло, които до тогава са се изплъзвали от неговото съзнание. Той забелязва това и от обстоятелството, че за кратко време усеща стремежа да приведе на пример дишането (или други подобни функции) в един вид съзвучие или хармония с това, което душата постига по време на медитациите. Идеалът на развитието е чрез физическото тяло да не се правят никакви дори и дихателни упражнения, а всичко, което става с него, да идва само като една последица от чистите интуитивни упражнения.
към текста >>
Идеалът на развитието е чрез физическото тяло да не се правят никакви дори и
дихателни
упражнения
, а всичко, което става с него, да идва само като една последица от чистите интуитивни
упражнения
.
Интуитивните опитности са нежни, интимни и фини; в сегашната степен от развитието си, човешкото физическо тяло е твърде грубо за тях. Ето защото представлява трудно преодолимо препятствие за упражненията, стремящи се към резултати в Интуицията. Но ако се практикуват с енергия, постоянство и с необходимото вътрешно спокойствие, накрая те сломяват силните препятствия на физическото тяло. Ученикът забеляза това от факта, че постепенно добива власт над определени прояви на физическото тяло, които до тогава са се изплъзвали от неговото съзнание. Той забелязва това и от обстоятелството, че за кратко време усеща стремежа да приведе на пример дишането (или други подобни функции) в един вид съзвучие или хармония с това, което душата постига по време на медитациите.
Идеалът на развитието е чрез физическото тяло да не се правят никакви дори и дихателни упражнения, а всичко, което става с него, да идва само като една последица от чистите интуитивни упражнения.
към текста >>
И тук отново става ясно, колко важно е наред с
упражнения
та за висшето обучение, да се практикуват и тези, които придават сила и твърдост на разсъдъчната способност, чувствата и волята.
В хода на свръхсетивното съзерцание, мислене, чувства и воля престават да бъдат три сили, които се излъчват от общия Азов център на личността; те се превръщат в нещо като самостоятелни същества, превръщат се, така да се каже, в три личности. Ето защо човек трябва особено да укрепи своя собствен Аз, защото сега той внася не просто ред в три сили, а направлява и ръководи три отделни същества. Но това разделяне е добре да съществува само по време на свръхсетивното наблюдение.
И тук отново става ясно, колко важно е наред с упражненията за висшето обучение, да се практикуват и тези, които придават сила и твърдост на разсъдъчната способност, чувствата и волята.
Защото, ако внесем тези качества във висшия свят, скоро ще видим, че Азът се оказва слаб и не може да координира мисленето, чувствата и волята. Ако тази слабост остане непреодоляна, душата би се оказала като разкъсана в различни посоки от три определени личности и нейната вътрешна цялост би престанала да съществува. Ако обаче развитието на ученика протича правилно, описаната метаморфоза на душевните сили означава истински напредък; Азът остава господар над трите отделни същества, които изграждат неговата душа.
към текста >>
Описаните
упражнения
обаче откриват достъпа към духовния свят.
Но в хода на правилното обучение, човек полага усилия за изграждането на тези възприемателни органи, като първо впечатление пред него се явява това, което е самият той. Човек застава пред своя двойник. И това себе възприятие не може да се отдели от възприятието на останалия духовно-душевен свят. При обикновения живот в сетивно- физическия свят посоченото чувство непрекъснато затваря достъпа на човека към духовно-душевния свят. Поиска ли човек да направи дори само една крачка в този свят, веднага се надига но без да стига до съзнанието чувството на срам и закрива всяка пролука към духовно- душевния свят.
Описаните упражнения обаче откриват достъпа към духовния свят.
Но нещата стоят така, че това скрито чувство на срам действува като голям благодетел на човека. Защото с онези чувства, разум и воля, които развива без духовно-научното обучение, за човека е невъзможно да понесе без сътресения гледката на своето собствено същество в неговата истинска форма. Пред подобна гледна той би изгубил всяка следа от самочувствие, самоувереност и себесъзнание. За да не стане това, са предвидени и всички онези мерки, които следва да бъдат изпълнени наред с упражненията. Те се състоят в укрепване на разсъдъчната способност, чувствата и характера.
към текста >>
За да не стане това, са предвидени и всички онези мерки, които следва да бъдат изпълнени наред с
упражнения
та.
Поиска ли човек да направи дори само една крачка в този свят, веднага се надига но без да стига до съзнанието чувството на срам и закрива всяка пролука към духовно- душевния свят. Описаните упражнения обаче откриват достъпа към духовния свят. Но нещата стоят така, че това скрито чувство на срам действува като голям благодетел на човека. Защото с онези чувства, разум и воля, които развива без духовно-научното обучение, за човека е невъзможно да понесе без сътресения гледката на своето собствено същество в неговата истинска форма. Пред подобна гледна той би изгубил всяка следа от самочувствие, самоувереност и себесъзнание.
За да не стане това, са предвидени и всички онези мерки, които следва да бъдат изпълнени наред с упражненията.
Те се състоят в укрепване на разсъдъчната способност, чувствата и характера.
към текста >>
Най-важното се крие в самите
упражнения
, които се прилагат при истинското духовно обучение.
Най-важното се крие в самите упражнения, които се прилагат при истинското духовно обучение.
Те трябва да бъдат практикувани по такъв начин, че по време на вътрешното вглъбяване, съзнанието на ученика да обгръща с поглед всичко, което става в душата. При изграждането на Имагинацията първо се спираме на определен символ. Той все още е проникнат от представи, свързани с външните впечатления. Но човекът не е сам при формирането на символното съдържание; той не го формира сам. Следователно, може да се поддаде на измама относно това, как се ражда символът; той може да изтълкува неговия произход съвсем неправилно.
към текста >>
Обаче когато се издига до
упражнения
та за Инспирация, окултният ученик отдалечава това съдържание от своето съзнание.
Те трябва да бъдат практикувани по такъв начин, че по време на вътрешното вглъбяване, съзнанието на ученика да обгръща с поглед всичко, което става в душата. При изграждането на Имагинацията първо се спираме на определен символ. Той все още е проникнат от представи, свързани с външните впечатления. Но човекът не е сам при формирането на символното съдържание; той не го формира сам. Следователно, може да се поддаде на измама относно това, как се ражда символът; той може да изтълкува неговия произход съвсем неправилно.
Обаче когато се издига до упражненията за Инспирация, окултният ученик отдалечава това съдържание от своето съзнание.
Там той се вглъбява все още само в собствената си душевна дейност, която е изградила символа. Но грешки все пак са възможни. Човек формира своята душевна дейност чрез фактори като възпитание, образование и т. н. Той не може да знае всичко за нейния произход. Ето че ученикът отстранява от съзнанието и тази своя душевна дейност.
към текста >>
В много случаи обучението може да протече така, че според индивидуалността на окултния ученик една предходна степен да бъде измината само отчасти и той да започне
упражнения
, отговарящи на следващата степен.
Не трябва да си мислим, че тези степени настъпват строго последователно.
В много случаи обучението може да протече така, че според индивидуалността на окултния ученик една предходна степен да бъде измината само отчасти и той да започне упражнения, отговарящи на следващата степен.
И все пак за предпочитане е първо да се постигнат Имагинации, и то по сигурен начин, а в същото време да се запознае с упражнения, водещи до Инспирация, Интуиция или до познанието върху отношенията между Микрокосмоса и Макрокосмоса.
към текста >>
И все пак за предпочитане е първо да се постигнат Имагинации, и то по сигурен начин, а в същото време да се запознае с
упражнения
, водещи до Инспирация, Интуиция или до познанието върху отношенията между Микрокосмоса и Макрокосмоса.
Не трябва да си мислим, че тези степени настъпват строго последователно. В много случаи обучението може да протече така, че според индивидуалността на окултния ученик една предходна степен да бъде измината само отчасти и той да започне упражнения, отговарящи на следващата степен.
И все пак за предпочитане е първо да се постигнат Имагинации, и то по сигурен начин, а в същото време да се запознае с упражнения, водещи до Инспирация, Интуиция или до познанието върху отношенията между Микрокосмоса и Макрокосмоса.
към текста >>
Ето защо
упражнения
та на окултните ученици в древен Египет не могат да бъдат препоръчани на съвременния човек.
Описаният тук път към познание на свръхсетивните светове е от такова естество, че по него може да тръгне всеки, независимо от мястото, което заема в съвременните условия на живота. Когато става дума за подобен път, трябва да се замислим, че през всички епохи на Земята, целта на познанието е една и съща, но изходните точки на човека през всяка от тях са различни. Ако днес човек иска да поеме по пътя към свръхсетивните области, той не може да стори това, например от изходната точка на древно-египетския Посветен.
Ето защо упражненията на окултните ученици в древен Египет не могат да бъдат препоръчани на съвременния човек.
От онова време насам човешките души са минали през различни прераждания и това напредване от едно прераждане в друго има дълбок смисъл и значение. Душевните способности и качества не са едни и същи в различните прераждания. Дори повърхностният поглед върху историята на човечеството установява, че от 12-ти, 13-ти век след Христос, условията на живот са коренно различни, че сравнени с миналото мненията, чувствата и способностите на хората са други. Описаният тук път към висшето познание е подходящ за душите, които са въплътени в съвременната епоха. Той поставя изходната точка на духовното развитие всред обичайните условия на живот, при които е поставен днешният човек.
към текста >>
17.
ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА - Етерното тяло на човека
GA_13 Въведение в Тайната наука
Но това укрепване на волята е напълно възможно и то се постига благодарение на
упражнения
та за свръх сетивно познание.
Цялостното впечатление, което ясновидецът има от човешкото етерно тяло, можем да обобщим по следния начин: той е развил такава сила на волята, че дори и пред него да стои физически един човек той може да от клони вниманието си от това, което вижда физическото око, и чрез свръхсетивното съзнание да отправи своя взор в пространството, заето от физическия човек. Разбира се, за да отклоним вниманието си не само от предмета на нашите мисли, но и от физическото му присъствие, е необходима изключително силна воля.
Но това укрепване на волята е напълно възможно и то се постига благодарение на упражненията за свръх сетивно познание.
Първоначално окултният ученик се добира до едно общо впечатление от етерното тяло. В душата му трепва същото вътрешно усещане, което той има пред цветната корона на една цъфнала праскова; после това усещане нараства и той вече е сигурен: етерното тяло има цвета на цъфналата праскова. Впоследствие той започва да възприема и отделните органи и течения на етерното тяло. Етерното тяло може да бъде описано и с по-големи подробности, като се спрем на онези душевни изживявания, които съответствуват на топлинните, звукови усещания и т. н. Защото то не е просто едно явление, изградено от цветове.
към текста >>
18.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Виждаме, че за правилното разбиране на мировите процеси не е достатъчно ако с помощта на
упражнения
се отворят „духовното око" или „духовното ухо" на човека към висшите светове.
Виждаме, че за правилното разбиране на мировите процеси не е достатъчно ако с помощта на упражнения се отворят „духовното око" или „духовното ухо" на човека към висшите светове.
По този начин човек постига само това, че вижда духовната действителност, възприема Съществата, които я населяват и знае: ето тук има Същества, принадлежащи към душевния или духовния свят. Необходимо е обаче той да определи и от какъв вид са тези Същества. Някой може да срещне едно Същество от душевния или духовния свят, обаче той все още не може да определи дали то е в напредващ стадий на развитие или принадлежи към категорията на изоставащите Същества, т.е. дали то тласка развитието напред или го спъва. Хора, които придобиват ясновидски способности, но не вникват в посочените условия от развитието на човечеството, по принцип никога не могат да знаят, какъв вид Същества стоят пред тях.
към текста >>
19.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Благодарение на такива медитативни
упражнения
човек постига укрепване на силите на вътрешното изживяване.
Благодарение на такива медитативни упражнения човек постига укрепване на силите на вътрешното изживяване.
То, така да се каже, се сгъстява. А последиците човек може да забележи, наблюдавайки самия себе си; стига да е практикувал упражненията достатъчно дълго време. Впрочем в повечето случаи е нужно огромно търпение, докато настъпят съществените резултати. Ако човек не е склонен да упражнява това търпение години наред, едва ли ще постигне нещо особено.
към текста >>
А последиците човек може да забележи, наблюдавайки самия себе си; стига да е практикувал
упражнения
та достатъчно дълго време.
Благодарение на такива медитативни упражнения човек постига укрепване на силите на вътрешното изживяване. То, така да се каже, се сгъстява.
А последиците човек може да забележи, наблюдавайки самия себе си; стига да е практикувал упражненията достатъчно дълго време.
Впрочем в повечето случаи е нужно огромно търпение, докато настъпят съществените резултати. Ако човек не е склонен да упражнява това търпение години наред, едва ли ще постигне нещо особено.
към текста >>
20.
ПЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Но ако
упражнения
та за укрепване на душата продължават, човек придобива една все по-голяма подвижност за определени области от етерния свят.
В това пробуждане самият етерен свят изобщо не може да помогне на душата. Каквато и подробност от свръхсетивния свят да е видяла душата, нито една от тях не спомага, за да бъде видяна и друга подробност. Душата не може да стигне до свободно придвижване в свръхсетивния свят, ако разчита на своето етерно обкръжение.
Но ако упражненията за укрепване на душата продължават, човек придобива една все по-голяма подвижност за определени области от етерния свят.
Благодарение на всичко това той забелязва в себе си нещо, което не принадлежи на етерния свят; човек обаче го открива в себе си тъкмо чрез изживяването в този свят. Той вижда себе си като индивидуално Същество в свръхсетивния свят, което се явява като един водач на етерното му тяло, като един господар на това тяло, който постепенно го пробужда за свръхсетивното съзнание.
към текста >>
Но след като събере достатъчно душевни сили чрез своите вътрешни
упражнения
, той може да напредне и по -нататък.
На тази степен от странствуването на душата, човек вижда себе си като един изгнаник в етерния свят.
Но след като събере достатъчно душевни сили чрез своите вътрешни упражнения, той може да напредне и по -нататък.
Постепенно той вижда как в него не в етерния свят, а в самия него възниква един нов свят, който не е идентичен нито със сетивния, нито с етерния свят. За такъв човек към първия свръхсетивен свят се прибавя и втори. Първоначално вторият свръхсетивен свят е един изцяло вътрешен свят. Човек чувствува, че го носи със себе си и че е сам с него. Ако искаме да сравним това състояние с нещо от сетивния свят, бихме казали следното: Да си представим, че някой става свидетел на това, как умират всичките му близки и носи в душата си спомена за тях.
към текста >>
21.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
При достатъчно интензивни душевни
упражнения
, водещи до укрепване и концентриране на душевния живот, болката не е толкова силна.
Характерът на изживяването в този свят е такъв, че то се явява като нещо външно, както и в сетивния свят растението е нещо външно. Този начин да съществуваме вън от това, с което през обикновения живот сме длъжни да бъдем свързани, е изключително болезнен, докато не се появи едно друго изживяване.
При достатъчно интензивни душевни упражнения, водещи до укрепване и концентриране на душевния живот, болката не е толкова силна.
Защото наред с навлизането в астралното тяло, настъпва и другото изживяване.
към текста >>
Чрез такива
упражнения
човек стига до едно основно душевно настроение спрямо своята съдба.
Но за да вникнем в истинската същност на човека, е необходимо много повече. Посочените размишления несъмнено подпомагат душевния живот; но човек лесно може да забележи, че отстранените от него симпатии и антипатии изчезват само от обикновеното съзнание. Те потъват в по-дълбоките пластове на човешкото същество и се проявяват там като умора, изтощение и други телесни признаци. Човек постига истинско спокойствие пред съдбата, само ако и в тази област се отнася по същия начин, както с редовното и интензивно съсредоточаване върху определени мисли и чувства. Не са достатъчни само размисли и интелектуално разбиране на нещата, а интензивен и съвместен живот с подобни размишления, както и трайното им проникване в душата, наред с известно игнориране на сетивните изживявания и останалите житейски спомени.
Чрез такива упражнения човек стига до едно основно душевно настроение спрямо своята съдба.
Сега той може да отхвърли от себе си всякакви симпатии и антипатии и накрая да погледне на всичко, което му се случва, както един напълно страничен наблюдател гледа падащата върху скалата водна струя.
към текста >>
22.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Наистина, при съответните
упражнения
, укрепващи душата в посочения тук смисъл, човек сравнително лесно стига до първите свръхсетивни опитности.
Ако човек е минал през една свръхсетивна опитност, той далеч не е станал по-сръчен, за да я повтори. И ако веднъж тази опитност е била факт, това е вече основание, тя да се отдалечи от него. Тя се стреми, така да се каже, да избяга от него. И той трябва да положи особени усилия, за да гарантира на душата много по-могъщи сили за възпроизвеждане на свръхсетивната опитност, отколкото силите, които са осъществили първото появяване на тази опитност. При първите стъпки по пътя на свръхсетивното познание, този факт се превръща за човека в източник на тежки разочарования.
Наистина, при съответните упражнения, укрепващи душата в посочения тук смисъл, човек сравнително лесно стига до първите свръхсетивни опитности.
Радостта от постигнатия напредък е голяма. Обаче той скоро забелязва, че тези опитности не могат да се повторят. И тогава той започва да се усеща като празен спрямо свръхсетивния факт. Сега важното е човек да разбере съвсем ясно, че първоначалните усилия, довели до резултата, не са достатъчни за повторното му възпроизвеждане; необходими са много по-големи усилия, често пъти от съвсем друго естество.
към текста >>
23.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_17 Прагът на духовния свят
За онзи, който сам търси духовното виждане, и в тази книга отново се предлагат опорните точки на медитивните
упражнения
.
При всяко подобно описание, направено от определена гледна точка, има възможност да се изразят становища, до които е изключено да стигнем от друга гледна точка.
За онзи, който сам търси духовното виждане, и в тази книга отново се предлагат опорните точки на медитивните упражнения.
Тези опорни точки ще бъдат забелязани, само ако човек ги търси, за да насочи по съответния начин своя духовен живот.
към текста >>
24.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
Чрез посочените тук и други подобни
упражнения
душата постига да развие едно съзнание различно от обикновеното.
През време, когато човек спи, отразяващото взаимодействие между тялото и душата е прекъснато: "Азът живее само в тъкането на душевно-духовното. Обаче едно изживяване на душата не съществува за обикновеното съзнание, ако тялото не отразява тези изживявания. Ето защо сънят протича несъзнателно.
Чрез посочените тук и други подобни упражнения душата постига да развие едно съзнание различно от обикновеното.
Благодарение на това тя добива способността не само да изживява по чисто душевно-духовен начин, но така да засили в себе си изживяното, че то да се отрази в самото себе си, така да се каже, без помощта на тялото и да стигне по този начин до духовното възприятие. Едва в така изживяното душата може да познае истински самата себе си, може да изживее себе си съзнателно в своята същност. Както споменът извиква на бял свят минали факти на физическото изживяване, така пред душата, която се е подготвила чрез охарактеризираните тук упражнения, извикват от вътрешните глъбини истински изживявания, които не принадлежат на света на сетивното битие, а на един свят, в който душата има своята основна същност.
към текста >>
Както споменът извиква на бял свят минали факти на физическото изживяване, така пред душата, която се е подготвила чрез охарактеризираните тук
упражнения
, извикват от вътрешните глъбини истински изживявания, които не принадлежат на света на сетивното битие, а на един свят, в който душата има своята основна същност.
Обаче едно изживяване на душата не съществува за обикновеното съзнание, ако тялото не отразява тези изживявания. Ето защо сънят протича несъзнателно. Чрез посочените тук и други подобни упражнения душата постига да развие едно съзнание различно от обикновеното. Благодарение на това тя добива способността не само да изживява по чисто душевно-духовен начин, но така да засили в себе си изживяното, че то да се отрази в самото себе си, така да се каже, без помощта на тялото и да стигне по този начин до духовното възприятие. Едва в така изживяното душата може да познае истински самата себе си, може да изживее себе си съзнателно в своята същност.
Както споменът извиква на бял свят минали факти на физическото изживяване, така пред душата, която се е подготвила чрез охарактеризираните тук упражнения, извикват от вътрешните глъбини истински изживявания, които не принадлежат на света на сетивното битие, а на един свят, в който душата има своята основна същност.
към текста >>
Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така на душата минала през посочените
упражнения
се разкрива цялото физическо изживяване, с особеното изграждане на тялото, като образувано от духовно-душевната същност, която е предшествала образуването на тялото.
Към това се прибавя още, че вживяването на душата в независими от тялото духовен живот донася до нейното съзнание духовно-душевното по един подобен начин, както в спомена изниква миналото. Обаче това духовно-душевно естество се показва като нещо, което надхвърля един отделен живот.
Както това, което сега нося в моето съзнание, съдържа в себе си резултатите на моето минало физическо изживяване, така на душата минала през посочените упражнения се разкрива цялото физическо изживяване, с особеното изграждане на тялото, като образувано от духовно-душевната същност, която е предшествала образуването на тялото.
И този предхождащ изграждането на тялото живот се показва като един живот прекаран в един чисто духовен свят, в който душата е живяла, преди тя да може да развие зародишните заложби на един минал физически живот в един нов физически живот. Човек трябва да си затвори очите пред една толкова очевидна възможност, че силите на човешката душа са способни да се развиват, ако не искат да признае, че истина говори една душа, която съобщава за своята опитност състояща се в това: Чрез вътрешната работа тя действително е стигнала да знае за един духовен свят благодарение на едно съзнание, което се отклонява от обикновеното. И това знание води до духовното схващане на един свят, от който става нагледно, че истинската същност на душата се намира зад обикновеното изживяване, че тази същност се запазва при смъртта, както растителният зародиш се запазва физически след умирането на растението. То води до познанието, че човешката душа живее в повтарящи се земни съществувания и че между тези земни съществувания тя води едно чисто духовно съществуване.
към текста >>
Това се установява, когато посочените в настоящата глава
упражнения
се правят с успех.
И тя установява, че през вре ме, когато носи тялото, то самото е това, което затъмнява онова друго съзнание. При въплътяването във физическото тялото действа така силно върху душата, че тя не може да развие в обикновения живот охарактеризираното друго съзнание.
Това се установява, когато посочените в настоящата глава упражнения се правят с успех.
Тогава душата трябва съзнателно да подтиска силите, които, изхождайки от тялото, заличават свободното от тялото съзнание. След разлагането на тялото това заличаване не може вече да се получи. Следователно описаното друго съзнание е онова, което се запазва през редуващите се едно след друго съществувания на душата и през време на чисто духовния живот между смъртта и едно ново раждане. От тази гледна точка не се говори вече за една мъглява субстанция на душата, а се показва с една представа подобна на идеите на естествената наука, как душата продължава да съществува и след смъртта, защото в единия живот се подготвя зародишно следващият, подобно на растителното семе в растението. Показва се истинската същност на душата, която продължава да съществува, когато смъртта разлага тялото.
към текста >>
25.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Но както главата не е в състояние сама да породи
дихателни
я ритъм, така и системата на човешкия труд не трябва сама да регулира действуващите сили в стопанския живот.
Процесите, свързани с отношението на човека към природата, продължават в онази човешка дейност, която цели превръщането на природните продукти в хранителни стоки; в своята стопанска система здравият социален организъм включва единствено този вид процеси в социалния организъм тази стопанска система отговаря на „главовата система" при човека, която обуславя и неговите индивидуални качества. Обаче, както главовата система е зависима от ритмичната или белодробно-сърдечната система, така и стопанската система е зависима от производителността на човешкия труд.
Но както главата не е в състояние сама да породи дихателния ритъм, така и системата на човешкия труд не трябва сама да регулира действуващите сили в стопанския живот.
към текста >>
26.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Истинската антропология трябва да е в основата на образованието и
упражнения
та.
Истинската антропология трябва да е в основата на образованието и упражненията.
Въпросът не е — какво трябва да знае човекът и да е способен да върши за съществуващия социален ред? Въпросът е — какви заложби, които сега са дремещи в това човешко същество, могат да се развият? Така ще е възможно постоянно да вливаме нови сили от подрастващите поколения към социалния ред. Животът на социалния ред ще представлява това, което се постигне от поколенията развити човешки същества, заемащи своето място в този социален ред. Подрастващото поколение не трябва да бъде оформяно по шаблоните на съществуващия социален строй.
към текста >>
27.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Този артистичен елемент и физическите
упражнения
ще бъдат въведени в удачна комбинация.
Когато хората осъзнаят колко много може да се спечели за интелекта от това ранно артистично образование на детето, те ще са склонни да позволят на изкуството да заеме достойното си място в основното училищно образование. Изкуството на музиката, рисуването и моделирането ще получи достойно място в програмата на обучение.
Този артистичен елемент и физическите упражнения ще бъдат въведени в удачна комбинация.
Ще бъдат развити дейни игри и гимнастика като израз на чувства, извикани от самата природа на музиката и рецитирането. Евритмичното движение — движение с мисъл — ще замени тези движения, основани само на анатомията и физиологията на физическото тяло. Хората ще открият колко голяма сила се спотайва в артистичния начин на обучение за развитието на волята и чувствата. Въпреки това, да учиш или обучаваш по такъв начин и да постигаш ценни резултати, може да бъде постигнато само от учители, които имат достатъчно силна проницателност за човешкото същество, за да разбират ясно връзката между методи, които те използват и свързаните с растежа сили, които проявяват себе си в периодите на живота. Истинският учител, истинският образовател не е някой, който е учил образователната теория като наука за управляване на децата, но е човек, в който педагогът в него е бил събуден от осъзнаването за човешката природа.
към текста >>
Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални помощи за това, което трябва да се преподава като
упражнения
по запаметяване.
Визуалните пособия са несъмнено оправдани в известни граници; но когато дадено материалистично убеждение води хората да опитват разширяване на тази форма на учителствуване за всяко възможно нещо, те забравят, че има и други сили в човешкото същество, които трябва да се развиват и които не могат да бъдат адресирани посредством визуалното наблюдение. Например определени неща придобиваме изцяло чрез паметта, която е свързана със силите свързани с растежа — сили в активност между 6-тата-7-мата година и 14-тата година на живота. Това е тази същност на човешката природа, върху която трябва да се основава преподаването на аритметиката. Наистина аритметиката може да бъде ползвана да култивира способността за запаметяване.
Ако пренебрегваме този факт, можем да се изкушим (особено при преподаване на аритметика) да извършим образователната грешка да преподаване с визуални помощи за това, което трябва да се преподава като упражнения по запаметяване.
към текста >>
Най-добрата позиция в такъв случай — от такива
упражнения
, които са основани изцяло на естествения човешки инстинкт за дейност през връзка към практични цели, до други, които ще са вид обучение за реална работа — ще последва от знанието за характера на следващите периоди в живота.
Около 12-тата година настъпва нова повратна точка в развитието на детето. То узрява за развитието на уменията, които го водят към цялостно разбиране на неща, които трябва да се разглеждат без препратки към човешкото същество: като минералното царство, физичния свят, метеорологичните феномени и т.н.
Най-добрата позиция в такъв случай — от такива упражнения, които са основани изцяло на естествения човешки инстинкт за дейност през връзка към практични цели, до други, които ще са вид обучение за реална работа — ще последва от знанието за характера на следващите периоди в живота.
към текста >>
28.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
ВЪТРЕШНИ
УПРАЖНЕНИЯ
ЗА МИСЪЛТА,
ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА,
към текста >>
Освен това виждат се отношенията, които свързват този астрален организъм, под неговата физическа и етерна дреха, с дишането, със съвкупността на органическите,
дихателни
и кръвообращателни ритми.
Инспиративното познание позволява да се вижда с точност, какво означава процесът на вдишването и кръвообращението, които са свързани в една съвкупност от ритми. По този начин се добива едно конкретно виждане на ритмичния човек, на всичко онова, което е ритъм в организма. Това е виждането на работата, която астралния организъм извършва в нас.
Освен това виждат се отношенията, които свързват този астрален организъм, под неговата физическа и етерна дреха, с дишането, със съвкупността на органическите, дихателни и кръвообращателни ритми.
Тогава човек се научава да различава това, което във физическия и етерния организъм се дължи на наследствеността, подчинено на своите закони, закони свързани със Земята и това, което човешкото същество донася от свръхсетивните, космически, свръхземни светове: Тази душа и този дух, които слизат на земята и се обвиват с един физически и етерен организъм или още по-добре се обличат в него. Тогава той може да направи разлика между наследствените тенденции и това, което човешкото същество само донася от духовния свят за своето физическо съществуване.
към текста >>
За да може религиозният живот да бъде основан върху познанието, медитативният живот, вътрешните
упражнения
трябва да бъдат още повече разширени и в тях да бъде включена и волята.
Чрез нея благодарение на своите психически полусъзнателни способности, човекът от миналото се чувстваше включен в един Космос, в един космически духовен свят. Новата Космология се добива при пълна будност. Ние можем да възприемаме нейното отражение в етерното тяло. Това, което се изживява в Инспирацията, се прожектира под формата на образи в етерното тяло; Инспиративното познание на Космоса е вътрешно флуидно и не може да бъде направо скицирано в определени черти; то трябва да се съедини с имагинацията на етерното тяло, за да получи своите ясни очертания и именно по този начин се ражда една космическа философия родена от сливането на инспиративното познание с имагинациите, с формите възприемани в етерното тяло. Тази Космология се опитах аз да изложа в моята книга "Тайната наука".
За да може религиозният живот да бъде основан върху познанието, медитативният живот, вътрешните упражнения трябва да бъдат още повече разширени и в тях да бъде включена и волята.
Досега ние описахме един вид упражнения състоящи се главно от едно особено развитие на мисленето. Сега това, което се изразява в душата чрез волята, трябва да бъде освободено от физическото, от етерното.
към текста >>
Досега ние описахме един вид
упражнения
състоящи се главно от едно особено развитие на мисленето.
Новата Космология се добива при пълна будност. Ние можем да възприемаме нейното отражение в етерното тяло. Това, което се изживява в Инспирацията, се прожектира под формата на образи в етерното тяло; Инспиративното познание на Космоса е вътрешно флуидно и не може да бъде направо скицирано в определени черти; то трябва да се съедини с имагинацията на етерното тяло, за да получи своите ясни очертания и именно по този начин се ражда една космическа философия родена от сливането на инспиративното познание с имагинациите, с формите възприемани в етерното тяло. Тази Космология се опитах аз да изложа в моята книга "Тайната наука". За да може религиозният живот да бъде основан върху познанието, медитативният живот, вътрешните упражнения трябва да бъдат още повече разширени и в тях да бъде включена и волята.
Досега ние описахме един вид упражнения състоящи се главно от едно особено развитие на мисленето.
Сега това, което се изразява в душата чрез волята, трябва да бъде освободено от физическото, от етерното.
към текста >>
Могат да се правят и други
упражнения
, които изискват усилията на волята.
Във физическия свят човек живее изолиран в своето физическо тяло; сега, развивайки живота на душата, той се научава да живее вън от тялото, заедно със съществата, които се разкриват на имагинацията и инспирацията. Така човек стига до там, да води в духовния свят едно независимо от тялото съществуване.
Могат да се правят и други упражнения, които изискват усилията на волята.
Колкото повече енергия трябва да изразходваме за това развитие на волята, толкова по-добре те ни позволяват да живеем в духовния свят, вън от физическия и етерен организъм.
към текста >>
Той разбира как при будното състояние Азът и астралният организъм обличат
дихателни
и кръвообращателни процеси, органични ритми и как Азът, налагайки своя отпечатък на физическия организъм, обмените които стават в кръвообращението, се намират на свой ред включени в тази дейност.
Интуицията ни позволява да имаме духовните опитности, които ще образуват съдържанието на религиозното съзнание. И отново човек добива познанието на един съществен елемент на човешката природа: Той знае как човекът със своя Аз и своя астрален организъм може да живее в един чисто духовен свят. Сега той знае това, какво представлява човекът, който е буден, и какво представлява човекът, който спи.
Той разбира как при будното състояние Азът и астралният организъм обличат дихателни и кръвообращателни процеси, органични ритми и как Азът, налагайки своя отпечатък на физическия организъм, обмените които стават в кръвообращението, се намират на свой ред включени в тази дейност.
Това, което човек нарича обикновено свой Аз, е само едно слабо изображение на истинския Аз, който е закотвен в духовния свят. Този обикновен Аз се възприема от съзнанието чрез обменните явления, които стават в кръвообращението. Приливът и отливът на тези обмени е предчувстван от човека и именно в неговите движения обикновеното съзнание долавя Аза. Но то не намира тук освен един тънък образ на истинския Аз. В действителност този истински Аз живее ефективно в тези течащи обмени на ритмичната система, обаче обикновеното съзнание долавя от това само едно отражение.
към текста >>
29.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Упражнения
та за медитация, които трябва да доведат до имагинативното познание, изменят дълбоко живота на душата.
Упражненията за медитация, които трябва да доведат до имагинативното познание, изменят дълбоко живота на душата.
Те променят също и отношенията, които тя поддържа с външния свят. Ние говорим тук за онези медитации, в които душата се съсредоточава с всичките си сили върху една определена и лесно контролируема съвкупност от представи. Много важно е да се държи сметка за тази точка: Една определена и лесно контролируема съвкупност от представи, съставена по такъв начин, че душата и духът да могат да фиксират върху нея цялото си внимание, по този начин през време когато тяхното внимание е насочено към тази съвкупност от представи, нищо несъзнателно или подсъзнателно не трябва да се намесва в съзнанието, нито пък някое впечатление свързано със спомени.
към текста >>
Който иска да стане духовен изследовател, трябва дълго време да изпълнява методично най-разнообразни
упражнения
.
Който иска да стане духовен изследовател, трябва дълго време да изпълнява методично най-разнообразни упражнения.
Резултатите, които аз скицирах в техния принцип, ще го доведат във всеки случай до там, да има за имагинативното мислене една достатъчно задълбочена опитност, за да може да бъде в състояние да контролира твърденията на духовния изследовател; контрол, който иначе е винаги възможен с помощта на нормалния ум, ако този ум е освободен от превзети идеи.
към текста >>
За да се получи добър резултат, медитацията трябва да бъде подсилена чрез други
упражнения
.
За да се получи добър резултат, медитацията трябва да бъде подсилена чрез други упражнения.
Преди всичко ученикът трябва да развива определени вътрешни качества, като сила на характера, откровеност спрямо себе си, вътрешно спокойствие и преди всичко едно съвършено хладнокръвие, едно самообладание, което да позволи да се изпълняват както самите медитации, така и ясновидските изследвания, които са тяхно последствие, при едно разположение, което може да се сравни с това на математика. Когато, както при изковаване на навици, човек е добил тази сила на характера, тази вътрешна откровеност, това спокойствие и хладнокръвие, постоянно повтарящата се медитация (за някои ще бъдат достатъчни няколко седмици, за други ще бъдат необходими години) ще произведе своите плодове в целия физически и етерен организъм. Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване.
към текста >>
За да бъде сетивното познание пълно, трябва да се правят нови
упражнения
за медитация, които да могат до доведат до Инспирацията.
За да бъде сетивното познание пълно, трябва да се правят нови упражнения за медитация, които да могат до доведат до Инспирацията.
Ученикът трябва да се упражнява не само да фиксира вниманието на своята душа върху една съвкупност от образи, както описахме досега, но също ние вече изказахме принципа на това да може да отстрани от съзнанието образите, което е внесъл в него. А за да се получи този резултат трябва да се постави в действие една по-голяма вътрешна сила, за да бъдат заличени вътрешно представите, които паметта или сетивното възприятие ни доставят. Необходима е по-голяма енергия, за да се отстранят образите на медитацията отколкото за да се заличат тези на обикновената представа. Обаче именно тази засилена енергия е необходима на душата, за да напредва. Тя се добива, като правим все поголеми усилия, за да освободим съзнанието от образите и да не оставим да проникне в него нищо друго.
към текста >>
Упражнения
та, които той предписва, бяха приспособени към неговата природа в древни времена; днес вече това са упадъчни практики.
Тази е причината, поради която определена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в един процес на познание, в един акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването. Тя иска да направи от дишането нещо аналогично на възприятията на зрението и слуха. Така се развива ефективно една Космология, едно потопяване на погледа в дейността, която духовните същества упражняват в човека, и в това, което прави от него един член на духовния Космос. Обаче този род наставления е противен на днешния състав на човешкия организъм.
Упражненията, които той предписва, бяха приспособени към неговата природа в древни времена; днес вече това са упадъчни практики.
към текста >>
Имало е добре определено време, което бих нарекъл "междинна епоха", когато устройството на човешкото същество се е подавало на тези
упражнения
на йога, предназначени да превърнат дишането в един процес на познание, в състояние на съзнание; те позволяваха тогава да се изгради една полусъзнателна космология, която обаче беше привилегия на онези, които можем да наречем "учени" на епохата.
Имало е добре определено време, което бих нарекъл "междинна епоха", когато устройството на човешкото същество се е подавало на тези упражнения на йога, предназначени да превърнат дишането в един процес на познание, в състояние на съзнание; те позволяваха тогава да се изгради една полусъзнателна космология, която обаче беше привилегия на онези, които можем да наречем "учени" на епохата.
към текста >>
Вчера аз описах как може да се постигне третата степен на свръхсетивното познание, благодарение на
упражнения
та насочени към развитието на волята, каквито са тези, които ще намерите описани във вече цитираните книги и за които скоро ще говоря по-подробно.
Вчера аз описах как може да се постигне третата степен на свръхсетивното познание, благодарение на упражненията насочени към развитието на волята, каквито са тези, които ще намерите описани във вече цитираните книги и за които скоро ще говоря по-подробно.
По този път човек се издига до едно състояние аналогично на това на сънуването, в което са живеели нормално първите хора, тези които са населявали нашата Земя в началото на развитието.
към текста >>
30.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Аз ви говорих за
упражнения
та, които водят до инспиративното познание.
Аз ви говорих за упражненията, които водят до инспиративното познание.
В перспективата на едно свръх сетивно познание те не са всъщност нещо друго освен подготвителни усилия. Те позволяват най-малко да стигнем до възприятието на течението на живота, на нашия минал живот, както изложих това и да възприемаме в етерната област действителностите, които се крият зад мисленето, чувстването и волята. Отстранявайки от съзнанието образите, които сме внесли в него през време на медитацията или в резултат на нея, ние успяваме също, в опразненото от всякакво съдържание съзнание, да влезем в допир с етерния Космос и проявленията на духовните същества, чието дело той е. Когато сме добили по този начин познанието на живота на душата, следователно на астралното естество първото нещо, което изпъква, е това което наследствеността е донесла на физическия организъм, това, което човешкото същество е получило от своите прадеди чрез връзката на наследствените факти. Ние откриваме, какво донася Космосът в етерния организъм, принос, който следователно избягва на наследственото течение и който е свързан с индивидуалността.
към текста >>
Имагинативното познание, което човек развива чрез вече описаните
упражнения
позволява само възприятието на астралния организъм в рамките на земно съществуване.
Имагинативното познание, което човек развива чрез вече описаните упражнения позволява само възприятието на астралния организъм в рамките на земно съществуване.
Той вижда, как духовното същество се е развило от раждането, но това което се научава да познава по този начин, не му позволява да каже, че това духовно същество е живяло преди раждането и продължава да живее и след смъртта. Той не вижда в него една вечна същност, ядката на едно вечно същество. За да стигне дотам, човек трябва да изпълнява с все по-нарастваща енергия упражненията, които целят отстраняването на създадените от медитацията образи. От самото начало не може да се направи нищо друго, освен да се правят енергични и упорити усилия.
към текста >>
За да стигне дотам, човек трябва да изпълнява с все по-нарастваща енергия
упражнения
та, които целят отстраняването на създадените от медитацията образи.
Имагинативното познание, което човек развива чрез вече описаните упражнения позволява само възприятието на астралния организъм в рамките на земно съществуване. Той вижда, как духовното същество се е развило от раждането, но това което се научава да познава по този начин, не му позволява да каже, че това духовно същество е живяло преди раждането и продължава да живее и след смъртта. Той не вижда в него една вечна същност, ядката на едно вечно същество.
За да стигне дотам, човек трябва да изпълнява с все по-нарастваща енергия упражненията, които целят отстраняването на създадените от медитацията образи.
От самото начало не може да се направи нищо друго, освен да се правят енергични и упорити усилия.
към текста >>
Настоявам върху тази точка: Възможно е да преследваме
упражнения
та, които отстраняват от душата всяко съдържание и опразват съзнанието доста далеч, за да има душата силата да направи да изчезне даже и панорамата на собственото съществуване.
Настоявам върху тази точка: Възможно е да преследваме упражненията, които отстраняват от душата всяко съдържание и опразват съзнанието доста далеч, за да има душата силата да направи да изчезне даже и панорамата на собственото съществуване.
В състоянието на съзнанието до което се стига в този определен момент, човек не вижда вече нито физическия организъм, нито етерния организъм, нито пък нещо от това, което в света участва в тяхното съществуване. Сетивният свят не съществува вече, нито усещанията, нито съвкупността на етерния Космос, за който съзнанието се беше отворило чрез имагинативното познание. Всичко това е премахнато и по този начин ученикът се е издигнал до степента на инспиративното съзнание. Тогава той се намира в едно състояние, което може да се сравни с това, което е притежавал преди зачатието, преди зародишния живот в утробата на майката; той стига до там да възприема преди земното съществуване.
към текста >>
Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на
упражнения
та, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в пределите на земното съществуване.
Така ние оценяваме в тяхната истинска стойност обикновената мисъл и обикновените представи, от момента, когато имаме познанието на тяхната жива природа, която не може да се види никъде на Земята, от която в земния живот ние възприемаме само едно отражение. И това отражение ние наричаме мислене, мисъл. Ето защо мисленето и способността за образуване на представи са отвлечени и фактически твърде отдалечени от действителността, както мъртвият труп е различен от истинското човешко същество. И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа. А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл.
Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на упражненията, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в пределите на земното съществуване.
Следователно, да добие инспиративното познание, за човека това всъщност означава той да съживи обезкръвената мисъл на мозъка. Тази мисъл не ни пренася направо в областта на предрожденното съществуване, но когато душата възприема един жив образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно предземно съществуване, за да осветли живота на Земята. От този образ ние познаваме, че той свидетелства за един живот на душата, който предхожда раждането. Ние ще видим какво значи това в перспективата на философското познание.
към текста >>
Това може да се постигне не вече чрез Инспирацията, а чрез Интуицията, за която говорих вчера, за да кажа, как човек може да я развие чрез
упражнения
та, които поставят волята в действие.
Както успяваме да установим истинската природа на мисълта, с помощта на свръхсетивното познание ние можем също да открием и истинската природа на волята.
Това може да се постигне не вече чрез Инспирацията, а чрез Интуицията, за която говорих вчера, за да кажа, как човек може да я развие чрез упражненията, които поставят волята в действие.
Тогава човек постига да излъчи своята собствена същност, душата и духа, от физическия и етерен организъм. По този начин той дава възможност на тази същност да проникне в духовния свят. От тоя момент той знае що е животът вън от физическия и етерен организъм. Той се научава да познава състоянието, в което се намира човешката душа, когато е изоставила вече своя физически и етерен организъм. А това не значи нищо друго, освен че той предварително се запознава с това, което става когато душата преминава границите на смъртта.
към текста >>
Това, което се крие във волята, ние го познаваме, когато се издигаме до Интуицията чрез
упражнения
та, които поставят в действие тази воля.
От една страна тази човешка душа съществува преди раждането което ни учи вече инсперативното познание и от друга страна, че тя е безсмъртна. Това ни учи Интуицията. По този път, чрез който познаваме вечната ядка на човешката личности нейното съществуване след смъртта, ние добиваме също и познанието на истинската природа на волята. Ние вече описахме природата на мисълта, която Инспирацията ни позволява да определим.
Това, което се крие във волята, ние го познаваме, когато се издигаме до Интуицията чрез упражненията, които поставят в действие тази воля.
Тогава волята ни се явява като отражение в обикновеното съзнание на нещо, което е съвършено различно от нея, което се крие в нея. Тогава тя се явява като най-младата способност на душата, като най-новата способност. Мисленето, способността да образуваме представи, е една агонизираща сила, краят на един живот, който е престанал да съществува, най-старата способност на нашата душа. Напротив, волята е нейният най-млад елемент. Между първата и втората отношението е същото както това на един старец към едно дете, с тази разлика, че в развитието на организма стадият на старостта следва детството; докато в живота на душата, детство и старост са едновременно присъстващи.
към текста >>
31.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той волево се подготви да я възприеме чрез
упражнения
та, за които говорих.
За душата е изчезнало всичко, което тя е възприемала със сетивата, заличени са и стремежите, чрез които се изразява с помощта на тялото и движи това тяло чрез волята. В нея не обитава нищо друго освен едно неопределено чувство за вселената и носталгията за Бога. В това състояние, в което душата се намира в началото на съня, могат да се явят сънища. Това са символични образи, които отговарят на външни опитности, на спомени; или пък те са предизвикани от органични явления или още те могат да изразяват някои действителности на духовния свят, обаче без сънуващият, който още не е освободен от обикновеното съзнание, да може да добие едно ясно понятие за това, което тези сънища означават. Даже за този, за когото Имагинативното познание позволява да възприема това състояние на душата защото имагинативното познание действително може да стори това сънищата не са ясно съобщение за това, което става в него, а на против едно було хвърлено върху истината.
Тази чиста истина може да бъде установена от човешкото същество само ако той волево се подготви да я възприеме чрез упражненията, за които говорих.
към текста >>
32.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Това е един факт, който разочарова мнозина от тези, които практикуват вътрешните
упражнения
.
Той иска да намери отново това възприятие три дни по-късно. Ще му бъде невъзможно да го намери отново в неговата памет. За да постигне това, той ще трябва отново да приложи вътрешно всички усилия, които го бяха довели до това имагинативно възприятие. Споменът за един физически предмет не е по необходимост присъстващ за паметта, ние трябва да го търсим. По същия начин тази опитност на етерното тяло, тази имагинативна опитност не присъства веднага в спомена, защото тя също е една действителности трябва да отидем да я търсим.
Това е един факт, който разочарова мнозина от тези, които практикуват вътрешните упражнения.
Те постоянстват, получават резултати, имат възприятия. Те считат тези възприятия за придобити, достъпни да бъдат винаги отново намерени в паметта. Но не ги намират и се разочароват. Трябва постоянно да бъдат възобновени усилията, които позволяват да се стигне до тези възприятия.
към текста >>
Тренирането на
упражнения
та, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират.
Когато наблюдава визионера, той вижда в него, когато възприема видения, душата е потънала по-дълбоко в тялото отколкото в обикновеното съзнание, когато тя възприема физическия свят. Тази е разликата между мислещият имагинативно и визионерина: Този последният се потапя по-дълбоко, отколкото обикновено в органическите функции докато първият наистина се освобождава от организма, поддържайки напълно обикновените връзки между душата и тялото. Ако човек не вижда тази разлика в нейното пълно значение, което е огромно, той ще продължава да смесва Имагинацията, която е активна и се намира под строг контрол наред с обикновеното мислене, с визионерните прояви (привиденията), които стават без никакъв контрол и който не са може би нищо друго освен смущения, засягащи черния дроб и стомаха, смущения чувствани още в обикновения живот и в които визионерът се потопява напълно. Напротив, имагинативно мислещият възприема образи, които нямат нищо общо с неговите физически органи; той насочва по воля своя поглед върху една област на душата, която дотогава беше несъзнателна. Следователно, имагинативното съзнание не ни отдалечава от обикновеното съзнание, за да ни доведе както мнозина мислят, до някакво видение.
Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират.
Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции. Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни. Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание. Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото. Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло.
към текста >>
Както вече изложих, Интуицията е плод на
упражнения
, които поставят в действие волята.
Някои описания на свръхсетивните факти ни казват просто: Когато човек е буден, неговата душа и неговият дух живеят в неговия организъм; когато спи, те са излъчени от него. Работата не е така проста и ние можем да я изразим по този начин най-много, когато говорим за главата, но не и за организма в неговата цялост. Тази част от живота на душата, която е заспала и от тъмните глъбини на която до съзнанието стигат само някои представи, ние я виждаме в момента когато се издигаме до Интуицията.
Както вече изложих, Интуицията е плод на упражнения, които поставят в действие волята.
Тези упражнения позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята. Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията. Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят. Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там. В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно.
към текста >>
Тези
упражнения
позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята.
Някои описания на свръхсетивните факти ни казват просто: Когато човек е буден, неговата душа и неговият дух живеят в неговия организъм; когато спи, те са излъчени от него. Работата не е така проста и ние можем да я изразим по този начин най-много, когато говорим за главата, но не и за организма в неговата цялост. Тази част от живота на душата, която е заспала и от тъмните глъбини на която до съзнанието стигат само някои представи, ние я виждаме в момента когато се издигаме до Интуицията. Както вече изложих, Интуицията е плод на упражнения, които поставят в действие волята.
Тези упражнения позволяват да възприемаме постепенно това, което обикновено остава скрито през време на будното състояние, а именно тайните на волята.
Защото за будното съзнание волята е една тайна, която се изявява отчасти в Инспирацията, но се разкрива напълно в Интуицията. Колкото и парадоксално да изглежда това, можем да кажем, че когато човешкото същество се издига дотам, да разкрие природата на волята, то вижда да се явява пред неговите очи и божественият свят. Таза духовна субстанция е станала организъм в неговата глава; не е вече никак възможно тя да бъде доловена там. В човека главата е това, което е най-малко свръхсетивно. Обаче в останалата част от неговия организъм душата е там непроменена каквато е била по време на пред земното съществуване, лишена в този момент от своето физическо и своето етерно тяло.
към текста >>
33.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез
упражнения
отнасящи се за волята.
Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете. Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера.
Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за волята.
В древни времена, съгласно показанията на древните посветени, тази Интуиция се добиваше чрез аскетизъм, който унищожаваше тялото.
към текста >>
Аскетичните
упражнения
ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него.
Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм.
Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него.
Тя е един вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции. Такъв е резултатът получен чрез аскетизма. Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде практикуван. След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася аскетизма, нито да бере неговите плодове. Да се продължава с такива упражнения, това би значило да се парализира физическото тяло по такъв начин, че съзнанието за Аза да не може вече да се развива в него.
към текста >>
Да се продължава с такива
упражнения
, това би значило да се парализира физическото тяло по такъв начин, че съзнанието за Аза да не може вече да се развива в него.
Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него. Тя е един вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции. Такъв е резултатът получен чрез аскетизма. Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде практикуван. След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася аскетизма, нито да бере неговите плодове.
Да се продължава с такива упражнения, това би значило да се парализира физическото тяло по такъв начин, че съзнанието за Аза да не може вече да се развива в него.
В такъв случай човек никога не би искал да се издигне до съзнанието за свободата. Също така той никога не би искал вече да се съедини свободно с Импулса даден от Христа.
към текста >>
Ето защо
упражнения
та за волята трябва да се правят не подтискайки физическото тяло, както това се правеше в миналото, а като се засилват душевните и духовни способности в тяхното чисто състояние; по този начин тялото не се откъсва от душата и душата е тази, която постепенно прониква в духовните светове.
Ето защо упражненията за волята трябва да се правят не подтискайки физическото тяло, както това се правеше в миналото, а като се засилват душевните и духовни способности в тяхното чисто състояние; по този начин тялото не се откъсва от душата и душата е тази, която постепенно прониква в духовните светове.
Това, което посветените са предавали на своите последователи относно опитностите, които човек има между смъртта и едно нова раждане, а също и относно упражненията предназначени да издигнат човека до свръхсетивното познание. Аскетът на миналите времена не можеше да добие царственото чувство на свобода, което модерният човек може да добие благодарение на своята настояща организация. Също така, между смъртта и едно ново раждане, той не можеше да се представи пред слънчевото същество, което трябваше да изпълни за него това, което човешкото същество, след извършването на Тайната на Голгота, може да намери от тогава насам в самия себе си: Силата да стори това след смъртта.
към текста >>
Това, което посветените са предавали на своите последователи относно опитностите, които човек има между смъртта и едно нова раждане, а също и относно
упражнения
та предназначени да издигнат човека до свръхсетивното познание.
Ето защо упражненията за волята трябва да се правят не подтискайки физическото тяло, както това се правеше в миналото, а като се засилват душевните и духовни способности в тяхното чисто състояние; по този начин тялото не се откъсва от душата и душата е тази, която постепенно прониква в духовните светове.
Това, което посветените са предавали на своите последователи относно опитностите, които човек има между смъртта и едно нова раждане, а също и относно упражненията предназначени да издигнат човека до свръхсетивното познание.
Аскетът на миналите времена не можеше да добие царственото чувство на свобода, което модерният човек може да добие благодарение на своята настояща организация. Също така, между смъртта и едно ново раждане, той не можеше да се представи пред слънчевото същество, което трябваше да изпълни за него това, което човешкото същество, след извършването на Тайната на Голгота, може да намери от тогава насам в самия себе си: Силата да стори това след смъртта.
към текста >>
34.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Както един мускул се усилва, когато постоянно и отново се напряга в посоката на същата сила, така се усилва и психическата сила по отношение на онази област, която царува в мисленето, когато прави
упражнения
по посочения начин.
Мисленето комбинира, анализира и т.н. впечатленията на сетивата, за да стигне до закони (природни закони); обаче изследователят на сетивния свят трябва да си каже: това мислене, което извира от мене, не прибавя нещо действително към действителността на сетивния свят. Обаче положението се изменя веднага, когато не спираме при мисленето, докато човекът стига първо чрез живота и възпитанието. Той може да усили, да укрепне това мислене в себе си. Човек може да постави в центъра на съзнанието прости, лесно обозрими мисли и след това, изключвайки всички други мисли, да насочи и държи силата на душата върху такива представи.
Както един мускул се усилва, когато постоянно и отново се напряга в посоката на същата сила, така се усилва и психическата сила по отношение на онази област, която царува в мисленето, когато прави упражнения по посочения начин.
Трябва да подчертаем, на основата на тези упражнения трябва да стоят прости, лесно обозрими мисли. Защото през времето, когато прави такива упражнения, душата не трябва да бъде изложена на никакви влияния на нещо полусъзнателно или напълно несъзнателно. (Тук ние можем да дадем само принципа на такива упражнения; едно подробно описа ние и упътване, как трябва да се правят по отделно такива упражнения, се намира в книгите на Рудолф Щайнер "Как се добиват познания за по-висшите светове", "Тайната Наука" и в други антропософски книги*.) (*Книгите на Рудолф Щайнер са издадени във Философско-Антропософското Издателство при Гьотеанума в Дорнах (Швейцария)/.
към текста >>
Трябва да подчертаем, на основата на тези
упражнения
трябва да стоят прости, лесно обозрими мисли.
впечатленията на сетивата, за да стигне до закони (природни закони); обаче изследователят на сетивния свят трябва да си каже: това мислене, което извира от мене, не прибавя нещо действително към действителността на сетивния свят. Обаче положението се изменя веднага, когато не спираме при мисленето, докато човекът стига първо чрез живота и възпитанието. Той може да усили, да укрепне това мислене в себе си. Човек може да постави в центъра на съзнанието прости, лесно обозрими мисли и след това, изключвайки всички други мисли, да насочи и държи силата на душата върху такива представи. Както един мускул се усилва, когато постоянно и отново се напряга в посоката на същата сила, така се усилва и психическата сила по отношение на онази област, която царува в мисленето, когато прави упражнения по посочения начин.
Трябва да подчертаем, на основата на тези упражнения трябва да стоят прости, лесно обозрими мисли.
Защото през времето, когато прави такива упражнения, душата не трябва да бъде изложена на никакви влияния на нещо полусъзнателно или напълно несъзнателно. (Тук ние можем да дадем само принципа на такива упражнения; едно подробно описа ние и упътване, как трябва да се правят по отделно такива упражнения, се намира в книгите на Рудолф Щайнер "Как се добиват познания за по-висшите светове", "Тайната Наука" и в други антропософски книги*.) (*Книгите на Рудолф Щайнер са издадени във Философско-Антропософското Издателство при Гьотеанума в Дорнах (Швейцария)/.
към текста >>
Защото през времето, когато прави такива
упражнения
, душата не трябва да бъде изложена на никакви влияния на нещо полусъзнателно или напълно несъзнателно.
Обаче положението се изменя веднага, когато не спираме при мисленето, докато човекът стига първо чрез живота и възпитанието. Той може да усили, да укрепне това мислене в себе си. Човек може да постави в центъра на съзнанието прости, лесно обозрими мисли и след това, изключвайки всички други мисли, да насочи и държи силата на душата върху такива представи. Както един мускул се усилва, когато постоянно и отново се напряга в посоката на същата сила, така се усилва и психическата сила по отношение на онази област, която царува в мисленето, когато прави упражнения по посочения начин. Трябва да подчертаем, на основата на тези упражнения трябва да стоят прости, лесно обозрими мисли.
Защото през времето, когато прави такива упражнения, душата не трябва да бъде изложена на никакви влияния на нещо полусъзнателно или напълно несъзнателно.
(Тук ние можем да дадем само принципа на такива упражнения; едно подробно описа ние и упътване, как трябва да се правят по отделно такива упражнения, се намира в книгите на Рудолф Щайнер "Как се добиват познания за по-висшите светове", "Тайната Наука" и в други антропософски книги*.) (*Книгите на Рудолф Щайнер са издадени във Философско-Антропософското Издателство при Гьотеанума в Дорнах (Швейцария)/.
към текста >>
(Тук ние можем да дадем само принципа на такива
упражнения
; едно подробно описа ние и упътване, как трябва да се правят по отделно такива
упражнения
, се намира в книгите на Рудолф Щайнер "Как се добиват познания за по-висшите светове", "Тайната Наука" и в други антропософски книги*.) (*Книгите на Рудолф Щайнер са издадени във Философско-Антропософското Издателство при Гьотеанума в Дорнах (Швейцария)/.
Той може да усили, да укрепне това мислене в себе си. Човек може да постави в центъра на съзнанието прости, лесно обозрими мисли и след това, изключвайки всички други мисли, да насочи и държи силата на душата върху такива представи. Както един мускул се усилва, когато постоянно и отново се напряга в посоката на същата сила, така се усилва и психическата сила по отношение на онази област, която царува в мисленето, когато прави упражнения по посочения начин. Трябва да подчертаем, на основата на тези упражнения трябва да стоят прости, лесно обозрими мисли. Защото през времето, когато прави такива упражнения, душата не трябва да бъде изложена на никакви влияния на нещо полусъзнателно или напълно несъзнателно.
(Тук ние можем да дадем само принципа на такива упражнения; едно подробно описа ние и упътване, как трябва да се правят по отделно такива упражнения, се намира в книгите на Рудолф Щайнер "Как се добиват познания за по-висшите светове", "Тайната Наука" и в други антропософски книги*.) (*Книгите на Рудолф Щайнер са издадени във Философско-Антропософското Издателство при Гьотеанума в Дорнах (Швейцария)/.
към текста >>
Обаче Антропософията показва същевременно, как трябва да протичат
упражнения
та, за да отпадне това възражение.
Близко е до ума да се направи възражението, че някой, който се отдава така с цялата сила на определени, поставени в центъра на съзнанието мисли, е изложен на всевъзможни самовнушения и тем подобни, и че той навлиза просто в областта на своето въображение.
Обаче Антропософията показва същевременно, как трябва да протичат упражненията, за да отпадне това възражение.
Тя показва, как през време на упражнението човек върви напред в своето съзнание по един напълно разсъдлив начин както при решението на една аритметическа или геометрическа задача. Както в математиката съзнанието не може да се отклони никъде в несъзнателното, така и през време на горепосоченото упражняване не може да му се случи нещо подобно, ако той правилно спазва указанията на Антропософията.
към текста >>
Упражнения
та, които произвеждат едно по-висше възприятие, могат да бъдат продължени.
Упражненията, които произвеждат едно по-висше възприятие, могат да бъдат продължени.
Както се прилага една повишена сила, за да може човек да се концентрира върху мисли, които поставя в центъра на свое то съзнание, прилагайки също така една повишена сила, той може да подтисне имагинациите (образите на една духовно-етерна действителност). Тогава той постига състоянието на изцяло празното съзнание. Той е само буден, без първото състояние на будност да има едно съдържание. (По-точни указания по въпроса се намират в горецитираните книги. )Обаче това будно състояние без съдържание не остава така.
към текста >>
35.
6. Кръв и нерви
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с
дихателни
я процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън.
Именно тази е причината, поради която мозъкът е носител на духовното действие на Аза, че в мозъка азовият организъм не е ангажиран в органическата физическа дейност, вследствие на което този азов организъм може да прояви своята дейност като такъв напълно свободно. Напротив костния скелет е наистина съвършеният физически образ на азовия организъм; обаче там този организъм се изчерпва във физическото организиране, така че от него не остава вече нищо като духовна дейност. Ето защо процесите в костите са най-несъзнателните.
Въглеродният двуокис, който е изхвърлян навън с дихателния процес, е още живо вещество в организма; той е обхванат от закотвената в средната нервна система астрална дейност и е изхвърлян навън.
Онази част от въглеродния двуокис, която отива с обмяната на веществата в главата, се свързва там с калция и чрез това добива склонност да влезе в действията на азовия организъм. Чрез това възникналият по този начин калциев карбонат, под влиянието на вътрешно импулсираните от азовия организъм нерви на главата е насочен в пътя към образуването на костите.
към текста >>
36.
18. Лечебна евритмия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Това чувствува подрастващият човек и преживява тези евритмични
упражнения
със същата пълна естественост като една изява на човешката природа, както в младите години преживява научаването на говора.
Но това, което е било намерено по художествен начин, може да бъде развито в две други посоки. Една от тези посоки е педагогическата. Във Валдорфското училище в Щутгарт, което бе основано от Емил Колт и което стои под ръководството на Рудолф Щайнер, във всички класове наред с гимнастиката се практикува педагогическа Евритмия. Важното при това е, че при обикновената гимнастика се развива само динамиката и статиката на физическото тяло. В Евритмията целият човек, по тяло, душа и дух, се разлива в движение.
Това чувствува подрастващият човек и преживява тези евритмични упражнения със същата пълна естественост като една изява на човешката природа, както в младите години преживява научаването на говора.
Другата страна на Евритмията е лечебната. Ако двигателните жестове на художествената и педагогическа Евритмия се изменят така, че да изтичат от болното същество на човека така, както другите произтичат от неговото здраво същество, ражда е лечебната Евритмия. Движенията, които се изпълняват по този начин, действуват обратно върху болните органи. Ние виждаме, как тук нещо изпълнено външно се продължава навътре в органите, когато движещият се жест е точно приспособен към едно заболяване на органите. Понеже този начин да се действува в човека чрез движение преминава върху тялото, душата и духа, той действува в една по-интензивна форма във вътрешността на болния човек отколкото някое друго лечение чрез движение.
към текста >>
37.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Така
упражнения
та ми по писане приеха форма, която никак не се харесваше на баща ми.
Дори пишех възможно най-бързо, за да мога по-скоро да изпиша цяла страница. След това можех да посипя написаното с праха, който баща ми използваше. После ме омагьосваше въпросът с каква скорост прахът изсушава мастилото и каква смес се получава между тях. Отново и отново опипвах буквите с пръсти, за да проверя кои са вече изсъхнали и кои още не са. Любопитството ми към това беше много голямо и по този начин твърде рано научих азбуката.
Така упражненията ми по писане приеха форма, която никак не се харесваше на баща ми.
Той обаче беше добродушен и ме наказваше само като често ме наричаше непоправим „калпазанин“. Но това не беше единственото, което се разви у мен чрез писането. Повече от формите на буквите ме интересуваше тази на перото за писане. Когато вземах ножа за хартия на баща ми, можех да го вкарам в процепа на перото и така да направя физическо изследване на еластичността на материала, от който беше направено перото. След това отново го сгъвах в правилната му форма, но краснописът ми много страдаше от този процес.
към текста >>
38.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
От последната трябваше да се откажа, тъй като изучаването ѝ беше свързано с много
упражнения
по геометрично чертане през деня.
През летните месеци на 1879 г. от края на реалното училище до постъпването ми във Висшето техническо училище прекарах времето си в четене на такива философски студии. През есента трябваше да избера какво да следвам с оглед на бъдещата си кариера. Реших да се подготвя за учител в реално училище. Да уча математика и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми.
От последната трябваше да се откажа, тъй като изучаването ѝ беше свързано с много упражнения по геометрично чертане през деня.
А за да припечеля малко пари, трябваше да имам време да давам частни уроци. Това беше възможно, в случай че ходя на лекции, чието съдържание можех по-късно да наваксам с четене, ако се наложеше да отсъствам от тях, но не и ако трябваше редовно да посещавам упражненията по чертане.
към текста >>
Това беше възможно, в случай че ходя на лекции, чието съдържание можех по-късно да наваксам с четене, ако се наложеше да отсъствам от тях, но не и ако трябваше редовно да посещавам
упражнения
та по чертане.
През есента трябваше да избера какво да следвам с оглед на бъдещата си кариера. Реших да се подготвя за учител в реално училище. Да уча математика и дескриптивна геометрия отговаряше на влеченията ми. От последната трябваше да се откажа, тъй като изучаването ѝ беше свързано с много упражнения по геометрично чертане през деня. А за да припечеля малко пари, трябваше да имам време да давам частни уроци.
Това беше възможно, в случай че ходя на лекции, чието съдържание можех по-късно да наваксам с четене, ако се наложеше да отсъствам от тях, но не и ако трябваше редовно да посещавам упражненията по чертане.
към текста >>
Освен това той водеше и „
Упражнения
по устно и писмено изложение“.
Освен това той водеше и „Упражнения по устно и писмено изложение“.
Студентите трябваше да говорят или да четат темите, които сами бяха разработили. По време на тези упражнения Шрьоер им даваше указания за стила, формата и пр. Аз прочетох първо работата си върху „Лаокоон“ на Лесинг. След това се заех с една по-голяма задача. Разработих темата „До каква степен човекът е свободен в своите действия?
към текста >>
По време на тези
упражнения
Шрьоер им даваше указания за стила, формата и пр.
Освен това той водеше и „Упражнения по устно и писмено изложение“. Студентите трябваше да говорят или да четат темите, които сами бяха разработили.
По време на тези упражнения Шрьоер им даваше указания за стила, формата и пр.
Аз прочетох първо работата си върху „Лаокоон“ на Лесинг. След това се заех с една по-голяма задача. Разработих темата „До каква степен човекът е свободен в своите действия? “ В тази си работа силно навлязох във философията на Хербарт. Това никак не се хареса на Шрьоер.
към текста >>
По това време обаче във виенските висши училища съществуваше възможността да се ходи на лекции като посетител, както и да се участва в
упражнения
та към тях.
Но на потребността ми от разбиране, особено в областта на естествените науки, тези задължителни дисциплини бяха от малка помощ.
По това време обаче във виенските висши училища съществуваше възможността да се ходи на лекции като посетител, както и да се участва в упражненията към тях.
Всички бяха отзивчиви към мен, когато исках да обогатя по този начин научния си живот чак до изучаването на медицина. Мога да кажа, че не позволих да бъде попречено на разбиранията ми за духовното, когато ставаше въпрос за това да изучавам естествените науки по начина, по който бяха преподавани по онова време. Посветих се на това, което ми преподаваха, и само на заден план хранех надеждата, че все някога ще стигна и до връзката на естествознанието с духовното познание. В тази си надежда бях обезпокояван само откъм две страни.
към текста >>
39.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Заедно с тези двама мои приятели ходехме на „
упражнения
та по устно и писмено изложение“, водени от Шрьоер във висшето училище.
Заедно с тези двама мои приятели ходехме на „упражненията по устно и писмено изложение“, водени от Шрьоер във висшето училище.
От тях ние тримата, а и някои други, получавахме най-голямо вдъхновение. Ние, младите, имахме възможност да представяме това, което раждаше духът ни, а Шрьоер обсъждаше всичко с нас и възвисяваше душите ни чрез великолепния си идеализъм и благородната си способност да въодушевява.
към текста >>
И него срещнах за първи път на
упражнения
та при Шрьоер.
По това време създадох най-искрено приятелство с един младеж, който беше дошъл във виенското Висше техническо училище от немска Трансилвания.
И него срещнах за първи път на упражненията при Шрьоер.
По време на тях той говорѝ за писмената си работа върху песимизма. В нея оживяваше всичко, което Шопенхауер беше изложил за този вид отношение към живота. Към него се прибавяше и собственото песимистично житейско настроение на младежа. Аз предложих да говоря на противоположната тема. „Опровергах“ песимизма с истински гръмки слова, още тогава нарекох Шопенхауер „тесногръд гений“, а кулминация на изложението ми беше изречението: „Ако господинът имаше право с начина си на представяне на песимизма, по-добре да бях дървената дъска, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек.“ С тези ми думи дълго ме подиграваха в кръга на моите познати.
към текста >>
40.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Отчасти сама провеждаше
упражнения
та по музика с нейните синове, докато бяха малки.
В тази жена виждах рядко красива човешка душа. Тя беше напълно отдадена на грижата за развитието и съдбата на четирите ѝ момчета. От нейния пример човек можеше да изучава великата майчина любов. Съвместната работа с нея в областта на възпитанието придаваше на живота прекрасно съдържание. Тя имаше музикален талант и с въодушевление се занимаваше с музика.
Отчасти сама провеждаше упражненията по музика с нейните синове, докато бяха малки.
С мен разговаряше обстойно по най-разнообразни житейски проблеми, отнасяйки се към всичко с разбиране и дълбок интерес. Тя проявяваше голямо внимание и към моите научни и други работи. По това време изпитвах най-дълбока необходимост да обсъждам с нея всичко, което ме занимаваше вътрешно. Когато говорех за духовните си преживявания, тя ме слушаше по един свойствен за нея начин. За разума ѝ тези неща изглеждаха доста привлекателно, но той запазваше лека нотка на резервираност.
към текста >>
41.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
В това тежко за мен време към мен се обърна ръководството на Берлинското работническо училище с молба да поема преподаването на история и
упражнения
та по ораторско изкуство.
В това тежко за мен време към мен се обърна ръководството на Берлинското работническо училище с молба да поема преподаването на история и упражненията по ораторско изкуство.
Отначало малко ме интересуваха социалистическите връзки на училището. Виждах пред себе си благородната задача да обучавам зрели мъже и жени от работническото съсловие. Защото сред „учениците“ имаше малко млади хора. Обясних на ръководството, че ако поема часовете, ще преподавам хода на развитие на историята на човечеството изцяло съгласно собствените си виждания, а не в стила, обичаен тогава в социалдемократическите кръгове, според марксизма. Те все още искаха да ме наемат за учител.
към текста >>
В „
упражнения
та по ораторство“ беше възможно да се направи твърде малко в тази насока.
В „упражненията по ораторство“ беше възможно да се направи твърде малко в тази насока.
След като винаги в началото на курса разяснявах формалните правила на изложението и риториката, „учениците“ започваха да изнасят речи за упражнение. Разбира се, в изложенията си те избираха това, което им беше добре познато във връзка с материалистическата им ориентация.
към текста >>
42.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Освен него мисис Безант даваше всевъзможни индийски
упражнения
за напредване в познанието, които аз отхвърлях.
Да науча нещо кой знае какво в „Езотеричната школа” на мисис Безант беше извън сферата на възможното затова, защото от самото начало не вземах участие в мероприятията на тази школа, с изключение на някои от тях, които ми носеха информация какво се случва. По това време в школата не се изучаваше друго освен произхождащото от Е. П. Блаватска, а то беше вече отпечатано.
Освен него мисис Безант даваше всевъзможни индийски упражнения за напредване в познанието, които аз отхвърлях.
към текста >>
43.
XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“
GA_28 Моят жизнен път
И по-нататъшното затвърждаващо задълбочаване чрез
упражнения
та, описани в „Как се постигат познания за висшите светове?
На него истините ще му се сторят недоказани твърдения. Но една антропософска книга е предназначена да се възприема като вътрешно преживяване. Тогава постепенно се появява някакво разбиране. То може да е и много слабо. Но това може и трябва – да се случи.
И по-нататъшното затвърждаващо задълбочаване чрез упражненията, описани в „Как се постигат познания за висшите светове?
“, се явява именно затвърждаващо задълбочаване. Това е необходимо за напредването по духовния път, но една правилно разбрана антропософска книга трябва да пробужда духовния живот у читателя, а не да представлява сбор от съобщения. Нейният прочит не трябва да бъде просто прочит, а преживяване с вътрешно разтърсване, напрежение и развръзка.
към текста >>
44.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически
упражнения
живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили.
Антропософията осигурява правилните предпоставки не само за духовната, но и за физическата страна на възпитанието. Нека и тук дадем един подходящ пример с младежките игри и спорта.
Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили.
Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила". И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт. За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили".
към текста >>
Тези
упражнения
трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила".
Антропософията осигурява правилните предпоставки не само за духовната, но и за физическата страна на възпитанието. Нека и тук дадем един подходящ пример с младежките игри и спорта. Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили.
Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила".
И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт. За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията.
към текста >>
За да бъдат проведени такива физически
упражнения
е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло.
Антропософията осигурява правилните предпоставки не само за духовната, но и за физическата страна на възпитанието. Нека и тук дадем един подходящ пример с младежките игри и спорта. Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили. Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила". И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт.
За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло.
Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията. Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията. Особено, ако в практически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват.
към текста >>
Организаторът на подобни
упражнения
трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили".
Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили. Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила". И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт. За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга.
Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили".
Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията. Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията. Особено, ако в практически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват. Ако ги приложим по правилен начин, те сами ще се докажат в живота и ще го направят здрав и силен. Тъкмо чрез това, че се прилагат практически, в хода на времето ще се докаже, че са верни и по-добри от всички „логически" и т. нар.
към текста >>
Предпоставка за развитието на спорта и физическите
упражнения
в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията.
Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила". И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт. За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили".
Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията.
Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията. Особено, ако в практически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват. Ако ги приложим по правилен начин, те сами ще се докажат в живота и ще го направят здрав и силен. Тъкмо чрез това, че се прилагат практически, в хода на времето ще се докаже, че са верни и по-добри от всички „логически" и т. нар. „научни" основания.
към текста >>
45.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо онези вътрешни психически
упражнения
, които човек предприема, трябва да бъдат устроени по съвсем определен начин.
Без съмнение такава възможност съществува. И тя може да бъде доставена именно от онзи вътрешен душевен живот, за който аз говорих вече във встъпителната сказка. Когато човек действително се залови да развие чрез едно строго методическо обучение своята душа така, че да покълнат дремещите в нея сили и способности, душата да се издигне над себе си, той може да постигне това, като с известно вътрешно самоотричане си усвои представи, които не са като обикновените при които азовото изживяване присъствува непосредствено. При всичко, където азовото изживяване присъствува, това азово изживяване застава пред ядката на човешкото същество. Следователно за психическото обучение човек трябва да си избере такива представи, при които азовото изживяване не присъствува.
Ето защо онези вътрешни психически упражнения, които човек предприема, трябва да бъдат устроени по съвсем определен начин.
Същественото, което трябва да бъде внедрено в душевния живот, е съдържанието на размишлението. И човек трябва да внедри в своя душевен живот нещо, което наистина се равнява на вътрешния душевен живот, но не се отнася към нещо външно. Кое не се отнася към външното? Само размишлението. Но размишлението се простира обикновено върху външния свят.
към текста >>
46.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
А сега трябва да бъдат изтъкнати някои опитности, които човек може да има, когато действително прави такива
упражнения
, които надаряват така да се каже душата му с духовни очи, с духовни уши, благодарение на които той може да вижда в духовния свят.
Това, което може изобщо да се констатира и за което, ако останем в обикновения живот, се изисква вече малко добра воля, за да сравним отделните явления, то се явява съвсем ясно, когато човек мине през определено развитие, което може да го доведе до действителното виждане в духовния живот. Бих искал тук да изнеса нещо върху това, което настъпва, когато човек е развил в душата си способностите за постигане на онова състояние, при което не възприема чрез сетивата и не разбира чрез ума. Това ще бъде по-точно описано в сказката: "Как се добива познание на духовния свят? ", където методите ще бъдат разгледани по-широко.
А сега трябва да бъдат изтъкнати някои опитности, които човек може да има, когато действително прави такива упражнения, които надаряват така да се каже душата му с духовни очи, с духовни уши, благодарение на които той може да вижда в духовния свят.
Тогава той се убеждава, че този духовен свят не е обект на спекулация, а е също така обект, каквито цветовете и формите, топлината, студа и звуците са за човека, който възприема сетивно. Още в предишните сказки бе показано, как човек може да стигне до истинско ясновиждане. Това духовно развитие, тези упражнения се състоят именно в това, че човек изкарва наяве нещо, което има вътре в себе си, добива други познавателни органи, издига се над своята душа, каквато тя е при нормалното състояние и благодарение на това възприема един свят, който се намира постоянно около него, но който не може да бъде възприеман при нормално състояние. Когато човек прави такива упражнения, първо се изменя животът на неговия сън. Това знае всеки, който се е домогнал до действителни собствени духовни изследвания.
към текста >>
Това духовно развитие, тези
упражнения
се състоят именно в това, че човек изкарва наяве нещо, което има вътре в себе си, добива други познавателни органи, издига се над своята душа, каквато тя е при нормалното състояние и благодарение на това възприема един свят, който се намира постоянно около него, но който не може да бъде възприеман при нормално състояние.
Това ще бъде по-точно описано в сказката: "Как се добива познание на духовния свят? ", където методите ще бъдат разгледани по-широко. А сега трябва да бъдат изтъкнати някои опитности, които човек може да има, когато действително прави такива упражнения, които надаряват така да се каже душата му с духовни очи, с духовни уши, благодарение на които той може да вижда в духовния свят. Тогава той се убеждава, че този духовен свят не е обект на спекулация, а е също така обект, каквито цветовете и формите, топлината, студа и звуците са за човека, който възприема сетивно. Още в предишните сказки бе показано, как човек може да стигне до истинско ясновиждане.
Това духовно развитие, тези упражнения се състоят именно в това, че човек изкарва наяве нещо, което има вътре в себе си, добива други познавателни органи, издига се над своята душа, каквато тя е при нормалното състояние и благодарение на това възприема един свят, който се намира постоянно около него, но който не може да бъде възприеман при нормално състояние.
Когато човек прави такива упражнения, първо се изменя животът на неговия сън. Това знае всеки, който се е домогнал до действителни собствени духовни изследвания. Сега аз искам да говоря за най-първото състояние на промяна на сънния живот при действително ясновиждащия, правещ духовни изследвания човек. Първите наченки на тази възможност на духовното изследване не правят всъщност човека да изглежда много различен от това, което той е в обикновеното, нормално състояние на съзнанието. Защото когато човек предприема такива упражнения, каквито ще опишем по-късно, отначало той спи така както всеки друг човек и през време на съня остава също така в пълно безсъзнание.
към текста >>
Когато човек прави такива
упражнения
, първо се изменя животът на неговия сън.
", където методите ще бъдат разгледани по-широко. А сега трябва да бъдат изтъкнати някои опитности, които човек може да има, когато действително прави такива упражнения, които надаряват така да се каже душата му с духовни очи, с духовни уши, благодарение на които той може да вижда в духовния свят. Тогава той се убеждава, че този духовен свят не е обект на спекулация, а е също така обект, каквито цветовете и формите, топлината, студа и звуците са за човека, който възприема сетивно. Още в предишните сказки бе показано, как човек може да стигне до истинско ясновиждане. Това духовно развитие, тези упражнения се състоят именно в това, че човек изкарва наяве нещо, което има вътре в себе си, добива други познавателни органи, издига се над своята душа, каквато тя е при нормалното състояние и благодарение на това възприема един свят, който се намира постоянно около него, но който не може да бъде възприеман при нормално състояние.
Когато човек прави такива упражнения, първо се изменя животът на неговия сън.
Това знае всеки, който се е домогнал до действителни собствени духовни изследвания. Сега аз искам да говоря за най-първото състояние на промяна на сънния живот при действително ясновиждащия, правещ духовни изследвания човек. Първите наченки на тази възможност на духовното изследване не правят всъщност човека да изглежда много различен от това, което той е в обикновеното, нормално състояние на съзнанието. Защото когато човек предприема такива упражнения, каквито ще опишем по-късно, отначало той спи така както всеки друг човек и през време на съня остава също така в пълно безсъзнание. Обаче на този, който е правил духовно-душевни упражнения, моментът на събуждането показва нещо твърде особено.
към текста >>
Защото когато човек предприема такива
упражнения
, каквито ще опишем по-късно, отначало той спи така както всеки друг човек и през време на съня остава също така в пълно безсъзнание.
Това духовно развитие, тези упражнения се състоят именно в това, че човек изкарва наяве нещо, което има вътре в себе си, добива други познавателни органи, издига се над своята душа, каквато тя е при нормалното състояние и благодарение на това възприема един свят, който се намира постоянно около него, но който не може да бъде възприеман при нормално състояние. Когато човек прави такива упражнения, първо се изменя животът на неговия сън. Това знае всеки, който се е домогнал до действителни собствени духовни изследвания. Сега аз искам да говоря за най-първото състояние на промяна на сънния живот при действително ясновиждащия, правещ духовни изследвания човек. Първите наченки на тази възможност на духовното изследване не правят всъщност човека да изглежда много различен от това, което той е в обикновеното, нормално състояние на съзнанието.
Защото когато човек предприема такива упражнения, каквито ще опишем по-късно, отначало той спи така както всеки друг човек и през време на съня остава също така в пълно безсъзнание.
Обаче на този, който е правил духовно-душевни упражнения, моментът на събуждането показва нещо твърде особено. И аз искам да обрисувам пред вас някои съвсем конкретни явления, които представляват факти.
към текста >>
Обаче на този, който е правил духовно-душевни
упражнения
, моментът на събуждането показва нещо твърде особено.
Когато човек прави такива упражнения, първо се изменя животът на неговия сън. Това знае всеки, който се е домогнал до действителни собствени духовни изследвания. Сега аз искам да говоря за най-първото състояние на промяна на сънния живот при действително ясновиждащия, правещ духовни изследвания човек. Първите наченки на тази възможност на духовното изследване не правят всъщност човека да изглежда много различен от това, което той е в обикновеното, нормално състояние на съзнанието. Защото когато човек предприема такива упражнения, каквито ще опишем по-късно, отначало той спи така както всеки друг човек и през време на съня остава също така в пълно безсъзнание.
Обаче на този, който е правил духовно-душевни упражнения, моментът на събуждането показва нещо твърде особено.
И аз искам да обрисувам пред вас някои съвсем конкретни явления, които представляват факти.
към текста >>
Представете си, че един човек, който прави такива
упражнения
, размишлява много остро върху нещо, върху което би могъл да размишлява и друг човек, че понеже може би има пред себе си една тежка задача, той се стреми да напрегне всичките си духовни сили, за да проникне в нещата.
Представете си, че един човек, който прави такива упражнения, размишлява много остро върху нещо, върху което би могъл да размишлява и друг човек, че понеже може би има пред себе си една тежка задача, той се стреми да напрегне всичките си духовни сили, за да проникне в нещата.
Тогава може да му се случи така, както се случва на един ученик: не му достигат силите, за да реши задачата. Това може много добре да се случи. Но когато благодарение на своите упражнения има вече повече опитни възможности върху своите вътрешни душевни състояния във връзка с телесни състояния, тогава той без съмнение чувствува нещо твърде особено, когато не може да направи нещо. Тогава той чувствува по начин различен от други път, как среща съпротива от страна на своите физически органи, например от страна на мозъка. Той добре чувствува, като че мозъкът му противопоставя съпротива, както например чувствуваме съпротивата, когато удряме някой гвоздей с чук.
към текста >>
Но когато благодарение на своите
упражнения
има вече повече опитни възможности върху своите вътрешни душевни състояния във връзка с телесни състояния, тогава той без съмнение чувствува нещо твърде особено, когато не може да направи нещо.
Представете си, че един човек, който прави такива упражнения, размишлява много остро върху нещо, върху което би могъл да размишлява и друг човек, че понеже може би има пред себе си една тежка задача, той се стреми да напрегне всичките си духовни сили, за да проникне в нещата. Тогава може да му се случи така, както се случва на един ученик: не му достигат силите, за да реши задачата. Това може много добре да се случи.
Но когато благодарение на своите упражнения има вече повече опитни възможности върху своите вътрешни душевни състояния във връзка с телесни състояния, тогава той без съмнение чувствува нещо твърде особено, когато не може да направи нещо.
Тогава той чувствува по начин различен от други път, как среща съпротива от страна на своите физически органи, например от страна на мозъка. Той добре чувствува, като че мозъкът му противопоставя съпротива, както например чувствуваме съпротивата, когато удряме някой гвоздей с чук. Тогава мозъкът започва да добива една действителност. Така както човек обикновено употребява своя мозък, той не чувствува като че употребява един инструмент, както например употребяваме един чук. Духовният изследовател чувствува своя мозък, той се чувствува самостоятелен по отношение на своето мислене.
към текста >>
47.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче когато човек прави такива
упражнения
на душата, каквито са горепосочените, той забелязва, че усещанията и чувствата стават напълно безлични.
Какъв е животът на усещанията и на чувствата на човека в обикновения живот? Днес е станало вече нещо твърде тривиално да се употребява навсякъде изразът "егоистично" и да се казва, че в обикновения нормален живот хората са егоистични. Аз не бих искал да се изразя така, а по-скоро да кажа: В нормалния обикновен живот хората са на първо време тясно свързани с човешката личност, така например когато нещо ни радва, именно по отношение на нещата, които ни радват, нещата на най-висшите духовни творения, нещата на изкуството и красотата. Това изразява и самата поговорка: "За вкусовете не може да се спори." Това показва, че много неща са свързани с нашата личност и зависят от това, как ние се поставяме субективно към нещата. Проверете, как всичко, което може да ви радва, е свързано с това, какво е било вашето възпитание, на какво място в света и в коя професия е била поставена вашата личност и т.н., за да видите, колко тясно са свързани усещанията и чувствата с нашата личност.
Обаче когато човек прави такива упражнения на душата, каквито са горепосочените, той забелязва, че усещанията и чувствата стават напълно безлични.
Това е едно мощно и велико изживяване, когато настъпва момента, в който нашият живот на усещанията и чувствата става някакси безличен. Този момент идва, той сигурно настъпва, когато в течение на своя духовен път човекът е подбуден от онези, които поемат неговото духовно ръководство, а именно остави да действуват върху неговата душа следните неща. Сега аз искам да изброя някои неща, които, ако човек ги остави да действуват върху неговата душа в течение на седмици, на месеци, те действуват възпитателно върху целия наш живот на усещанията и на чувствата.
към текста >>
48.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически
упражнения
човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент.
Това, което Мойсей имаше да даде на своя собствен народ, беше напълно основано в природата на еврейския народ. Що беше то? Старото ясновидство трябваше да бъде заменено от интелектуалното умствено съзнание.
В миналите сказки бе показано, как ясновидското съзнание беше свързано с външното тяло, как то се развива свободно тогава, когато чрез своите психически упражнения човекът става в своя душевен живот свободен от външния телесен инструмент.
Но интелектуалното съзнание има за свой инструмент, за свое оръдие именно човешкия организъм, като този организъм е свързан с мозъка и с кръвта. Това, което по-рано висеше така да се каже над физическия организъм и намери своето по-нататъшно развитие отвъд организма чрез отношението между учител и ученик, това трябваше да се вживее като свързано с един физически организъм, т.е. свързано с това, което течеше с кръвта на народа от поколение на поколение по-нататък. Ето защо това, което Мойсей трябваше да даде, понеже беше импулсът за една интелектуална култура, то може да бъде дадено само на един народ, който строго се придържаше към по-нататъшното течение на кръвта през поколенията. С този инструмент беше свързана първо същността на новата култура.
към текста >>
49.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Упражнения
та Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото.
В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>
50.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Тази истина бе основата на
упражнения
та, давани в древната система йога.
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи. Преди тялото да диша въздух, душата на човека не можеше да слезе за инкарнация, защото въздухът е елемент, изпълнен с душа. По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата. Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух.
Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога.
Тези упражнения бяха основани върху ритмите на дишане, тяхната цел бидейки да направят тялото подходящо да приеме вливащия се Дух. Когато дишаме, ние общуваме със световната душа. Вдишаният въздух е телесната одежда на тази висша душа, точно както плътта е одеждата на низшето същество на човека.
към текста >>
Тези
упражнения
бяха основани върху ритмите на дишане, тяхната цел бидейки да направят тялото подходящо да приеме вливащия се Дух.
Преди тялото да диша въздух, душата на човека не можеше да слезе за инкарнация, защото въздухът е елемент, изпълнен с душа. По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата. Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух. Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога.
Тези упражнения бяха основани върху ритмите на дишане, тяхната цел бидейки да направят тялото подходящо да приеме вливащия се Дух.
Когато дишаме, ние общуваме със световната душа. Вдишаният въздух е телесната одежда на тази висша душа, точно както плътта е одеждата на низшето същество на човека.
към текста >>
Тези промени в
дихателни
я процес отбелязаха прехода от древното съзнание, което бе просто игра на картини, към съзнанието такова, каквото е то в наше време.
Тези промени в дихателния процес отбелязаха прехода от древното съзнание, което бе просто игра на картини, към съзнанието такова, каквото е то в наше време.
Сетивните възприятия биват получавани от тялото; съзнанието има чисто обективен характер. Съзнанието в картини (имагинативно съзнание) създаде собственото си вътрешно съдържание чрез една свойствена, пластична сила. Колкото по-далеч отиваме в миналото, толкова повече откриваме душата на човека живееща не вътре в него, а около него. Ние стигаме до точката където сетивните органи съществуваха едва в зародиш и когато човекът само получаваше от външните предмети впечатления, които пораждаха привличане или отблъскване, симпатия или антипатия. Движенията на това същество – което не можем да наречем истински "човек" в нашия смисъл на думата – се ръководеше от тези чувства на привличане или отблъскване.
към текста >>
51.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Но човекът промени този въздух с това, че го превърна във въглероден диоксид и така
дихателни
ят процес причини материализацията на нашето кълбо, за да слезе то още една степен надолу.
В още по-ранни времена въздухът бе чиста топлина; а преди това, огън. Там огънят бе на мястото на въздуха. Лемурийците дишаха огън. Ето защо е окултните писания се казва, че първите Учители на хората бяха Духовете на Огъня. Когато на Земята се появи физическият човек, въздухът стана негов жизнено необходим елемент.
Но човекът промени този въздух с това, че го превърна във въглероден диоксид и така дихателният процес причини материализацията на нашето кълбо, за да слезе то още една степен надолу.
Равновесието се възстановява от растителния свят.
към текста >>
52.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
Ако вие желаете да развиете себе си, знаете, че са необходими различни видове
упражнения
за тази цел и че има такива.
Вие бихте могли да зададете въпросът: – Какво е по-дълбокото значение на такива тайни общества и какъв е техният смисъл в световната еволюция? – На този въпрос моят отговор би бил, че те имат действителна връзка с начина, по който съществата в този свят еволюират и напредват.
Ако вие желаете да развиете себе си, знаете, че са необходими различни видове упражнения за тази цел и че има такива.
Вие сте чули за Хатха йога, Раджа йога и други упражнения от различен вид, чрез които общества и братства, свързани с окултната наука, са посвещавали своите членове.
към текста >>
Вие сте чули за Хатха йога, Раджа йога и други
упражнения
от различен вид, чрез които общества и братства, свързани с окултната наука, са посвещавали своите членове.
Вие бихте могли да зададете въпросът: – Какво е по-дълбокото значение на такива тайни общества и какъв е техният смисъл в световната еволюция? – На този въпрос моят отговор би бил, че те имат действителна връзка с начина, по който съществата в този свят еволюират и напредват. Ако вие желаете да развиете себе си, знаете, че са необходими различни видове упражнения за тази цел и че има такива.
Вие сте чули за Хатха йога, Раджа йога и други упражнения от различен вид, чрез които общества и братства, свързани с окултната наука, са посвещавали своите членове.
към текста >>
53.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Упражнения
та Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото.
Червената кръв на човека трябва да бъде освежена и обновена с кислород, понеже въглеродният диоксид не може да бъде използван за целите на изграждането на организма.
Упражненията Йога са обучение, което позволява на човека да направи червената кръв строител на тялото.
В този смисъл йогите работят върху телата си чрез своята кръв, също както растението работи с въглеродния диоксид.
към текста >>
54.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тази истина бе основата на
упражнения
та, давани в древната система йога.
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи. Преди тялото да диша въздух, душата на човека не можеше да слезе за инкарнация, защото въздухът е елемент, изпълнен с душа. По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата. Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух.
Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога.
Тези упражнения бяха основани върху ритмите на дишане, тяхната цел бидейки да направят тялото подходящо да приеме вливащия се Дух.
към текста >>
Тези
упражнения
бяха основани върху ритмите на дишане, тяхната цел бидейки да направят тялото подходящо да приеме вливащия се Дух.
Преди тялото да диша въздух, душата на човека не можеше да слезе за инкарнация, защото въздухът е елемент, изпълнен с душа. По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата. Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух. Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога.
Тези упражнения бяха основани върху ритмите на дишане, тяхната цел бидейки да направят тялото подходящо да приеме вливащия се Дух.
към текста >>
Тези промени в
дихателни
я процес отбелязаха прехода от древното съзнание, което бе просто игра на картини, към съзнанието такова, каквото е то в наше време.
Тези промени в дихателния процес отбелязаха прехода от древното съзнание, което бе просто игра на картини, към съзнанието такова, каквото е то в наше време.
Сетивните възприятия биват получавани от тялото; съзнанието има чисто обективен характер. Съзнанието в картини (имагинативно съзнание) създаде собственото си вътрешно съдържание чрез една свойствена, пластична сила. Колкото по-далеч отиваме в миналото, толкова повече откриваме душата на човека живееща не вътре в него, а около него. Ние стигаме до точката където сетивните органи съществуваха едва в зародиш и когато човекът само получаваше от външните предмети впечатления, които пораждаха привличане или отблъскване, симпатия или антипатия. Движенията на това същество – което не можем да наречем истински “човек” в нашия смисъл на думата – се ръководеше от тези чувства на привличане или отблъскване.
към текста >>
55.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Но човекът промени този въздух с това, че го превърна във въглероден диоксид и така
дихателни
ят процес причини материализацията на нашето кълбо, за да слезе то още една степен надолу.
В още по-ранни времена въздухът бе чиста топлина; а преди това, огън. Там огънят бе на мястото на въздуха. Лемурийците дишаха огън. Ето защо е окултните писания се казва, че първите Учители на хората бяха Духовете на Огъня. Когато на Земята се появи физическият човек, въздухът стана негов жизнено необходим елемент.
Но човекът промени този въздух с това, че го превърна във въглероден диоксид и така дихателният процес причини материализацията на нашето кълбо, за да слезе то още една степен надолу.
Равновесието се възстановява от растителния свят.
към текста >>
56.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Положителен ритъм имаме, когато предприемаме окултни
упражнения
ежедневно в определено време.
Положителен ритъм имаме, когато предприемаме окултни упражнения ежедневно в определено време.
Затова ученикът трябва да прави своите медитации и упражнения за концентрация в един и същ час, както през пролетта Слънцето изпраща силите си на Земята по едно и също време. Това е ритмизиране на живота. Друго нещо е ритмизирането на дихателния процес според указанията на окултния учител. Вдишване, задържане на въздуха, издишване трябва за кратко време през деня да се прави в определен ритъм, който се определя от опита на окултния учител57. Така чрез човека се поставя нов ритъм на мястото на стария.
към текста >>
Затова ученикът трябва да прави своите медитации и
упражнения
за концентрация в един и същ час, както през пролетта Слънцето изпраща силите си на Земята по едно и също време.
Положителен ритъм имаме, когато предприемаме окултни упражнения ежедневно в определено време.
Затова ученикът трябва да прави своите медитации и упражнения за концентрация в един и същ час, както през пролетта Слънцето изпраща силите си на Земята по едно и също време.
Това е ритмизиране на живота. Друго нещо е ритмизирането на дихателния процес според указанията на окултния учител. Вдишване, задържане на въздуха, издишване трябва за кратко време през деня да се прави в определен ритъм, който се определя от опита на окултния учител57. Така чрез човека се поставя нов ритъм на мястото на стария. Такова ритмизиране на живота принадлежи към предпоставките за издигането във висшите светове.
към текста >>
Друго нещо е ритмизирането на
дихателни
я процес според указанията на окултния учител.
Положителен ритъм имаме, когато предприемаме окултни упражнения ежедневно в определено време. Затова ученикът трябва да прави своите медитации и упражнения за концентрация в един и същ час, както през пролетта Слънцето изпраща силите си на Земята по едно и също време. Това е ритмизиране на живота.
Друго нещо е ритмизирането на дихателния процес според указанията на окултния учител.
Вдишване, задържане на въздуха, издишване трябва за кратко време през деня да се прави в определен ритъм, който се определя от опита на окултния учител57. Така чрез човека се поставя нов ритъм на мястото на стария. Такова ритмизиране на живота принадлежи към предпоставките за издигането във висшите светове. Но никой не може да го прави без указанията на някой учител. Тук само споменаваме за какво всъщност става въпрос.
към текста >>
Щайнер
упражнения
та за дишането са били изцяло заместени със самото медитиране, което от само себе си урегулира дишането.
57) В по-късните лекции на Р.
Щайнер упражненията за дишането са били изцяло заместени със самото медитиране, което от само себе си урегулира дишането.
По всяка вероятност, защото ритмизирането на дихателния процес трябва да става само според указанията на окултния учител. – Бел. пр.
към текста >>
По всяка вероятност, защото ритмизирането на
дихателни
я процес трябва да става само според указанията на окултния учител.
57) В по-късните лекции на Р. Щайнер упражненията за дишането са били изцяло заместени със самото медитиране, което от само себе си урегулира дишането.
По всяка вероятност, защото ритмизирането на дихателния процес трябва да става само според указанията на окултния учител.
– Бел. пр.
към текста >>
57.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Могат да се правят известни
упражнения
, за да се вкара тази мисловна дейност в определени релси.
Те стоят във вътрешна връзка в организма на човека така, както той се представя на физическия план. Сега ще кажем нещо за тази връзка. Към мисловната дейност принадлежи, че логически може да извеждате едно нещо от друго, правилното извеждане на дадено понятие от друго. Това извеждане едно от друго в мисловната дейност е нещо съвсем определено.
Могат да се правят известни упражнения, за да се вкара тази мисловна дейност в определени релси.
Каквото предизвиквате духовно в мисловната дейност, когато правите такива логически упражнения, в храносмилането го предизвиква определена субстанция и това е кафето. Не е фантастично предположение, а този факт може да се обоснове. Каквото причинявате с кафето на стомаха, правите същото и при мисленето, когато извършвате практически логически упражнения. Когато пиете кафе, в известен смисъл поощрявате логическата последователност в мисленето. И когато се каже, че пиенето на кафе означава повишаване на дейността, необходима за засилване на мисленето, това наистина е правилно.
към текста >>
Каквото предизвиквате духовно в мисловната дейност, когато правите такива логически
упражнения
, в храносмилането го предизвиква определена субстанция и това е кафето.
Те стоят във вътрешна връзка в организма на човека така, както той се представя на физическия план. Сега ще кажем нещо за тази връзка. Към мисловната дейност принадлежи, че логически може да извеждате едно нещо от друго, правилното извеждане на дадено понятие от друго. Това извеждане едно от друго в мисловната дейност е нещо съвсем определено. Могат да се правят известни упражнения, за да се вкара тази мисловна дейност в определени релси.
Каквото предизвиквате духовно в мисловната дейност, когато правите такива логически упражнения, в храносмилането го предизвиква определена субстанция и това е кафето.
Не е фантастично предположение, а този факт може да се обоснове. Каквото причинявате с кафето на стомаха, правите същото и при мисленето, когато извършвате практически логически упражнения. Когато пиете кафе, в известен смисъл поощрявате логическата последователност в мисленето. И когато се каже, че пиенето на кафе означава повишаване на дейността, необходима за засилване на мисленето, това наистина е правилно. Но кафето поощрява логическото мислене само по несамостоятелен начин, то действа като принуда.
към текста >>
Каквото причинявате с кафето на стомаха, правите същото и при мисленето, когато извършвате практически логически
упражнения
.
Към мисловната дейност принадлежи, че логически може да извеждате едно нещо от друго, правилното извеждане на дадено понятие от друго. Това извеждане едно от друго в мисловната дейност е нещо съвсем определено. Могат да се правят известни упражнения, за да се вкара тази мисловна дейност в определени релси. Каквото предизвиквате духовно в мисловната дейност, когато правите такива логически упражнения, в храносмилането го предизвиква определена субстанция и това е кафето. Не е фантастично предположение, а този факт може да се обоснове.
Каквото причинявате с кафето на стомаха, правите същото и при мисленето, когато извършвате практически логически упражнения.
Когато пиете кафе, в известен смисъл поощрявате логическата последователност в мисленето. И когато се каже, че пиенето на кафе означава повишаване на дейността, необходима за засилване на мисленето, това наистина е правилно. Но кафето поощрява логическото мислене само по несамостоятелен начин, то действа като принуда. Във вас чувствате известна несамостоятелност, нещо като въздействие отвън. Ако човекът иска да мисли логично, и при това да остане несамостоятелен, може да пие много кафе.
към текста >>
Тогава ще разбере, че след съответните
упражнения
също и стомахът се оправя и остава в ред.
Но кафето поощрява логическото мислене само по несамостоятелен начин, то действа като принуда. Във вас чувствате известна несамостоятелност, нещо като въздействие отвън. Ако човекът иска да мисли логично, и при това да остане несамостоятелен, може да пие много кафе. Но когато иска да извършва мисловната дейност самостоятелно, тогава трябва да се освободи именно от нещата, които действат върху него. Той трябва да изгради в себе си силите, които произхождат от душата.
Тогава ще разбере, че след съответните упражнения също и стомахът се оправя и остава в ред.
към текста >>
58.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Който успее да навлезе в духовния свят чрез съответните
упражнения
, научава как там баграта на дадено растение се изтръгва от него като пламък.
Растенията и хората, доколкото са външни същества, показват образа, който веднъж са получили. Но навлизаме ли повече в царството на съзнателното, срещаме преобразувания. Ние виждаме в движение растението, което покълва от зародиша и разгръща стъбло, листа, цвят и плод, виждаме животното, изразяващо своя воля, човешкото същество в промяната на жестовете и физиономията. Но всичко това е статично, сравнено с изживяното от човека в едно по-висше състояние в света на девахана. Там виждаме постоянно преобразяване.
Който успее да навлезе в духовния свят чрез съответните упражнения, научава как там баграта на дадено растение се изтръгва от него като пламък.
Той научава как багрите представляват издигащи се и слизащи форми в празното пространство. Той има истинско съзерцание, когато е в състояние да види багри, да чуе тонове сами за себе си и да ги свърже с определени същества. Такива същества са непрекъснато около нас. Ако бихте успели да изведете виолетовата багра на едно цвете така, че да се движи свободна в пространството, в нея имате израз за живота на духовния вътрешен свят на растението. Така действа също и човешката аура и това, което наричаме астрално тяло.
към текста >>
59.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
И понеже физическото тяло се преобразува от страна на
дихателни
я процес, чрез ритмизирането на
дихателни
я процес, просветленото от съзнанието физическо тяло се нарича атман.
Вникването в действителния висш свят настъпва едва когато човекът стане друг човек. Може теоретично да се изучава физиката, това въздейства само върху астралното тяло. Може да се изучава всичко възможно, това действа само върху астралното тяло. Едва когато ученията имат такава ударна сила, че действат преобразуващо върху човека, отвътре навън се образуват органи за възприемане във висшите светове. Така става преобразуването на етерното тяло, а също и преобразуването на физическото тяло.
И понеже физическото тяло се преобразува от страна на дихателния процес, чрез ритмизирането на дихателния процес, просветленото от съзнанието физическо тяло се нарича атман.
Християнската езотерика го нарича Отец.
към текста >>
60.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Нека първоначално за самите нас да си създадем точна представа какво се случва с даден човек, който се е развил чрез
упражнения
, да речем, подобни на споменатите в последната лекция, и да го сравним с човек, който не се подлага на такова обучение, а живее като всеки друг в ежедневието.
При това ще е необходимо изцяло да имаме предвид вчерашното разгледане и да строим върху това, което проникна в душата ни. От обсъденото видяхте, че при развитието на човека не става въпрос за нещо, което някак си възприемаме на шега. Не се касае за нещо, което можем да приемем лекомислено. От друга страна обаче, постоянно трябва да подчертаваме, че не бива да се говори и по обикновения тривиален начин за опасностите на окултното развитие. Опасностите са големи, но както обикновено се говори за тях, не е правилно и доста неща ще трябва да ни се изяснят.
Нека първоначално за самите нас да си създадем точна представа какво се случва с даден човек, който се е развил чрез упражнения, да речем, подобни на споменатите в последната лекция, и да го сравним с човек, който не се подлага на такова обучение, а живее като всеки друг в ежедневието.
Ние стигаме до съзнателното разбиране, когато изходим от това, което знаем за обикновеното сънно състояние.
към текста >>
Тези органи се развиват чрез
упражнения
, които учителят дава на ученика, както и сетивата на физическото тяло се развиват чрез
упражнения
, например чрез въздействията от страна на светлината и звука.
Тези органи се развиват чрез упражнения, които учителят дава на ученика, както и сетивата на физическото тяло се развиват чрез упражнения, например чрез въздействията от страна на светлината и звука.
Наблюдавайте едното като физически, другото като духовен процес с напълно същото времетраене. Не бива да вярвате, че някакви си безредни процеси, вълшебства или нещо подобно могат да доведат човека до развитието на тези сетивни органи. Това са изключително интимни процеси, упражняване в мисли, които имат способността да развият такива органи. При това става въпрос човекът постоянно да учи кои са тези мисли и да мисли за определен орган в тялото, например за една точка в мозъка, лежаща на един сантиметър разстояние навътре от мястото между веждите. Когато човекът мисли за тази точка, изговаряйки точно определен текст, събужда определени способности вътре в астралното си тяло.
към текста >>
61.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Регулирането на
дихателни
я процес съставлява важна част от окултното развитие.
Нека тръгнем от човешкото дишане.
Регулирането на дихателния процес съставлява важна част от окултното развитие.
Хората вдишват, нуждаят се от кислород, който се смесва с въглерод в човека и тогава се издишва въглероден двуокис, въглена киселина. Ако това постоянно продължава, атмосферата на Земята постепенно ще се изпълни с въглена киселина и ще се стигне до загиването на човечеството. Човешкото съществуване предполага съществуването на растенията.
към текста >>
В човешкото тяло развитието протича по следния начин: Това, което растението трябва да прави днес за човека, именно да произвежда въглена – в каменните въглища още могат да се познаят труповете на растенията, – по-късно, както може да ни покаже окултизмът, чрез по-нататъшното развитие на човека, чрез неговото по-късно преобразено сърце и
дихателни
органи, ще се прави от човека.
В човешкото тяло развитието протича по следния начин: Това, което растението трябва да прави днес за човека, именно да произвежда въглена – в каменните въглища още могат да се познаят труповете на растенията, – по-късно, както може да ни покаже окултизмът, чрез по-нататъшното развитие на човека, чрез неговото по-късно преобразено сърце и дихателни органи, ще се прави от човека.
Пътят, по който човекът ще изгражда този растителен процес и сам съзнателно ще го извършва, е ритмизирането на дихателния процес, така че да не се отдава въглената киселина на растението, а човекът сам да гради с въглерода в своето тяло. Човекът ще се научи сам да изгражда своето тяло.
към текста >>
Пътят, по който човекът ще изгражда този растителен процес и сам съзнателно ще го извършва, е ритмизирането на
дихателни
я процес, така че да не се отдава въглената киселина на растението, а човекът сам да гради с въглерода в своето тяло.
В човешкото тяло развитието протича по следния начин: Това, което растението трябва да прави днес за човека, именно да произвежда въглена – в каменните въглища още могат да се познаят труповете на растенията, – по-късно, както може да ни покаже окултизмът, чрез по-нататъшното развитие на човека, чрез неговото по-късно преобразено сърце и дихателни органи, ще се прави от човека.
Пътят, по който човекът ще изгражда този растителен процес и сам съзнателно ще го извършва, е ритмизирането на дихателния процес, така че да не се отдава въглената киселина на растението, а човекът сам да гради с въглерода в своето тяло.
Човекът ще се научи сам да изгражда своето тяло.
към текста >>
Чрез ритмизирането на
дихателни
я процес човекът се учи да произвежда в себе си въглерода, който се среща в природата като графит и диамант, когато създава чистата невинна растителна природа в самия себе си.
Когато сравним това с казанато за Свещения Граал, го имаме сега конкретно пред нас.
Чрез ритмизирането на дихателния процес човекът се учи да произвежда в себе си въглерода, който се среща в природата като графит и диамант, когато създава чистата невинна растителна природа в самия себе си.
Да изгражда човек в самия себе си въглерода, чистата, невинна субстанция, това се нарича приготвянето на камъка на мъдреците. Можем да си го представим подобен на прозрачен диамант, но от мека субстанция. Човекът е огромен вътрешен апарат. Чрез окултното обучение той изучава, че сам работи върху развитието на своя собствен род в една висша форма. Материалистически настроеният човек много характерно забелязва, че това би било хубава работа, от това сигурно би могъл да се създаде доходен индустриален клон.
към текста >>
62.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
Третата течност е самата кръв, която тече в кръвоносните съдове и постоянно бива обновявана чрез
дихателни
я процес, чрез притока на кислород и т.н.
Отчасти те са определени да приемат именно чревната лимфа (хлорозната течност) и да я разнасят така, че да се влее в кръвта. Именно белтъчините и мазнините се подготвят в лимфните съдове и се провеждат в кръвта. Директно в кръвта се приемат само захарта и образуващите захар субстанции. Те не преминават първо през лимфните съдове. Така че в тялото ни тече една течност, която е един вид междинна течност между чревната лимфа (хлорозната течност) и кръвта.
Третата течност е самата кръв, която тече в кръвоносните съдове и постоянно бива обновявана чрез дихателния процес, чрез притока на кислород и т.н.
Така в трите течности в човека имаме три степени – чревната лимфа е, така да се каже, най-суровата, по-фина е лимфата и най-фина от човешките течности е кръвта.
към текста >>
63.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Защото при преминаването от топлина към въздух въздушните потоци се присъединяват към силовите линии от топлина и в земното развитие се появява
дихателни
ят процес.
В това първо време на земната топлина Земята е още съединена със Слънцето, Луната и другите планети. По-късно става втвърдяване. Топлинното материално състояние преминава в газообразно състояние. Тази степен на земното развитие има голямо значение за хората.
Защото при преминаването от топлина към въздух въздушните потоци се присъединяват към силовите линии от топлина и в земното развитие се появява дихателният процес.
Появява се и много важен факт. Винаги, когато от една страна топлинна материя се сгъстява до въздушна материя, от друга страна тя се разрежда до още по-фино състояние, до светлина. Така е било още когато Старият Сатурн се преобразува в Старото Слънце. Газообразното състояние е било проникнато от светлина, излъчваща се в космическото пространство. Така е и сега, когато Земята се сгъстява до въздушното състояние.
към текста >>
64.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Такова преобразуване започва с преобразуване на
дихателни
я процес, понеже Атма означава "дишане".
Ако "Азът" е станал до толкова силен, че може да променя не само етерното тяло, но и физическото, най-плътното в човешката природа то, което е създадено такова, че неговите сили се простират в най-висшия от световете,тогава ние казваме: човекът създава в себе си висшия принцип на своята сегашна природа, наричан "Атма", или истински духовен човек. Силите преобразуващи физическото тяло, трябва да се търсят в най-висшия от световете.
Такова преобразуване започва с преобразуване на дихателния процес, понеже Атма означава "дишане".
Благодарение на това се изменят свойствата на кръвта, влияещи на физическото тяло, и тогава се осъществява работата, която се проявява, за която се говори в най-висшия от световете.
към текста >>
65.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
", за да могат тези
упражнения
да ги научат да казват на своето тяло: "Това си ти!
Може дори да се каже, че след смъртта като определен знак служи на човека това, че неговото тяло се намира извън самия него. това му позволява да разбере, че той се е издигнал от Камалока в Девакан. Тук той казва на своето тяло:"Това съм Аз". Там той вижда тялото си и казва: "Това си ти". Философията Венданта изисква от учениците медитивно вглъбяване над думите: "Това ли си ти!
", за да могат тези упражнения да ги научат да казват на своето тяло: "Това си ти!
". Освен това, около себе си в Девакан човекът вижда всичко, което е било изживяно от него на Земята. Ако човек изпитва тук лоши чувства нелюбов, жажда за мъст и т.н. спрямо другите хора, то тези лоши чувства ще се появят там като облак, намиращ се извън самия него, и това е урок за човека. Той може да се научи да разбира, какво значение имат те в света и какво въздействие оказват.
към текста >>
66.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Различните зародиши на човешката природа постоянно се проникват и изпъкват с други същества, и посветеният учител повелява да се извършват голям брой
упражнения
именно за това, за да бъдат изгонени, и човек да може да бъде все по-свободен и по-свободен.
На етерното тяло въздействат тези форми, които вие самите сте създали на астрално ниво, а вашата съдба я създават съществата, силите от висшите сфери на Девакан, които вие самите сте вписали в Акашовата летопис. Тези сили или съществата добре известни на окултистите, те влизат в йерархията на подобни същности. Вие трябва да разберете, че както в астралното, така и в етерното и във физическите тела вие изобщо усещате влиянието на различни същества. Всичко, което вие правите непроизволно, всичко, към което вие сте тласкани, става под влиянието на различни същества. Това не се получава от нищото.
Различните зародиши на човешката природа постоянно се проникват и изпъкват с други същества, и посветеният учител повелява да се извършват голям брой упражнения именно за това, за да бъдат изгонени, и човек да може да бъде все по-свободен и по-свободен.
към текста >>
67.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Така влиянието, идващо от
дихателни
я процес, било подсилено от въвеждането на желязо в нашия организъм.
Това е съхранено в легендите в смисъл, че те приписват на Марс свойството, което желязото дава на кръвта,мощна сила, войнственост.
Така влиянието, идващо от дихателния процес, било подсилено от въвеждането на желязо в нашия организъм.
Това било извънредно важно за нашето земно развитие. Под тези влияния човешкия организъм толкова се усъвършенствал, че станало възможно да се каже: човекът започнал със своя "Аз" да осветява и изчиства компонентите на своята същност, които е получил по-рано, на Сатурн, Слънцето и Луната. Тази работа започнала, разбира се, с този компонент, който бил получен последен,с астралното тяло. И това изчистване на нашето астрално тяло е нашата култура.
към текста >>
68.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Към четвъртата степен "изработване камък от мъдрите" -, човек достига, упражнявайки се в
дихателни
я процес.
Към четвъртата степен "изработване камък от мъдрите" -, човек достига, упражнявайки се в дихателния процес.
Ако човек диша, както му предписва този естествен процес, то за да може да диша, на него е необходимо растение. Ако не би имало растение, човек не би могъл да живее, понеже растението му дава кислород и усвоява въглерода, който човекът издишва. От този въглерод растението изгражда своя организъм и отделя кислород, така че благодарение на растителния свят кислородът непрекъснато се възражда за хората. Човечеството не би успяло да съществува само по себе си изключете растителния свят и хората скоро ще умрат. Вие виждате какъв кръговрат има тук: вие дишате кислорода, който издишват растенията.
към текста >>
69.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез
упражнения
да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно.
Затова те не взеха участие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека. Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите. Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни. Птиците са консервирали едно много по-древно състояние. Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също.
Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно.
Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система. Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните. Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие. В бъдеще човекът трябва да извоюва сили да оживи отново костите си, да им отнеме тенденцията за втвърдяване и да я преобрази.
към текста >>
70.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Този пречупен кръст или свастика не е нищо друго освен препредаването на това, което се нарича астрални сетивни органи наречени още лотосови цветове, които се задвижват, когато човек предприеме определени
упражнения
, те започват да с движат, когато той премине през определено развитие.
Говорихме също и за различните знаци и символи, като непрестанно подчертавахме, че в тях не е дадено нищо, върху което може произволно да се спекулира, философствува, размишлява, което може да се тълкува така или иначе, а за тях трябва да се каже, че те действително са отражения на процеси във висшите светове. На това място отново и отново моля да се съобразите, че в широки духовни течения в земното развитие имаме знаци, приказки, легенди, които не изразяват нищо друго освен това, което виждащият, запознатият с надсетивните проявления може да преживее във висшите светове. Нужно е да посоча само простия знак на свастиката, пречупения кръст, знак, който всички вие познавате, и относно когото сте чували повече или по-малко духовити обяснения. Повечето от тях са безсмислица, дори и да са така духовити. Някой може да е много умен, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става дума.
Този пречупен кръст или свастика не е нищо друго освен препредаването на това, което се нарича астрални сетивни органи наречени още лотосови цветове, които се задвижват, когато човек предприеме определени упражнения, те започват да с движат, когато той премине през определено развитие.
Винаги съм повтарял, че при това трябва да се мисли толкова за цветове, колкото при думата белодробно крило мислим за крило. Това е дума. В лотосовия цвят нямате нищо повече от едно картинно обозначение на това, което се развива във виждащия, когато постепенно извежда астралните си сетивни органи от астралния си организъм. Ако следваме този принцип на обяснение, никога няма да се изкушим да използваме някакви спекулации и подобни неща по отношение на това, което намираме в религиозни или други документи. По-скоро ще се постараем да привлечем в помощ истинската духовна наука или окултната мъдрост, за да можем в съответния случай да разберем от нея какво значат едни или други неща.
към текста >>
71.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
За учащия, за развиващия се към по-висша наблюдателност, към ясновидство е от огромно значение да прави
упражнения
като следното: представя си пространството тъмно, без върху него да въздействува външна светлина дали в нощната тъмнина или посредством затваряне на очите и се опитва със собствени усилия постепенно да достигне да представата за светлина.
За учащия, за развиващия се към по-висша наблюдателност, към ясновидство е от огромно значение да прави упражнения като следното: представя си пространството тъмно, без върху него да въздействува външна светлина дали в нощната тъмнина или посредством затваряне на очите и се опитва със собствени усилия постепенно да достигне да представата за светлина.
Ако човек успее да си онагледи достатъчно интензивно тази представа, то тя постепенно ще става все по-светла и по-светла, и той ще може да види светлина, която не е физическа светлина, а такава, която той самият създава, която произвежда със собствените си усилия. Това е светлина, която ще бъде просветлена от мъдростта, в тази светлина ще му се явява творящата мъдрост. Това е, което наричаме астрално. Посредством медитацията човек стига дотам да създава със собствените си усилия светлина. Тази светлина е един предвестник на това, което човек някога ще вижда не със сетивни си очи, а с по-фини органи.
към текста >>
72.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Когато той се накара да прави такива
упражнения
, за да разбере окултните закони в езика си, той съзнателно или несъзнателно работи върху окултното си обучение.
Това има много дълбоко значение. Не виждайте в него нищо произволно. Най-доброто, което бихте могли да видите в него, е това, човека да се насочи да разпознава окултните принципи в езика си.
Когато той се накара да прави такива упражнения, за да разбере окултните закони в езика си, той съзнателно или несъзнателно работи върху окултното си обучение.
Принципът на символиката същевременно е и принцип на обучението.
към текста >>
73.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Това са
упражнения
, които в съответните школи се предписват с онази строга прецизност, с която в лабораториите се извършва микроскопирането и т.н.
Това са упражнения, които в съответните школи се предписват с онази строга прецизност, с която в лабораториите се извършва микроскопирането и т.н.
Ако човек редовно практикува такива упражнения, те оказват толкова интензивно въздействие върху неговото астрално тяло, че напускайки етерно-физическия организъм - както това става по време на сън - астралното тяло започва да се преобразява само. Както тази гъба за изтриване на дъската, докато я стискам в ръката си, заема нейната форма, но след като разтворя ръка, тя заема своята собствена форма, според заложените в нея сили, така е и с астралното тяло: Когато по време на сън напусне етерно-физическия организъм, то следва вложените в него астрални сили. Ето защо, в будно и ясно съзнание, човек трябва да предприема такива духовни усилия, чрез които нощем астралното тяло се формира и преобразява така, че да изгради в себе си висшите възприемателни органи.
към текста >>
Ако човек редовно практикува такива
упражнения
, те оказват толкова интензивно въздействие върху неговото астрално тяло, че напускайки етерно-физическия организъм - както това става по време на сън - астралното тяло започва да се преобразява само.
Това са упражнения, които в съответните школи се предписват с онази строга прецизност, с която в лабораториите се извършва микроскопирането и т.н.
Ако човек редовно практикува такива упражнения, те оказват толкова интензивно въздействие върху неговото астрално тяло, че напускайки етерно-физическия организъм - както това става по време на сън - астралното тяло започва да се преобразява само.
Както тази гъба за изтриване на дъската, докато я стискам в ръката си, заема нейната форма, но след като разтворя ръка, тя заема своята собствена форма, според заложените в нея сили, така е и с астралното тяло: Когато по време на сън напусне етерно-физическия организъм, то следва вложените в него астрални сили. Ето защо, в будно и ясно съзнание, човек трябва да предприема такива духовни усилия, чрез които нощем астралното тяло се формира и преобразява така, че да изгради в себе си висшите възприемателни органи.
към текста >>
Отново ще напомним: Същественото тук са не самите симптоми, а това, че те идват в резултат на съответните
упражнения
.
И когато истински се потопява в това чувство, той усеща нещо като мъчително пробождане в главата, а като астрален образ изживявал „трънения венец”, окичващ главата на Христос по пътя към Голгота.
Отново ще напомним: Същественото тук са не самите симптоми, а това, че те идват в резултат на съответните упражнения.
Разбира се, тук всяка възможност за внушение и самовнушение, е изключена.
към текста >>
74.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вчера стигнахме до обсъждането на онези промени, които настъпват в астралното тяло на човека чрез медитацията, концентрацията и другите
упражнения
, застъпвани в различните методи на посвещение.
Вчера стигнахме до обсъждането на онези промени, които настъпват в астралното тяло на човека чрез медитацията, концентрацията и другите упражнения, застъпвани в различните методи на посвещение.
Ние видяхме, че в резултат на всичко това, астралното тяло се променя по такъв начин, че развива в себе си необходимите органи, за да вижда във висшите светове. Подчертахме още, че досега - макар и упражненията да са изцяло съобразени с различните културни епохи - принципът на посвещението навсякъде е един и същ. Голямата принципна разлика започва едва тогава, когато трябва да пристъпим към следващата степен. За да може човек наистина да вижда и да се ориентира във висшите светове, необходимо е промените в астралното тяло - под формата на изградените там нови възприемателни органи - да бъдат пренесени в етерното тяло.
към текста >>
Подчертахме още, че досега - макар и
упражнения
та да са изцяло съобразени с различните културни епохи - принципът на посвещението навсякъде е един и същ.
Вчера стигнахме до обсъждането на онези промени, които настъпват в астралното тяло на човека чрез медитацията, концентрацията и другите упражнения, застъпвани в различните методи на посвещение. Ние видяхме, че в резултат на всичко това, астралното тяло се променя по такъв начин, че развива в себе си необходимите органи, за да вижда във висшите светове.
Подчертахме още, че досега - макар и упражненията да са изцяло съобразени с различните културни епохи - принципът на посвещението навсякъде е един и същ.
Голямата принципна разлика започва едва тогава, когато трябва да пристъпим към следващата степен. За да може човек наистина да вижда и да се ориентира във висшите светове, необходимо е промените в астралното тяло - под формата на изградените там нови възприемателни органи - да бъдат пренесени в етерното тяло.
към текста >>
В предхристиянското посвещение нещата са ставали така: След като ученикът е приключвал с предварителните
упражнения
, които често са продължавали години наред, ставало ясно: Сега настъпва моментът, когато астралното тяло е развито до такава степен, че то притежава своите астрално-познавателни органи.
В предхристиянското посвещение нещата са ставали така: След като ученикът е приключвал с предварителните упражнения, които често са продължавали години наред, ставало ясно: Сега настъпва моментът, когато астралното тяло е развито до такава степен, че то притежава своите астрално-познавателни органи.
към текста >>
75.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Всичко, което се е наричало медитация, съсредоточения и другите
упражнения
, които човек е предприемал през време на своя дневен живот, не са нищо друго освен действия, които продължават да работят и когато астралното тяло се излъчва, остават като един отзвук и сега, през нощта, се превръщат във формиращи сили в астралното тяло.
Представете си това действие като един звук, който продължава да звучи, когато астралното тяло се излъчва; това продължаващо действие на звука би представлявало тогава силите, които сега биха действували над астралното тяло така, че да създадат в него форми, както външните сили са работили над физическото тяло. Тази е била винаги първата крачка на посвещението: Да се накара човекът да извърши през време на дневния живот нещо, чийто отзвук да продължава през нощния живот.
Всичко, което се е наричало медитация, съсредоточения и другите упражнения, които човек е предприемал през време на своя дневен живот, не са нищо друго освен действия, които продължават да работят и когато астралното тяло се излъчва, остават като един отзвук и сега, през нощта, се превръщат във формиращи сили в астралното тяло.
към текста >>
Това не е било още никаква работа в свръхсетивните светове; тази степен се е състояла в
упражнения
на душата, който човек е правел през време на деня като едно трениране на душата.
Това не е било още никаква работа в свръхсетивните светове; тази степен се е състояла в упражнения на душата, който човек е правел през време на деня като едно трениране на душата.
Тя се е състояла в усвояването на определени форми на живот, на определен начин на мислене и водене на живота, което можеше да остави своите продължаващи отзвуци. А всичко това работеше над астралното тяло, докато в него се развиваха органите. Когато обучаващият се стигаше дотам, че в астралното тяло се образуваха тези органи, преминаваше се към следващата степен, която се състоеше в това: всичко, което е било образувано по този начин в астралното тяло, да бъде отпечатано в етерното тяло. Както написаното на един печат се отпечатва върху червения восък, така и всичко, което беше изработено в астралното тяло, трябваше да бъде отпечатано в етерното тяло. Това отпечатване е следващата стъпка на посвещението и се наричало озаряване.
към текста >>
76.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Човек трябва да бъде така подготвен, че през време на обикновения дневен живот да прави
упражнения
, които му са предписани от школите на посветените: медитация, съсредоточение и т.н.
Още вчера ние подчертахме, какво трябва да стане с човека, когато той трябва да приеме посвещението. Когато човек се занимава само с това, с което се занимават днес изобщо хората, той не може да получи никакво посвещение.
Човек трябва да бъде така подготвен, че през време на обикновения дневен живот да прави упражнения, които му са предписани от школите на посветените: медитация, съсредоточение и т.н.
В тяхната основа тези упражнения, що се отнася до тяхното значение за човека, са едни и същи във всички школи на посвещението. Те се различават едни от други само дотолкова, доколкото отивайки все по-далече в миналото в предхристиянските школи на посвещението, са били насочени повече към упражнението, към тренирането на мисленето, на мисловните сили. Колкото повече се приближаваме към християнските времена, толкова повече упражненията са насочени към школуването на чувствителните сили, на чувствата; и колкото повече се приближаваме до новите времена, толкова повече виждаме как в така наречените розенкройцерски школи се въвежда един особен род развитие на волята, едно упражнение на волята, поради това, че се държи сметка за изискванията и нуждите на хората, във връзка с тяхното развитие, с развитието на цялото човечество. Ако и медитациите да са на пръв поглед подобни на тези другите, предхристиянски школи все пак в основата на розенкройцерските упражнения царува навсякъде едно особено школуване на волевия елемент. Но важното, което се има предвид и което се е постигало също и чрез упражненията на източните мистерийни школи, както и на египетските и питагорейските школи, и т.н., което е съставлявало също и действието на онези упражнения които са основани главно на медитации върху Евангелието на Йоана, това е, че за кратко време през деня ако щете само пет или петнадесет минути върху човека се действува така, че действието остава и тогава, когато настъпва онова състояние у спящия човек при което астралното тяло е излъчено.
към текста >>
В тяхната основа тези
упражнения
, що се отнася до тяхното значение за човека, са едни и същи във всички школи на посвещението.
Още вчера ние подчертахме, какво трябва да стане с човека, когато той трябва да приеме посвещението. Когато човек се занимава само с това, с което се занимават днес изобщо хората, той не може да получи никакво посвещение. Човек трябва да бъде така подготвен, че през време на обикновения дневен живот да прави упражнения, които му са предписани от школите на посветените: медитация, съсредоточение и т.н.
В тяхната основа тези упражнения, що се отнася до тяхното значение за човека, са едни и същи във всички школи на посвещението.
Те се различават едни от други само дотолкова, доколкото отивайки все по-далече в миналото в предхристиянските школи на посвещението, са били насочени повече към упражнението, към тренирането на мисленето, на мисловните сили. Колкото повече се приближаваме към християнските времена, толкова повече упражненията са насочени към школуването на чувствителните сили, на чувствата; и колкото повече се приближаваме до новите времена, толкова повече виждаме как в така наречените розенкройцерски школи се въвежда един особен род развитие на волята, едно упражнение на волята, поради това, че се държи сметка за изискванията и нуждите на хората, във връзка с тяхното развитие, с развитието на цялото човечество. Ако и медитациите да са на пръв поглед подобни на тези другите, предхристиянски школи все пак в основата на розенкройцерските упражнения царува навсякъде едно особено школуване на волевия елемент. Но важното, което се има предвид и което се е постигало също и чрез упражненията на източните мистерийни школи, както и на египетските и питагорейските школи, и т.н., което е съставлявало също и действието на онези упражнения които са основани главно на медитации върху Евангелието на Йоана, това е, че за кратко време през деня ако щете само пет или петнадесет минути върху човека се действува така, че действието остава и тогава, когато настъпва онова състояние у спящия човек при което астралното тяло е излъчено.
към текста >>
Колкото повече се приближаваме към християнските времена, толкова повече
упражнения
та са насочени към школуването на чувствителните сили, на чувствата; и колкото повече се приближаваме до новите времена, толкова повече виждаме как в така наречените розенкройцерски школи се въвежда един особен род развитие на волята, едно упражнение на волята, поради това, че се държи сметка за изискванията и нуждите на хората, във връзка с тяхното развитие, с развитието на цялото човечество.
Още вчера ние подчертахме, какво трябва да стане с човека, когато той трябва да приеме посвещението. Когато човек се занимава само с това, с което се занимават днес изобщо хората, той не може да получи никакво посвещение. Човек трябва да бъде така подготвен, че през време на обикновения дневен живот да прави упражнения, които му са предписани от школите на посветените: медитация, съсредоточение и т.н. В тяхната основа тези упражнения, що се отнася до тяхното значение за човека, са едни и същи във всички школи на посвещението. Те се различават едни от други само дотолкова, доколкото отивайки все по-далече в миналото в предхристиянските школи на посвещението, са били насочени повече към упражнението, към тренирането на мисленето, на мисловните сили.
Колкото повече се приближаваме към християнските времена, толкова повече упражненията са насочени към школуването на чувствителните сили, на чувствата; и колкото повече се приближаваме до новите времена, толкова повече виждаме как в така наречените розенкройцерски школи се въвежда един особен род развитие на волята, едно упражнение на волята, поради това, че се държи сметка за изискванията и нуждите на хората, във връзка с тяхното развитие, с развитието на цялото човечество.
Ако и медитациите да са на пръв поглед подобни на тези другите, предхристиянски школи все пак в основата на розенкройцерските упражнения царува навсякъде едно особено школуване на волевия елемент. Но важното, което се има предвид и което се е постигало също и чрез упражненията на източните мистерийни школи, както и на египетските и питагорейските школи, и т.н., което е съставлявало също и действието на онези упражнения които са основани главно на медитации върху Евангелието на Йоана, това е, че за кратко време през деня ако щете само пет или петнадесет минути върху човека се действува така, че действието остава и тогава, когато настъпва онова състояние у спящия човек при което астралното тяло е излъчено.
към текста >>
Ако и медитациите да са на пръв поглед подобни на тези другите, предхристиянски школи все пак в основата на розенкройцерските
упражнения
царува навсякъде едно особено школуване на волевия елемент.
Когато човек се занимава само с това, с което се занимават днес изобщо хората, той не може да получи никакво посвещение. Човек трябва да бъде така подготвен, че през време на обикновения дневен живот да прави упражнения, които му са предписани от школите на посветените: медитация, съсредоточение и т.н. В тяхната основа тези упражнения, що се отнася до тяхното значение за човека, са едни и същи във всички школи на посвещението. Те се различават едни от други само дотолкова, доколкото отивайки все по-далече в миналото в предхристиянските школи на посвещението, са били насочени повече към упражнението, към тренирането на мисленето, на мисловните сили. Колкото повече се приближаваме към християнските времена, толкова повече упражненията са насочени към школуването на чувствителните сили, на чувствата; и колкото повече се приближаваме до новите времена, толкова повече виждаме как в така наречените розенкройцерски школи се въвежда един особен род развитие на волята, едно упражнение на волята, поради това, че се държи сметка за изискванията и нуждите на хората, във връзка с тяхното развитие, с развитието на цялото човечество.
Ако и медитациите да са на пръв поглед подобни на тези другите, предхристиянски школи все пак в основата на розенкройцерските упражнения царува навсякъде едно особено школуване на волевия елемент.
Но важното, което се има предвид и което се е постигало също и чрез упражненията на източните мистерийни школи, както и на египетските и питагорейските школи, и т.н., което е съставлявало също и действието на онези упражнения които са основани главно на медитации върху Евангелието на Йоана, това е, че за кратко време през деня ако щете само пет или петнадесет минути върху човека се действува така, че действието остава и тогава, когато настъпва онова състояние у спящия човек при което астралното тяло е излъчено.
към текста >>
Но важното, което се има предвид и което се е постигало също и чрез
упражнения
та на източните мистерийни школи, както и на египетските и питагорейските школи, и т.н., което е съставлявало също и действието на онези
упражнения
които са основани главно на медитации върху Евангелието на Йоана, това е, че за кратко време през деня ако щете само пет или петнадесет минути върху човека се действува така, че действието остава и тогава, когато настъпва онова състояние у спящия човек при което астралното тяло е излъчено.
Човек трябва да бъде така подготвен, че през време на обикновения дневен живот да прави упражнения, които му са предписани от школите на посветените: медитация, съсредоточение и т.н. В тяхната основа тези упражнения, що се отнася до тяхното значение за човека, са едни и същи във всички школи на посвещението. Те се различават едни от други само дотолкова, доколкото отивайки все по-далече в миналото в предхристиянските школи на посвещението, са били насочени повече към упражнението, към тренирането на мисленето, на мисловните сили. Колкото повече се приближаваме към християнските времена, толкова повече упражненията са насочени към школуването на чувствителните сили, на чувствата; и колкото повече се приближаваме до новите времена, толкова повече виждаме как в така наречените розенкройцерски школи се въвежда един особен род развитие на волята, едно упражнение на волята, поради това, че се държи сметка за изискванията и нуждите на хората, във връзка с тяхното развитие, с развитието на цялото човечество. Ако и медитациите да са на пръв поглед подобни на тези другите, предхристиянски школи все пак в основата на розенкройцерските упражнения царува навсякъде едно особено школуване на волевия елемент.
Но важното, което се има предвид и което се е постигало също и чрез упражненията на източните мистерийни школи, както и на египетските и питагорейските школи, и т.н., което е съставлявало също и действието на онези упражнения които са основани главно на медитации върху Евангелието на Йоана, това е, че за кратко време през деня ако щете само пет или петнадесет минути върху човека се действува така, че действието остава и тогава, когато настъпва онова състояние у спящия човек при което астралното тяло е излъчено.
към текста >>
У човека, който прави такива да ги наречем окултни
упражнения
, астралното тяло показва постепенно през нощта най-разнообразни промени.
У човека, който прави такива да ги наречем окултни упражнения, астралното тяло показва постепенно през нощта най-разнообразни промени.
В него се явяват други светлинни явления, то показва онова пластично изграждане на органите, за които вече говорихме. Това се проявява все по-ясно и по-ясно в течение на времето. Постепенно астралното тяло получава една вътрешна организация, каквато показва физическото тяло в своите очи, уши и т.н. Но това не би довело човека до там, да вижда нещо особено, още повече що се отнася за съвременния човек. Все пак човек възприема нещо, когато неговите вътрешни органи са вече образувани.
към текста >>
Но след него в предхристиянските мистерии трябваше да настъпи още нещо особено: Когато човек е правил дълго време своите
упражнения
а това е траяло дълго време когато той беше приел приблизително всичко, което е необходимо, за да създаде ред в своята душа, когато беше приел в себе си това, което днес наричаме антропософия, тогава той беше удостоен с истинското посвещение.
Тогава се е обръщало внимание, например, на следното: "Адам изпадна в сън" и това е било онзи сън така са казвали на първите християни -, в който Адам погледна назад в миналото и видя явленията, които са описани в началото на Библията. Само днес хората мислят, че такива думи, като "Адам изпадна в сън ", стоят там случайно. Но те не стоят там случайно. Всяка дума в Библията има дълбоко значение и само онзи може да разбере Библията, който знае да цени всяка отделна дума в нея. Това е следователно първото.
Но след него в предхристиянските мистерии трябваше да настъпи още нещо особено: Когато човек е правил дълго време своите упражнения а това е траяло дълго време когато той беше приел приблизително всичко, което е необходимо, за да създаде ред в своята душа, когато беше приел в себе си това, което днес наричаме антропософия, тогава той беше удостоен с истинското посвещение.
В какво се състоеше това древно посвещение?
към текста >>
77.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Едва после той биваше допускан до същинските
упражнения
.
Египетският кандидат за посвещение можеше да проникне до тези тайни едва след продължително обучение. Ученикът биваше подготвян първо с помощта на едно точно определено учение, близко до нашата елементарна теософия.
Едва после той биваше допускан до същинските упражнения.
Тогава той изпадаше в състояния, близки до екстаза, които се различаваха от същинското ясновидство, но все пак бяха нещо повече от едно съновидение. В тези състояния той се доближаваше до това, което по-късно щеше да види в образи. И наистина, отделянето на Луната от Земята, а заедно с нея и отделянето на Озирис, деятелността на Озирис, упражнявана от Луната, всичко това минаваше през душата на ученика като едно могъщо съновидение. Фактически той сънуваше легендата за Озирис и Изис. Всеки ученик сънуваше този сън за Озирис и Изис.
към текста >>
78.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
А това се постига, като на ученика се дават определени
упражнения
за медитация и концентрация.
Процесът на посвещението може да бъде охарактеризиран съвсем накратко и това се отнася както за предхристиянското, така и за следхристиянското посвещение; променена е само неговата заключителна част. Посвещението се състои в това, че човекът постига способността да развива зрителни органи в своите по-висши съставни части, респективно в своето етерно и астрално тяло. През нощта днешният човек вижда мрак, навсякъде около него е тъмно. Това се дължи на факта, че в своето астрално тяло човекът не разполага с никакви възприемателни органи. Както очите и ушите са се развили като физически възприемателни органи, така и от по-висшите тела трябва да се развият свръхсетивни органи, които да станат естествена част на тези тела.
А това се постига, като на ученика се дават определени упражнения за медитация и концентрация.
Ученикът започва да прави тези упражнения след като преди това е постигнал общ поглед върху духовните отношения според сведенията, които е получил от посветения. И винаги е ставало така, че учениците трябваше да изучават това, което днес наричаме елементарна теософия. Държеше се много строга сметка за това, учениците да навлизат в истините последователно и закономерно. Когато биваше постигната достатъчна теоретична подготовка и зрелост, на учениците се даваха съответните упражнения. Тези упражнения имаха напълно определена цел.
към текста >>
Ученикът започва да прави тези
упражнения
след като преди това е постигнал общ поглед върху духовните отношения според сведенията, които е получил от посветения.
Посвещението се състои в това, че човекът постига способността да развива зрителни органи в своите по-висши съставни части, респективно в своето етерно и астрално тяло. През нощта днешният човек вижда мрак, навсякъде около него е тъмно. Това се дължи на факта, че в своето астрално тяло човекът не разполага с никакви възприемателни органи. Както очите и ушите са се развили като физически възприемателни органи, така и от по-висшите тела трябва да се развият свръхсетивни органи, които да станат естествена част на тези тела. А това се постига, като на ученика се дават определени упражнения за медитация и концентрация.
Ученикът започва да прави тези упражнения след като преди това е постигнал общ поглед върху духовните отношения според сведенията, които е получил от посветения.
И винаги е ставало така, че учениците трябваше да изучават това, което днес наричаме елементарна теософия. Държеше се много строга сметка за това, учениците да навлизат в истините последователно и закономерно. Когато биваше постигната достатъчна теоретична подготовка и зрелост, на учениците се даваха съответните упражнения. Тези упражнения имаха напълно определена цел.
към текста >>
Когато биваше постигната достатъчна теоретична подготовка и зрелост, на учениците се даваха съответните
упражнения
.
Както очите и ушите са се развили като физически възприемателни органи, така и от по-висшите тела трябва да се развият свръхсетивни органи, които да станат естествена част на тези тела. А това се постига, като на ученика се дават определени упражнения за медитация и концентрация. Ученикът започва да прави тези упражнения след като преди това е постигнал общ поглед върху духовните отношения според сведенията, които е получил от посветения. И винаги е ставало така, че учениците трябваше да изучават това, което днес наричаме елементарна теософия. Държеше се много строга сметка за това, учениците да навлизат в истините последователно и закономерно.
Когато биваше постигната достатъчна теоретична подготовка и зрелост, на учениците се даваха съответните упражнения.
Тези упражнения имаха напълно определена цел.
към текста >>
Тези
упражнения
имаха напълно определена цел.
А това се постига, като на ученика се дават определени упражнения за медитация и концентрация. Ученикът започва да прави тези упражнения след като преди това е постигнал общ поглед върху духовните отношения според сведенията, които е получил от посветения. И винаги е ставало така, че учениците трябваше да изучават това, което днес наричаме елементарна теософия. Държеше се много строга сметка за това, учениците да навлизат в истините последователно и закономерно. Когато биваше постигната достатъчна теоретична подготовка и зрелост, на учениците се даваха съответните упражнения.
Тези упражнения имаха напълно определена цел.
към текста >>
Обаче после, след като е преминал през
упражнения
та за медитация и концентрация, давани според хилядолетни традиции, астралното тяло не изгубва своите впечатления, когато нощем напуска физическото тяло.
Денем сетивните впечатления са от такова естество, че те ориентират човека само за ежедневния живот във физическия свят. Тези впечатления се продължават по-нататък в астралното тяло на човека, след което те достигат до Аза. Обаче тези впечатления са такива, че човекът не може да ги задържи през нощта, когато със своето астрално тяло и своя Аз той напуска своето физическо и етерно тяло. Това, което човекът получава по този начин от физическия свят, не прониква в него така силно, че той да го запази като трайно впечатление.
Обаче после, след като е преминал през упражненията за медитация и концентрация, давани според хилядолетни традиции, астралното тяло не изгубва своите впечатления, когато нощем напуска физическото тяло.
Сега астралното тяло получава такива пластични впечатления, които го диференцират и формират също както са диференцирани и формирани физическите органи. В течение на определено време върху астралното тяло се работи чрез тези упражнения. По този начин свръхсетивните зрителни органи се „отпечатват” в астралното тяло. И все пак човекът дълго време не би могъл да си служи със своите свръхсетивните зрителни органи , ако те биха били „отпечатани” само в астралното тяло. Необходимо е и още нещо, за да може астралното тяло, когато то отново се „вмъква” в етерното тяло, да „отпечата” като във восъчен печат онова, което то носи със себе си.
към текста >>
В течение на определено време върху астралното тяло се работи чрез тези
упражнения
.
Тези впечатления се продължават по-нататък в астралното тяло на човека, след което те достигат до Аза. Обаче тези впечатления са такива, че човекът не може да ги задържи през нощта, когато със своето астрално тяло и своя Аз той напуска своето физическо и етерно тяло. Това, което човекът получава по този начин от физическия свят, не прониква в него така силно, че той да го запази като трайно впечатление. Обаче после, след като е преминал през упражненията за медитация и концентрация, давани според хилядолетни традиции, астралното тяло не изгубва своите впечатления, когато нощем напуска физическото тяло. Сега астралното тяло получава такива пластични впечатления, които го диференцират и формират също както са диференцирани и формирани физическите органи.
В течение на определено време върху астралното тяло се работи чрез тези упражнения.
По този начин свръхсетивните зрителни органи се „отпечатват” в астралното тяло. И все пак човекът дълго време не би могъл да си служи със своите свръхсетивните зрителни органи , ако те биха били „отпечатани” само в астралното тяло. Необходимо е и още нещо, за да може астралното тяло, когато то отново се „вмъква” в етерното тяло, да „отпечата” като във восъчен печат онова, което то носи със себе си. Едва в момента, когато в етерното тяло се отпечатва това, което се е образувало в астралното тяло, едва тогава настъпва озарението, даващо възможност на човека да вижда духовния свят така, както днес вижда физическия свят.
към текста >>
И тогава астрално-то тяло отпечатваше в етерното тяло онова, което
упражнения
та бяха развили в самото него.
Едва сега започваме да разбираме онова, което сме получили като един импулс чрез Христовото идване на Земята. В древните посвещения нещата стояха така, че астралното тяло имаше сила да действува върху етерното тяло само тогава, когато етерното тяло се намираше извън физическото тяло. Това ставаше поради факта, че през тази епоха етерното тяло беше по-здраво свързано с физическото и оказваше по-голяма съпротива, ако това, което астралното тяло изработваше в себе си, трябваше да бъде пренесено също и в етерното тяло. Ето защо при древните посвещения се практикуваше следното: В продължение на три и половина дни те довеждаха кандидата за посвещение до едно състояние, подобно на смъртта, при което физическото тяло беше напуснато от етерното тяло и етерното тяло, освободено от физическото тяло, се свързваше с астралното тяло.
И тогава астрално-то тяло отпечатваше в етерното тяло онова, което упражненията бяха развили в самото него.
И когато после йерофантът пробуждаше кандидата за посвещение, последният се оказваше озарен, той вече знаеше какво става в духовния свят, понеже за три и половина дни той беше извършил едно забележително пътуване. Той беше придружаван из полетата на духовния свят, беше видял какво се случва там, от личен опит беше узнал това, което един друг човек може да изпита само чрез откровението. Така че един такъв човек, който беше посветен, можеше - изхождайки от собствените си изживявания - да осведоми другите хора за Съществата, намиращи се в духовния свят отвъд физическия план.
към текста >>
79.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени
упражнения
, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен: От друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
80.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
че практикува
упражнения
та /за които ще говорим по-нататък/, които все повече одухотворяват неговата душа, правят я възприемчива за духа и я водят към онзи момент, когато тя ще роди в себе си безсмъртния висш Аз.
Да предположим, че в течение на едно въплъщение един човек тръгва в пътя на духовното познание, т.е.
че практикува упражненията /за които ще говорим по-нататък/, които все повече одухотворяват неговата душа, правят я възприемчива за духа и я водят към онзи момент, когато тя ще роди в себе си безсмъртния висш Аз.
Преди да дойде този момент, човекът минава през множество опитности. Но въпреки това недей те мисли, че той може да ускори някак събитията отнасящи се за неговото духовно развитие. Той може да мине през тези опитности само като се въоръжи с търпение и постоянство. Целта на този, който предприема едно окултно развитие, е да направи да се роди в него висшият Аз; но може би той ще достигне само една от подготвителните степени. Да предположим, че достигайки само една такава подготвителна степен, той умира и след това отново се преражда.
към текста >>
81.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той трябваше да практикува определени,
упражнения
, предназначени да развият в не го вътрешна твърдост, вътрешно спокойствие и вътрешна обективност.
След като е получил това обучение, за ученика идваше времето, когато той трябваше да бъде доведен в състояние сам да вижда във висшия свят. За целта той трябваше да отрази, да отпечати в своето етерно тяло всичко, което беше изработил в своето астрално тяло. Защото човек не може да достигне да вижда духовния свят освен когато всичко, което е било вложено чрез обучение в астралното тяло, започва да живее в него така силно, че то не остава само в астралното тяло, а се отпечатва и в по-гъстото етерно тяло. Когато ученикът трябваше да се издигне от обучението към виждането, това, което той е приел като учение, трябваше да произведе своето действие. Ето защо в древните епохи на Индия, Персия, Египет и Гърция периодът на учение завършваше с един заключителен акт, който се състоеше в следното: ученикът минаваше през една последна подготовка, състояща се не от учение, а от медитация.
Той трябваше да практикува определени, упражнения, предназначени да развият в не го вътрешна твърдост, вътрешно спокойствие и вътрешна обективност.
Той беше подготвен така, че неговото астрално тяло да бъде напълно пригодено за духовните светове; а завършекът на тази подготовка беше, че в подходящия момент той беше потопен в продължение на три дни в едно състояние, което може да се сравни със смъртта. Докато през Атлантската епоха етерното тяло беше лесно отделимо от физическото, сега за целта човек трябваше да бъде потопен в такъв дълбок сън, приличащ на смъртта. Тогава той беше поставен било в един вид гроб, било на кръст, на който беше завързан с въжета, било на някое друго място. И този, който се нарича будител или йерофант имаше силата да действува върху астралното тяло и особено върху етерното тяло, което биваше отделено от физическото в продължение на три и половина дни. Такова едно състояние се различаваше от това на съня.
към текста >>
Всичко, което човек беше научил по-рано чрез медитацията и други
упражнения
, се отпечатваше тогава в етерното тяло, докато то се намираше в това състояние.
Тогава той беше поставен било в един вид гроб, било на кръст, на който беше завързан с въжета, било на някое друго място. И този, който се нарича будител или йерофант имаше силата да действува върху астралното тяло и особено върху етерното тяло, което биваше отделено от физическото в продължение на три и половина дни. Такова едно състояние се различаваше от това на съня. През време на съня астралното тяло и азът напускат физическото и етерното тела, докато тук, при този заключителен акт на посвещението, физическото тяло оставаше само, а етерното тяло се отделяше поне в по-голямата си част, а именно в горната част на човешкото тяло, докато долната оставаше още свързана с етерното. Този сън приличаше на смъртта.
Всичко, което човек беше научил по-рано чрез медитацията и други упражнения, се отпечатваше тогава в етерното тяло, докато то се намираше в това състояние.
През време на тези три и половина дни посвещаваният действително обхождаше духовните светове, където се намират висшите Същества. След завършването на това време йерофантът имаше власт да го събуди отново; и ученикът донасяше със себе си спомена за духовния свят. От сега нататък вече неговият поглед проникваше в този свят и той можеше да предава на другите хора това, което виждаше, докато те не бяха още узрели, за да могат сами да виждат. Така през тези пред-християнски времена Учениците биваха посвещавани в дълбоките тайни на битието под ръководството на йерофанта и те ставаха живи свидетели за съществуването на един духовен живот зад физическия свят, за един духовен свят, на който човекът принадлежи чрез това, което е най-висше у него и в който той трябва да може да влезе. Но развитието продължава.
към текста >>
82.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
След като ученикът, посветен в тайните на боговете, е бил подготвян чрез учение и
упражнения
, той биваше потопен в течение на три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта; тогава неговото етерно тяло се отделяше от физиското и опитностите проникнали в астралното тяло можеха на свой ред да проникнат и в етерното тяло; това означава, че този, който биваше посвещаван, преминаваше от състоянието на "пречистен" в това на "озарен", т.е.
Христос слезе в един троичен организъм: физическо тяло, етерно тяло, и астрално тяло. Това показват думите, които звучат от глъбините на вселената: "Този е моят любим син, в който аз сам се изявявам! " Защото този е истинският текст, които трябва да бъде поставен на мястото на текста от обикновените преводи на Евангелията. Лесно може да се разбере, че слизането на Бога в троичния организъм на Исуса от Назарет е било придружено от дълбоки преобразувания, В древните посвещения биваше преобразен целият човек. Аз Ви описах вече, как се извършваше последното действие на древното посвещение.
След като ученикът, посветен в тайните на боговете, е бил подготвян чрез учение и упражнения, той биваше потопен в течение на три дни и половина в едно състояние подобно на смъртта; тогава неговото етерно тяло се отделяше от физиското и опитностите проникнали в астралното тяло можеха на свой ред да проникнат и в етерното тяло; това означава, че този, който биваше посвещаван, преминаваше от състоянието на "пречистен" в това на "озарен", т.е.
в състоянието на такъв, който съзерцава духовния свят. Тогава той имаше известна власт над своето тяло в онези времена, когато все още можеха да се практикуват посвещения от този род. Когато отново се връщаше в своето физическо тяло, той добиваше пълна власт над някои тънки елементи на това физическо тяло. Някой би могъл да запита, дали беше възможно да се забележи тази власт, която по-светеният упражняваше над своите три тела, даже и върху своето физическо тяло. Това можеше да види онзи, който беше добил способността за такова виждане; за другите посветеният беше един обикновен човек.
към текста >>
83.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Подготвителните
упражнения
, които ясновиждащият изследовател предприема, се състоят по същество в това, през време на дневната будност да изпълнява такива духовни действия, които действуват върху неговото астрално тяло и върху неговия Аз така, че след това, когато при заспиването те излизат от физическото тяло и етерното тяло, се намират под влиянието на това, което човек е извършил за особената подготовка на ясновидското изследване.
Подготвителните упражнения, които ясновиждащият изследовател предприема, се състоят по същество в това, през време на дневната будност да изпълнява такива духовни действия, които действуват върху неговото астрално тяло и върху неговия Аз така, че след това, когато при заспиването те излизат от физическото тяло и етерното тяло, се намират под влиянието на това, което човек е извършил за особената подготовка на ясновидското изследване.
към текста >>
Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други
упражнения
, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е.
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум. Вечерта той заспива, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност.
Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е.
върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове. Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н. и благодарение на това следва вече не еластичността на физическото тяло, а други еластичности. Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира.
към текста >>
Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други
упражнения
, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н.
Да вземем следователно двата случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впечатленията на външния свят, отдава се на това, което действува върху неговите сетива и върху неговия ум. Вечерта той заспива, неговото астрално тяло излиза от физическото тяло. Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е. върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове.
Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н.
и благодарение на това следва вече не еластичността на физическото тяло, а други еластичности. Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира.
към текста >>
Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като
упражнения
, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира.
Тогава това астрално тяло е изцяло отдадено на това, което е било изживяно през време на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем различно стои работата, когато чрез медитация, съсредоточение и чрез други упражнения, които се правят с оглед постигането на висшето познание, човек изживява през деня силни въздействия върху своята душа, т. е. върху своето астрално тяло и върху своя Аз, когато следователно той има определени моменти заделени от обикновения дневен живот, през които върши нещо съвсем различно от това, което обикновено върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове. Когато следователно той прекарва макар и кратка част от дневния си живот в медитация, съсредоточение и други упражнения, тогава това действува върху неговата душа така, че през нощта, когато излиза от физическото тяло, астралното тяло изпитва действията на тази медитация, съсредоточение и т.н. и благодарение на това следва вече не еластичността на физическото тяло, а други еластичности.
Ето защо методите за постигане на ясновидското изследване се състоят в това, че учителите на това изследване прилагат цялото знание, което е било изпитано в течение на хилядолетия на човешкия живот като упражнения, медитации и съсредоточения, които трябва да се предприемат през време на дневния живот, за да могат да окажат своето въздействие в живота през нощта така, че астралното тяло да се преорганизира.
към текста >>
Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива
упражнения
на своите себеподобни.
Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни.
Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа. Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене. Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло.
към текста >>
Това, което тези
упражнения
предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене.
Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни. Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа.
Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене.
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми. Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз.
към текста >>
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни
упражнения
, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми.
Тази голяма отговорност, която поема този, който въобще предлага такива упражнения на своите себеподобни. Такива не са измислени случайно, те са резултат на точна духовна работа. Това, което тези упражнения предписват, за него се знае, че то така действува на душата, щото когато тази душа при нощното заспиване излиза от физическото тяло, правилно изгражда своите духовни очи, своите духовни уши, своето духовно мислене.
Когато се прави нещо погрешно, когато се правят погрешни упражнения, това естествено също указва своето действие; тогава действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми ако искаме да употребим един израз от сетивния свят изграждат се противоприродни форми.
Що значи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се такива форми, които противоречат на великото всемирно цяло. Тогава в тези области би се получило също нещо, както ако в нашето физическо тяло бяха се изгради ли органи, които не бяха чували правилно, не биха чували вярно външните звуци, не биха виждали вярно външната светлина, които не биха отговаряли на външния свят. Следователно чрез неправилна медитация и съсредоточение човекът би бил поставен в противоречие със света по отношение на неговото астрално тяло и на неговия Аз. И вместо да получи органи, чрез които да може постепенно да осветява този духовен свят, тогава той би бил разбит от влиянията на духовния свят, би изпитал тези влияния на духовния свят не като нещо, което го подпомага, което го обогатява, а като нещо спъващо неговото мислене.
към текста >>
За целта са необходими в известно отношение по-интензивни, по-усилени
упражнения
.
Тогава Азът, астралното тяло и етерното тяло са заедно по подходящи за тях начин; тогава те могат да действуват заедно. Ето за що от момента на смъртта, макар и първо за кратко време, по отношение на изминалия на Земята живот настъпва действително ясновидство. Това често сме споменавали в посочените сказки. За такова едно задружно действие, каквото нормално може да настъпи само в момента на смъртта, за такова едно задружно действие трябва да се даде възможност на Аза, астралното тяло и етерното тяло, за да се проведе пълно ясновидство. Следователно етерното тяло трябва да може да бъде освободено от онова състояние, в което то е вградено през време на нормалния живот: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластичността на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощта.
За целта са необходими в известно отношение по-интензивни, по-усилени упражнения.
За всичко това ще можем да говорим през следващите дни в съответната връзка; но днес искам да ни стане ясно, че това е необходимо. За целта не е достатъчно човек да прави онези упражнения, които въздействуват на неговото астрално тяло, за да образуват духовните очи и духовните уши, а са необходими и такива упражнения, които да дадат на етерното тяло свобода и независимост от физическото тяло. Но още днес ние иска ме да обрисуваме пред нашия поглед в известно отношение резултатът, който трябва да се получи тогава. Вие можете да го разберете вече от това, което бе казано.
към текста >>
За целта не е достатъчно човек да прави онези
упражнения
, които въздействуват на неговото астрално тяло, за да образуват духовните очи и духовните уши, а са необходими и такива
упражнения
, които да дадат на етерното тяло свобода и независимост от физическото тяло.
Това често сме споменавали в посочените сказки. За такова едно задружно действие, каквото нормално може да настъпи само в момента на смъртта, за такова едно задружно действие трябва да се даде възможност на Аза, астралното тяло и етерното тяло, за да се проведе пълно ясновидство. Следователно етерното тяло трябва да може да бъде освободено от онова състояние, в което то е вградено през време на нормалния живот: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластичността на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощта. За целта са необходими в известно отношение по-интензивни, по-усилени упражнения. За всичко това ще можем да говорим през следващите дни в съответната връзка; но днес искам да ни стане ясно, че това е необходимо.
За целта не е достатъчно човек да прави онези упражнения, които въздействуват на неговото астрално тяло, за да образуват духовните очи и духовните уши, а са необходими и такива упражнения, които да дадат на етерното тяло свобода и независимост от физическото тяло.
Но още днес ние иска ме да обрисуваме пред нашия поглед в известно отношение резултатът, който трябва да се получи тогава. Вие можете да го разберете вече от това, което бе казано.
към текста >>
84.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Днес човешката душа може да го добие само чрез
упражнения
та дадени от Духовната наука.
Това е било причина, щото принадлежащия на древния индийски народ да вижда света различно от този на египетския народ. Човекът от Гръцко-латинската епоха, човекът принадлежащ на гръцко-латинските народи е виждал вече по същество така, както ние днес виждаме, той е виждал света разпрострян като килим от цветове, тонове и форми и т.н. Но целият този свят за индийския дух от най-древната епоха е бил пропит от това, което бихме могли да наречем мъгливи облаци на етерната при рода, които са издигали от всички неща, като че нещата са горели и от всяка форма се е развивал като един финен мъглив дим. Хората са виждали един етерен елемент, който се простирал над всички неща като финна роса или скреж. Този особен род виждане е бил нещо естествено за онези времена.
Днес човешката душа може да го добие само чрез упражненията дадени от Духовната наука.
Този е смисълът на развитието на човечеството през различните културни епохи, че етерното тяло слиза все по-дълбоко и по-дълбоко във физическото тяло. С това виждането на човека се изменя, тъй като това виждане зависи от начина, по който е организирано етерното тяло. А организацията на етерното тяло е свързана с това, че луциферическите Същества, притежаващи такава природа, която се изявява вътре в Земята и вътре в душата, се издигат към космическите степени на съществуване и че Христовото Същество което по-рано беше едно космическо Същество, слезе и се въплъти в едно човешко тяло и благодарение на това стана едно такова Същество което се изявява вътре в Земята и вътре в душата. Това проникване на аполонския с дионисийския принцип, това преминаване така да се каже едно над друго на луциферическото и на Христовото Същество стана възможно само благодарение на това, че организацията на човешкото същество се изменя по посочения начин. Но то се изменя не само за оценяване на миналото, но и за подготовката на бъдещето.
към текста >>
85.
За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни
упражнения
за да доказва съществуването на Бог.
Един човек, който желаеше да преуспее на антропософското поле, но едновременно искаше и да се учи все по-точно да мисли духовно, ме попита какво четиво бих му препоръчал. За тренировка на мисленето и за да бъде все повече в състояние да разграничава в ясни контури мислите, които подхранва, посъветвах споменатото лице да изучава труда на Спиноза[2] „Етика“. Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога.
Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог.
– Виждате ли, това наистина е пример за удобството, с което днес мнозина подхождат към духовната наука. Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни. Но вследствие на това никога няма да се получи нищо, освен сляпа вяра. В същото време виждате, че вашата работа престава да бъде само сляпа вяра, ако наистина се обучавате за мислене, а не просто само жадно да се стремите да развивате силите, които водят до елементарната, стихийна степен на ясновиждане.
към текста >>
86.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Във всеки, който практикува такива
упражнения
, за ясновидското съзнание може действително да станат видими нови органи.
Във всеки, който практикува такива упражнения, за ясновидското съзнание може действително да станат видими нови органи.
Например, един такъв се разтваря като колело или цвете в средата на челото. Това е двулистният лотосов цвят, духовен сетивен орган. Точно както съществува физически сетивен орган, за да доведе света около нас до нашето съзнание, така съществуват и духовни сетивни органи, за да доведат до съзнанието ни света, който не може да бъде видян с обикновени физически очи. Тези т.нар. лотосови цветове са сили и системи от сили, които се развиват от човешката душа.
към текста >>
87.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В това, че човек не само диша, но може също и да превърне
дихателни
я си процес в песен и говор, породени от ларингса, той има в своето дишане качество, способно на най-висшето възможно развитие.
В това, че човек не само диша, но може също и да превърне дихателния си процес в песен и говор, породени от ларингса, той има в своето дишане качество, способно на най-висшето възможно развитие.
Затова има добри основания да кажем, че човекът винаги ще се развива, че той ще се издига до все по-висши степени на духовност. В източната философия най-висшият член, който човекът, като Дух-Човек, ще развие в бъдещето, е наречен "Атма" дума, извлечена от "Атмен" (дъх). Но самият човек трябва да участва в развиването на този Дух-Човек от настоящите елементарни наченки. Той трябва да работи върху развитието на говора и песента в които, като преобразен дихателен процес, има безгранични възможности.
към текста >>
Ако
упражнения
та, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на
дихателни
я процес, към такива
упражнения
трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност.
Имайки това впредвид ние ще осъзнаем, че щом като човек може да причини действително въздействие върху своя дихателен процес, това ще бъде много могъщо въздействие. Следователно толкова по-лесно може да се случи, че със сегашното си устройство човек още да не е готов за това.
Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност.
Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност. Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност. Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня. Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост.
към текста >>
Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха
дихателни
я процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност.
Имайки това впредвид ние ще осъзнаем, че щом като човек може да причини действително въздействие върху своя дихателен процес, това ще бъде много могъщо въздействие. Следователно толкова по-лесно може да се случи, че със сегашното си устройство човек още да не е готов за това. Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност.
Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност.
Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност. Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня. Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост. В настоящето, когато има толкова малко съзнание за истината, че духовното лежи в основата на всичко материално, хората много лесно до един ще повярват, че това или онова дихателно упражнение може да бъде благоприятно.
към текста >>
Намеса в
дихателни
я процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност.
Имайки това впредвид ние ще осъзнаем, че щом като човек може да причини действително въздействие върху своя дихателен процес, това ще бъде много могъщо въздействие. Следователно толкова по-лесно може да се случи, че със сегашното си устройство човек още да не е готов за това. Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност. Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност.
Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност.
Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня. Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека. Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост. В настоящето, когато има толкова малко съзнание за истината, че духовното лежи в основата на всичко материално, хората много лесно до един ще повярват, че това или онова дихателно упражнение може да бъде благоприятно. Но ако веднъж бъде осъзнато, че всичко физическо има духовна основа, ще се знае също и че всяко изменение на дишането принадлежи към най-възвишените откровения на духовното във физическото.
към текста >>
Да се намесиш съзнателно в
дихателни
я процес означава да призовеш Божественото в човека.
Следователно толкова по-лесно може да се случи, че със сегашното си устройство човек още да не е готов за това. Ако упражненията, които може да бъдат изпълнявани, включват каквото и да е, имащо нещо общо с регулиране на дихателния процес, към такива упражнения трябва да се прилага крайна предпазливост и учителят трябва да изпитва възможно най-голямо чувство на отговорност. Тъй като самите божествено-духовни Същества бяха онези, които в мъдростта си измениха дихателния процес с цел да издигнат човека до по-висша степен, и понеже той не беше готов, те бяха принудени да поставят говора извън контрола на неговата индивидуалност. Намеса в дихателния процес означава проникване в по-висша сфера и това изисква наистина най-голямо чувство на отговорност. Може съвсем обективно да се каже, че всички указания, давани така лекомислено в наши дни за този или онзи начин на дишане, в действителност оставят впечатлението за деца, които си играят с огъня.
Да се намесиш съзнателно в дихателния процес означава да призовеш Божественото в човека.
Понеже това е така, законите на процеса могат да бъдат извлечени само от най-висшето постижимо познание и в тази област трябва да се използва крайна предпазливост. В настоящето, когато има толкова малко съзнание за истината, че духовното лежи в основата на всичко материално, хората много лесно до един ще повярват, че това или онова дихателно упражнение може да бъде благоприятно. Но ако веднъж бъде осъзнато, че всичко физическо има духовна основа, ще се знае също и че всяко изменение на дишането принадлежи към най-възвишените откровения на духовното във физическото. То би трябвало да бъде свързано с настроение на душата, близко до молитвата, където познанието става молитва. Напътствия по тези дълбоки въпроси би трябвало да бъдат давани само когато даващият ги е изпълнен с благоговение, с разбиране за милостта, дарена от онези Същества, които трябва да уважаваме, защото те изпращат надолу своята мъдрост от висините на Макрокосмоса висини далеч по-големи отколкото може да изкачим с обикновеното си съзнание.
към текста >>
88.
8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология.
GA_121 Отделните души на народите
Ритмичното проникване на въздуха през нашите
дихателни
органи, които пораждат от него думите и говора, има своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете.
Ние знаем, че Азът пулсира в кръвта на физическото тяло и че на вътрешния свят съответствува един външен свят; всеки Микрокосмос има своето съответствие в Макрокосмоса. Както казах, Один дава на човека силата на говора, силата на руните и постига това по страничния път на дишането: тези действия на Один имат своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете.
Ритмичното проникване на въздуха през нашите дихателни органи, които пораждат от него думите и говора, има своето макрокосмическо съответствие във въздушните течения на ветровете.
Както можем да усетим в самите себе си как силата на Один превръща въздуха в думи, така трябва да виждаме и неговото присъствие навън, в поривите на вятъра. И това действително виждаше онзи, който все още притежаваше древните северно-германски качества, към които принадлежеше и една определена степен на ясновидство. Навсякъде в поривите на вятъра той виждаше Один, виждаше го и тогава, когато чрез своето дишане Один формираше говора. И всичко това заставаше пред погледа на северния човек като едно единно цяло. Както това, което живее в нас и формира говора имам предвид северното формиране, северната организация на говора -, нахлува в Аза и поражда пулсирането на кръвта, така и това, което вече е формирано като говор, има своето макрокосмическо съответствие в светкавиците и гръмотевиците.
към текста >>
89.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени
упражнения
, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
90.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ето защо душевното пречистване на есеите беше насочено към вътрешни
упражнения
и грижливо обучение, с цел да бъде отхвърлено всичко онова, което в продължение на четиридесет и две поколения малко или много е опетнило душевната чистота.
Според един духовно-научен закон, който есеите можаха да изпълнят най-вече чрез своите окултни изследвания, наследствеността престава да действува едва тогава, когато човек се издигне през четиридесет и две сте пени във веригата на своите предшественици. Едва тогава той успява да отхвърли от душата си всичко, което е натрупано там. Или с други думи: Човек наследява нещо от бащата и майката, нещо от дядото и бабата; но колкото по-нагоре се издига във веригата на своите предшественици, все по-малка част притежава той от наследственото опетняване на вътрешната си същност, а издигайки се през четиридесет и две поколения, той изцяло отхвърля наследствените влияния.
Ето защо душевното пречистване на есеите беше насочено към вътрешни упражнения и грижливо обучение, с цел да бъде отхвърлено всичко онова, което в продължение на четиридесет и две поколения малко или много е опетнило душевната чистота.
Ето защо всеки от есеите трябваше да мине през тежки вътрешни упражнения, през тежки мистични пътища; и минавайки през четиридесет и две степени, тези упражнения наистина му позволяваха да пречисти своята душа. Фактически това бяха точно определени четиридесет и две степени, през които той трябваше да мине; и тогава той разбираше, че е напълно свободен от всички влияния на сетивния свят, от цялото наследствено помрачаване на своята духовна същност.
към текста >>
Ето защо всеки от есеите трябваше да мине през тежки вътрешни
упражнения
, през тежки мистични пътища; и минавайки през четиридесет и две степени, тези
упражнения
наистина му позволяваха да пречисти своята душа.
Според един духовно-научен закон, който есеите можаха да изпълнят най-вече чрез своите окултни изследвания, наследствеността престава да действува едва тогава, когато човек се издигне през четиридесет и две сте пени във веригата на своите предшественици. Едва тогава той успява да отхвърли от душата си всичко, което е натрупано там. Или с други думи: Човек наследява нещо от бащата и майката, нещо от дядото и бабата; но колкото по-нагоре се издига във веригата на своите предшественици, все по-малка част притежава той от наследственото опетняване на вътрешната си същност, а издигайки се през четиридесет и две поколения, той изцяло отхвърля наследствените влияния. Ето защо душевното пречистване на есеите беше насочено към вътрешни упражнения и грижливо обучение, с цел да бъде отхвърлено всичко онова, което в продължение на четиридесет и две поколения малко или много е опетнило душевната чистота.
Ето защо всеки от есеите трябваше да мине през тежки вътрешни упражнения, през тежки мистични пътища; и минавайки през четиридесет и две степени, тези упражнения наистина му позволяваха да пречисти своята душа.
Фактически това бяха точно определени четиридесет и две степени, през които той трябваше да мине; и тогава той разбираше, че е напълно свободен от всички влияния на сетивния свят, от цялото наследствено помрачаване на своята духовна същност.
към текста >>
91.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Те ходят на всякакви видове места с цел да научат определени
дихателни
упражнения
, за които се счита, че са правилните за тази цел.
Можем да кажем без преувеличение, че разбиране за вътрешното естество на артистичния елемент в тези пиеси може да бъде постигнато само чрез действително посещение на тези селски хора и бидейки свидетели как те пораждат простата артистичност на Коледните пиеси от едно наистина най-свято настроение. Днес има хора които вярват, че могат да научат изкуството на речта и рецитацията от този или онзи учител.
Те ходят на всякакви видове места с цел да научат определени дихателни упражнения, за които се счита, че са правилните за тази цел.
И в наши дни съществуват дузини от “правилни" дихателни практики за пеене и за декламиране. Тези хора вярват, че за тях е крайно необходимо да направят истинска автоматизация на своето тяло или на своя ларинкс. Така те развиват изкуство по един материалистичен начин. Аз мога само да се надявам, че този странен възглед никога няма истински да пусне корени в нашите кръгове; защото тези хора нямат представа как едно просто, но въпреки това истинско изкуство беше пораждано от едно силно благоговение, от едно молитвено Коледно настроение.
към текста >>
И в наши дни съществуват дузини от “правилни"
дихателни
практики за пеене и за декламиране.
Можем да кажем без преувеличение, че разбиране за вътрешното естество на артистичния елемент в тези пиеси може да бъде постигнато само чрез действително посещение на тези селски хора и бидейки свидетели как те пораждат простата артистичност на Коледните пиеси от едно наистина най-свято настроение. Днес има хора които вярват, че могат да научат изкуството на речта и рецитацията от този или онзи учител. Те ходят на всякакви видове места с цел да научат определени дихателни упражнения, за които се счита, че са правилните за тази цел.
И в наши дни съществуват дузини от “правилни" дихателни практики за пеене и за декламиране.
Тези хора вярват, че за тях е крайно необходимо да направят истинска автоматизация на своето тяло или на своя ларинкс. Така те развиват изкуство по един материалистичен начин. Аз мога само да се надявам, че този странен възглед никога няма истински да пусне корени в нашите кръгове; защото тези хора нямат представа как едно просто, но въпреки това истинско изкуство беше пораждано от едно силно благоговение, от едно молитвено Коледно настроение.
към текста >>
92.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Отстраняване на нервното въздействие от кръвта чрез
упражнения
за вътрешна концентрация; изключване на кръвта чрез отхвърляне на нервната дейност във вътрешността.
Сърце, горно кръвообращение, обхващащо главния мозък и сетивните органи, долно кръвообращение, обхващащо черния дроб, слезката и жлъчката. Промени в кръвта чрез сетивните впечатления и чрез дейността на слезката, черния дроб, жлъчката, като органи, представляващи уплътнени планетарни процеси: Сатурн, Юпитер и Марс. Нервна система: инструмент на астралното тяло, кръв: инструмент на Аза, нервната система диференцирана, кръвта единна. Отношението на външните впечатления и на душевните изживявания към кръвта и Аза. Непосредствено влияние на нервите върху Аза.
Отстраняване на нервното въздействие от кръвта чрез упражнения за вътрешна концентрация; изключване на кръвта чрез отхвърляне на нервната дейност във вътрешността.
към текста >>
Последици от душевните
упражнения
за концентрация.
Последици от душевните упражнения за концентрация.
Въздействие на сетивния свят и на вътрешния органичен свят върху кръвта. Симпатиковата нервна система като посредник за въздействията от вътрешния свят, главно-гръбначномозъчната система посредник за въздействията от външния свят. Мистичното потъване в собствената вътрешност създава по-силна връзка между кръвта и симпатиковата нервна система. Същност на мистичното вглъбяване. Ритмизиращащата функция на слезката води до собствен вътрешен ритъм.
към текста >>
93.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Ала този удар може да бъде усетен само от човек, провел съответните душевни
упражнения
.
Ала този удар може да бъде усетен само от човек, провел съответните душевни упражнения.
Докато при обикновеното съзнание човек усеща как възприема някакъв свят, и след това с този възприет свят достига до кръвоносната си система, върху която, като върху табло, се записва всичко, и след това човек живее с получените впечатления в своя Аз, в другия случай човек, със своите впечатления, достига само до там, където нервните окончания проявяват своето вътрешно съпротивление. Човек се блъсва в тези нервни окончания и оттук започва да изживява себе си в свръхсетивния свят. Или още по-точно казано: ако имаме дадено цветно дразнение, което възприемаме чрез окото си, то дразнението преминава през зрителния нерв, отпечатва себе си върху кръвното табло, и ние усещаме това, което и изразяваме: виждам червено. Да приеме обаче, че след като сме си научили да правим това с дразненията, ние не достигаме до кръвта, а само до края на нервните окончания, отблъскваме се от вътрешния си живот, отблъскваме се от кръвта, и така започваме да живеем само до окото, само до края на зрителния нерв. Ние отскачаме от физическия израз на нашата кръв, заживяваме извън нашето Себе, намираме се в лъчите на светлината, нахлуваща през нашите очи, в същност в самите тях.
към текста >>
94.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Опитах се да покажа, как чрез определени душевни
упражнения
, чрез силна мисловна и емоционална концентрация, човек може да предизвика появата на ново състояние на живот, различно от обичайното състояние.
В края на вчерашната лекция вече изложих нещо.
Опитах се да покажа, как чрез определени душевни упражнения, чрез силна мисловна и емоционална концентрация, човек може да предизвика появата на ново състояние на живот, различно от обичайното състояние.
Обикновеното състояние се изразява в това, че по време на будния дневен живот съществува нормална връзка между нерва и кръвта. Ако трябва да се изразим схематично, трябва да кажем: това, което се извършва в нерва, се записва върху таблото на кръвта; чрез душевни упражнения обаче може да бъде постигнато едно такова силно обтягане на нерва, че той да не проведе дейността до кръвта, и тази дейност да остане отразена в самия него. Но тъй като кръвта представлява инструмент на нашия Аз, то човек, който чрез силна душевна и емоционална концентрация е освободил нервната си система от кръвта, се чувствува отчужден от собствената си обикновена същност, чувствува се като изведен извън нея, противопоставен на нея, така че за тази своя обикновена същност той вече не може да каже: това съм аз но може да каже: това си ти така той се възправя срещу самия себе си като срещу чужда нему, живееща във физическия свят, личност.
към текста >>
Ако трябва да се изразим схематично, трябва да кажем: това, което се извършва в нерва, се записва върху таблото на кръвта; чрез душевни
упражнения
обаче може да бъде постигнато едно такова силно обтягане на нерва, че той да не проведе дейността до кръвта, и тази дейност да остане отразена в самия него.
В края на вчерашната лекция вече изложих нещо. Опитах се да покажа, как чрез определени душевни упражнения, чрез силна мисловна и емоционална концентрация, човек може да предизвика появата на ново състояние на живот, различно от обичайното състояние. Обикновеното състояние се изразява в това, че по време на будния дневен живот съществува нормална връзка между нерва и кръвта.
Ако трябва да се изразим схематично, трябва да кажем: това, което се извършва в нерва, се записва върху таблото на кръвта; чрез душевни упражнения обаче може да бъде постигнато едно такова силно обтягане на нерва, че той да не проведе дейността до кръвта, и тази дейност да остане отразена в самия него.
Но тъй като кръвта представлява инструмент на нашия Аз, то човек, който чрез силна душевна и емоционална концентрация е освободил нервната си система от кръвта, се чувствува отчужден от собствената си обикновена същност, чувствува се като изведен извън нея, противопоставен на нея, така че за тази своя обикновена същност той вече не може да каже: това съм аз но може да каже: това си ти така той се възправя срещу самия себе си като срещу чужда нему, живееща във физическия свят, личност.
към текста >>
И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни
упражнения
, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока.
И виждаме как по страничен начин и тук се проявява тази двойственост в човека, с която започнахме наши те наблюдения. Виждаме света веднъж отвън, виждаме го след това и вътре; и в двата случая виждаме този свят да действува чрез инструмента на нервната система. Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея. Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система. Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока?
И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока.
Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока. Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта. Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това.
към текста >>
Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни
упражнения
можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта.
Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея. Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система. Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока? И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока. Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока.
Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта.
Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм.
към текста >>
95.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни
упражнения
, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления.
До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят. От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е. към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н. ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят.
За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления.
Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно. И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е. необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм. По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло. Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния организъм на човека и на която той представлява копие.
към текста >>
необходимо е чрез такива
упражнения
, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм.
ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления. Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно. И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е.
необходимо е чрез такива упражнения, които да ни отвеждат в свръхсетивния свят, човек да може да вникне в най-дълбоките основи на физическия свят, в свръхсетивното на човешкия организъм.
По този път първото свръхсетивно явление на човешкия организъм, което ни се разкрива, е етерното тяло. Това етерно тяло по-точно ще го разгледаме именно от окултно-физиологична гледна точка представлява свръхсетивно устройство, което ние засега трябва да си представим като онази основна свръхсетивна субстанция, от която се отделя сетивния организъм на човека и на която той представлява копие. Кръвта, естествено също представлява копие на това етерно тяло. И така, след като направихме само една крачка назад от сетивния организъм, ние открихме един от елементите на човешкото етерно тяло. И си поставяме въпроса: можем ли да достигнем до това свръхсетивно откъм другата страна, откъм страната на душевното, от към това, което ние изживяваме чрез нашите усещания, мисли, чувства, и които ние си изграждаме на основата на впечатления от външния свят?
към текста >>
96.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
С това имаме предвид не чак толкова душевно-духовните впечатления, които можем да внесем но може и това -, колкото имаме предвид всичко онова, което можем да предизвикаме чрез регулиране на
дихателни
я процес, охрана на
дихателни
я процес, а също така и охрана на процеси на взаимообмен на човешкия организъм с външния свят чрез кожата.
Ето защо на нас сигурно ще ни стане ясно, че по отношение на тези кръвни процеси имаме нещо пред себе си, което, ако стане неритмично, може в силна степен да предизвика неритмичност в целия ни организъм. Тъй като от една страна кръвта изразява резултата от всичките ни органични процеси, то по отношение на подобна неритмичност на кръвта ще трябва винаги да внимаваме, къде точно се проявява отклоненията в ритъма при това ще бъде трудно да се разграничат отделните неритмичности -, и върху каква верига от процеси ще трябва да отнесем тези неравномерности, дали например върху протичането на процесите в кръвоносните съдове, извършващи се по примера на физикохимичните процеси. Ако случаят е такъв, ще трябва да разберем, че на тези отклонения ще трябва да се противопоставим именно в рамките на кръвта само че трябва да се научим добре да ги разпознаваме и да не ги смесваме помежду им и да се противопоставим от страна на съзнанието, доколкото това съзнание е свързано с физическия план. Тук се развива една област, терапевтична област, която може да бъде охарактеризирана с това, че трябва да се обърне внимание, дали известни отклонения в кръвната циркулация не са свързани с процеси, които в истинския смисъл на думата можем да определим като физикохимични процеси. Тогава ще можем да се намесим тъкмо с това, което може да предизвика в човека външни импресии, със съответното регулиране на външни те впечатления, на тези външни впечатления, които в случая предизвикват физико-химични процеси, ще се намесим с това, което можем да внесем във физическия организъм отвън.
С това имаме предвид не чак толкова душевно-духовните впечатления, които можем да внесем но може и това -, колкото имаме предвид всичко онова, което можем да предизвикаме чрез регулиране на дихателния процес, охрана на дихателния процес, а също така и охрана на процеси на взаимообмен на човешкия организъм с външния свят чрез кожата.
След това обаче, отново в кръвния организъм, можем да видим от друга страна и най-фините органични процеси. И по отношение на този кръвен организъм трябва да бъдем наясно, че в него се осъществява, тъй да се каже, третото стъпало по пътя на превръщането на хранителните вещества в по-фини субстанции. Ако кръвният организъм предизвикващ под влияние на външните впечатления онези фини процеси на солеобразуване, на набъбване и топлообразуване във физико-химичните си преобразования бива опре делен от самите душевни процеси, то от другата страна ние бихме могли за запитаме: чрез какво този процес бива определен като кръвен процес от вътрешната му страна? Нужно е да различим, каква е задачата на кръвта като такава, но при това трябва да ни е ясно, че тя трябва да бъде изхранва на така, както всеки друг орган, че трябва да я разглеждаме като всеки друг орган, който трябва да бъде изхранван. Но от друга страна в нея трябва да виждаме органа, застанал на най-високо стъпало на органичната дейност.
към текста >>
97.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез
упражнения
, които засилват паметта
Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното. Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот. Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия. Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили.
Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
към текста >>
Ако човекът иска да се издигне над астралния свят, той трябва да прави такива
упражнения
, които изразяват симпатия към моралните и антипатия към неморалните дела.
– може да стигне много далеч в ясновиждането, но той не може да излезе извън етерно-астралния свят, защото в него действува само интелектуалният елемент.
Ако човекът иска да се издигне над астралния свят, той трябва да прави такива упражнения, които изразяват симпатия към моралните и антипатия към неморалните дела.
Тогава всъщност ние се издигаме до един свят, който стои зад нашия, но е по-висш от астралния. Тогава ние се издигаме в небесния свят. Така щото ние можем да кажем: Във великия свят на невидимото небесният свят на Макрокосмоса отговаря на това, което живее в нас по отношение на моралните и неморалните впечатления, астралният свят отговаря на това, което в нас е интелектуално-физическо възприятие на физическия свят. Това, което се развива в интелектуалния елемент, отговаря на астралния свят. Онова, което може да бъде развито по отношение на моралните или неморалните действия, отговаря на небесния свят, на света на Девакана.
към текста >>
Школуваният ясновидец изживява Христос от незапомнени времена чрез определени
упражнения
.
Има голяма разлика между това, което изпитват школуваните ясновидци и това, което е описано тук, защото то ще бъде изживявано по естествен начин.
Школуваният ясновидец изживява Христос от незапомнени времена чрез определени упражнения.
Когато на физическото поле срещна един човек, аз го имам пред себе си; ясновидчески аз мога да го водя на съвършено други места; тогава аз не заставам непосредствено срещу него. Да възприема човек ясновидчески Христос е станало все повече възможно. Но да го срещне човек поради това, че сега Той стои различно по отношение на човечеството, а именно така, че помага някому от етерния свят, това е нещо, което – вън от нас – е един факт, независещ от нашето ясновидско развитие. Започвайки от двадесетото развитие, определени хора ще могат да Го срещат в течение на следващите три хиляди години, ще Го срещат обективно като етерна форма. Това е нещо различно от положението, когато някое същество се издига до там, че вижда Христос чрез вътрешното си развитие.
към текста >>
98.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни
упражнения
.
Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят. Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята.
Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения.
Как са замислени тези упражнения? Важно е най-вече следното: Всеки йезуитски възпитаник се занимава с продължителни упражнения, които го въвеждат в окултния свят, въвеждат го направо във волята, осъществявайки едно изключително строго възпитание, една, бих казал, дресировка. А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на живота, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния свят, но единствено в посоченото от мен направление.
към текста >>
Как са замислени тези
упражнения
?
Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят. Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята. Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения.
Как са замислени тези упражнения?
Важно е най-вече следното: Всеки йезуитски възпитаник се занимава с продължителни упражнения, които го въвеждат в окултния свят, въвеждат го направо във волята, осъществявайки едно изключително строго възпитание, една, бих казал, дресировка. А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на живота, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния свят, но единствено в посоченото от мен направление.
към текста >>
Важно е най-вече следното: Всеки йезуитски възпитаник се занимава с продължителни
упражнения
, които го въвеждат в окултния свят, въвеждат го направо във волята, осъществявайки едно изключително строго възпитание, една, бих казал, дресировка.
Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят. Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята. Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения. Как са замислени тези упражнения?
Важно е най-вече следното: Всеки йезуитски възпитаник се занимава с продължителни упражнения, които го въвеждат в окултния свят, въвеждат го направо във волята, осъществявайки едно изключително строго възпитание, една, бих казал, дресировка.
А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на живота, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния свят, но единствено в посоченото от мен направление.
към текста >>
А сега да се абстрахираме от предварителните молитвени
упражнения
, които стоят в началото на йезуитското обучение и да разгледаме самите окултни
упражнения
.
А сега да се абстрахираме от предварителните молитвени упражнения, които стоят в началото на йезуитското обучение и да разгледаме самите окултни упражнения.
Най-напред ученикът трябваше да породи в себе си един жив образ, една жива имагинация за Христос Исус като Цар на света добре забележете: една имагинация! И никой не биваше допускан до същинските степени на йезуитизма, ако не беше провеждал такива упражнения, и не беше изпитвал в душата си истинското преобразяване, което се усеща от целия човек след подобни упражнения. Обаче тези имагинативни представи за Христос Исус като Цар на света трябваше да бъдат предхождани от нещо друго. Ученикът трябваше да си представи в условията на пълно усамотение образа на човека: как този човек идва на света, как изпада в грях и как подлежи на най-ужасяващи наказания. Изключително строго се държеше на следната подробност: Ученикът трябваше да си представи образа на един такъв човек, който е изоставен сам на себе си и трябва да понесе мъките от всички възможни наказания.
към текста >>
И никой не биваше допускан до същинските степени на йезуитизма, ако не беше провеждал такива
упражнения
, и не беше изпитвал в душата си истинското преобразяване, което се усеща от целия човек след подобни
упражнения
.
А сега да се абстрахираме от предварителните молитвени упражнения, които стоят в началото на йезуитското обучение и да разгледаме самите окултни упражнения. Най-напред ученикът трябваше да породи в себе си един жив образ, една жива имагинация за Христос Исус като Цар на света добре забележете: една имагинация!
И никой не биваше допускан до същинските степени на йезуитизма, ако не беше провеждал такива упражнения, и не беше изпитвал в душата си истинското преобразяване, което се усеща от целия човек след подобни упражнения.
Обаче тези имагинативни представи за Христос Исус като Цар на света трябваше да бъдат предхождани от нещо друго. Ученикът трябваше да си представи в условията на пълно усамотение образа на човека: как този човек идва на света, как изпада в грях и как подлежи на най-ужасяващи наказания. Изключително строго се държеше на следната подробност: Ученикът трябваше да си представи образа на един такъв човек, който е изоставен сам на себе си и трябва да понесе мъките от всички възможни наказания. Да, предписанията са извънредно строги; и без да допуска каквито и да е други понятия и идеи в своята душа, в душата на бъдещия йезуит непрекъснато трябва да оживява образът на изоставения от Бога, на очакващия най-страшни наказания човек, а също и чувството: Ето, аз напуснах Бога и дойдох в света, излагайки се на възможно най-страшните наказания!
към текста >>
След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги
упражнения
, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос.
След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението.
И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>
Сега ние сме изправени пред следните последици: В по-нататъшните строги
упражнения
йезуитският послушник започва да си представя Христос Исус и то най-вече Исус, а не Христос като всеобщ Цар на световете и по този начин прекалено рязко усилва Исусовия елемент.
Сега ние сме изправени пред следните последици: В по-нататъшните строги упражнения йезуитският послушник започва да си представя Христос Исус и то най-вече Исус, а не Христос като всеобщ Цар на световете и по този начин прекалено рязко усилва Исусовия елемент.
Но Исус е само един елемент от този свят. Защото поради факта, че Христос трябваше да се инкарнира в едно човешко тяло, духовният свят също се присъедини към физическия свят; обаче в отговор на това присъединяване към физическия свят, отекват монументалните, величествени думи: „Моето Царство не е от този свят? “*9
към текста >>
Да, сега ние фактически бихме стигнали до онзи имагинативен образ, който бъдещият йезуит се стреми да постигне в хода на предварителните
упражнения
, след като е укрепил достатъчно своята воля.
Да, когато хората превръщат Исус в Цар на този свят, когато Го превръщат в нещо, което Той би станал, ако не беше устоял на Изкусителя, който Му предлагаше „всички царства на света“, тогава Исусовият елемент действително показва признаци на хипертрофия. В този случай Исус от Назарет би трябвало да стане един цар, който, за разлика от другите царе, които владеят само част от територията на Земята, би господствувал над цялата Земя. Как да си представим, следователно, този цар, чиято царствена власт се разпростира върху цялата Земя?
Да, сега ние фактически бихме стигнали до онзи имагинативен образ, който бъдещият йезуит се стреми да постигне в хода на предварителните упражнения, след като е укрепил достатъчно своята воля.
И за да бъде подготвен този образ на „Царя Исус“, владетеля на всички земни царства, ученикът трябваше да си представи следната имагинация: Ето, сега аз виждам Вавилон и полето около него като един жив образ, както и седналия на трона Луцифер*10 със знамето на Луцифер. Ученикът трябва да си представи тази сцена съвсем точно, понеже тя е една могъща имагинация: Царят Луцифер със своето знаме и своето войнство от луциферически Ангели, седящ всред огън и гъст дим, изпраща своите Ангели, за да завладее царствата на Земята. И най-напред бъдещият йезуит трябва да си представи цялата опасност, която идва от „знамето на Луцифер“, но без изобщо да поглежда към Христос Исус. Душата из цяло трябва да се потопи в имагинативния образ на опасността, която идва от знамето на Луцифер. Душата трябва да усети: Няма по-голяма опасност от тази, която би настъпила, ако знамето на Луцифер победи.
към текста >>
99.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Всички
упражнения
имат за цел това разхлабване, това освобождаване на етерното тяло.
Без да се впускаме в други характеристики на розенкройцерския път, днес ние само ще изтъкнем най-съществените черти както на розенкройцерския път, така и на пътя, присъщ за днешното човешко позна ние. В абстрактен смисъл, бихме могли да кажем: Характерното при тях е, че всеки, който предлага съвети и указания за посвещението, цени до най-голяма степен самостоятелния й неприкосновен елемент на човешката воля. Ето защо същественото, за което става дума, е следното: Благодарение на един особен вид морална култура, благодарение на един особен вид духовна култура, нормалните връзки между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза трябваше да се променят и да станат различни от тези, които съществуват по природа. И както указанията, които се дават за развитието на моралните чувства, така и указанията, които се дават за концентрация на мисленето, за медитация, всички те имат една крайна цел: да „разхлабят“ духовната връзка, която свързва етерното тяло и физическото тяло на човека, така че нашето етерно тяло да не бъде толкова здраво свързано с нашето физическо тяло, както това е дадено по природа.
Всички упражнения имат за цел това разхлабване, това освобождаване на етерното тяло.
Но по този начин се променя и нещо друго, а именно връзката между астралното тяло и етерното тяло. Поради обстоятелството, че в обикновения живот етерното тяло и физическото тяло са до голяма степен здраво свързани, нашето астрално тяло далеч не може да възприеме, да изживее всичко онова става дума за ежедневния живот -, което става в неговото етерно тяло. Етерното тяло е разположено именно вътре във физическото тяло и поради тази причина, нашето астрално тяло и нашият Аз възприемат външния свят само чрез посредничеството на физическото тяло; нашето астрално тяло и нашият Аз осмислят връзките и зависимостите на външния свят само чрез помощта на физическия мозък. Етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко във физическото тяло и поради тази причина в обикновения живот човекът не може да го възприеме като своя самостоятелна съставна част, като свой самостоятелен инструмент на мисленето, чувствата и волята. Усилията, които се полагат при мисловната концентрация и които ще обсъдим днес а те са били практикувани също и от розенкройцерите -, усилията, свързани с медитирането и пречистването на чувствата, всички те са имали за крайна цел както е посочено и в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
към текста >>
Обаче днес трябва да опишем последиците от онези
упражнения
, които разчитат на това, до което можем да стигнем при едно мъдро самонаблюдение на нашата човешка природа.
Ето как човекът се научава да изпитва отговорност за начина, по който той изгражда своите морални чувства в света. В основата на целия езотеричен живот стоят подобни общочовешки елементи.
Обаче днес трябва да опишем последиците от онези упражнения, които разчитат на това, до което можем да стигнем при едно мъдро самонаблюдение на нашата човешка природа.
Когато тръгваме от тази изходна точка, ние стигаме дотам, че разхлабваме връзката между физическото тяло и етерното тяло, и постигаме един вид познание, което е съвсем различно от обикновеното. От самите себе си, ние сякаш раждаме един втори човек, така че вече не сме така здраво свързани с физическото тяло, както обикновено, а в най-прекрасните моменти на живота нашето етерно тяло и астрално тяло биват обгърнати като от една външна обвивка, благодарение на което ние усещаме, че сме свободни от инструмента на физическото тяло. Ето какво постигаме по този начин. Обаче в същото време ние имаме възможност да видим и опознаем физическото тяло в неговата истинска същност, да видим и опознаем неговите въздействия върху нашата душа през периодите, когато тя се намира вътре в него. Ние виждаме същинските въздействия на физическото тяло върху човешкото същество едва тогава, когато в известен смисъл сме излезли извън него.
към текста >>
Но след като сме напреднали до тази степен, изживявайки току що описаните опитности, чрез продължителни и строги
упражнения
, тогава изхождайки от общата човешка природа ние опознаваме самите себе си и нашата сегашна форма като резултат от нашите минали инкарнации.
Тук ние сме изправени пред нашата съдбовна среща с Пазача на прага*18.
Но след като сме напреднали до тази степен, изживявайки току що описаните опитности, чрез продължителни и строги упражнения, тогава изхождайки от общата човешка природа ние опознаваме самите себе си и нашата сегашна форма като резултат от нашите минали инкарнации.
Обаче ние научаваме и друго: Че можем да изпитаме най-силната болка, но и да се извисим над тази болка, за да издигнем сегашното си съществуване на една още по-висока степен. И за всеки един, който е достатъчно напреднал и е изпитал споменатите усещания в цялата им интензивност, който е видял Пазача на прага, неизбежно възниква един имагинативен образ един образ, който не е произволно съставен, както това става при йезуитизма поради факта, че той е описан в Библията а непосредствено изживян като нещо, което е заложено в нашата общочовешка природа. Така той се доближава до образа на божествения идеален човек, който също като нас живее в едно физическо тяло, но и също като нас усеща в това физическо тяло всичко, което може да се случи с едно физическо тяло. Изкушението и образът, който синоптичните Евангелия дават за изкушението, отвеждането на Христос Исус към планината с обещанието за всички външни реалности, за придържането към външните реалности, изкушението да остане свързан с материята, накратко, изкушението да остане при Пазача на прага и да не се осмели да го прекрачи ето какво застава пред нас във величествения идеален образ на Христос Исус, стоящ на планината, редом с Изкусителя, и всичко това би застанало пред нас, дори и ако не сме чували нито дума за Евангелията! И сега ние знаем: този, който написа историята за Изкушението, е описал своите лични опитности, и че той действително е видял Христос Исус и Изкусителя там, в духовния свят.
към текста >>
100.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Той бликва поради факта, че у все повече и повече хора ще настъпи едно разширение, едно усилване на познавателните способности, което обаче няма да е свързано с медитации, концентрации и други подобни
упражнения
.
Но сега, от 20 век нататък, бликва един нов източник.
Той бликва поради факта, че у все повече и повече хора ще настъпи едно разширение, едно усилване на познавателните способности, което обаче няма да е свързано с медитации, концентрации и други подобни упражнения.
Все повече и повече хора ще са в състояние да обновят за самите себе си както често пъти сме споменавали свръхсетивните опитности, които апостол Павел получи пред портите на Дамаск. По този начин започва една нова епоха, чиято главна характеристика се свежда до следното: Все повече и повече хора ще получат директен поглед към Христовото Същество и значението Му за еволюцията на света и човечеството.
към текста >>
101.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени
упражнения
, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
102.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
", или чрез други самостоятелни
упражнения
, и навлезем в един свят, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този свят, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в животинското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг свят, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са Духовете на Волята или Престолите11.
И така, заставайки пред ужасяващата пустота, ние все пак бихме могли да не се заблудим и, бих казал, да не се сгромолясаме в бездната, ако внесем там определено съдържание, определена сила. Когато се приближаваме до тази ужасяваща пустота след известна подготовка, каквато например предлага моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
", или чрез други самостоятелни упражнения, и навлезем в един свят, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този свят, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в животинското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг свят, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са Духовете на Волята или Престолите11.
Тези Духове на Волята застават пред нас като една почти осезаема реалност и за тях бихме могли да кажем: Те са като един бушуващ океан от смелост!
към текста >>
103.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени
упражнения
, протичащи при ясно и будно съзнание.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание. В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
104.
Съдържание
GA_135 Прераждане и Карма
Необходимостта от развиване на една особена способност за спомняне на базата на чувството чрез душевни
упражнения
с цел придобиване на едно реално изживяване на прераждането.
Необходимостта от развиване на една особена способност за спомняне на базата на чувството чрез душевни упражнения с цел придобиване на едно реално изживяване на прераждането.
Призоваване към духовен живот чрез преживяване на кармична криза. Принадлежност към духовния свят.
към текста >>
105.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Тяхна противоположност е това, което оживява в нашата душа, когато правим тези
упражнения
, за които стана дума, нещо подобно на чувство, нещо, което е в по-голяма степен във връзка с душевното ни настроение и в по-малка степен с представите ни.
Нека сега се пренесем в душата на един човек, за когото сме си създали представата, че той е искал всичко онова, което просто „случайно“ ни се е случило, и че той е желал това, от което ние сме се измъкнали. В душата не се случва нищо, когато човек направи това упражнение два, три, четири пъти, но затова пък много неща се случват, ако човек прави това по отношение на различни свои преживявания, които ще открие, ако ги потърси. Ако той прави това отново и отново и си представя нещата истински живо и образно, когато чисто и просто си представя един човек, който би искал всичко онова, което ние самите не искаме, тогава ще добие опитността, че този човешки образ, който е извикал пред своята душа, вече не го напуска, че той му прави едно изключително силно впечатление и сякаш наистина цялата работа всъщност има много общо с него самия. Когато човек придобие известен финес в едно такова себеизпитване, той бързо ще стигне до това да намира приликата, която съществува между едно такова настроение и един такъв образ, който човек си е създал, и една такава представа, която е извикал от паметта си, за която усеща, че идва като представа-спомен. Разликата е само в това, че при обикновения процес на спомняне, когато човек черпи от душата си една такава представа, си имаме работа предимно с представи.
Тяхна противоположност е това, което оживява в нашата душа, когато правим тези упражнения, за които стана дума, нещо подобно на чувство, нещо, което е в по-голяма степен във връзка с душевното ни настроение и в по-малка степен с представите ни.
По отношение на този образ се чувстваме по един особен начин. Не става толкова въпрос за образа, колкото за чувствата, които изпитваме и които ни създават едно впечатление, подобно на споменната представа. И когато отново и отново повтаряме тези неща, от опита, под формата на една вътрешна самопонятност, се добива познанието, че образът, който си създаваме, се превръща в нещо като представа-спомен, която става все по-ясна и по-ясна, докато в началото, когато си спомняме произволно и я извличаме от дълбините на душата си, тя е смътна и неясна. Не става въпрос за това какво си представяме, а че това, което си представяме, се преобразува, че то се превръща в нещо друго. Осъществява се един процес, подобен на този, когато някой се опитва да си спомни дадено име, полага усилия и добива смътен спомен и тогава си казва: Нус... баумер, но той има усещането, че нещо не е както трябва и тогава по някаква причина, която сам той не може напълно да разбере, изниква правилното име, например Нусдьорфер.
към текста >>
106.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
С помощта на такива мисловни
упражнения
ще станем съзнателни за вечната духовна същност.
Да мислят по този начин може да се окаже горчив хап за някои по-суетни хора. Но да се опитаме да изпълним това е изобщо нещо, което, ако човек е способен интензивно да си представя нещата така във вътрешния си мир, води до едно основно усещане, но ако е неправилно, то се трансформира отново и отново и, така да се каже, се поправя от само себе си: В теб живее нещо, което няма нищо общо с обикновеното съзнание, което всъщност е по-дълбоко от това, което ти съзнателно си изживял в този живот. Следователно то е нещо в теб, което представлява един по-мъдър от теб човек, който на драго сърце се обръща към вечните божествено-духовни сили, които оживяват света. Тогава във вътрешния мир със сигурност ще се стигне до увереността, че зад външната индивидуалност се намира една вътрешна, по-висша индивидуалност.
С помощта на такива мисловни упражнения ще станем съзнателни за вечната духовна същност.
Това е от изключително значение.
към текста >>
107.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ако обаче искаме да проникнем по-нататък, тогава за човека са необходими по-дълбоки окултни
упражнения
, каквито намирате описани отчасти доколкото те могат да бъдат предадени в една външна публикация в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове?
Същото е положението и при външната природа: когато отстраним физическото, ние стигаме във всеки случай до едно множество, обаче това множество представлява за нас етерното тяло на цялата наша Земя с всички нейни природни царства. Можем ли да говорим също и за едно астрално тяло на Земята? За нещо, което по отношение на цялата Земя, по отношение на всички природни царства на нашата Земя отговаря на астралното тяло на човека? Без съмнение ние не можем да стигнем така лесно до това астрално тяло на Земята както до нейното етер но тяло. Видяхме, че можем да стигнем до етерното тяло на Земята, когато оставим явленията на света да ни говорят не само чрез впечатленията на сетивата, да ни действуват не само чрез впечатленията на сетивата, а морално.
Ако обаче искаме да проникнем по-нататък, тогава за човека са необходими по-дълбоки окултни упражнения, каквито намирате описани отчасти доколкото те могат да бъдат предадени в една външна публикация в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове?
" При определена точка на езотеричното или окултно развитие както можете да прочетете в тази книга човекът започва да има съзнание също и във времето, в което иначе той няма съзнание, а именно от заспиването до събуждането. Знаем, че обикновеното безсъзнателно състояние, обикновеното състояние на сън, на спане почивка на това, че човекът оставя да лежи в леглото своето физическо тяло и своето етерно тяло, а астралното тяло и другият член, който му принадлежи, излизат, излъчват се от физическото и етерното тяло: обаче тогава човекът е лишен от съзнание също и за нормалното състояние. Когато се отдава все повече и повече на онези упражнения, които се състоят в медитация и концентрация, когато направи все по-силни дремещите скрити сили в своята душа, тогава човек може да постигне да има съзнание също и при състоянието на сън. Така щото човекът не е без съзнание, когато неговото астрално тяло се намира вън физическото и етерното тяло, тогава той има около себе си без съмнение не физическия свят, също не и света, който бе опи сан до сега, света на природните духове -, а един друг, един още по-духовен свят в сравнение с описания досега. Когато за човека настъпва моментът, да почувствува как просветва неговото съзнание след като се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той възприема един съвършено нов вид духовни същества.
към текста >>
Когато се отдава все повече и повече на онези
упражнения
, които се състоят в медитация и концентрация, когато направи все по-силни дремещите скрити сили в своята душа, тогава човек може да постигне да има съзнание също и при състоянието на сън.
Без съмнение ние не можем да стигнем така лесно до това астрално тяло на Земята както до нейното етер но тяло. Видяхме, че можем да стигнем до етерното тяло на Земята, когато оставим явленията на света да ни говорят не само чрез впечатленията на сетивата, да ни действуват не само чрез впечатленията на сетивата, а морално. Ако обаче искаме да проникнем по-нататък, тогава за човека са необходими по-дълбоки окултни упражнения, каквито намирате описани отчасти доколкото те могат да бъдат предадени в една външна публикация в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " При определена точка на езотеричното или окултно развитие както можете да прочетете в тази книга човекът започва да има съзнание също и във времето, в което иначе той няма съзнание, а именно от заспиването до събуждането. Знаем, че обикновеното безсъзнателно състояние, обикновеното състояние на сън, на спане почивка на това, че човекът оставя да лежи в леглото своето физическо тяло и своето етерно тяло, а астралното тяло и другият член, който му принадлежи, излизат, излъчват се от физическото и етерното тяло: обаче тогава човекът е лишен от съзнание също и за нормалното състояние.
Когато се отдава все повече и повече на онези упражнения, които се състоят в медитация и концентрация, когато направи все по-силни дремещите скрити сили в своята душа, тогава човек може да постигне да има съзнание също и при състоянието на сън.
Така щото човекът не е без съзнание, когато неговото астрално тяло се намира вън физическото и етерното тяло, тогава той има около себе си без съмнение не физическия свят, също не и света, който бе опи сан до сега, света на природните духове -, а един друг, един още по-духовен свят в сравнение с описания досега. Когато за човека настъпва моментът, да почувствува как просветва неговото съзнание след като се е освободил от своето физическо и от своето етерно тяло, той възприема един съвършено нов вид духовни същества.
към текста >>
Тези мерки се състоят в това, че се полагат грижи, щото онзи, който трябва да бъде доведен до ясновиждане чрез медитация, съсредоточение и чрез други езотерични
упражнения
та запази в цялото ясновидско, окултно наблюдение две неща, да не изгуби две неща.
И тъй като човекът е съединен както описахме с това разнообразие, потопен в това разнообразие, ако той още спи със своя Аз и е пробуден със своето астрално тяло, той се чувствува като разкъсан на парчета сред света на Духовете на циклите на времената. Обаче това трябва да бъде избягнато при едно правилно езотерично развитие. Ето защо тези, които могат да дадат указание за едно правилно езотерично развитие, показват също мерки, чрез които човек може да подържа своя Аз буден, когато вече и неговото астрално тяло е пробудено. Ако неговият Аз би останал заспал, когато астралното му тяло е вече будно, човек би изгубил своята вътрешна свързаност, своето вътрешно сцепление и би се чувствувал както Дионисий разкъсан в целия астрален свят на Земята който се състои от Духовете на циклите на времената. Следователно при едно правилно езотерично развитие се вземат мерки, благодарение на които това не трябва да се случи.
Тези мерки се състоят в това, че се полагат грижи, щото онзи, който трябва да бъде доведен до ясновиждане чрез медитация, съсредоточение и чрез други езотерични упражненията запази в цялото ясновидско, окултно наблюдение две неща, да не изгуби две неща.
Това е извънредно важно, щото в едно езотерично развитие, всичко да бъде така устроено, че да не се изгубят две неща, които човекът има в обикновения живот, които обаче той лесно може да изгуби в езотеричното развитие, ако то не е направлявано правилно. Ако обаче това развитие е направлявано правилно, той не ще изгуби тези две неща. Първото нещо е човек да не изгубва спомена за всички преживявания на настоящето въплъщение, както той ги има иначе в своята памет: свързаността на паметта не трябва да бъде разрушена. С тази свързаност, с това сцепление на паметта в областта на Окултизма се разбира нещо много повече отколкото в обикновения живот. В обикновения живот с тази памет се разбира всъщност само, че човек може да насочи поглед назад в своя минал живот и да не изгубва от съзнанието си важни събития на своя живот.
към текста >>
108.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Тази по-висока степен се произвежда благодарение на това, че човек продължава все повече нататък онези
упражнения
, които са описани в книгата "Как се добиват познания за висшите светове?
Тази по-висока степен се произвежда благодарение на това, че човек продължава все повече нататък онези упражнения, които са описани в книгата "Как се добиват познания за висшите светове?
", че прави именно онези упражнения, които са описани там като наблюдение да речем на растенията, на животните и т.н. Следователно, когато човек продължава своите упражнения, той стига до една по-висока степен на ясновидството. Тази степен се състои в това, че тогава човек има не само две сменящи се състояния, едно обикновено нормално състояние на съзнанието и едно ясновидско състояние на съзнанието и следователно може да си спомня в обикновеното състояние на съзнанието за своите ясновидски изживявания, а когато е постигнал тази по-висока степен на ясновидството, той може да възприема духовни светове, духовни същества и духовни факти също когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието и гледа със своите очи нещата на външния свят. Тогава той може така да се каже да внесе ясновидството в своето обикновено състояние на съзнанието и може да вижда зад съществата, които го заобикалят във външния свят, навсякъде скритите като зад едно було по-дълбок и същества и сили.
към текста >>
", че прави именно онези
упражнения
, които са описани там като наблюдение да речем на растенията, на животните и т.н.
Тази по-висока степен се произвежда благодарение на това, че човек продължава все повече нататък онези упражнения, които са описани в книгата "Как се добиват познания за висшите светове?
", че прави именно онези упражнения, които са описани там като наблюдение да речем на растенията, на животните и т.н.
Следователно, когато човек продължава своите упражнения, той стига до една по-висока степен на ясновидството. Тази степен се състои в това, че тогава човек има не само две сменящи се състояния, едно обикновено нормално състояние на съзнанието и едно ясновидско състояние на съзнанието и следователно може да си спомня в обикновеното състояние на съзнанието за своите ясновидски изживявания, а когато е постигнал тази по-висока степен на ясновидството, той може да възприема духовни светове, духовни същества и духовни факти също когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието и гледа със своите очи нещата на външния свят. Тогава той може така да се каже да внесе ясновидството в своето обикновено състояние на съзнанието и може да вижда зад съществата, които го заобикалят във външния свят, навсякъде скритите като зад едно було по-дълбок и същества и сили.
към текста >>
Следователно, когато човек продължава своите
упражнения
, той стига до една по-висока степен на ясновидството.
Тази по-висока степен се произвежда благодарение на това, че човек продължава все повече нататък онези упражнения, които са описани в книгата "Как се добиват познания за висшите светове? ", че прави именно онези упражнения, които са описани там като наблюдение да речем на растенията, на животните и т.н.
Следователно, когато човек продължава своите упражнения, той стига до една по-висока степен на ясновидството.
Тази степен се състои в това, че тогава човек има не само две сменящи се състояния, едно обикновено нормално състояние на съзнанието и едно ясновидско състояние на съзнанието и следователно може да си спомня в обикновеното състояние на съзнанието за своите ясновидски изживявания, а когато е постигнал тази по-висока степен на ясновидството, той може да възприема духовни светове, духовни същества и духовни факти също когато се намира в своето обикновено състояние на съзнанието и гледа със своите очи нещата на външния свят. Тогава той може така да се каже да внесе ясновидството в своето обикновено състояние на съзнанието и може да вижда зад съществата, които го заобикалят във външния свят, навсякъде скритите като зад едно було по-дълбок и същества и сили.
към текста >>
Естествено не е достатъчно да възпитаме обикновеното нормално съзнание по такъв начин, както това ще бъде описано сега, а трябва да са налице също и другите
упражнения
, които помагат на човека да развие своя окултен поглед.
Ние наблюдаваме растящото животно, растящия човек, накратко казано, наблюдаваме не само формата, каквато тя е в даден момент, а наблюдаваме развитието на живото същество. Когато се оставим да бъдем подбудени от това наблюдение на развитието на живото същество: как формите се променят, как те се намират в една жива метаморфоза..., тогава за ясновидския поглед на втората степен пред нас застава това, което наричаме категория на Духовете на Движението, Динамис. По-трудно е обаче да наблюдаваме една трета категория такива същества на втората йерархия. Тук ние трябва да наблюдаваме не формата като такава, нито изменението на формата, а онова, което се изразява във Формата. Можем да охарактеризираме, как човек може да се възпита за едно такова наблюдение.
Естествено не е достатъчно да възпитаме обикновеното нормално съзнание по такъв начин, както това ще бъде описано сега, а трябва да са налице също и другите упражнения, които помагат на човека да развие своя окултен поглед.
Ние трябва да правим другите упражнения и не да се възпитаваме един вид с обикновеното съзнание при това, което сега ще опишем, а да се възпитаваме вече с ясновидското съзнание. Ясновидското съзнание трябва първо да се възпита при начина, по който самият човек става израза своето вътрешно същество неговата външна форма. Както казахме, това може и нормалното съзнание; но с това не ще се постигне нищо друго освен едно предчувствие, едно предположение за това, което се намира зад изражението на лицето, зад един жест, зад физиономията на човека. Когато обаче ясновидският поглед, който се е обучил до втората степен на ясновидството, когато такъв поглед оставя да действува върху него физиономията, изразът на лицето на един човек, той предизвиква в себе си възбуждания, чрез които може постепенно да се възпита, да наблюдава съществата на третата категория на втората йерархия.
към текста >>
Ние трябва да правим другите
упражнения
и не да се възпитаваме един вид с обикновеното съзнание при това, което сега ще опишем, а да се възпитаваме вече с ясновидското съзнание.
Когато се оставим да бъдем подбудени от това наблюдение на развитието на живото същество: как формите се променят, как те се намират в една жива метаморфоза..., тогава за ясновидския поглед на втората степен пред нас застава това, което наричаме категория на Духовете на Движението, Динамис. По-трудно е обаче да наблюдаваме една трета категория такива същества на втората йерархия. Тук ние трябва да наблюдаваме не формата като такава, нито изменението на формата, а онова, което се изразява във Формата. Можем да охарактеризираме, как човек може да се възпита за едно такова наблюдение. Естествено не е достатъчно да възпитаме обикновеното нормално съзнание по такъв начин, както това ще бъде описано сега, а трябва да са налице също и другите упражнения, които помагат на човека да развие своя окултен поглед.
Ние трябва да правим другите упражнения и не да се възпитаваме един вид с обикновеното съзнание при това, което сега ще опишем, а да се възпитаваме вече с ясновидското съзнание.
Ясновидското съзнание трябва първо да се възпита при начина, по който самият човек става израза своето вътрешно същество неговата външна форма. Както казахме, това може и нормалното съзнание; но с това не ще се постигне нищо друго освен едно предчувствие, едно предположение за това, което се намира зад изражението на лицето, зад един жест, зад физиономията на човека. Когато обаче ясновидският поглед, който се е обучил до втората степен на ясновидството, когато такъв поглед оставя да действува върху него физиономията, изразът на лицето на един човек, той предизвиква в себе си възбуждания, чрез които може постепенно да се възпита, да наблюдава съществата на третата категория на втората йерархия.
към текста >>
109.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Окултистът, който е минал през определени окултни и езотерични
упражнения
се убеждава в това от своите вътрешни опитности.
Когато окултният кандидат мине през опитностите, за които вчера стана дума, той стига преди всичко до там, че може да мисли без да си служи със своя мозък. Естествено, за днешните материалисти това е една изцяло абсурдна постановка. Обаче нещата стоят точно така.
Окултистът, който е минал през определени окултни и езотерични упражнения се убеждава в това от своите вътрешни опитности.
Защото цялото знание, което ни дава външната наука, е призрачно и недействително, то е в известен смисъл безжизнено спрямо онези образи, които нашата душа може да изтъче, ако тя се освободи от физическия мозък.
към текста >>
110.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
и в това, че по време на сън броя на
дихателни
те движения спада приблизително от 20 на 15, или пък, че количеството на въглената киселина спада с около една четвърт.
Една разлика съществува вече в самия начин, по който всекидневното съзнание се поддържа от средния човек в будност, и по време на сън. Разликата се изразява напр.
и в това, че по време на сън броя на дихателните движения спада приблизително от 20 на 15, или пък, че количеството на въглената киселина спада с около една четвърт.
Ако при определени обстоятелства дневната интензивност на хранителния процес би продължила и по времето на съня, това би могло да означава нещо твърде лошо. Хората знаят, че след едно обилно ядене не може да се спи добре. Така, че съществената разлика между състоянията на будност и сън се състои в начина, по който средният човек продължава да въздействува на горния човек.
към текста >>
111.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И всеки, който трябва да даде съвет за
упражнения
та, които трябва да се правят, за да се предизвикат първите стъпки на инициацията, се грижи за това към първите споменни представи след прекрачване на границата, след стигането до Пазача на прага, да не се включва представата за формата на физическото тяло, а първите споменни представи по същество да са такива, че да могат да бъдат обобщени с обозначението: морално-интелектуално усещане на себе си.
Сега е добре, ако човек прави първите стъпки на инициацията в по-висшите светове, да се научи да различава една първа стъпка от следващата такава. Не е добре, ако не може да се научи да прави тази разлика. По същество тя се състои в това, че той се научава най-добре да се ориентира във висшите светове, ако в първите споменни представи, които пренася там и които му напомнят за сетивното битие, не носи представата за собственото си физическо тяло и неговата форма. Изпитано е, че е по-добре.
И всеки, който трябва да даде съвет за упражненията, които трябва да се правят, за да се предизвикат първите стъпки на инициацията, се грижи за това към първите споменни представи след прекрачване на границата, след стигането до Пазача на прага, да не се включва представата за формата на физическото тяло, а първите споменни представи по същество да са такива, че да могат да бъдат обобщени с обозначението: морално-интелектуално усещане на себе си.
Отначало човек би трябвало да усеща как трябва да се оценява морално, трябва да чувства какви морални или неморални склонности има, какво чувство за истина или за повърхностност има, следователно да чувства каква оценка може да си даде като душевен човек. Това е, което се явява като първо усещане. То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния свят, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие. Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат.
към текста >>
Това, което настъпва вследствие на
упражнения
та за първите стъпки на инициацията, е осветляване, просветляване на сънното съзнание, което иначе е безпаметно, със съзнателност.
Това, което настъпва вследствие на упражненията за първите стъпки на инициацията, е осветляване, просветляване на сънното съзнание, което иначе е безпаметно, със съзнателност.
Така човек успява да навлезе в по-висшите светове, чувства, че им принадлежи. Но сега този живот вътре в света, в който всичко е същество, трябва да бъде характеризиран спрямо обикновения живот на сетивното битие по следния начин. В сетивното битие пред наблюдателя стои например саксия с цветя, наблюдателят стои пред нея, саксията с цветя е отвън, извън него, той я наблюдава, като застава и я гледа. С такова наблюдение изобщо не можем да сравним преживяването в по-висшия свят. Бихте си създали напълно погрешна представа, ако вярвате, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги гледа, както в сетивния свят наблюдава букет цветя.
към текста >>
С помощта на продължаващите
упражнения
за първите стъпки на инициацията човек трябва да придобие ясновидски качества, така че да може да се появи споменният образ за външния физически лик.
Казах, че е добре при напредването си в света, който се има предвид тук, човек да чувства повече морални спомени, а не толкова външния си физически образ.
С помощта на продължаващите упражнения за първите стъпки на инициацията човек трябва да придобие ясновидски качества, така че да може да се появи споменният образ за външния физически лик.
С тази поява на споменния образ за външния физически лик обаче е свързано и още нещо: че едва оттам нататък човекът – и така е добре – чувства не само въобще душевния си живот като спомен, чувства не само въобще добрите си и лоши деяния, своите морални и глупави деяния, а чувства целия си Аз. Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да погледне назад към тялото си като форма. Тогава усеща съществото си като раздвоено. Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния свят. Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие.
към текста >>
112.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато започваме нашите
упражнения
за възлизането в духовните светове, пред нас могат да застанат визионерни явления, визионерни факти.
Всичко това, което казвам тук, зависи от циклите на развитието на човека, на хората въобще, но това, както нещата стоят днес за душата, не е било винаги така. Днес при навлизането в духовния свят, човек трябва да се страхува от явяването на визионерни видения повече, отколкото да го счита, като добре дошло.
Когато започваме нашите упражнения за възлизането в духовните светове, пред нас могат да застанат визионерни явления, визионерни факти.
И в настояще време съществува само една възможност да избегнем грешката спрямо визионерния свят. Тази единствена възможност е необходимостта, да си кажем първо за нашите видения /визионерски явления/, че отначало не познаваме чрез тях нищо друго, освен самите себе си. Когато около нас се яви цял един свят от видения, този свят от видения, може да не бъде нищо друго освен отражение на нашето собствено същество. Нашите качества, нашата собствена зрялост, всичко онова, което мислим и чувствуваме, се превръща в света на виденията във факти, които ни изглеждат като един обективен свят. Когато например вярваме, че виждаме в астралния свят същества, или процеси, които ни се явяват на пълно обективно, това не може да бъде нищо друго освен едно отражение, да речем например, на някои наши добродетели, или недобродетели /пороци/, или също на нашето главоболие.
към текста >>
113.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени
упражнения
за пробуждане то на спящите у човека сили.
Една такава душа би трябвало да се разбие по такъв начин, който би ни позволил да кажем, примерно, следното: Да, ти виждаш света в неговите външни форми и когато на влезеш в знанието Санкхия ще установиш, как отделните форми се разбиват от първичното течение в посока надолу; обаче ти ще видиш също как една форма се превръща в друга; твоят поглед ще проследи възникването и умирането на формите. Но ако размислиш внимателно как една форма се превръща в друга, как формите възникват и умират, тогава едно подобно разглеждане на тези процеси те насочва към това, което се изразява във всички тези форми, тогава твоят внимателен поглед към нещата те насочва към духовния принцип, който живее във всички форми, свързвайки се непрекъснато с тях, понякога предимно в състоянието Сатва, понякога предимно в състоянието на другите Гуни, който обаче накрая отново се освобождава от формите. Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него!
Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили.
Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен. Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога. Тя ще го намери отново като нещо, което трябва да бъде търсено зад всички възможни промени на формите. Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги мислено през твоя разум и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността.
към текста >>
114.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни
упражнения
това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието.
Но по-нататък Кришна казва на своя ученик Арджуна, че душата може да поеме и по един друг път на съзерцание, а именно по пътя Йога. Когато душата поеме по пътя на съзерцанието, това представлява другата страна на душевното развитие.
Едната страна е тази, когато човек преминава от едно явление към друго явление, като си служи със своите мисловни способности, независимо дали те са облъхнати от ясновидството или не; другата страна е тази, когато човек отклонява цялото си внимание от външния свят, когато затваря пролуките на сетивата и не позволява на разума да изказва своите доводи и съждения; да, в този случай човек изключва каквато и да е възможност да си спомня за отделни подробности от ежедневието, навлизайки в своята вътрешна същност, за да обхване с помощта на съответни упражнения това, което е скрито в неговата собствена душа; в този случай душата се насочва към най-висшите области, които човек може да си представи, и се издига към тези области не с друго, а със силата на съзерцанието.
Там, където това е възможно, човекът се издига с помощта на Йога все по-високо и по-високо, доближава се до по-висшите степени, като при това си служи най-вече с органите на своето тяло; до онези по-висши степени, където човекът пребивава, когато е вече напълно свободен и независим от своите телесни органи, кога то се намира така да се каже извън своето тяло и живее не в условията на физическия свят, а в условията на свръхсетивната човешка организация. Така човекът се издига нагоре до една съвършено друга форма на живот. Жизнените проявления стават духовни; човекът все повече и повече се доближава до собственото си божествено битие и го разширява до пределите на космическото битие, разширява себе си до пределите на Бога, постепенно изгубва индивидуалните граници на собствената си личност и чрез Йога се разтваря в Космоса.
към текста >>
115.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени
упражнения
, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
116.
Съдържание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Януари 1912 година; в нея той описва съвсем конкретни, разбираеми за всеки
упражнения
.
В двете мюнхенски лекции, държани на 25. и 27. февруари 1912 година, Рудолф Щайнер скицира съвсем нов възглед относно несъзнателните страни на душевния живот, което същевременно се явява и като отговор на психоанализата, стремяща се но това време към обществено признание; той разкрива родството на тези скрити страни на душата с по-висшите душевни способности, които предстоят да се развият в бъдеще. Как душевният живот може да се проникне със съзнанието и по този начин да се развие по-нататък, показва лекцията «Нервност и Азовост» от 11.
Януари 1912 година; в нея той описва съвсем конкретни, разбираеми за всеки упражнения.
В другите лекции Рудолф Щайнер разглежда развитието на отделни душевни способности: удивление, съвест, честност и обич, и тяхното значение.
към текста >>
117.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Ние прилагаме известни
упражнения
за засилване на етерното тяло.
Така виждате, че в живота определено може да се направи нещо, за да може човек да засили етерното или жизненото си тяло и това е от изключително значение, понеже точно слабостта на етерното тяло е това, което довежда до многобройни действително нездравословни състояния в нашето съвремие. Дори може да се каже понеже наистина е вярно, че известни болести водят произхода си от неща, срещу които нищо не може да се направи, ако етерното тяло би било по-силно, те биха протекли съвсем различно, отколкото протичат при отслабено етерно тяло, което е отличителен знак за съвременния човек. С това вече посочихме нещо, което може да се нарече обработване на етерното тяло.
Ние прилагаме известни упражнения за засилване на етерното тяло.
Върху нещо, което се отрича, върху нещо, което не съществува, не могат да се прилагат никакви упражнения. С това, че се показва колко е ползотворно да се приложат известни упражнения по отношение на етерното тяло, и че тези упражнения имат определено въздействие, ние доказваме, че нещо такова като етерно тяло съществува. Животът навсякъде представя съответните доказателства за това, което антропософията може да каже.
към текста >>
Върху нещо, което се отрича, върху нещо, което не съществува, не могат да се прилагат никакви
упражнения
.
Така виждате, че в живота определено може да се направи нещо, за да може човек да засили етерното или жизненото си тяло и това е от изключително значение, понеже точно слабостта на етерното тяло е това, което довежда до многобройни действително нездравословни състояния в нашето съвремие. Дори може да се каже понеже наистина е вярно, че известни болести водят произхода си от неща, срещу които нищо не може да се направи, ако етерното тяло би било по-силно, те биха протекли съвсем различно, отколкото протичат при отслабено етерно тяло, което е отличителен знак за съвременния човек. С това вече посочихме нещо, което може да се нарече обработване на етерното тяло. Ние прилагаме известни упражнения за засилване на етерното тяло.
Върху нещо, което се отрича, върху нещо, което не съществува, не могат да се прилагат никакви упражнения.
С това, че се показва колко е ползотворно да се приложат известни упражнения по отношение на етерното тяло, и че тези упражнения имат определено въздействие, ние доказваме, че нещо такова като етерно тяло съществува. Животът навсякъде представя съответните доказателства за това, което антропософията може да каже.
към текста >>
С това, че се показва колко е ползотворно да се приложат известни
упражнения
по отношение на етерното тяло, и че тези
упражнения
имат определено въздействие, ние доказваме, че нещо такова като етерно тяло съществува.
Така виждате, че в живота определено може да се направи нещо, за да може човек да засили етерното или жизненото си тяло и това е от изключително значение, понеже точно слабостта на етерното тяло е това, което довежда до многобройни действително нездравословни състояния в нашето съвремие. Дори може да се каже понеже наистина е вярно, че известни болести водят произхода си от неща, срещу които нищо не може да се направи, ако етерното тяло би било по-силно, те биха протекли съвсем различно, отколкото протичат при отслабено етерно тяло, което е отличителен знак за съвременния човек. С това вече посочихме нещо, което може да се нарече обработване на етерното тяло. Ние прилагаме известни упражнения за засилване на етерното тяло. Върху нещо, което се отрича, върху нещо, което не съществува, не могат да се прилагат никакви упражнения.
С това, че се показва колко е ползотворно да се приложат известни упражнения по отношение на етерното тяло, и че тези упражнения имат определено въздействие, ние доказваме, че нещо такова като етерно тяло съществува.
Животът навсякъде представя съответните доказателства за това, което антропософията може да каже.
към текста >>
Човек няма и много възможност да стигне до това вътрешно спокойствие, за да изпълни такива
упражнения
в съвременното, изпълнено с неспирно бързане ежедневие.
Да речем например, в училище трябва да научим поредица от събития, битки и владетели със съответните години. Извънредно добре е да научаваме всичко това не само в нормалната последователност, а да усвояваме нещата и в обратната последователност, като започваме отзад напред. Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло. Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло. Всичко, което беше описано и което е добро и допринася за засилването на етерното тяло, в днешно време не се прави, или не се изпълнява с необходимото постоянство.
Човек няма и много възможност да стигне до това вътрешно спокойствие, за да изпълни такива упражнения в съвременното, изпълнено с неспирно бързане ежедневие.
Когато работи в някоя професия, човек вечер така е изморен, така притеснен, че и не мисли къде си е поставил нещата и какво е мислил при това. Но когато духовната наука наистина проникне в сърцата и в душите на хората, тогава ще се види, че безкрайно много от това, което днес се върши, всъщност би могло да се спести и така би се спечелило времето, през което биха могли да се правят такива засилващи упражнения, които са от полза за всеки човек. Много бързо ще се забележи особено ако в областта на възпитанието се приложат такива неща, че като следствие ще се постигнат невероятно благоприятни резултати.
към текста >>
Но когато духовната наука наистина проникне в сърцата и в душите на хората, тогава ще се види, че безкрайно много от това, което днес се върши, всъщност би могло да се спести и така би се спечелило времето, през което биха могли да се правят такива засилващи
упражнения
, които са от полза за всеки човек.
Това е изключително важно, защото ако се прави, в известна степен отново се допринася за невероятното засилване на нашето етерно тяло. Цели драми могат да бъдат припомнени отзад напред, това което сме чели като разкази или нещо друго, да го премислим от края към началото; това са неща, които имат изключително голямо значение за консолидирането на етерното тяло. Всичко, което беше описано и което е добро и допринася за засилването на етерното тяло, в днешно време не се прави, или не се изпълнява с необходимото постоянство. Човек няма и много възможност да стигне до това вътрешно спокойствие, за да изпълни такива упражнения в съвременното, изпълнено с неспирно бързане ежедневие. Когато работи в някоя професия, човек вечер така е изморен, така притеснен, че и не мисли къде си е поставил нещата и какво е мислил при това.
Но когато духовната наука наистина проникне в сърцата и в душите на хората, тогава ще се види, че безкрайно много от това, което днес се върши, всъщност би могло да се спести и така би се спечелило времето, през което биха могли да се правят такива засилващи упражнения, които са от полза за всеки човек.
Много бързо ще се забележи особено ако в областта на възпитанието се приложат такива неща, че като следствие ще се постигнат невероятно благоприятни резултати.
към текста >>
Те ще станат по-леки, когато чрез такива малки
упражнения
човек засили влиянието на Аза върху астралното тяло, на астралното тяло върху етерното тяло и на етерното тяло върху физическото тяло.
Днес може да изглежда, че разгледах дреболии пред вас, но от време на време би трябвало да бъде наша задача да разглеждаме такива неща. Защото точно чрез такива неща може да се покаже как малкото е голямо в своите въздействия, как ние, когато здравословно и пълноценно искаме да изградим нашите телесни обвивки, би трябвало да се захванем със съвсем други страни от живота и по съвсем друг начин, отколкото обикновено се прави. Не винаги е правилно да се каже: Ако някой е болен, трябва да го изпратим в аптеката, там той ще намери подходящите лекарства. Правилното ще бъде: така да подредим целия живот, че хората изобщо по-слабо да бъдат нападани от болести, или болестите да не са така тежки.
Те ще станат по-леки, когато чрез такива малки упражнения човек засили влиянието на Аза върху астралното тяло, на астралното тяло върху етерното тяло и на етерното тяло върху физическото тяло.
Самовъзпитание и въздействие върху възпитанието са нещата, които могат да произлязат от нашите основни антропософски възгледи.
към текста >>
118.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато човек чрез
упражнения
та на имагинативното познание постигне ясновидско съзнание и с него навлезе в областта на подсъзнанието, без да има предвид, че първоначално намира само себе си, с всичко това, което действа в него, което представлява неговата душевна същност, тогава той е подложен на всевъзможни заблуждения.
Тогава бихме могли да си създадем представа как родителите и обкръжението на детето са му действали, какви страдания, радости, удоволствия и болки е изживяло то, които сигурно вече напълно е забравило, но те продължават да действат върху общото настроение на човека, понеже това, което се изплъзва от нашето съзнание и потъва в скритите дълбини на душевния живот, там долу продължава да работи. Особеното е, че като работи по този начин, то първоначално работи над самите нас, така да се каже, не напуска сферата на нашата личност. И когато ясновидското съзнание слиза долу, там, където в подсъзнанието витаят нещата, които бяха характеризирани и това се случва още при имагинацията, чрез това, което се нарича имагинативно познание тогава човек всъщност винаги намира себе си. Той намира какво действа и живее в самия него. И това е добре, понеже човек всъщност в истинското самопознание трябва така да се познае, че да може да види всичките сили, които го движат, да може да ги възприеме и опознае.
Когато човек чрез упражненията на имагинативното познание постигне ясновидско съзнание и с него навлезе в областта на подсъзнанието, без да има предвид, че първоначално намира само себе си, с всичко това, което действа в него, което представлява неговата душевна същност, тогава той е подложен на всевъзможни заблуждения.
Защото по никакъв характерен за обикновеното съзнание начин, не може да се разбере, че човек има пред себе си единствено самия себе си. Идва време, когато на определена степен от развитието настъпва възможността, например човек да има визии, да вижда фигури пред себе си, които определено са нещо ново и различно от това, което той е познавал досега. Това може да се случи. Но когато човек си представя, че това биха могли да бъдат неща от висшите светове, би изпаднал в най-тежко заблуждение. Тези неща не се представят така, както пред обикновеното съзнание се представят вътрешните изживявания.
към текста >>
119.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Не само за истинския езотерик, а за всеки, който иска да приеме антропософските мисли в своите душевни сили, ще бъде важно да научи нещо върху изменението на цялото човешко същество чрез това, че или той изпълнява такива
упражнения
каквито са дадени в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове?
Ще Ви говоря, обични приятели, върху една тема, имаща голямо значение за много хора в настоящето, които се стремят по някакъв начин така, че правят от Духовната Наука не само една теория, а приемат Духовната Наука в сърцето си и душата си така, че тя стана за тях едно действително съдържание на живота Духовната Наука става за тях нещо, което се влива в цялото им човешко съществувание като хора.
Не само за истинския езотерик, а за всеки, който иска да приеме антропософските мисли в своите душевни сили, ще бъде важно да научи нещо върху изменението на цялото човешко същество чрез това, че или той изпълнява такива упражнения каквито са дадени в моята книга "Как се постигат познания за висшите светове?
" или както те са накратко предадени във втората част на книгата "Тайната Наука", или пък също, че усвоява от сърце и душа антропософски мисли. Антропософията, изучавана езотерично или екзотерично обаче изучавана сериозно, произвежда просто определени промени в целия организъм на човека. Чрез Антропософията можем смело да твърдим това човек става съвършено друг, той преобразява цялото свое човешко устройство. Както физическото тяло, така също етерното тяло, астралното тяло и същинският Аз на човека биват преобразени по някакъв начин чрез това, че човек действително приема Антропософията в своята вътрешност.
към текста >>
Те не могат да бъдат забележими поради причината, че физическото естество е онова, което човекът владее най-малко от своята вътрешност и защото биха се явили веднага опасности, когато езотеричните
упражнения
или изучаването на Антропософията биха били устроен и така, щото физическото тяло да изпитва промени, които надминават границите на това, което човекът е в състояние да владее напълно.
Ние ще говорим по ред за промените, които човешките тела изпитват под влиянието на езотеризма или чрез сериозното екзотерично изучаване на антропософията. Особено трудно е да говорим върху промените на човешкото физическо тяло, поради простата причина, че тези промени на човешкото физическо тяло са отначало наистина важни, пълни със значение, но по определен начин те са често пъти неясни, можем да ги считаме като нищожни. С физическото тяло стават важни, пълни със значение промени, но те са незабележими за едно външно знание.
Те не могат да бъдат забележими поради причината, че физическото естество е онова, което човекът владее най-малко от своята вътрешност и защото биха се явили веднага опасности, когато езотеричните упражнения или изучаването на Антропософията биха били устроен и така, щото физическото тяло да изпитва промени, които надминават границите на това, което човекът е в състояние да владее напълно.
Промените на физическото тяло остават в определени граници, но все пак е важно човек да научи нещо за това, да си го изясни.
към текста >>
120.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Това се постига чрез онези
упражнения
, които намирате описани във втората част на моята книга "Тайната Наука".
Това се постига чрез онези упражнения, които намирате описани във втората част на моята книга "Тайната Наука".
Който прави по съответния начин тези упражнения, ще види че неговата вътрешна сила нараства достатъчно, за да може да подържа в ред своето по-подвижно физическо тяло. По отношение на памет та също трябва да постъпим правилно. Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава никаква вреда, ако обръщаме внимание на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече участие, отколкото сме свикнали по-рано. Ние трябва да започнем да усвояваме именно един чувствен интерес за нещата, които имат значение за нас. По-рано ние сме развили една повече механическа памет и тази механическа памет работи много сигурно също и тогава, когато искаме да забележим нещата, които не обичаме особено; обаче това положение престава да съществува.
към текста >>
Който прави по съответния начин тези
упражнения
, ще види че неговата вътрешна сила нараства достатъчно, за да може да подържа в ред своето по-подвижно физическо тяло.
Това се постига чрез онези упражнения, които намирате описани във втората част на моята книга "Тайната Наука".
Който прави по съответния начин тези упражнения, ще види че неговата вътрешна сила нараства достатъчно, за да може да подържа в ред своето по-подвижно физическо тяло.
По отношение на памет та също трябва да постъпим правилно. Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава никаква вреда, ако обръщаме внимание на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече участие, отколкото сме свикнали по-рано. Ние трябва да започнем да усвояваме именно един чувствен интерес за нещата, които имат значение за нас. По-рано ние сме развили една повече механическа памет и тази механическа памет работи много сигурно също и тогава, когато искаме да забележим нещата, които не обичаме особено; обаче това положение престава да съществува.
към текста >>
121.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно
упражнения
на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането.
Това е правилно усещане на етерния свят. И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло. Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин. Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес. Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло.
Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането.
С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане.
към текста >>
122.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни
упражнения
" концентрацията на мисълта, т. е.
Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни упражнения" концентрацията на мисълта, т. е.
силно напрежение на мислите, концентрирано обхващане на мислите; развитие на определена инициатива на волята, определена равномерност, определена симетрия на удоволствието и страданието, определена положителност в отношението към света, определено безпристрастие. . . Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните упражнения, при него се развива от една страна един вид стремеж на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е. стремежът тези тела да приемат с окултното развитие зародиши на смъртта; обаче този стремеж бива в еднакъв размер отстранен, така че той никога не се осъществява, когато човек развива тези качества или пък чрез своето морално развитие е добил достатъчно качества, които се равняват на тези гореизброени шест качества. Аз се стремях да Ви дам нещо повече от едно описание, а именно да събудя във Вашите сърца едно чувство за това, което е окултното развитие, и да Ви покажа, колко разнообразно действува окултното развитие в човешкото същество и изменя това човешко същество.
към текста >>
Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните
упражнения
, при него се развива от една страна един вид стремеж на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е.
Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни упражнения" концентрацията на мисълта, т. е. силно напрежение на мислите, концентрирано обхващане на мислите; развитие на определена инициатива на волята, определена равномерност, определена симетрия на удоволствието и страданието, определена положителност в отношението към света, определено безпристрастие. . .
Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните упражнения, при него се развива от една страна един вид стремеж на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е.
стремежът тези тела да приемат с окултното развитие зародиши на смъртта; обаче този стремеж бива в еднакъв размер отстранен, така че той никога не се осъществява, когато човек развива тези качества или пък чрез своето морално развитие е добил достатъчно качества, които се равняват на тези гореизброени шест качества. Аз се стремях да Ви дам нещо повече от едно описание, а именно да събудя във Вашите сърца едно чувство за това, което е окултното развитие, и да Ви покажа, колко разнообразно действува окултното развитие в човешкото същество и изменя това човешко същество.
към текста >>
123.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Земята притежава една формообразуваща сила, един вид имагинация, движение, определени болести, а приливите и отливите са нейните
дихателни
движения.
По-нататък Кеплер казва: „След като Земята е едно животно, у нея естествено ще намерим всичко онова, което е аналогично на отделните части на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейните коси, метали те са нейните артерии, морската вода нейните сокове.
Земята притежава една формообразуваща сила, един вид имагинация, движение, определени болести, а приливите и отливите са нейните дихателни движения.
Душата на Земята изглежда като един вид пламък; ето защо има и подземна топлина, а от друга страна, както знаем, без топлина не съществува никакво размножение. Бог е вложил в Земната душа образа на Зодиака и на цялата небесна твърд."
към текста >>
124.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Дори неговите
дихателни
органи биха изпитвали същото спрямо своята естествена среда или дива, опустошително алчност, или най-дълбоко отвращение.
В началото на Атлантската епоха стана едно второ събитие. То отново се сведе до това, че Съществото, което по-късно се роди като Натанов Исус, беше изпълнено с душевната сила на Христовото Същество. По този начин беше предотвратено едно друго нещастие, което можеше да сполети човешката природа. Дори ако чрез първото Христово събитие сетивата биха били „спасени", по-нататък луциферическите, а по-късно и ариманическите влияния щяха да променят човешката природа до такава степен, че така наречените седем жизнени органи*54 в моите антропософски лекции аз многократно съм засягал този въпрос; по същество те произлизат от един вид кухини, но общо взето, в основата им лежи съответната организация на етерното тяло щяха да ни поставят примерно в следното положение: ние не бихме могли да се движим като нормални хора, изпитвайки както сега различни степени на симпатия и антипатия, защото в този случай човекът би се люшкал между опустошително желание и ужасно отвращение спрямо всичко онова, до което като един вид храна той се докосва чрез своите жизнени органи.
Дори неговите дихателни органи биха изпитвали същото спрямо своята естествена среда или дива, опустошително алчност, или най-дълбоко отвращение.
Следователно, поради влиянието на Луцифер и Ариман, и седемте жизнени органи биха станали прекалено действени. Сега обаче настъпи второто Христово събитие, което също се разигра в духовните светове. Благодарение на него човешките жизнени органи станаха в известен смисъл умерени, започнаха да функционират с мярка. Както нашите сетива никога не биха могли да проявяват, така да се каже, мъдрост в отношенията си със света, ако не би настъпило първото Христово събитие през Лемурийската епоха, така и нашите жизнени органи никога не биха постигнали умереност, ако не би настъпило второто Христово събитие в началото на Атлантската епоха.
към текста >>
125.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени
упражнения
, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
126.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Когато чрез езотерични
упражнения
човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е.
Вие знаете, обични мои приятели, че през нощта, когато човекът спи, връзката между неговия Аз, неговото астрално тяло от една страна и неговото физическо и етерно тяло от друга страна е по определен начин различна от тази, която съществува при дневната будност. При дневната будност бихме могли да кажем физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са свързани заедно по един нормален начин. При съня тази връзка се разхлабва, тя се разхлабва така, че астралното тяло и Азът са излезли напълно от сферата на сетивата и от сферата на мисленето, следователно от цялата сфера на органите на съзнанието и поради това отначало тъмнината на нощта се простира върху нормалното съзнание: безсъзнанието.
Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е.
духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето. Този духовен околен свят, който човек може да наблюдава тогава, съвсем не е винаги същият. Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин. И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот. Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с един починал човек, с един заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия.
към текста >>
127.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Съвършено различно стоят нещата, когато човек проникне в духовния свят, било чрез
упражнения
та, които водят до духовното изследване, било преминавайки през вратата на смъртта.
Съвършено различно стоят нещата, когато човек проникне в духовния свят, било чрез упражненията, които водят до духовното изследване, било преминавайки през вратата на смъртта.
Без съмнение, не при всички обстоятелства отношението на човека към заобикалящия духовен свят е такова, каквото сега ще го опиша; но при важни моменти, при важни изживявания то е такова. И при нашия живот на физическото поле е така, че ние не винаги работим за добиване на познания, а и прекратяваме тази работа. Така и това, което сега ще опиша, не е една постоянна необходимост в духовния свят, а се изисква там само понякога. Това е именно изненадващото, обични мои приятели, че в духовния свят не липсва мъдрост на човека. Някой може да бъде един глупак в сетивния свят, и все пак мъдростта приижда към него в нейната действителност, когато той просто стои в духовния свят.
към текста >>
Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите
упражнения
за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука.
Духовната наука трябва да тъче и живее в нас, във всички понятия, които ни дава. Духовната наука трябва да събуди в нас чувства. За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни. Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с мисълта, но и с определени чувства. Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят.
Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука.
Но постепенно у човека, който прониква в Духовната наука, се оказва нещо особено. Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин. Някога той ще може това, но може би това ще бъде за него един далечен идеал. Обаче който оставя Духовната наука да действува върху неговата душа действително в посочения смисъл, ще види, че в неговата душа инстинктите на живота, повече несъзнателните пружини на живота се изменят. Неговата душа действително става друга.
към текста >>
Такъв един човек, който може би прави
упражнения
, а може би и не прави такива
упражнения
, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин.
За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни. Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с мисълта, но и с определени чувства. Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят. Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука. Но постепенно у човека, който прониква в Духовната наука, се оказва нещо особено.
Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин.
Някога той ще може това, но може би това ще бъде за него един далечен идеал. Обаче който оставя Духовната наука да действува върху неговата душа действително в посочения смисъл, ще види, че в неговата душа инстинктите на живота, повече несъзнателните пружини на живота се изменят. Неговата душа действително става друга. Човек не може да се отдаде на Духовната наука, без тази Духовна наука да повлияе инстинктивно на неговата душа, да я направи друга, да създаде в нея други симпатии и антипатии, да я залее така да се каже с една светлина, така щото душата се чувствува по-сигурно отколкото е чувствувала по-рано. Това можем да забележим във всяка област на живота; във всяка област на живота Духовната наука се проявява по описания начин.
към текста >>
128.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Ние не можем да виждаме например отново аурата, както тя е била виждана по-рано, но ако хората осмислят
упражнения
та, описани в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
И така, ние се намираме в първата третина. Естествено, тази Пета следатлантска епоха има три третини и през тях следатлантското човечество ще мине през различни степени на развитие. Първата от тях е, че онова, за което току-що споменах, ще се утвърди напълно в съзнанието на хората; човечеството действително ще се убеди, ще се убеди съвсем точно, че когато има пред себе си физическото тяло, то пропуска всичко онова, което се крие зад това физическо тяло. В третата третина от Петата следатлантска епоха ако Духовната наука има успех в своите начинания ще се намерят все повече и повече хора, които ще се съобразя ват с този факт и ще знаят, че всъщност това, което виждаме във външния свят, е свързано с нещо друго, с нещо етерно-духовно. Или с други думи у хората ще се пробуди съзнанието, че онова, което е било из губено за днешното човечество, по-рано е съществувало под формата на така нареченото от нас дребно ясновидство; но така или иначе, то съществува и трябва да бъде отново намерено, само че по съвсем друг начин.
Ние не можем да виждаме например отново аурата, както тя е била виждана по-рано, но ако хората осмислят упражненията, описани в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
“, и ги приложат в ежедневието си, може да се очаква, че след време те ще се издигнат до един друг вид съзнание и отново ще започнат да виждат светлинната аура около човека, макар и по друг начин. Да, хората вече са поели по този път.
към текста >>
129.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени
упражнения
, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна, Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидството и Посвещението отново се приближа ват едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
130.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Душевни
упражнения
посредством усещания за цветовете: възможността за възприемане на етерния свят между сетивно впечатление и представа.
Връзката на живите с мъртвите. Постепенната трансформация на трупа в топлина. Смъртта като пробудител на себесъзнанието в духовния свят. Житейската картина. Разтварянето на етерното тяло във външния етерен свят.
Душевни упражнения посредством усещания за цветовете: възможността за възприемане на етерния свят между сетивно впечатление и представа.
Живописта на Дорнахската сграда. Външният свят става за мъртвия мисловен; чувство и воля остават свързани в него. Общуване между живите и мъртвите. Мъртвият трябва да пресъздава мислите на духовния свят. Мислите на обичащите го хора извисяват неговото битие.
към текста >>
131.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Да вземем някой човек, който се опитва да прави душевни
упражнения
.
Да вземем някой човек, който се опитва да прави душевни упражнения.
Подчертавам, че такива упражнения трябва да се правят в пълен душевен покой. Който по някакъв начин се превъзбужда от душевните упражнения, вреди на себе си. Когато душевните упражнения се правят по начина, който съм Ви описвал и който е даден в нашата литература, така че те са наистина душевни упражнения и в тях не участва телесното битие, те по никакъв начин няма да навредят на хората и няма да нанесат душевни поражения. Но ние нямаше да сме в състояние да проникваме в истинското духовно познание, ако отново и отново не обръщахме внимание на такива неща.
към текста >>
Подчертавам, че такива
упражнения
трябва да се правят в пълен душевен покой.
Да вземем някой човек, който се опитва да прави душевни упражнения.
Подчертавам, че такива упражнения трябва да се правят в пълен душевен покой.
Който по някакъв начин се превъзбужда от душевните упражнения, вреди на себе си. Когато душевните упражнения се правят по начина, който съм Ви описвал и който е даден в нашата литература, така че те са наистина душевни упражнения и в тях не участва телесното битие, те по никакъв начин няма да навредят на хората и няма да нанесат душевни поражения. Но ние нямаше да сме в състояние да проникваме в истинското духовно познание, ако отново и отново не обръщахме внимание на такива неща.
към текста >>
Който по някакъв начин се превъзбужда от душевните
упражнения
, вреди на себе си.
Да вземем някой човек, който се опитва да прави душевни упражнения. Подчертавам, че такива упражнения трябва да се правят в пълен душевен покой.
Който по някакъв начин се превъзбужда от душевните упражнения, вреди на себе си.
Когато душевните упражнения се правят по начина, който съм Ви описвал и който е даден в нашата литература, така че те са наистина душевни упражнения и в тях не участва телесното битие, те по никакъв начин няма да навредят на хората и няма да нанесат душевни поражения. Но ние нямаше да сме в състояние да проникваме в истинското духовно познание, ако отново и отново не обръщахме внимание на такива неща.
към текста >>
Когато душевните
упражнения
се правят по начина, който съм Ви описвал и който е даден в нашата литература, така че те са наистина душевни
упражнения
и в тях не участва телесното битие, те по никакъв начин няма да навредят на хората и няма да нанесат душевни поражения.
Да вземем някой човек, който се опитва да прави душевни упражнения. Подчертавам, че такива упражнения трябва да се правят в пълен душевен покой. Който по някакъв начин се превъзбужда от душевните упражнения, вреди на себе си.
Когато душевните упражнения се правят по начина, който съм Ви описвал и който е даден в нашата литература, така че те са наистина душевни упражнения и в тях не участва телесното битие, те по никакъв начин няма да навредят на хората и няма да нанесат душевни поражения.
Но ние нямаше да сме в състояние да проникваме в истинското духовно познание, ако отново и отново не обръщахме внимание на такива неща.
към текста >>
Разбира се, не всеки човек може да прави подобни
упражнения
в една инкарнация, но аз описвам такива
упражнения
, за да видите как отделните светове са взаимосвързани.
Можете да се убедите, че се забелязва, че може да се живее до известна степен с цветовете, ако прочетете в Гьотевото – във всеки случай днес малко разбирано – Учение за цветовете1 главата за моралните въздействия на цветовете, където за всеки цвят ще намерите съответстващото усещане, което човек може да изпитва при него. Също така човек може да живее с цветовете, както и с останалите сетивни усещания, но сега искаме да говорим за цветовете и да приведем един пример. Човек може да живее с цветовете така, че при синьото в душата му да възниква нещо като сила, подобна на копнежа, който излиза от душата ни и се приема с удоволствие от синьото. При червеното винаги възниква нещо, което сякаш се насочва срещу нас, което не е съгласно с нас, което иска по един фин начин да ни връхлети. Докато усеща цветовете, човек може до известна степен да има морално-душевни преживявания.
Разбира се, не всеки човек може да прави подобни упражнения в една инкарнация, но аз описвам такива упражнения, за да видите как отделните светове са взаимосвързани.
Ако някой човек прави подобни упражнения, той ще живее много по-реално в света на цветовете. Ако прави такива упражнения за другите сетивни усещания, ще живее много по-реално в света на тези други сетивни усещания. Тогава обаче ще се получи нещо друго.
към текста >>
Ако някой човек прави подобни
упражнения
, той ще живее много по-реално в света на цветовете.
Също така човек може да живее с цветовете, както и с останалите сетивни усещания, но сега искаме да говорим за цветовете и да приведем един пример. Човек може да живее с цветовете така, че при синьото в душата му да възниква нещо като сила, подобна на копнежа, който излиза от душата ни и се приема с удоволствие от синьото. При червеното винаги възниква нещо, което сякаш се насочва срещу нас, което не е съгласно с нас, което иска по един фин начин да ни връхлети. Докато усеща цветовете, човек може до известна степен да има морално-душевни преживявания. Разбира се, не всеки човек може да прави подобни упражнения в една инкарнация, но аз описвам такива упражнения, за да видите как отделните светове са взаимосвързани.
Ако някой човек прави подобни упражнения, той ще живее много по-реално в света на цветовете.
Ако прави такива упражнения за другите сетивни усещания, ще живее много по-реално в света на тези други сетивни усещания. Тогава обаче ще се получи нещо друго.
към текста >>
Ако прави такива
упражнения
за другите сетивни усещания, ще живее много по-реално в света на тези други сетивни усещания.
Човек може да живее с цветовете така, че при синьото в душата му да възниква нещо като сила, подобна на копнежа, който излиза от душата ни и се приема с удоволствие от синьото. При червеното винаги възниква нещо, което сякаш се насочва срещу нас, което не е съгласно с нас, което иска по един фин начин да ни връхлети. Докато усеща цветовете, човек може до известна степен да има морално-душевни преживявания. Разбира се, не всеки човек може да прави подобни упражнения в една инкарнация, но аз описвам такива упражнения, за да видите как отделните светове са взаимосвързани. Ако някой човек прави подобни упражнения, той ще живее много по-реално в света на цветовете.
Ако прави такива упражнения за другите сетивни усещания, ще живее много по-реално в света на тези други сетивни усещания.
Тогава обаче ще се получи нещо друго.
към текста >>
132.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
И едва много по-късно му хрумна мисълта дали някой, комуто подобни способности не са вродени, не би могъл да ги придобие,дали човек не би бил в състояние да развие такива сили, да ги усвои чрез трениране.Но теософските
упражнения
скоро го бяха разочаровали и едва видът на екстатичните богомолци в тъмните църкви му бе припомнил това.
Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени. Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание. Франц още на млади години бе познавал такива хора, които съвсем не са рядкост в планините. За тях го накараха да си спомни чудатите приумици на англичанина.
И едва много по-късно му хрумна мисълта дали някой, комуто подобни способности не са вродени, не би могъл да ги придобие,дали човек не би бил в състояние да развие такива сили, да ги усвои чрез трениране.Но теософските упражнения скоро го бяха разочаровали и едва видът на екстатичните богомолци в тъмните църкви му бе припомнил това.
Чрез упражняване тези хора се бяха научили да изпадат в състояние, при което страданието, нуждата, завистта заглъхваше; те се връщаха от молитва облекчени, утешени и окуражени."
към текста >>
Следователно Франц, както виждате, не пожелал да си има работа с теософските
упражнения
не по този начин му се искало да открие подстъпите към опознаване на духовните светове.
Следователно Франц, както виждате, не пожелал да си има работа с теософските упражнения не по този начин му се искало да открие подстъпите към опознаване на духовните светове.
И все пак тук се прокрадват някои от нещата, за които се наложи да говорим вчера. Отделни лица биват подтикнати да признаят как тъй да се каже се движат конците и започват да обръщат внимание, че определени хора дърпат такива конци. Желателно би било впрочем личности като Херман Бар да пристъпват към въпроса с далеч по-голяма сериозност, отколкото досега. Дори срещнатият от Франц каноник го е сторил с по-голяма сериозност. Веднъж Франц бива поканен у въпросния каноник заедно с една странна компания, която авторът е описал.
към текста >>
133.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ние сякаш сме в лоното на ритъма на цялата наша Слънчева система, а
дихателни
те движения на нашия отделен живот – в общия ритъм на целия макрокосмос, на цялата слънчева система.
Проникваме до идея, извисяваща нашата душа, тъй като чрез числото и мярката виждаме себе си включени в макрокосмоса. Числата потвърждават нашето познание за това, че, що се отнася до дишането и по този начин и до живота на чувствата, това е светът на инспирациите, огромният свят, към който ние принадлежим не само в живота между раждането и смъртта, но и в живота между смъртта и новото раждане, и в сменящите се инкарнации.
Ние сякаш сме в лоното на ритъма на цялата наша Слънчева система, а дихателните движения на нашия отделен живот – в общия ритъм на целия макрокосмос, на цялата слънчева система.
към текста >>
134.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени
упражнения
, протичащи при ясно и будно сьзнание.
В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен: От друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно сьзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
135.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Там ще намерите изложено с всички подробности това, което душата трябва да предприеме със себе си във вътрешна подвижност и вътрешни
упражнения
- ако ми позволите да употребя този израз, - за да преобрази наистина в себе си това, което в нея не е диференцирано в духовни органи, за да може тогава да вижда в духовния свят.
Тук имаме описание, което един човек прави във времето, преди да се появи решението, духовнонаучното решение да се стигне не само до този сблъсък и неговия отговор, а да се проникне в духовния свят зад преградната стена. Мога само принципно да говоря за такива неща. Ще ги намерите изложени в детайли в моите книги «Как се постигат познания за висшите светове»12 и във втората част на «Въведение в Тайната наука»13.
Там ще намерите изложено с всички подробности това, което душата трябва да предприеме със себе си във вътрешна подвижност и вътрешни упражнения - ако ми позволите да употребя този израз, - за да преобрази наистина в себе си това, което в нея не е диференцирано в духовни органи, за да може тогава да вижда в духовния свят.
към текста >>
136.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези
упражнения
, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик.
Схематично на всички ви е известно това състояние на сън: това, което може да се нарече аз и астрално тяло, се отделят от физическото тяло и етерното тяло. Но ако искаме по-точно да разгледаме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че човек именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света. Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество. Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е.
в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик.
Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи. В будно състояние човек не възприема тази вътрешна връзка, в която той се намира със съществата, наречени Ангели, Архангели и Архаи. И в това е измамността на будното състояние, че то остава при абстрактния аз, и при смътните представи и мисли, изпълващи душата на човека – защото всички те са смътни и неясни – или изобщо при чувствата и воленията, изпълващи наполовина спящото съзнание. Същественото е, че човек в будно състояние е принуден да изпитва тази смътна представа за своя аз и астралното тяло, и че той не осъзнава, че в неговия аз действат съществата от третата йерархия. Ако човек изведнъж действително би се „пробудил“ в съня, ако можем да употребим такъв израз, в този момент той би почувствал себе си заобиколен не от външната природа, а би се почувствал изпълнен от същества: Ангели, Архангели и Духове на Времето.
към текста >>
137.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
За този, който сериозно прилага върху собствената душа
упражнения
та, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването.
За този, който сериозно прилага върху собствената душа упражненията, които са описани в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове" е възможно да се научи да познава определено вътрешно душевно вълнение, което протича така да се каже сънищно подобно, за повечето хора то протича само подобно на сънищата, няма по-голяма редовност от тази, която съществува при сънуването.
Обаче в това вътрешно изживяване може да бъде внесен относително толкова много ред, щото човек скоро ще забележи: наистина в това вътрешно изживяване не царува същата логика понякога царува една много изопачена логика и различните откъслеци от мисли се подреждат заедно, разиграват се сънищно-подобно, в тях царува понякога една странна логика но все пак, че в тях става нещо, това може да познае като една първа вътрешна опитност, както казахме, онзи, който приложи само малко върху своята душа това, което е описано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове", опитност, която е още твърде примитивна. Тогава, когато човек се потопява в това вълнение на будни сънища, изниква фактически една нова действителност в сравнение с обикновената действителност на външния живот. Тогава човекът може относително да забележи, че там изниква една нова действителност. Той може също относително скоро да забележи, че в тази цялост има също мъдрост, обаче една мъдрост, която той не може да обхване, за която не се чувствува достатъчно узрял, за да я внесе напълно в съзнанието. Тя му се изплъзва постоянно отново и той не знае, какво означава това.
към текста >>
138.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И тогава започнаха също онези късни индийски йога-
упражнения
, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено.
Това, което човекът има общо с природата, остава така да се каже вън от съзнанието. То излиза вече вън от съзнанието. В индийската култура Йога хората се стремят да го получат във вътрешността на човека. Ето защо индийската култура Йога е едно атавистично връщане назад към минали степени на развитие на човечеството, защото хората се стремят да добият отново вътрешно в съзнанието процеса на дишането, който във втората, Древно-персийската епоха хората чувствуваха като нещо, в което те се чувствуваха същевременно вън и вътре. Тази четвърта следатлантска епоха започва в 8-то предихристиянско столетие.
И тогава започнаха също онези късни индийски йога-упражнения, които искат да извикат отново обратно по атавистичен начин онова, което хората са притежавали по-рано, притежавали са го особено също в индийската култура, което обаче е било изгубено.
към текста >>
И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на
упражнения
та Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на човека.
Онова одушевяване на въздуха, което принадлежеше на човека, не съществува вече днес. И затова съществата, за които говорих вчера, бих могъл да ги нарека ариманически същества, могат да проникнат във въздуха и чрез въздуха в човека, и по този начин те достигат в човечеството, така както аз описах това вчера.
И ние можем да ги прогоним само тогава, когато на мястото на упражненията Йога поставим това, което е правилно днес и което отговаря на днешното развитие на човека.
На нас трябва да ни стане ясно, че към това правилно нещо трябва да се стремим. И ние можем да се стремим към него само тогава, когато осъзнаем една много по-тънко отношение на човека към външния свят, така щото по отношение на нашето етерно тяло става нещо, което трябва все повече и повече да дойде в нашето съзнание, подобно в нас пресния кислород и издишваме непотребния въглероден двуокис, така също съществува един подобен процес във всички наши сетивни възприятия. Да вземем един коренен случай. Да предположим, че виждате един пламък, че гледате един пламък. Тогава става нещо, което може да се сравни с вдишването, само че то е много по-тънко.
към текста >>
139.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Аз ги свързах в едно друго отношение с
дихателни
я, с ритмическия процес, с ритмическата система.
В тези обективни процеси на света се примесва онова, което става между елементалните същества, също и между такива елементални съще-ства, каквито аз охарактеризирах в изнесените тук сказки, вън от човека.
Аз ги свързах в едно друго отношение с дихателния, с ритмическия процес, с ритмическата система.
Тук Вие ги виждате да действуват съвместно с ритмическата система по околен път чрез чувствените възбуди. Тези неща ни заставят, когато правилно ги разберем, да кажем: човекът постоянно създава около себе си като една истинска голяма аура. Обаче в това, което той изпуска като вълни, в него се примесват елементални същества, които според това, какъв е човекът, могат да влияят върху това, което се връща отново при него. Представете си само, че положението е такова: имате една възбуда; вие излъчвате навън тази бъзбуда. Когато отново се връща при Вас, тя не е не повлияна, а в промеждутъчното време елементални същества са се занимавали с тази възбуда.
към текста >>
140.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Отношението на човека към „груповите дути" на животните и формирането на органи Подготовка на етерното тяло в планетарния свят Земният зародиш на човека като хаос Астрален плод от Земята и етерно-космически плод Действие на Кармата
Дихателни
те движения на Космоса в човека.
Животът на човека след смъртта Минерално съзнание и растително съзнание Едно противопоставяне между Гьоте и Шекспир Животинското съзнание.
Отношението на човека към „груповите дути" на животните и формирането на органи Подготовка на етерното тяло в планетарния свят Земният зародиш на човека като хаос Астрален плод от Земята и етерно-космически плод Действие на Кармата Дихателните движения на Космоса в човека.
към текста >>
141.
3. Трета лекция, 30 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Защото в имагинативните
упражнения
Азът и астралното тяло укрепват.
Това което напира във волята, то не се поддава както аз често съм споменавал тук на разглеждане от обикновения буден живот, от обикновеното съзнание. На това обикновено съзнание са дадени само пред ставите, според които ние насочваме нашата воля, чувствата които изпитваме, следвайки представите като мотиви за нашата воля; обаче как се реализира това представно съдържание дори и например в едно волево движение на ръката, това изобщо е недостъпно за обикновеното съзнание. В мига когато духовният из следовател постига имагинацията за природата на мисленето, на чувствата, с това той успява да се добере до нещо от човешките изживявания, което се разиграва между заспиването и пробуждането.
Защото в имагинативните упражнения Азът и астралното тяло укрепват.
Те стават по-силни, научават се да изживяват себе си. В обикновеното съзнание ние не разполагаме с нашия действителен Аз. Как впрочем е поставен Азът в това обикновено съзнание? Виждате ли, аз отново трябва да прибегне до едно познато сравнение: когато живота се отразява в нашето спомняне, той привидно изглежда като едно затворено, изолирано течение. Но това течение е нещо съвсем друго, и би трябвало, впрочем, ако обхващаме днешния ден до утринното пробуждане, там да стигнем до едно празно място, след което ще се присъедини съзнанието за вчерашния ден и т.н.
към текста >>
142.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
В резултат на това, човешкият организъм ще бъде проникнат от несъзнавани, растежни сили, от нещо, което механично ще се намеси в
дихателни
те му процеси, ще се модифицира в говорните процеси, така че и говорът ще навлезе в човека по един външен, растителен начин; ето, така ще изглежда човекът, ако Архангелът еднолично и сам управлява живота му преди новото раждане.
А днес нещата са такива, че основният тон в политиката се дава от отношения, които се градят на „народностния дух“, но които създават всевъзможни спънки в човешкото развитие; и всичко се основава на това, което току-що загатнах. И когато в среднощния час на Битието настъпи мигът на свързването с Архангела, и когато това свързване се окаже лишено от истинското душевно участие на човека а това става щом през Портата на смъртта не се пренася никаква религиозност, или пък ако тя е само привидна именно тогава Архангелът започва да действува само върху това, което вегетира в Космоса и което ще се вмъкне после като растежна сила в човека.
В резултат на това, човешкият организъм ще бъде проникнат от несъзнавани, растежни сили, от нещо, което механично ще се намеси в дихателните му процеси, ще се модифицира в говорните процеси, така че и говорът ще навлезе в човека по един външен, растителен начин; ето, така ще изглежда човекът, ако Архангелът еднолично и сам управлява живота му преди новото раждане.
И тогава се получава така, че след своето раждане и в своето детско развитие, човек малко или много израства в своя говор, в своя език, по един съвършено външен и формален начин. Ако чрез Ангела човек би изградил интимно и душевно отношение към своя Архангел, тогава би се получило едно коренно различно, едно душевно и органично израстване в сферите на езика, така че човек би доловил геният на езика, а не просто това, което е външно и механично в езика.
към текста >>
143.
3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на
дихателни
упражнения
си поставят същата задача: сливане с Космоса.
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят. Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос. Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят.
А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса.
Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
към текста >>
Но щом днешният човек прибегне до тези остарели
упражнения
от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
По времето на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, човекът представляваше един от елементите на целия останал свят. Обаче дори и по времето на Земното развитие, човешката личност далеч не беше обособена като една самостоятелна сила. Човекът усещаше себе си, така да се каже, разлят из целия Космос. Доколкото съумяваше да се освободи от интелектуалното си „мозъчно“ познание, човекът беше все още свързан с останалия свят. А знаем, че дори и днес определени източни школи чрез практикуването на дихателни упражнения си поставят същата задача: сливане с Космоса.
Но щом днешният човек прибегне до тези остарели упражнения от системата на Йога, той неизбежно започва да се усеща „понижен“ в своята личност, започва да усеща себе си ако мога така да се изразя като един далечен и слаб „полъх“ от света.
към текста >>
144.
5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Ето как нервният живот влиза в контакт с
дихателни
я живот.
Макар и по други поводи, тази степен е вече многократно описвана от мен. Да, аз често съм спирал вниманието Ви върху това, как човек диша. Когато вдишва, той приема определено количество въздух. Този вдишан въздух поставя човека в един вид вътрешен ритъм. През канала на гръбначния мозък този ритъм стига до мозъка.
Ето как нервният живот влиза в контакт с дихателния живот.
И практически следващата степен от живота е дихателният живот.
към текста >>
И практически следващата степен от живота е
дихателни
ят живот.
Да, аз често съм спирал вниманието Ви върху това, как човек диша. Когато вдишва, той приема определено количество въздух. Този вдишан въздух поставя човека в един вид вътрешен ритъм. През канала на гръбначния мозък този ритъм стига до мозъка. Ето как нервният живот влиза в контакт с дихателния живот.
И практически следващата степен от живота е дихателният живот.
към текста >>
От своя страна
дихателни
ят живот също влиза в съприкосновение с друга жизнена степен.
От своя страна дихателният живот също влиза в съприкосновение с друга жизнена степен.
Ако мога така да се изразя, дишането постоянно обновява кръвта. А това не означава нещо друго, освен че дихателният ритъм се свързва с кръвноциркулаторния ритъм, така че ние можем да установим прехода от дихателния живот към циркулаторния живот.
към текста >>
А това не означава нещо друго, освен че
дихателни
ят ритъм се свързва с кръвноциркулаторния ритъм, така че ние можем да установим прехода от
дихателни
я живот към циркулаторния живот.
От своя страна дихателният живот също влиза в съприкосновение с друга жизнена степен. Ако мога така да се изразя, дишането постоянно обновява кръвта.
А това не означава нещо друго, освен че дихателният ритъм се свързва с кръвноциркулаторния ритъм, така че ние можем да установим прехода от дихателния живот към циркулаторния живот.
към текста >>
Дихателни
ят живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи.
Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения. Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот. Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“. Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот. Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>
Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между
дихателни
я ритъм и нервните разклонения.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи.
Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения.
Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот. Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“. Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот. Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>
Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на
дихателни
я живот.
Дихателният живот от своя страна довежда този подвижен и съхранен сетивен живот до степента, която ни позволява да изграждаме вътрешни образи. Способността да изграждаме образи за външния свят се дължи на срещата между дихателния ритъм и нервните разклонения.
Самите мисли, самите абстрактни мисли произтичат от нервния живот, обаче способността да изгражда образи нея човек дължи на дишането, на дихателния живот.
Така че можем да обобщим: тук ние сме изправени пред „образния живот“. Докато дишаме ние имаме в себе си образите, имаме в себе си образния живот. Естествено, този образен живот пулсира също и във формата на човешкото тяло.
към текста >>
И сега Вие разбирате: От дишането, от
дихателни
я процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг.
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според животинския кръг. Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13). Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека.
И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг.
Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек. Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация. Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят.
към текста >>
Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на
дихателни
я процес.
Както вече видяхме, формата на човешкото тяло е изградена според животинския кръг. Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13). Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека. И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг.
Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес.
За определен период от време те нямат нищо общо с материята. Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек. Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация. Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят. Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният живот“.
към текста >>
Обаче именно дишането, именно
дихателни
ят процес създава един образ на „вътрешния“ човек.
Доколкото този образен живот чрез посредническата мисия на дишането пулсира също и в телесната форма на човека, той участвува в една още по-висша, извлечена от звездното небе тотална форма (рис. 13). Ето как тази тотална форма навлиза и във вътрешния свят на човека. И сега Вие разбирате: От дишането, от дихателния процес блика не само това, което човек носи в своето съзнание, но и самите образи на вътрешните органи, изваяни в съответствие със звездите на животинския кръг. Първоначално вътрешните органи се изграждат като образи с помощта на дихателния процес. За определен период от време те нямат нищо общо с материята.
Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек.
Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация. Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят. Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният живот“. И образите, които вдишваме, после ще бъдат поети от циркулаторния живот и разнесени из целия организъм. Благодарение на циркулаторния и дихателния живот, човек стига до там, че може да прерасне в един вътрешен образ на света.
към текста >>
Благодарение на циркулаторния и
дихателни
я живот, човек стига до там, че може да прерасне в един вътрешен образ на света.
Обаче именно дишането, именно дихателният процес създава един образ на „вътрешния“ човек. Движейки се из животинския кръг за едно с нашата Земя, ние непрекъснато вдишваме образите на нашата вътрешна организация. Да, ние вдишваме образите на нашата вътрешна организация именно от външния свят. Ето защо отново подчертавам: Пред нас се намира „образният живот“. И образите, които вдишваме, после ще бъдат поети от циркулаторния живот и разнесени из целия организъм.
Благодарение на циркулаторния и дихателния живот, човек стига до там, че може да прерасне в един вътрешен образ на света.
към текста >>
А как стоят нещата с
дихателни
я живот?
А как стоят нещата с дихателния живот?
Благодарение на него във физическите органи нахлува сила, нахлува енергия. Значи: тук имаме физическите органи, а тук енергетичния живот в тези физически органи; чак накрая стигаме до репродукцията или размножението,което практически е „самообновяващият се живот“.
към текста >>
Едва когато етерното тяло проникне в
дихателни
я живот, то се превръща вече в това, което наричаме „тяло на строителните сили“, чак тогава то може да поражда образите.
Тези атрибути или качества, които добавям тук вдясно, дават известна представа за разликите, които съществуват между отделните степени на живота. Доколкото нашето етерно тяло живее в сетивата, в сила е умиращият живот. Доколкото етерното тяло живее в нервните разклонения, в сила е съхраняващият, предпазващ живот.
Едва когато етерното тяло проникне в дихателния живот, то се превръща вече в това, което наричаме „тяло на строителните сили“, чак тогава то може да поражда образите.
А че после тези образи изграждат вътрешната организация на човека това се постига благодарение на циркулаторния живот. Доколкото етерното тяло прониква във веществообмена, дотолкова и материята се консолидира под формата на физическите органи.
към текста >>
Тя ограничава експанзията на
дихателни
я живот.
Третата планета е Марс.
Тя ограничава експанзията на дихателния живот.
Естествено и Марс може да бъде покрит от Слънцето. Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване. Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е. в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени. Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот.
към текста >>
Тогава
дихателни
ят живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване.
Третата планета е Марс. Тя ограничава експанзията на дихателния живот. Естествено и Марс може да бъде покрит от Слънцето.
Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване.
Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е. в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени. Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот. Тези неща обаче не се приемат така дълбоко, и ето че учени като Джеймс започват да спекулират, а хората намират, че книгите му обясняват всичко. И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на дихателния живот.
към текста >>
И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на
дихателни
я живот.
Тогава дихателният живот получава един особен подтик, едно особено раздвижване. Понеже Марс обикаля Слънцето много по-бързо, за около четири години, почти всеки човек може да изпита как в неговия дихателен живот, т.е. в образния живот, в живота свързан с изграждането на образи, периодически настъпват забележителни промени. Те може и да не са от най-високо „качество“, но тогава хората стават например поети или композитори, понеже Марс е възпламенил определени импулси в техния дихателен живот. Тези неща обаче не се приемат така дълбоко, и ето че учени като Джеймс започват да спекулират, а хората намират, че книгите му обясняват всичко.
И така, инстинктивната древна мъдрост разглеждаше Марс като вдъхновител на дихателния живот.
към текста >>
И древната мъдрост постави Слънцето именно в средата между
дихателни
я и циркулаторния живот.
Самият Слънчев живот, самото Слънце като извор на светлина, живот и любов е нещо основно и съдбоносно за човека.
И древната мъдрост постави Слънцето именно в средата между дихателния и циркулаторния живот.
Между дихателния и циркулаторния живот се намира и сърцето, като израз не като двигател, а като израз на това, което се разиграва между циркулацията и дишането.
към текста >>
Между
дихателни
я и циркулаторния живот се намира и сърцето, като израз не като двигател, а като израз на това, което се разиграва между циркулацията и дишането.
Самият Слънчев живот, самото Слънце като извор на светлина, живот и любов е нещо основно и съдбоносно за човека. И древната мъдрост постави Слънцето именно в средата между дихателния и циркулаторния живот.
Между дихателния и циркулаторния живот се намира и сърцето, като израз не като двигател, а като израз на това, което се разиграва между циркулацията и дишането.
към текста >>
Юпитер управлява нервния живот, Марс
дихателни
я живот.
Но ако издигнем поглед по-нагоре към небето на неподвижните звезди, в образите на животинския кръг ще видим не друго, а първообразите, според които е изградена формата на човешкото тяло. Вгледаме ли се в планетите и техните движения, ще видим в тях първообразите, според които постигаме различни степени на живота. Погледът ни обхваща Сатурн и от Сатурн ние получаваме предпоставките за нашия сетивен живот.
Юпитер управлява нервния живот, Марс дихателния живот.
Този дихателен живот се проявява под формата на образи.
към текста >>
Нека отново да се спрем на
дихателни
я живот.
Нека отново да се спрем на дихателния живот.
Вече казах: Образите са извлечени от Космоса. Ние имаме формата. Всичко, което извличаме от животинския кръг се трансформира в образи и после тези образи нахлуват в нашите вътрешни органи. Обаче между раждането и смъртта, човек стои на Земята. „Долните“ сили действуват върху „горните“ сили.
към текста >>
Всичко това е тясно свързано с
дихателни
я живот.
Отразената ударна вълна се проявява като говор. Съгласните лягат в основата на нашите органи. Представете си нашата вътрешна организация: това, което е по-скоро „форма“ идва от Зодиака, това, което е по-скоро „живот“ идва от планетите. Когато отблъскваме или „отразяваме“ живота, ние вокализираме, т.е. даваме превес на гласните; когато „отразяваме“ формата даваме превес на съгласните.
Всичко това е тясно свързано с дихателния живот.
И сега Вие добре разбирате, че говорът е неотделим от дихателния живот.
към текста >>
И сега Вие добре разбирате, че говорът е неотделим от
дихателни
я живот.
Съгласните лягат в основата на нашите органи. Представете си нашата вътрешна организация: това, което е по-скоро „форма“ идва от Зодиака, това, което е по-скоро „живот“ идва от планетите. Когато отблъскваме или „отразяваме“ живота, ние вокализираме, т.е. даваме превес на гласните; когато „отразяваме“ формата даваме превес на съгласните. Всичко това е тясно свързано с дихателния живот.
И сега Вие добре разбирате, че говорът е неотделим от дихателния живот.
към текста >>
А в действителност нещата изглеждат съвсем иначе: Човек изгражда своята телесна форма според съзвездията на животинския кръг и обратната ударна вълна, ехото на зодиакалните сили образува съгласните; човек приема движенията на планетарния живот, които създават неговия собствен живот и всичко това се осъществява чрез
дихателни
я живот под формата на образи.
Виждате ли, след като бъде поставен на дисекционната маса, човекът съвсем не може да бъде обяснен с това, което откриваме в неговото тяло. Все едно да размишляваме върху магнитната стрелка на компаса, а да забравяме, че самата Земя е един гигантски магнит, и не друго, а той определя движенията на стрелката; все едно да търсим причината за тези движения в самата нея, а не в Земните магнитни сили, и да сглобяваме разни теории, които да обясняват защо тя застава в положението север-юг... по сходен начин изглеждат и усилията на официалната анатомия и физиология да обяснят човека с това, което се намира вътре в неговото тяло. Но той не може да бъде разбран с никакви механични средства. И всички хора, които например искат да обяснят говора с процеси, разиграващи се вътре в тялото, приличат на онези умни глави, според които движенията на магнитната стрелка се осъществяват от самата нея.
А в действителност нещата изглеждат съвсем иначе: Човек изгражда своята телесна форма според съзвездията на животинския кръг и обратната ударна вълна, ехото на зодиакалните сили образува съгласните; човек приема движенията на планетарния живот, които създават неговия собствен живот и всичко това се осъществява чрез дихателния живот под формата на образи.
Тяхното ехо това са гласните.
към текста >>
Нека отново да се спрем на
дихателни
я и циркулаторния живот.
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния живот.
Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения. Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот. Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните. И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот.
към текста >>
Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от
дихателни
я живот съгласните.
Нека отново да се спрем на дихателния и циркулаторния живот. Циркулаторният живот е един вид отражение на планетите и техните движения. Общо взето, нашето кръвообръщение е не друго, а едно отражение на планетарния живот.
Така че можем да обобщим: От циркулаторния живот идват гласните; от дихателния живот съгласните.
И сега Вие отново стигате до една забележителна хармония. Вие можете да отнесете веществообменът към нервния живот, а двигателния живот към сетивния живот. Обаче сетивният живот се ръководи от Сатурн, от движенията на Сатурн. А Сатурновата орбита минава най-близо до съзвездията на животинския кръг, тъй като Сатурн е в периферията на нашата планетарна система. И ако с помощта на човека искаме да изразим една от космическите тайни, на единия полюс ние трябва да поставим сетивния живот, а на другия двигателния живот; така ще получим не друго, а евритмията.
към текста >>
145.
7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
И така, за целите на Вашите
дихателни
процеси, инспирацията се отделя от чувствата и потъва надолу, както и за поддържането на общия Ви жизнен тонус, имагинацията се отделя от представите.
Всеки път, скъпи мои приятели, когато изпитвате някакво чувство, Вие имате наред с него и една инспирация. Обаче както при представите настъпва едно потъване на имагинациите в общия жизнен тонус на организма, така и при чувствата настъпва потъване на инспирациите навътре в тялото, защото Вие се нуждаете от тях тъкмо там, вътре. Вие се нуждаете от тях заради дихателната дейност, заради ритмичната дейност. Там те се свързват с цялостната ритмична дейност на човека.
И така, за целите на Вашите дихателни процеси, инспирацията се отделя от чувствата и потъва надолу, както и за поддържането на общия Ви жизнен тонус, имагинацията се отделя от представите.
към текста >>
146.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Това може да се получи от факта, че сега ориентираме
упражнения
та за медитация и концентрация повече в посока на
упражнения
за волята.
Ние можем да постигнем една следваща степен на еволюцията, която води към свръхсетивните светове, търсейки да се освободим още повече от опората на тялото в нашата душевна и духовна активност.
Това може да се получи от факта, че сега ориентираме упражненията за медитация и концентрация повече в посока на упражнения за волята.
към текста >>
Към това могат да се прибавят други
упражнения
, като тези, които посочих в своите предишни конференции; наблюдаваме, например, че имаме такъв и такъв навик.
Към това могат да се прибавят други упражнения, като тези, които посочих в своите предишни конференции; наблюдаваме, например, че имаме такъв и такъв навик.
Вземаме твърдото решение и прилагаме една желязна воля към него да усвоим за няколко години едно друго поведение в тази област. Ще цитирам така простичко факта, че всеки човек има в своя почерк нещо, което се нарича характер на почерка: Ако правим усилия, за да постигнем един друг почерк, който изобщо не е подобен на предшестващия, това изисква една голяма вътрешна сила. Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия.
към текста >>
Не сме способни на това, преди да сме направили също
упражнения
та за посвещение, такива, именно как вито току-що ви описах, където в действителност, ние не сме затруднени от нашето собствено тяло, но където можем да с потопим в духовната действителност на нещата, където също, не цветовете на растенията се явяват пред нас, а където ние не виждаме вече оцветените растения, а ги виждаме да се оцветяват.
Не сме способни на това, преди да сме направили също упражненията за посвещение, такива, именно как вито току-що ви описах, където в действителност, ние не сме затруднени от нашето собствено тяло, но където можем да с потопим в духовната действителност на нещата, където също, не цветовете на растенията се явяват пред нас, а където ние не виждаме вече оцветените растения, а ги виждаме да се оцветяват.
От факта, че ние знаем, че цикорията, която никне покрай пътя не е синя, само когато я гледаме, а че ние можем вътрешно да се потопим в цвета и да участваме в процеса, чрез който тя става синя, ние се намираме интуитивно вътре в този процес и тогава ние можем, изхождайки от там, да простираме все повече и повече нашето духовно познание.
към текста >>
Можем тогава да видим от няколко симптома, че действително сме отишли напред в тези
упражнения
.
Можем тогава да видим от няколко симптома, че действително сме отишли напред в тези упражнения.
Бих искал да посоча два от тях, но те са много. Първият се състои в това, че ние одобряваме всички други гледни точки на материалния свят, различни от преди това. За чистия интелектуализъм, моралния свят има нещо нереално. Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай.
към текста >>
147.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Гледайте, значи, човек в състоянието на Буда или най-общо, състоянието на източен мъдрец, който се стреми чрез
упражнения
да стигне до духовната мъдрост.
Гледайте, значи, човек в състоянието на Буда или най-общо, състоянието на източен мъдрец, който се стреми чрез упражнения да стигне до духовната мъдрост.
Гледайте го: краката му са кръстосани един върху друг, като той е седнал върху кръстосаните си един върху друг крака; всъщност, той иска да бъде подвижна в него само горната част на тялото и това, което е във връзка с висшите констелации, а не това, кое то действа също през него чрез слънчевото око, това, което действа през крайниците. Той иска, така да се каже, да сложи вън от кръгообразното обходно движение силите на крайниците. Можете също да видите в положението на всички, които се стремят към мъдростта върху източния свят, че те искат да развият връзки само с това, което е над Земята. Те искат да развият познавателни връзки само с това, което е от природата на душата.
към текста >>
Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез
упражнения
да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите.
Да се установят връзките с душите, напуснали Земята преди дълго и по-малко дълго време, преминали вратата на смъртта, е, всъщност, част от най-трудните задачи на познанието чрез посвещение. Но е възможно да се установят връзки от това естество, пробуждайки дълбоки душевни сили.
Най-напред трябва, всъщност, да се проникне чрез упражнения да се влиза в езика, на който трябва да се говори с мъртвите.
Този език е бих искал да кажа по определен начин дете на човешкия език. Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност.
към текста >>
148.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни
упражнения
на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога.
В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят. Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство. Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване. Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>
Както през деня нашето тяло е вътрешно подвижно, изпълнено е с
дихателни
и циркулационни движения, така през нощта нашата душа, субстанциалното в душата, е нещо, което съдържа вътрешно отраженията на планетните движения.
Накратко, човек се вживява в Космоса по по-интензивен начин, отколкото в предхождащия стадий по време на съня. Той преминава през изживяването на неподвижните звезди и от него получава още по-дълбоки, по-значителни импулси за живота си през следващия ден от тези на отражението на планетните движения. От планетното изживяване се получава, ако мога така да се изразя, възпламеняването на процеса на дишането и кръвообращението. Тъй като тези процеси са субстанциални, проникват се от субстанции, от които се нуждаят - те са непрекъснати храносмилателни процеси в организма и в движението на хранителните вещества в организма, което привидно е най-материалното, но е предизвикано от по-висши сили, отколкото движението на кръвообращението, това изживяване, в своето възпламеняване за дневния живот, почива на следствието от изживяването на неподвижните звезди. Както като физически хора ние сме зависими в нашата душевност и дух от начина, по който различните вещества циркулират в нас, също и това е свързано, ако мога да се изразя така, с най-висшите небеса, свързано е с това, че като духовно-душевни същества в третия стадий на съня си ние чувстваме в нас отраженията на констелациите на неподвижните звезди, както когато сме будни през деня, чувстваме в нас стомаха или белите дробове.
Както през деня нашето тяло е вътрешно подвижно, изпълнено е с дихателни и циркулационни движения, така през нощта нашата душа, субстанциалното в душата, е нещо, което съдържа вътрешно отраженията на планетните движения.
И както през деня носим и чувстваме в нас стомаха, белите дробове, сърцето и т.н., така през нощта имаме констелациите на неподвижните звезди, те са тогава нашата вътрешност. Така по време на спането човекът наистина става космическо същество. Този трети стадий на съня е най-дълбок. От него човекът постепенно се завръща обратно в дневното будно състояние. Защо се завръща той?
към текста >>
149.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните
упражнения
, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание.
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие. Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
Тогава е имало хора, които не е трябвало да постигат съзерцанието на предземното съществуване чрез такива
упражнения
, каквито често съм ви описвал, а те са могли да говорят за това предземно съществуване, понеже в земното съществуване в душите им е живяло нещо като спомен за предишното предземно съществуване.
Колкото се връщаме назад в по-стари времена от развитието на човечеството, толкова повече виждаме как първоначално хората са имали едно, макар и съноподобно, ясновидство. Това, което човекът постига днес в имагинативното и в инспирираното познание, е напълно съзнателно опознаване, бих казал, така напълно съзнателно, както е математическото познание. В предишни времена обаче хората са имали едно смътно, съноподобно ясновидство, което не е било по-малко проникнато с мъдрост. Тези хора на предишното време не са получавали само това, което днешният човек изживява с обикновеното си съзнание, когато погледне навътре в себе си, а са съзерцавали нещо от това, което сега ви описах. Нека да се върнем още по-назад, в най-древните египетски времена, в още по-древни времена, за които не съществуват документи на външната история, а само такава история, каквато съм описал в моята книга «Въведение в тайната наука».
Тогава е имало хора, които не е трябвало да постигат съзерцанието на предземното съществуване чрез такива упражнения, каквито често съм ви описвал, а те са могли да говорят за това предземно съществуване, понеже в земното съществуване в душите им е живяло нещо като спомен за предишното предземно съществуване.
Днешният земен човек е извоювал свободата си чрез това, че може да има само спомени като абстрактни мисли за събитията, които преживява по време на земното си съществуване. Човечеството от предишните прадревни времена е имало не само такива спомени, а когато е поглеждало в душевността си, освен тези спомени за физическия живот е изваждало навън душевните образи за това, което днес ви разказах. Както днес човек си спомня с обикновеното съзнание за преживяното на
към текста >>
150.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И в това, което се поражда там като такова преливане, там вибрира циркулационният ритъм, а в нерва, който е на границата, в него вибрира
дихателни
ят ритъм и те се преплитат в окото.
червено), така че едното се свързва с другото. Точно в окото всъщност артерията протича така, че кръвта в известен смисъл изтича и отново се всмуква от вената; така че там се поражда леко преливане и отново всмукване в окото. Погрешно и грубо схващане е вярата, че артериалната кръв непосредствено преминава във венозната кръв. Не е така. Там се поражда фино преливане и отново изсмукване.
И в това, което се поражда там като такова преливане, там вибрира циркулационният ритъм, а в нерва, който е на границата, в него вибрира дихателният ритъм и те се преплитат в окото.
Така че виждането всъщност се състои в сблъсъка на тези два ритъма в окото. Представете си, че тези два ритъма биха били еднакви: Тогава нямаше да виждате.
към текста >>
151.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И това, което се случва в нашата духовно-душевна същност през втория стадий между заспиването и събуждането, са именно такива циркулации на планетните движения в астрална субстанция, както през деня нашата кръв - импулсирана чрез
дихателни
те движения - циркулира в нашия физически организъм.
През деня се изживяваме в нашето физическо тяло. Когато говорим за себе си като за физически човек, казваме: «В нас са нашите бели дробове, нашето сърце, стомах, мозък и т.н., това е физическата ни вътрешност.» През втория стадий на съня нашата духовно-душевна вътрешност е движението на Венера, движението на Меркурий, Слънцето и Луната. Цялото взаимодействие на планетните движения на нашата слънчева система го носим не директно в нас, носим не самите планетни движения, но отраженията, астралните отражения от това са нашата вътрешна организация. Ние не сме разпрострени в целия планетен Космос, но сме невероятно големи в сравнение с физическата ни големина през деня. Ние не носим истинската Венера в нас при всеки сън, но едно отражение на нейните движения.
И това, което се случва в нашата духовно-душевна същност през втория стадий между заспиването и събуждането, са именно такива циркулации на планетните движения в астрална субстанция, както през деня нашата кръв - импулсирана чрез дихателните движения - циркулира в нашия физически организъм.
Така че през нощта едно отражение на нашия Космос циркулира като вътрешен живот в нас.
към текста >>
152.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Такива
упражнения
, които водят човека дотам, да може да наблюдава света не само в настоящия момент, трябва да се правят грижливо и систематично дълго време именно в екзактна медитация и концентрация, според заложбите на съответния човек.
Този, който приложи такива методи върху себе си, чрез което ще се научи също така интензивно да живее в мислите, както живее само във външните сетивни впечатления, той постига определена способност, чрез която може да наблюдава света не само в настоящия момент.
Такива упражнения, които водят човека дотам, да може да наблюдава света не само в настоящия момент, трябва да се правят грижливо и систематично дълго време именно в екзактна медитация и концентрация, според заложбите на съответния човек.
към текста >>
Когато човек си изработи способността не само да има второ съществуване в живота на мислите, което все още остава затворено в пространственото тяло, но си изработи и способността да живее извън своето тяло, като не само стига до интензивно изживяване на мислите в своето съзнание, но чрез систематични
упражнения
може винаги да ги отстранява от съзнанието си, тогава той стига до изживяване извън тялото.
Когато човек си изработи способността не само да има второ съществуване в живота на мислите, което все още остава затворено в пространственото тяло, но си изработи и способността да живее извън своето тяло, като не само стига до интензивно изживяване на мислите в своето съзнание, но чрез систематични упражнения може винаги да ги отстранява от съзнанието си, тогава той стига до изживяване извън тялото.
Искам да покажа едно просто упражнение.
към текста >>
За нея важат съвсем други
упражнения
.
Да си представим, че гледаме един кристал. Имаме кристала пред очите си. Този, който иска да е само медиум или да дойде до един вид хипноза, се втренчва в кристала и впечатлението, което кристалът упражнява върху него, го пренася в състояние на занесеност. С това антропософската наука за духа няма нищо общо.
За нея важат съвсем други упражнения.
За нея важи, когато гледаме един кристал, първо да стигнем дотам, да се абстрахираме от него, както иначе се абстрахираме само от мисли. Имаме един кристал пред себе си и се учим да погледнем през него не физически, а душевно, така че да не използваме очите си, за да го разглеждаме, макар те да са напълно отворени, а да изграждаме душевното си опознаване така, че да не виждаме кристала, да го отстраним от съзерцанието. Това упражнение може да се прави, като се абстрахираме от някой цвят, който имаме пред себе си, така че да не го виждаме, макар да е пред нас, но да продължаваме да го гледаме.
към текста >>
Така могат да се правят особено
упражнения
, при които мислите, които изплуват в дадения момент от външния живот или от спомените за изминалия живот, се отстраняват и съзнанието се опразва, като оставаме само будни, но в съзнанието ни няма нищо от външния свят.
Така могат да се правят особено упражнения, при които мислите, които изплуват в дадения момент от външния живот или от спомените за изминалия живот, се отстраняват и съзнанието се опразва, като оставаме само будни, но в съзнанието ни няма нищо от външния свят.
към текста >>
Правим ли такива
упражнения
, ще открием в себе си възможността да не оставаме с живота си само вътре в границите на пространственото тяло, а да излезем от него.
Правим ли такива упражнения, ще открием в себе си възможността да не оставаме с живота си само вътре в границите на пространственото тяло, а да излезем от него.
Тогава ще изживеем живота на цялото обкръжение, който иначе съзерцаваме само в неговото сетивно проявление.
към текста >>
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви
упражнения
, които съм описал в споменатите книги.
Този, който иска да стане посветен в съвременния смисъл, да стане иницииран, а не само в съня си да изживява това, което е изживял през деня, го постига чрез енергични волеви упражнения, които съм описал в споменатите книги.
Той достига до състояния, които не са сън, а се изживяват при пълно съзнание и те му предоставят възможността, докато спи, да бъде подвижен, да направи нещо, така че извън тялото си да не е само пасивен, както при обикновеното съзнание, не само пасивен в духовния свят, а да може да действа в него, да работи в духовния свят. Човекът не се развива иначе по време на съня. Този, който иска да стане съвременен посветен в този смисъл, внася способностите да бъде деен, да действа като човек в своето същество също и в живота си между заспиването и събуждането. И когато волята се внася така в човешкото същество в състоянието, в което това същество се намира извън тялото, тогава се стига дотам да се изгради съвсем друго съзнание - съзнанието, което наистина може да възприема какво изживява човекът във времето, което започва след описаните следсмъртни изживявания. И чрез това друго съзнание става възможно да се съзерцава в нашия следземен живот също както и в предземния ни живот.
към текста >>
153.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави
дихателни
органи.
С нашите днешни знания надценяваме извънредно много това, което наричаме наследено. Когато се наблюдават свойствата на някой човек в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение. Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на чувствата, които детето изживява.
Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи.
Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
към текста >>
154.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ако човек сериозно прави
упражнения
та, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава.
То е в пространството. Пространството се представя в настоящето с неговите три измерения. Оттам човекът винаги има съзнание за настоящето. А когато някой има спомен, той има спомен в настоящето, той не се вживява в това, което е изживял преди десет години, а само в образа на изживяното тогава. Затова споменът е подобен на сянка и е абстрактен (отделен от реалното изживяване).
Ако човек сериозно прави упражненията, описани в книгата «Как се постигат познания за висшите светове» относно постигането на имагинативното съзнание, се стига дотам не само да се живее в настоящето, а постепенно да се преодолее сянката на спомена и човек да живее в своите предишни изживявания, така че през 1922 година да изживее случилото се през 1911 година така, както го е изживял тогава.
И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега?
към текста >>
Но който стигне чрез
упражнения
та, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло.
И който направи особено усилие да живее в мислите - това не е живот в абстракции, а напълно в конкретното, чрез което се стига дотам да се схване как животът в мисли донася съдбоносни обрати и всичко възможно, дълбока симпатия и антипатия, както иначе само грубият материален земен живот, той стига и дотам, да изживее своето времево тяло, както с обикновеното съзнание изживява своето пространствено тяло. Ако например си порежа палеца, боли, и в главата си аз нямам само спомена за тази болка, понеже главата стои далеч от палеца, а имам непосредствено изживяваното усещане на болката. Разбира се, главата е пространствено свързана с палеца, но времето не се изживява така. Ако като тридесетгодишен човек аз си спомня това, което съм изживял като седемнадесетгодишен, откогато съм се отдалечил във времето, това е избледняло. Колко силно е било изживяването на болката, когато преди тринадесет години сте загубили някой обичан човек, в сравнение със спомена сега?
Но който стигне чрез упражненията, описани в «Как се постигат познания за висшите светове» до имагинативното познание, така че да може да живее в мисли, именно в чистите, свободни от сетивността мисли, както съм описал във «Философия на свободата», тогава, както тук живее във всяка част на пространственото си тяло, там ще живее едновременно и с всичка сила във всяка част на своето времево (етерно) тяло.
Когато като петдесет или шестдесет годишен или дори като осемдесетгодишен човекът се пренесе не само пет години назад - защото настоящото битие се простира над целия живот, се вижда, че човекът се намира непосредствено във всеки отделен момент. Само че това присъствие си го изкупваме чрез беглостта (чрез сянката на спомена - бел. пр.). Ако сте в състояние живо да имате някакво изживяване, случило се през осемнадесетата си година, то не изчезва така бързо като сън, но вие не можете да го задържите. Трябва да го забравите. Като духовен изследовател човек би изпаднал в доста неприятно положение, ако няма друга помощ.
към текста >>
155.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Стигнем ли чрез такива
упражнения
, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света.
Човек си спечелва обикновеното познание в някои кръгове, които са особено подходящи да го направи. То се постига и се запазва в паметта.
Стигнем ли чрез такива упражнения, каквито описвам в книгата «Как се постигат познания за висшите светове», до постигането на имагинативни познания, или ако някой човек е предразположен да му бъде даден духовно-понятийният свят като заложба, както описах в книгата си «Гьотевият мироглед», намира ли се той поради това в етерното познание, което същевременно е изживяване, тогава човек не се отдава така пасивно на света.
Духовно-научните познания не можем да си ги натъпчем просто в главата, затова тези, които са свикнали с това, презират науката за духа. Духовната наука трябва да се придобие и овладее активно. Човек трябва вътрешно да направи нещо, да бъде деен и при това е така, че когато първоначално нещо се спечелва в имагинации, скоро се изгубва. То е мимолетно, скоро изчезва. Не остава лесно в паметта.
към текста >>
156.
Съдържание
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Човешкото сърце като уравновесяващ орган за
дихателни
я и кръвноциркулаторен ритъм.
Летните и зимни действия се неутрализират взаимно в будността и съня на човека.
Човешкото сърце като уравновесяващ орган за дихателния и кръвноциркулаторен ритъм.
Природна необходимост и човешка свобода. Духовното познание е едно действително Причастие и началото на нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
към текста >>
157.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тук на Земята, като земни хора, ние сме включени в
дихателни
я ритъм, който стои в определено съотношение с циркулаторния ритъм на кръвоносната система.
дихателен ритъм. Обаче там навън, в Космоса, там ние разширяваме нашето същество и влизаме в съприкосновение с Логоса и мировите мисли, които после приемаме навътре в себе си. Така ние оставяме в нас да говори самият Космос. Този процес също протича в един ритъм, в един ритъм, който се определя от звездите. Там навън също цари един определен ритъм.
Тук на Земята, като земни хора, ние сме включени в дихателния ритъм, който стои в определено съотношение с циркулаторния ритъм на кръвоносната система.
Това съотношение е 1:4, т.е. на всяко вдишване се падат четири пулсови удара. Там навън в Космоса ние вдишваме и издишваме в духовен смисъл; там ние сме включени в един друг космически ритъм. Тук ние живеем благодарение на обстоятелството, че за една минута имаме определен брой вдишвания и определен брой пулсации.
към текста >>
Хаотичните и стихийни метеорологични явления отделят грандиозния космически ритъм от
дихателни
я човешки ритъм.
Тези две области, скъпи мои приятели, са дълбоко и хармонично свързани с помощта на редица закономерности. Какво лежи между тях двете? Между тях двете, скъпи мои приятели, е това, в което ако мога така да се изразя -, се разпилява космическия ритъм при своето приближаване до Земята; това, което при определени обстоятелства причинява безредие в човешкия дихателен ритъм; между тези две области са всички въздушни явления, които принадлежат към метеорологията. И ако върху нашата Земя не би имало снежни бури, ветрове, урагани, образуване на облаци и т.н., ако въздухът който ни осигурява естествените пропорции на кислорода и азота за нашето дишане би бил изтеглен от метеорологията, ние щяхме да гледаме навън в Космоса и да долавяме един видоизменен, един съвсем друг ритъм с други думи съвършено обратния му образ, пренасящ ни единствено в грандиозните и нечовешки измерения на Космоса. Да, хаотичните и стихийни метеорологични явления се простират между тези две мирови закономерности.
Хаотичните и стихийни метеорологични явления отделят грандиозния космически ритъм от дихателния човешки ритъм.
към текста >>
158.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Чрез
дихателни
я процес ние се свързваме с въздуха, и там горе наблюдаваме звездите.
Тук на Земята ние живеем в нашето физическо тяло като същества, подчинени на Зимната тежест, на Земната гравитация.
Чрез дихателния процес ние се свързваме с въздуха, и там горе наблюдаваме звездите.
След като минем през Портата на смъртта, ние сме вече откъснати от Земята; ние сме тъй да се каже отвъд звездите, гледаме ги, сякаш те са „долу"; за да видим звездния свят, ние се обръщаме „назад". Сега ние не сме стъпили върху здравата земна основа; сега ние се носим в полето на космическите мисли, в полето на космическите сили. Както вече споменах, ние живеем в духовната атмосфера, която сами сме подготвили. Ние се обръщаме назад към звездите, обаче виждаме не техния блясък, виждаме не звездите, а Йерархиите, духовните Същества, които в звездите имат само своя физически образ.
към текста >>
159.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И тогава изведнъж забелязваме, че
дихателни
ят процес, т.е.
По този начин ние проникваме в такива области, които обикновено остават несъзнавани за човека: процесите в неговите собствени сетивни органи.
И тогава изведнъж забелязваме, че дихателният процес, т.е.
вдишването, проникването и разпределянето на въздуха в човешкия организъм, както и издишването, действуват в целия организъм. Когато ние например вдишваме, въздухът прониква до най-фините разклонения на сетивата. И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека. Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм. Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт.
към текста >>
И в тези най-фини разклонения на сетивата,
дихателни
ят ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека.
По този начин ние проникваме в такива области, които обикновено остават несъзнавани за човека: процесите в неговите собствени сетивни органи. И тогава изведнъж забелязваме, че дихателният процес, т.е. вдишването, проникването и разпределянето на въздуха в човешкия организъм, както и издишването, действуват в целия организъм. Когато ние например вдишваме, въздухът прониква до най-фините разклонения на сетивата.
И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека.
Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм. Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт. Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата. Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм. Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>
Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с
дихателни
я ритъм.
По този начин ние проникваме в такива области, които обикновено остават несъзнавани за човека: процесите в неговите собствени сетивни органи. И тогава изведнъж забелязваме, че дихателният процес, т.е. вдишването, проникването и разпределянето на въздуха в човешкия организъм, както и издишването, действуват в целия организъм. Когато ние например вдишваме, въздухът прониква до най-фините разклонения на сетивата. И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека.
Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм.
Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт. Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата. Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм. Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>
Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез
дихателни
я ритъм.
Когато ние например вдишваме, въздухът прониква до най-фините разклонения на сетивата. И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека. Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм. Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт. Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата.
Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм.
Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>
Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с
дихателни
я ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека. Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм. Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт. Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата. Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм.
Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>
Впрочем ако напредне до имагинативно познание, човек започва да различава и определени процеси в непосредственото обкръжение на Земята, например той започва да вижда как астралните сили проникват в Земната атмосфера, в Земния въздух; но що се отнася до човешкия организъм, там най-същественото е срещата между астралните сили и
дихателни
я процес.
Външното наблюдение изключва подобни резултати; за да се стигне до тази среща между въздуха и астралните сили, човек трябва да навлезе в имагинативния свят.
Впрочем ако напредне до имагинативно познание, човек започва да различава и определени процеси в непосредственото обкръжение на Земята, например той започва да вижда как астралните сили проникват в Земната атмосфера, в Земния въздух; но що се отнася до човешкия организъм, там най-същественото е срещата между астралните сили и дихателния процес.
към текста >>
Нали разбирате, когато между пробуждането сутрин и заспиването вечер нашето астрално тяло се среща в зоната на сетивните органи с
дихателни
я ритъм, тогава ние вникваме ако мога така да се изразят в най-външната периферия на човека.
Нали разбирате, когато между пробуждането сутрин и заспиването вечер нашето астрално тяло се среща в зоната на сетивните органи с дихателния ритъм, тогава ние вникваме ако мога така да се изразят в най-външната периферия на човека.
Обаче нашите възможности не спират до тук. Ние можем да опознаем и други области от човека. Това става с помощта на по-висшата степен от свръхсетивното познание, а именно с помощта на инспиративното познание.
към текста >>
И тогава ние забелязваме: Човек изтегля от околния свят своето астрално тяло и влиза с него в етерното си и физическо тяло не иначе, а по пътя на
дихателни
я процес.
Преди всичко то приема формата на реминисценции от обикновения живот, обаче в хода на времето то се преобразява и ни помага да узнаем нещо за един нов свят, който макар и да е около нас, съвсем не ни се открива под формата на реминисценции от обикновения живот, защото по своята природа, той принадлежи към един друг свят.
И тогава ние забелязваме: Човек изтегля от околния свят своето астрално тяло и влиза с него в етерното си и физическо тяло не иначе, а по пътя на дихателния процес.
Астралното тяло, което действува в сетивата, прониква до най-фините разклонения на дихателния процес, до най-фините ритми, осъществяващи продължението на дихателния процес в сетивните зони. Знаем, че между заспиването и пробуждането, дихателният процес е предоставен на самия себе си. След пробуждането обаче, астралното тяло бива извлечено от околния свят, потъва в етерното и физическото тяло, където то „захваща" целия дихателен процес. Астралното тяло влиза в етерното и физическото тяло по пътищата на дихателния процес, или с други думи по пътя на дихателните движения.
към текста >>
Астралното тяло, което действува в сетивата, прониква до най-фините разклонения на
дихателни
я процес, до най-фините ритми, осъществяващи продължението на
дихателни
я процес в сетивните зони.
Преди всичко то приема формата на реминисценции от обикновения живот, обаче в хода на времето то се преобразява и ни помага да узнаем нещо за един нов свят, който макар и да е около нас, съвсем не ни се открива под формата на реминисценции от обикновения живот, защото по своята природа, той принадлежи към един друг свят. И тогава ние забелязваме: Човек изтегля от околния свят своето астрално тяло и влиза с него в етерното си и физическо тяло не иначе, а по пътя на дихателния процес.
Астралното тяло, което действува в сетивата, прониква до най-фините разклонения на дихателния процес, до най-фините ритми, осъществяващи продължението на дихателния процес в сетивните зони.
Знаем, че между заспиването и пробуждането, дихателният процес е предоставен на самия себе си. След пробуждането обаче, астралното тяло бива извлечено от околния свят, потъва в етерното и физическото тяло, където то „захваща" целия дихателен процес. Астралното тяло влиза в етерното и физическото тяло по пътищата на дихателния процес, или с други думи по пътя на дихателните движения.
към текста >>
Знаем, че между заспиването и пробуждането,
дихателни
ят процес е предоставен на самия себе си.
Преди всичко то приема формата на реминисценции от обикновения живот, обаче в хода на времето то се преобразява и ни помага да узнаем нещо за един нов свят, който макар и да е около нас, съвсем не ни се открива под формата на реминисценции от обикновения живот, защото по своята природа, той принадлежи към един друг свят. И тогава ние забелязваме: Човек изтегля от околния свят своето астрално тяло и влиза с него в етерното си и физическо тяло не иначе, а по пътя на дихателния процес. Астралното тяло, което действува в сетивата, прониква до най-фините разклонения на дихателния процес, до най-фините ритми, осъществяващи продължението на дихателния процес в сетивните зони.
Знаем, че между заспиването и пробуждането, дихателният процес е предоставен на самия себе си.
След пробуждането обаче, астралното тяло бива извлечено от околния свят, потъва в етерното и физическото тяло, където то „захваща" целия дихателен процес. Астралното тяло влиза в етерното и физическото тяло по пътищата на дихателния процес, или с други думи по пътя на дихателните движения.
към текста >>
Астралното тяло влиза в етерното и физическото тяло по пътищата на
дихателни
я процес, или с други думи по пътя на
дихателни
те движения.
Преди всичко то приема формата на реминисценции от обикновения живот, обаче в хода на времето то се преобразява и ни помага да узнаем нещо за един нов свят, който макар и да е около нас, съвсем не ни се открива под формата на реминисценции от обикновения живот, защото по своята природа, той принадлежи към един друг свят. И тогава ние забелязваме: Човек изтегля от околния свят своето астрално тяло и влиза с него в етерното си и физическо тяло не иначе, а по пътя на дихателния процес. Астралното тяло, което действува в сетивата, прониква до най-фините разклонения на дихателния процес, до най-фините ритми, осъществяващи продължението на дихателния процес в сетивните зони. Знаем, че между заспиването и пробуждането, дихателният процес е предоставен на самия себе си. След пробуждането обаче, астралното тяло бива извлечено от околния свят, потъва в етерното и физическото тяло, където то „захваща" целия дихателен процес.
Астралното тяло влиза в етерното и физическото тяло по пътищата на дихателния процес, или с други думи по пътя на дихателните движения.
към текста >>
Веднага след пробуждането, обикновеното съзнание се изправя пред външния свят и тъй да се каже светкавично свързва изживяванията на
дихателни
я процес с изживяванията на останалия организъм.
Веднага след пробуждането, обикновеното съзнание се изправя пред външния свят и тъй да се каже светкавично свързва изживяванията на дихателния процес с изживяванията на останалия организъм.
Обаче инспиративното съзнание има силата да разграничи тази експанзия на астралното тяло по разклоненията на дихателния процес и да я възприеме като нещо различно от останалите органични процеси. Естествено, те не протичат самостоятелно и изолирано. Самият дихателен процес е интимно свързан с останалите органични процеси във всеки миг от денонощието. Работата е там, че инспиративното познание може добре да разграничава тези неща. И ако то проучи как астралното тяло навлиза във физическото тяло по пътя на дихателния ритъм, пред нас се откриват такива подробности, които иначе остават напълно скрити и несъзнавани.
към текста >>
Обаче инспиративното съзнание има силата да разграничи тази експанзия на астралното тяло по разклоненията на
дихателни
я процес и да я възприеме като нещо различно от останалите органични процеси.
Веднага след пробуждането, обикновеното съзнание се изправя пред външния свят и тъй да се каже светкавично свързва изживяванията на дихателния процес с изживяванията на останалия организъм.
Обаче инспиративното съзнание има силата да разграничи тази експанзия на астралното тяло по разклоненията на дихателния процес и да я възприеме като нещо различно от останалите органични процеси.
Естествено, те не протичат самостоятелно и изолирано. Самият дихателен процес е интимно свързан с останалите органични процеси във всеки миг от денонощието. Работата е там, че инспиративното познание може добре да разграничава тези неща. И ако то проучи как астралното тяло навлиза във физическото тяло по пътя на дихателния ритъм, пред нас се откриват такива подробности, които иначе остават напълно скрити и несъзнавани. След като опознаем всевъзможните разновидности които впрочем са съвсем обективни, а не субективни, емоционални състояния съпровождащи нахлуването на астралното тяло, ние вече знаем: човекът е не само сетивно същество, сетивен човек, но и дихателно същество, дихателен човек и като такъв дихателен човек, той има своите корени не другаде, а в света на Архангелои, според както е описан в моята „Тайна Наука".
към текста >>
И ако то проучи как астралното тяло навлиза във физическото тяло по пътя на
дихателни
я ритъм, пред нас се откриват такива подробности, които иначе остават напълно скрити и несъзнавани.
Веднага след пробуждането, обикновеното съзнание се изправя пред външния свят и тъй да се каже светкавично свързва изживяванията на дихателния процес с изживяванията на останалия организъм. Обаче инспиративното съзнание има силата да разграничи тази експанзия на астралното тяло по разклоненията на дихателния процес и да я възприеме като нещо различно от останалите органични процеси. Естествено, те не протичат самостоятелно и изолирано. Самият дихателен процес е интимно свързан с останалите органични процеси във всеки миг от денонощието. Работата е там, че инспиративното познание може добре да разграничава тези неща.
И ако то проучи как астралното тяло навлиза във физическото тяло по пътя на дихателния ритъм, пред нас се откриват такива подробности, които иначе остават напълно скрити и несъзнавани.
След като опознаем всевъзможните разновидности които впрочем са съвсем обективни, а не субективни, емоционални състояния съпровождащи нахлуването на астралното тяло, ние вече знаем: човекът е не само сетивно същество, сетивен човек, но и дихателно същество, дихателен човек и като такъв дихателен човек, той има своите корени не другаде, а в света на Архангелои, според както е описан в моята „Тайна Наука". Съществата от свръхсетивния свят, които стоят с една степен над човека, действуват в неговия сетивен процес, а Съществата, които са с две степени над човека, действуват в неговия дихателния процес.
към текста >>
Съществата от свръхсетивния свят, които стоят с една степен над човека, действуват в неговия сетивен процес, а Съществата, които са с две степени над човека, действуват в неговия
дихателни
я процес.
Естествено, те не протичат самостоятелно и изолирано. Самият дихателен процес е интимно свързан с останалите органични процеси във всеки миг от денонощието. Работата е там, че инспиративното познание може добре да разграничава тези неща. И ако то проучи как астралното тяло навлиза във физическото тяло по пътя на дихателния ритъм, пред нас се откриват такива подробности, които иначе остават напълно скрити и несъзнавани. След като опознаем всевъзможните разновидности които впрочем са съвсем обективни, а не субективни, емоционални състояния съпровождащи нахлуването на астралното тяло, ние вече знаем: човекът е не само сетивно същество, сетивен човек, но и дихателно същество, дихателен човек и като такъв дихателен човек, той има своите корени не другаде, а в света на Архангелои, според както е описан в моята „Тайна Наука".
Съществата от свръхсетивния свят, които стоят с една степен над човека, действуват в неговия сетивен процес, а Съществата, които са с две степени над човека, действуват в неговия дихателния процес.
към текста >>
От тези мои думи Вие отново си давате сметка, защо в древните епохи, където ориенталските народи се стремяха макар и инстинктивно към ясновиждане в духовния свят, пред хората стоеше непосредствената задача: Чрез особени
упражнения
да превърнат дишането в един съзнателен процес.
От тези мои думи Вие отново си давате сметка, защо в древните епохи, където ориенталските народи се стремяха макар и инстинктивно към ясновиждане в духовния свят, пред хората стоеше непосредствената задача: Чрез особени упражнения да превърнат дишането в един съзнателен процес.
Защото след като човек успяваше да превърне дишането си в един съзнателен процес, той прекрачваше в духовния свят.
към текста >>
Естествено, днес няма нужда да повтарям, че
дихателни
те
упражнения
на древните са неподходящи за съвременния човек, и че те трябва да бъдат заместени с други
упражнения
, които ще намерите описани в споменатите книги.
Естествено, днес няма нужда да повтарям, че дихателните упражнения на древните са неподходящи за съвременния човек, и че те трябва да бъдат заместени с други упражнения, които ще намерите описани в споменатите книги.
Обаче и за двата вида познание за мистичното ясновидство на древните, и за екзактното ново ясновидство е в сила едно и също: истинското проникване в онези процеси, които се разиграват в дълбините на човешкия организъм, ни отвежда в свръхсетивния духовен свят.
към текста >>
Защо ни трябва да се занимаваме с някакви сетивни или
дихателни
процеси?
Разбира се, има хора, които казват: Да, обаче по този начин ние слизаме до едно равнище на бездуховност.
Защо ни трябва да се занимаваме с някакви сетивни или дихателни процеси?
към текста >>
Разбира се, същото важи и за
дихателни
я процес.
И тези хора предпочитат да се опияняват от мъгливите хоризонти на мистиката; според тях всички наши усилия водят само до невярно и материалистично себепознание. Но човекът е длъжен да опита! И той рано или късно ще се убеди, че ако правилно вникне в сетивния процес, този сетивен процес ще блесне пред него като един духовен процес, и че е пълна илюзия да говорим тук за един или друг материален процес.
Разбира се, същото важи и за дихателния процес.
Погледнат отвътре, той е духовен процес, да отначало до край един духовен процес, който се разиграва не в сетивния, а в един много по-висш свят.
към текста >>
160.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Става дума за
дихателни
я ритъм и за кръвноциркулаторния ритъм.
Вече говорих пред Вас за онези противоположни състояния при човека, които непрекъснато постигат един вид равновесие. В природния свят летните и зимни природни процеси са противоположни и не действуват едновременно в една географска област. В човешкия организъм обаче противоположните процеси се разпределят равномерно и постигат взаимно равновесие. Да, при човека противоположните процеси протичат успоредно, наслояват се и действуват едновременно. Но равновесието, до което стигат те, не може да ни стане ясно, ако не разделим „средната" или ритмична система на човека на още две части.
Става дума за дихателния ритъм и за кръвноциркулаторния ритъм.
Така ние говорим за „горна" и „долна" ритмична система. Обаче в средата между „горе" и „долу" се намира онзи човешки орган, който в най-голяма степен се стреми към равновесие, защото както отгоре, така и отдолу, той е пронизван от противоположни природни сили.
към текста >>
161.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Като един вид
дихателни
движения изглеждат също и други процеси, които стават на Земята или около Земята.
Нека днес да си представим този годишен кръг като един вид огромно вдишване и издишване от страна на Земята, което тя извършва спрямо своето космическо обкръжение.
Като един вид дихателни движения изглеждат също и други процеси, които стават на Земята или около Земята.
Ние можем да говорим също и за едно ежедневно вдишване и издишване на Земята. Обаче нека днес да разгледаме годишния кръговрат като едно могъщо дишане на Земята, при което бива вдишван и издишван не въздуха, а примерно онези сили, които предизвикват вегетацията на растителния свят, силите, които през пролетта изтласкват растенията от тялото на Земята, а през есента отново ги прибират в Земята, които карат зелените растения да повехнат, докато накрая окончателно прекъсват всякакви растежни процеси. Следователно, не става дума за вдишване и издишване на въздуха, а за вдишване и издишване на сили, частична представа за които можем да получим, ако примерно разглеждаме целия растежен процес на растителния свят в хода на една календарна година. Нека да отправим душевен поглед към този пълен дихателен процес на Земята, обхващащ цялата година.
към текста >>
През този период от време ние трябва да разглеждаме споменатите
дихателни
процеси на Земята така, както бихме разглеждали човека и неговото белодробно дишане именно в момента на вдишването, т.е.
Да се обърнем най-напред към онзи период от време, когато Земята се намира в така наречен зимен поврат на Слънцето, който се пада в последната третина на Декември.
През този период от време ние трябва да разглеждаме споменатите дихателни процеси на Земята така, както бихме разглеждали човека и неговото белодробно дишане именно в момента на вдишването, т.е.
когато той е задържал вдишания въздух навътре в белите си дробове. По същия начин и Земята задържа в себе си онези сили, които аз само сравнявам с процесите на вдишване и издишване. Земята задържа в себе си тези сили най-вече в края на Декември. И какво точно става със Земята, аз мога да Ви покажа с помощта на следната схематична рисунка. Нека да си представим, че това тук е Земята (Рис.
към текста >>
162.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Всъщност ако ние сме в състояние да наблюдаваме тук един космически процес, който спрямо човека е по-скоро духовен, отколкото материален, това е
дихателни
ят процес.
С настъпването на пролетта, родството на тези елементарни духовни Същества със Земята се превръща в родство с космическото обкръжение. Това, което в тези Същества през зимата представляваше едно дълбоко родство със самата Земя, през пролетта се превръщаше в родство с космическото обкръжение и елементарните Същества, така да се каже, се стремяха да излязат извън Земята. Всъщност пролетта се състои в това, че Земята, отдавайки се на Космоса, позволява на своите елементарни Същества да се устремят извън нея. През зимата тези елементарни Същества се нуждаят от спокойствието, което те намират в утробата на Земята, през пролетта те се нуждаят от това, да се устремят навън чрез въздуха, чрез атмосферата, да изпитат влиянията от духовните сили на планетарната система, от духовните сили на Меркурий, Марс, Юпитер и т.н. Всичко онова, което може да действува от планетарната система върху Земните Духове, през зимата то не действува, то започва да действува през пролетта.
Всъщност ако ние сме в състояние да наблюдаваме тук един космически процес, който спрямо човека е по-скоро духовен, отколкото материален, това е дихателният процес.
Ние вдишваме външния въздух, поемаме го в нашето собствено тяло, после го издишваме. Вдишване, издишване – една съставна част на човешкия живот. През периода на зимата нашата Земя вдишва и поема навътре в себе си цялата си духовност; с идването на пролетта тя издишва своята духовност обратно навън в Космоса. И човекът усещаше това още в най-ранните епохи от своето развитие, когато все още разполагаше с един вид инстинктивно ясновидство. Той усещаше Земните процеси, съответствуващи на зимния обрат на Слънцето, именно в лицето на Коледния празник.
към текста >>
163.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Рибата е онова животно, което съизпитва по един извънредно жив начин
дихателни
я живот на Земята в течение на годината, защото това, което е важно за нея, е именно етерният жизнен елемент, който излиза и влиза вълнообразно и който увлича само другото, което диша.
Д-р Вахсмут говори веднъж тук за дишането на Земята. Това беше едно много хубаво обяснение. Рибата би Ви го изнесла тук от собствен опит, ако би учила да упражнява изкуството на изнасяне сказки. Защото тя чувствува всичко това, което д-р Вахсмут Ви изнесе в своята сказка, от проследяването на принадлежащи те към този процес явления.
Рибата е онова животно, което съизпитва по един извънредно жив начин дихателния живот на Земята в течение на годината, защото това, което е важно за нея, е именно етерният жизнен елемент, който излиза и влиза вълнообразно и който увлича само другото, което диша.
към текста >>
164.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Обаче с всяко вътрешно лечение трябва да се дойде в помощ, на
дихателни
я процес, който се продължава по определен начин в цялото тяло, трябва да му се дойде в помощ така, че той да обуздава навсякъде в човека процеса на кръвообращението, да го доведе до общите отношения на Космоса.
Иначе човекът ще стигне със своето кръвообращение в един съвсем нередовен ритъм, а редовният ритъм трябва да бъде именно 103600 пулса на ден. Ако кръвообращението не спазва този ритъм, това би било нещо, което не отговаря на нищо в Космоса. Тогава човекът би се откъснал от Космоса. Неговата обмяна на вещества го откъсва от Космоса, прави го чужди на Космоса, а ритъмът на дишането постоянно го възвръща в Космоса. В това деление и това обуздаване на ритъма на кръвообращението от ритъма на дишането Вие виждате първичния лечителен процес, който постоянно се извършва в човека.
Обаче с всяко вътрешно лечение трябва да се дойде в помощ, на дихателния процес, който се продължава по определен начин в цялото тяло, трябва да му се дойде в помощ така, че той да обуздава навсякъде в човека процеса на кръвообращението, да го доведе до общите отношения на Космоса.
към текста >>
165.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Изпълнявайки
упражнения
за самоосъзнаване в голям, всеобемащ смисъл, ние стигаме до определено укрепване на душевния живот.
Изпълнявайки упражнения за самоосъзнаване в голям, всеобемащ смисъл, ние стигаме до определено укрепване на душевния живот.
Самоосъзнаването започва с това, че ние позволяваме на външния свят да въздейства върху нас - нещо. което правим от детството си, - и тогава се образува работещото в нас като вътрешен свят, което се проявява като мисъл. Нали ни прави хора тъкмо фактът, че оставяме впечатленията от външния свят да продължават да живеят в мислите ни, да придобиват вътрешен живот, като създават в мислите ни свят на представи, който в определен смисъл отразява действащото отвън върху нас.
към текста >>
Обаче реализацията именно на такива
упражнения
може да има огромно значение за човека.
Това, което по такъв начин вътрешно прониква в човека, може все пак да бъде пренесено в реалността, макар и трудно. Относително лесно е да поставим пред нашия поглед преживяното в детството или нещо от миналото, за да реализираме определен спомен. По-трудно е да се пренесем в темперамента на своето детство или въобще в своя по-ранен темперамент.
Обаче реализацията именно на такива упражнения може да има огромно значение за човека.
И ако съумеем да направим това вътрешно, с голямо душевно задълбочаване, а не просто външно, тогава се постигат значителни резултати.
към текста >>
166.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Спартанците на първо място са се грижели чрез гимнастическите
упражнения
да развиват децата така, че това, което вътрешно действа в тялото, изцяло да се изработва единствено чрез самото тяло.
В Гърция много голямо внимание се е отделяло на гимнастиката. Гимнастиката е била основна във възпитанието на детето, защото по заобиколен начин, именно чрез телесност-та, направлявана и ръководена по определен начин, гърците са въздействали върху духовно-душевното. При спартанците и атиняните това е ставало по различен начин.
Спартанците на първо място са се грижели чрез гимнастическите упражнения да развиват децата така, че това, което вътрешно действа в тялото, изцяло да се изработва единствено чрез самото тяло.
Затова спартанското дете се е приучавало да прави своите упражнения независимо от времето.
към текста >>
Затова спартанското дете се е приучавало да прави своите
упражнения
независимо от времето.
В Гърция много голямо внимание се е отделяло на гимнастиката. Гимнастиката е била основна във възпитанието на детето, защото по заобиколен начин, именно чрез телесност-та, направлявана и ръководена по определен начин, гърците са въздействали върху духовно-душевното. При спартанците и атиняните това е ставало по различен начин. Спартанците на първо място са се грижели чрез гимнастическите упражнения да развиват децата така, че това, което вътрешно действа в тялото, изцяло да се изработва единствено чрез самото тяло.
Затова спартанското дете се е приучавало да прави своите упражнения независимо от времето.
към текста >>
Те са обръщали много повече внимание на това, гимнастическите
упражнения
да са приспособени към условията на времето; те са обръщали голямо внимание на това, детето, изпълняващо гимнастическите си
упражнения
, по съответен начин да бъде изложено на въздействието на слънчевата светлина.
Различно е било при атиняните.
Те са обръщали много повече внимание на това, гимнастическите упражнения да са приспособени към условията на времето; те са обръщали голямо внимание на това, детето, изпълняващо гимнастическите си упражнения, по съответен начин да бъде изложено на въздействието на слънчевата светлина.
За спартанците е било безразлично дали упражненията се провеждат в дъжд или на слънце. Атиняните са изисквали да имат място възбуждащи влияния, особено възбуждащото влияние на Слънцето.
към текста >>
За спартанците е било безразлично дали
упражнения
та се провеждат в дъжд или на слънце.
Различно е било при атиняните. Те са обръщали много повече внимание на това, гимнастическите упражнения да са приспособени към условията на времето; те са обръщали голямо внимание на това, детето, изпълняващо гимнастическите си упражнения, по съответен начин да бъде изложено на въздействието на слънчевата светлина.
За спартанците е било безразлично дали упражненията се провеждат в дъжд или на слънце.
Атиняните са изисквали да имат място възбуждащи влияния, особено възбуждащото влияние на Слънцето.
към текста >>
А сега, наред с другите
упражнения
, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си.
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си.
Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане. Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове. Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
Постига се посредством
упражнения
, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане.
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си.
Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане.
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове. Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите
упражнения
, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си. Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане.
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
» - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове. Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
167.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Бучката захар изминава един път (рисува го), а въздухът - друг път през въздушните и
дихателни
органи.
Бучката захар изминава един път (рисува го), а въздухът - друг път през въздушните и дихателни органи.
И този, който не причислява това към себе си, не би трябвало да причислява към себе си също и своята уста, а трябва да започва своето тяло от стомаха. И така, безсмислено е съвременният човек да счита себе си затворен вътре в човешката кожа.
към текста >>
168.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Това ставало ясно, защото е било факт: този, който се готвил за експериментирането като за някакво жертвено действие и ставал истински, вътрешно горещ от
упражнения
та за благочестие при подготовката на експериментите, от собствен опит узнавал, че неговият експеримент, от една страна, водил до изучаване на човека, а от друга - до изучаване на великата природа.
Днес се смята, че в лабораторията всеки може да провежда изследвания, бил той добър или лош човек, и това сякаш няма отношение към работата. Имат формулите, могат да анализират или синтезират; това може всеки да го направи. Тогава, когато към природата се приближавали по начин, разглеждащ я като действие на божественото, т. е. божественото в човека и божественото във великата природа, тогава е съществувало изискване: човек, изследващ по такъв начин, трябва да притежава вътрешно благочестие. Той е трябвало да бъде в състояние да направлява своята душа и своя дух към божествено-духовния свят.
Това ставало ясно, защото е било факт: този, който се готвил за експериментирането като за някакво жертвено действие и ставал истински, вътрешно горещ от упражненията за благочестие при подготовката на експериментите, от собствен опит узнавал, че неговият експеримент, от една страна, водил до изучаване на човека, а от друга - до изучаване на великата природа.
Така че вътрешната добрина са я разглеждали като подготовка за изследванията, а лабораторните си опити разглеждали така, че отговорите им на въпросите смятали за отговори от божествено-духовните същества.
към текста >>
В този случай някой, мислещ в традицията на тези средновековни изследователи, би казал: при определени обстоятелства човешкият организъм, когато при дадени предпоставки просто му се даде мравчена киселина, казва: Аз насочвам това не към дробовете, за да постъпи в
дихателни
я въздух и в циркулацията, а към съвсем друго място на заболяване - в сферата на оксаловата киселина.
Представете си пред вас двама-трима човека, при които е диагностицирана неспособност за изработване на мравчена киселина; вие им давате мравчена киселина и това им помага. След това при вас идва човек, който има нещо аналогично. Вие му давате мравчена киселина, но тя съвсем не му помага. Обаче в мига, когато му дадете оксалова киселина, тя тутакси му помага. Защо? Ами защото недостигът на сили се намира на друго място, там, където оксаловата киселина би трябвало да се превърне в мравчена киселина.
В този случай някой, мислещ в традицията на тези средновековни изследователи, би казал: при определени обстоятелства човешкият организъм, когато при дадени предпоставки просто му се даде мравчена киселина, казва: Аз насочвам това не към дробовете, за да постъпи в дихателния въздух и в циркулацията, а към съвсем друго място на заболяване - в сферата на оксаловата киселина.
Това ще бъде превърнато от самия мен в мравчена киселина. Аз се отказвам от мравчената киселина, искам сам да си я изработя.
към текста >>
169.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги
упражнения
, - е било съвсем определено.
Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление.
За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено.
И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави. С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава. След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото. Посредством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото.
към текста >>
170.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
И щом нечие развитие напредваше по такъв начин, че това второ, Слънчево раждане първото се знаеше като Лунно раждане се оказваше непълно, или пък изпадаше в трудности и застой, тогава хората се обръщаха към определени
упражнения
, към определени култови действия, изобщо към определени личности, които бяха посветени в Мистериите.
Днес в детската възраст, наред с Лунните сили действуват и Слънчевите сили, а дори и в напредналата възраст наред със Слънчевите, действуват и Лунните сили. Така че днес тези неща свобода и необходимост са в известно безредие наслагани едно през друго в съдбата на човека. Но далеч не винаги е било така. В древните предисторически епохи за които говоря сега, в хода на живота, Лунните и Слънчеви действия бяха строго разграничавани едно от друго. И затова по отношение на тези древни хора впрочем считаше се за нещо патологично, за нещо абнормно, ако един човек не минаваше през решителната метаморфоза в своята 30 година спрямо тези хора просто се знаеше: те ще се родят не веднъж, а два пъти.
И щом нечие развитие напредваше по такъв начин, че това второ, Слънчево раждане първото се знаеше като Лунно раждане се оказваше непълно, или пък изпадаше в трудности и застой, тогава хората се обръщаха към определени упражнения, към определени култови действия, изобщо към определени личности, които бяха посветени в Мистериите.
С тяхна помощ те минаваха през такива процедури, които оставаха непознати за останалото човечество. И за тези хора се знаеше, че те са родени за втори път.
към текста >>
171.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Той е трябвало да изпълни определени
упражнения
при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи.
И било така, че в този древен мистериен център знаели, как да оценят и претеглят способността за познание, която притежавал Гилгамеш. Той бил посрещнат с разбиране. Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите.
Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи.
Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително. Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената. И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение.
към текста >>
172.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
В Ефес се опирали на
упражнения
та, през които е преминавало човешкото същество, ставайки зряло благодарение на жертвоприношенията и самоотдаването на боговете.
Заедно с това мистерии от Ефес били, така да се каже, предназначени първи да се обърнат към Запада. Като такива те вече имали независимост от времената на годината или от хода на века; също така не зависели и от мястото на Земята.
В Ефес се опирали на упражненията, през които е преминавало човешкото същество, ставайки зряло благодарение на жертвоприношенията и самоотдаването на боговете.
Така че, от една страна, по отношение на съдържанието на своите мистерийни истини, мистериите на Ефес още гледали назад, към Древния Изток, докато, от друга страна, те вече са били насочени към развитието на самия човек и затова се приспособявали към природата и характера на гърка. Това били най- последните от източните мистерии на Гърция, където титаничните древни истини са можели все още да се доближат до човека; защото на Изток мистериите в общи линии вече стигнали до упадък.
към текста >>
В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени
упражнения
, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него.
Да, ние можем да гледаме на Юг с обичайното прозаично разбиране, но не и на Изток. Гледайки на Изток, ние трябва да се обърнем към имагинациите. Ние трябва да виждаме на заден план могъщите мистерийни храмове на прадревна следатлантска Азия, в които мъдри жреци разяснявали на всеки от своите ученици връзката им с божествено-духовния Космос; там би могла да бъде намерена цивилизация, която се вижда от мистериите във времената на Гилгамеш, както съм ви я описвал. Ние трябва да видим тези удивителни храмове разпръснати по цяла Азия, а на преден план - Ефес, съхраняващ още в своите мистерии много от това, което се е изгубило в другите храмове на Изтока, макар заедно с това той сам вече да станал гръцки по характер. Защото в Ефес човек не е трябвало повече ни да изчаква благоприятна констелация на светилата или нужното време през годината, ни самият той да чака, докато достигне определената възраст преди да започне да получава откровения от боговете.
В Ефес, ако човек е узрял за това, е можел да принася жертви и да прави определени упражнения, които му позволявали така да пристъпи към боговете, че те милостиво се спускали към него.
И ето в този свят, който се представя пред вас в тази картина, са били обучени и подготвени във времената на Хераклит двете личности, за които говорихме. След това в 356 г. пр. Р.Х., в деня на раждането на Александър Велики, ние виждаме езиците на пламъците, излизащи от храма в Ефес. В Аристотел, Александър Велики намира своя учител. И това е все едно, ако от издигащите се в небето пламъци в Ефес се бе раздал мощен глас за имащите уши: стройте духовния Ефес, и нека старият физически Ефес стои в човешката памет като негов център, като средоточие.
към текста >>
173.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Защото едва в XIX век, когато се отучили да разбират Аристотел и просто го изучавали, като че ли е книга, подобна на останалите, а не книга за
упражнения
в медитация, - едва в XIX век станало така, че хората повече нищо не получавали от Аристотел, защото той повече не живеел и не действал в тях, защото станал не книга за
упражнения
, а предмет за изучаване.
са били публикувани серия алхимически трудове. Виж лекцията на Рудолф Щайнер от 26 април 1924 г. в "Езотерично разглеждане на кармичните връзки", том 2 (GA том 236)./ В средновековните манастири живее алхимическата мъдрост: не тази алхимия, която демонстрира просто превръщане на материята, а алхимия, която демонстрира вътрешната природа на изменението на самото човешко същество във Вселената. В същото време признатите ученици са били заети с другия Аристотел, - зле разбрания, пригладения, "логичен" Аристотел. Но тази Аристотелева философия, която изучавали схоластиците и последващите учени, все пак донесла полза на Запада.
Защото едва в XIX век, когато се отучили да разбират Аристотел и просто го изучавали, като че ли е книга, подобна на останалите, а не книга за упражнения в медитация, - едва в XIX век станало така, че хората повече нищо не получавали от Аристотел, защото той повече не живеел и не действал в тях, защото станал не книга за упражнения, а предмет за изучаване.
До XIX век Аристотел бил книга за упражнения в медитация, но в XIX век всичко било насочено към превръщането на това, което някога е било упражнение, в работа, в активна сила, в абстрактно знание. /*"Гимнастик... Оратор... Доктор" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен живот и възпитанието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г. в "Педагогически стойности на познанието за човека и културната стойност на педагогиката" (GA том 310)./
към текста >>
До XIX век Аристотел бил книга за
упражнения
в медитация, но в XIX век всичко било насочено към превръщането на това, което някога е било упражнение, в работа, в активна сила, в абстрактно знание.
Виж лекцията на Рудолф Щайнер от 26 април 1924 г. в "Езотерично разглеждане на кармичните връзки", том 2 (GA том 236)./ В средновековните манастири живее алхимическата мъдрост: не тази алхимия, която демонстрира просто превръщане на материята, а алхимия, която демонстрира вътрешната природа на изменението на самото човешко същество във Вселената. В същото време признатите ученици са били заети с другия Аристотел, - зле разбрания, пригладения, "логичен" Аристотел. Но тази Аристотелева философия, която изучавали схоластиците и последващите учени, все пак донесла полза на Запада. Защото едва в XIX век, когато се отучили да разбират Аристотел и просто го изучавали, като че ли е книга, подобна на останалите, а не книга за упражнения в медитация, - едва в XIX век станало така, че хората повече нищо не получавали от Аристотел, защото той повече не живеел и не действал в тях, защото станал не книга за упражнения, а предмет за изучаване.
До XIX век Аристотел бил книга за упражнения в медитация, но в XIX век всичко било насочено към превръщането на това, което някога е било упражнение, в работа, в активна сила, в абстрактно знание.
/*"Гимнастик... Оратор... Доктор" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен живот и възпитанието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г. в "Педагогически стойности на познанието за човека и културната стойност на педагогиката" (GA том 310)./
към текста >>
Докато там още присъствал истинският Аристотел, е имало тренировка, дисциплина,
упражнения
, които човек получавал от изучаването на трудовете му.
Докато там още присъствал истинският Аристотел, е имало тренировка, дисциплина, упражнения, които човек получавал от изучаването на трудовете му.
Двата потока протичали паралелно. И тези от нас, които не са съвсем млади и са се интересували от развитието на мислите през последните десетилетия на XIX век, им е добре известно (ако ни се е налагало да ходим при селския народ по примера на Парацелз), че последните остатъци на средновековното народно знание, от което черпили Якоб Бьоме и Парацелз, все още съществували в Европа даже в 60-те и 70-те години на миналия век. Още повече, също така е вярно и това, че вътре в някои ордени и в живота на определени затворени кръгове вътрешната дисциплина от Аристотел се култивирала чак до последните десетилетия на XIX век. Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристотелевата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания. Това е същата тази мъдрост, която добила нов живот в такива хора, като Базилиус Валентинус и тези, които дошли после и от които черпели Якоб Бьоме, Парацелз и много други.
към текста >>
174.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
А особеното е да се запитаме: - Как стана, че един пруски офицер, който е бил добър офицер, който през време на своето офицерство много малко се е интересувал от философия, а се е интересувал повече от
упражнения
та със сабята, как се случва, че именно този човек става един представителен философ на своята епоха?
По отношение подробностите на неговата философия съществува тенденция да се приеме едно или друго, или да се оспори едно или друго. Но това не е така важно; тук всеки, който е изучавал малко философия, може да направи това. Но от това не се получава нищо особено.
А особеното е да се запитаме: - Как стана, че един пруски офицер, който е бил добър офицер, който през време на своето офицерство много малко се е интересувал от философия, а се е интересувал повече от упражненията със сабята, как се случва, че именно този човек става един представителен философ на своята епоха?
И чрез какво той е станал това?
към текста >>
175.
Съдържание
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Практически кармически
упражнения
чрез заличаване на видимия човек така, че зад него стават видими сатурновите, слънчевите и лунните импулси
Чрез обективното разглеждане на кармата се влива жив етос в нашето душевно устройство. Слаба пригодност на човека да се освободи от себе си и да се отдаде на нещо друго; повишеният егоизъм е една опасност за духовния стремеж. Кармическото изправяне при вживяването един в друг на кармически свързаните хора във времето между смъртта и едно ново раждане; човек излиза от себе си и влиза в другия. Кармата хвърля напред своите сенки или своите светлини.
Практически кармически упражнения чрез заличаване на видимия човек така, че зад него стават видими сатурновите, слънчевите и лунните импулси
към текста >>
Чрез
упражнения
за обгръщане с поглед на картината на живота, може да бъде прекъсната вътрешната свързаност на душевния живот с физическото тяло въпреки оставането вътре в него, както в имагинативното, така и в инспиративното познание: тогава може да бъде възприемано това, което е физическото тяло.
Разбирането на кармическите връзки може да се придобие само чрез схващането на това, което става зад обикновеното съзнание, следователно чрез разглеждане на човешкото същество, както то се представя на свръхсетивното познание.
Чрез упражнения за обгръщане с поглед на картината на живота, може да бъде прекъсната вътрешната свързаност на душевния живот с физическото тяло въпреки оставането вътре в него, както в имагинативното, така и в инспиративното познание: тогава може да бъде възприемано това, което е физическото тяло.
Тогава физическото тяло се явява като носител на духовните същества. Нашата карма е образувана от боговете, които са в нас. Свободата се явява едва чрез развитието на Съзнателната душа; това е едната страна, другата е страната на йерархиите в човека. Съдбата на човека е работа на боговете. Спокойното приемане на съдбата дава най-силните духовни импулси.
към текста >>
176.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И когато се говори за практически
упражнения
върху кармата[3] - аз ви разказах, че исках да направя това още в началото на създаването на Антропософското общество, но тогава не се увенча с успех,- трябва да се започне така, че да се каже: - При нас или при други хора е необходимо да се абстрахираме от всичко, което сме в живота, благодарение на това, че сме същества, надарени с ръце и крака.
И когато сега се абстрахирате и от мислите на човека, от направлението на неговото мислене, тогава изчезва още и главата. Изчезнал е целият човек. Вие виждате през него и накрая на задния фон виждате Сатурн. Но в този момент пред вас стои кармата на човека, или вашата собствена карма. Защото в момента, когато наблюдавате действията на Сатурн в човека, когато човекът е станал напълно прозрачен за вас и вие го съзерцавате толкова далеч, че го гледате на задния фон на цялата планетна система, на задния фон на Луната, Слънцето, Сатурн, в този момент пред вас стои кармата на човека.
И когато се говори за практически упражнения върху кармата[3] - аз ви разказах, че исках да направя това още в началото на създаването на Антропософското общество, но тогава не се увенча с успех,- трябва да се започне така, че да се каже: - При нас или при други хора е необходимо да се абстрахираме от всичко, което сме в живота, благодарение на това, че сме същества, надарени с ръце и крака.
Трябва да си представим това като изчезнало. -
към текста >>
[3] от практически
упражнения
относно кармата: При основаването на тогавашната немска секция на Теософското общество за лекцията си от 20 октомври 1902 д-р Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически карма -
упражнения
».
[3] от практически упражнения относно кармата: При основаването на тогавашната немска секция на Теософското общество за лекцията си от 20 октомври 1902 д-р Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически карма -упражнения».
Сравни също и лекциите за кармата от 31 март 1924 в Прага, съдържащи се в Събр. съч. 239 и от 16 април 1924, държана в Берн, в Събр. съч. 240.
към текста >>
177.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Чрез съответните
упражнения
той само се освобождава, става независим от всичко онова, което чрез физическото тяло е посредник на впечатленията от света.
Чрез съответните упражнения той само се освобождава, става независим от всичко онова, което чрез физическото тяло е посредник на впечатленията от света.
Следователно чрез имагинативното познание човек става независим от своите сетивни впечатления, става независим от своето познание чрез ума. Тогава при познавателния процес той живее само в етерното тяло. Благодарение на това той вижда тази панорама от спомени.
към текста >>
Чрез съответните
упражнения
човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние.
Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние.
Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете.
към текста >>
178.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
В цистерциенския орден се бяха запазили още последните
упражнения
, които целяха да събудят платонизма и платоническия възглед заедно с християнството.
Това съвместно действие стигаше до детайли и може подробно да бъде проследено. В своето собствено земно развитие като учител в Шартр, Аланус от Лил можа да достигне само дотам, в определена възраст да облече одеждата на цистерциенците и да стана свещеник в техния орден.
В цистерциенския орден се бяха запазили още последните упражнения, които целяха да събудят платонизма и платоническия възглед заедно с християнството.
Аланус от Лил изпрати свой ученик долу на Земята, за да може задачата, която трябваше да се поеме от аристотелизма, да въздейства по-нататък чрез доминиканския орден. Преходът, който стана, се изрази външно чрез един знаменателен симптом. Онзи, бих искал да кажа, свръхземен ученик на Аланус аб Инсулис на Земята първо носеше одеждата на цистерциенския орден, но по-късно я замени с одеждата на доминиканския орден.
към текста >>
179.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Първото, което съобщих тогава на един много малък кръг, носеше заглавието за няколкото лекции «Практически
упражнения
за кармата».
Но има още нещо, за което искам да припомня днес.
Първото, което съобщих тогава на един много малък кръг, носеше заглавието за няколкото лекции «Практически упражнения за кармата».
Тогава аз срещнах най-жива съпротива срещу осъществяването на това намерение. И може би най-старият член на Антропософското общество, който за наша голяма радост днес отново е тук - господин Гюнтер Вагнер[2], когото бих искал най-сърдечно да поздравя като един вид сеньор на Антропософското общество, - може би господин Вагнер си спомня, колко голяма беше тогава съпротивата срещу много неща, които аз още отначалото исках да внедря в антропософското движение. Тези лекции не можаха да бъдат изнесени. Не можахме да развием онази езотерика срещу теченията, които произхождаха от теософското движение, не можахме да развием онази езотерика, която действително открито и безпристрастно говори за това, което всъщност винаги беше налице теоретически.
към текста >>
180.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Както казах, по-късно те също са минали през християнството, но то не е направило върху тях такова впечатление както върху онези други души, защото в тях бяха останали живи впечатленията и учението, култовите
упражнения
и т. н.
Други души са онези, които не са минали непосредствено през това християнско развитие; те са минали или през по-късното християнско развитие, когато не съществуваше вече онова вътрешно задълбочаване както при сектите, но които преди всичко в основата на душите си имат много от онова, което можеше да се изживее като езическа мъдрост на мистериите в предхристиянско време, носеха го незаличимо, живо в своите души.
Както казах, по-късно те също са минали през християнството, но то не е направило върху тях такова впечатление както върху онези други души, защото в тях бяха останали живи впечатленията и учението, култовите упражнения и т. н.
на древните мистерии. Именно между тези, които са дошли в антропософското движение по този начин, се намират такива души, които не търсят Христос в един абстрактен смисъл. Първата категория души са така да се каже радостни, че отново намират християнството в антропософското движение. Но между другите са онези, които обхващат с вътрешно разбиране това, което в антропософията е космическо християнство. Христос като космически дух на Слънцето е схващан преди всичко от онези намиращи се в голям брой в антропософското движение души, които са запазили в основите на своята душа в една жива форма много от онова, което те са донесли от древните езически мистерии.
към текста >>
181.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Когато например във Виенския университет с Шрьоер имахме
упражнения
, веднъж в устно и в писмено изложение направих доста изопачено тълкуване на Мефистофел, просто за да опровергая Шрьоер, учителя, с когото до тогава не бях още така интимно сприятелен.
Когато например във Виенския университет с Шрьоер имахме упражнения, веднъж в устно и в писмено изложение направих доста изопачено тълкуване на Мефистофел, просто за да опровергая Шрьоер, учителя, с когото до тогава не бях още така интимно сприятелен.
И така вече се събуди известна опозиция. Но както казах, какво можеше да се направи друго, освен да се премахне застоя, който беше настъпил, и действително да се внесе гьотеанизма в антропософията.
към текста >>
182.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тази лекция носеше особено заглавие, едно заглавие, което тогава можеше да се нарече рисковано начинание; тя носеше заглавието «Практически
упражнения
върху кармата»[2].
Вие знаете, че в началото антропософското движение се намираше в лоното на теософското движение. И когато в Берлин основахме онази теософска секция[1], от която по-късно се разви Антропософското общество, нашето първо събрание беше такова, че по онова време аз действително, един вид исках да дам тон за онова, което трябваше да се случи. И сега, когато чрез Коледното събрание в Дорнах направихме опит да реорганизираме Антропософското общество, бих искал да посоча един факт, който много малко се взима под внимание. Тук това не е могло да се наблюдава, понеже никой не присъстваше от нашите приятели от Бьомен, доколкото това ми е известно. Тогава аз изнесох една първа лекция от онзи вид, в който по-късно бяха изнасяни лекциите в клоновете.
Тази лекция носеше особено заглавие, едно заглавие, което тогава можеше да се нарече рисковано начинание; тя носеше заглавието «Практически упражнения върху кармата»[2].
Аз всъщност съвсем необвързващо исках да говоря за начина, по който се проявява кармата.
към текста >>
Бяха оповестени «Практически
упражнения
върху кармата» но никой човек тогава не би разбрал нещо от това, най-малко корифеите на Теософското общество.
На това събрание присъстваха корифеите на предишното теософско движение, които по това време приемаха моето присъствие като това на един натрапник и по начало те бяха убедени, че аз нямам право да говоря за нещо вътрешно, духовно. И така се получи, че тези корифеи на предшестващото теософско движение постоянно подчертаваха: - Наука трябва да има, науката на съвремието трябва да се има предвид, нещата са на добър път, но тук са направени само първите крачки. Едва когато се тръгне от тези първи крачки, тогава ще се дойде до това, което трябва. - То е правилно, но нищо особено не се получи при това. И което беше замислено, се превърна в доста теоретично нещо.
Бяха оповестени «Практически упражнения върху кармата» но никой човек тогава не би разбрал нещо от това, най-малко корифеите на Теософското общество.
И така, това остана една задача, която трябваше да се изпълнява в известен смисъл под повърхността на антропософското течение, която първоначално трябваше да се уговори с духовния свят. Но днес - както и често през развитието на антропософското движение - трябва да спомена онова заглавие, което всъщност трябваше да има най-първата антропософска лекция пред членовете на обществото - «Практически упражнения върху кармата». Аз си спомням, колко бяха изплашени тогава корифеите, че се появи едно такова дръзко заглавие.
към текста >>
Но днес - както и често през развитието на антропософското движение - трябва да спомена онова заглавие, което всъщност трябваше да има най-първата антропософска лекция пред членовете на обществото - «Практически
упражнения
върху кармата».
Едва когато се тръгне от тези първи крачки, тогава ще се дойде до това, което трябва. - То е правилно, но нищо особено не се получи при това. И което беше замислено, се превърна в доста теоретично нещо. Бяха оповестени «Практически упражнения върху кармата» но никой човек тогава не би разбрал нещо от това, най-малко корифеите на Теософското общество. И така, това остана една задача, която трябваше да се изпълнява в известен смисъл под повърхността на антропософското течение, която първоначално трябваше да се уговори с духовния свят.
Но днес - както и често през развитието на антропософското движение - трябва да спомена онова заглавие, което всъщност трябваше да има най-първата антропософска лекция пред членовете на обществото - «Практически упражнения върху кармата».
Аз си спомням, колко бяха изплашени тогава корифеите, че се появи едно такова дръзко заглавие.
към текста >>
И поради това днес би трябвало да е възможно, да настъпи едно такова последствие, че в известно отношение тези «практически карма-
упражнения
» - с които някога искахме да започнем - да могат да се появят, смело да се пристъпи към делото.
От тогава изминаха повече от две десетилетия; времето тече, някои неща са подготвени, но тази подготовка трябва да има също и последствия.
И поради това днес би трябвало да е възможно, да настъпи едно такова последствие, че в известно отношение тези «практически карма-упражнения» - с които някога искахме да започнем - да могат да се появят, смело да се пристъпи към делото.
Точно това изискваше нашето Коледно събрание - в цялото антропософско движение да се влее истинска действена езотеричност. И това сериозно трябва да бъде направено. Защото нашето антропософско движение няма да може да въздейства реорганизиращо върху нашата цивилизация само с формалности. Поради това в бъдеще не бива да се плашим напълно открито да говорим за отношенията в духовния свят.
към текста >>
Дано само - ние искаме да продължим тези разглеждания през следващите събирания на членовете на обществото - те да бъдат правилно схванати, когато днес, инаугурирано с Коледното събрание, се пристъпи към реалността на онова, което съвсем в началото - може би с една наивност - беше оповестено като «практически карма-
упражнения
».
Защото каквото от дадена епоха на световната история преминава в друга епоха, не се изразява с абстрактни понятия, а самите човешки души пренасят онова, което се случва. Ние разбираме, как в следващите епохи се поражда това, което се развива от предишни епохи, когато проследим, как душите се развиват от една епоха в друга. Ние навсякъде сериозно трябва да разграничим това, което се нарича майа от вътрешната действителност. Също и историята е майа, привидност, когато се разглежда само отвън. Тя се разбира, едва когато се премине от майа, от илюзията към истината.
Дано само - ние искаме да продължим тези разглеждания през следващите събирания на членовете на обществото - те да бъдат правилно схванати, когато днес, инаугурирано с Коледното събрание, се пристъпи към реалността на онова, което съвсем в началото - може би с една наивност - беше оповестено като «практически карма-упражнения».
След десетилетия дълга подготовка, мои мили приятели, би следвало в Антропософското общество да може да се понесе едно действително духовно разглеждане на свързаните с кармата мисли, на практическите карма-упражнения, без от това да се породят недоразумения и заблуди в живота.
към текста >>
След десетилетия дълга подготовка, мои мили приятели, би следвало в Антропософското общество да може да се понесе едно действително духовно разглеждане на свързаните с кармата мисли, на практическите карма-
упражнения
, без от това да се породят недоразумения и заблуди в живота.
Ние разбираме, как в следващите епохи се поражда това, което се развива от предишни епохи, когато проследим, как душите се развиват от една епоха в друга. Ние навсякъде сериозно трябва да разграничим това, което се нарича майа от вътрешната действителност. Също и историята е майа, привидност, когато се разглежда само отвън. Тя се разбира, едва когато се премине от майа, от илюзията към истината. Дано само - ние искаме да продължим тези разглеждания през следващите събирания на членовете на обществото - те да бъдат правилно схванати, когато днес, инаугурирано с Коледното събрание, се пристъпи към реалността на онова, което съвсем в началото - може би с една наивност - беше оповестено като «практически карма-упражнения».
След десетилетия дълга подготовка, мои мили приятели, би следвало в Антропософското общество да може да се понесе едно действително духовно разглеждане на свързаните с кармата мисли, на практическите карма-упражнения, без от това да се породят недоразумения и заблуди в живота.
към текста >>
Октомври 1902 Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически
упражнения
върху кармата» Сравни Събр. съч.
[2] «Praktische Karmaubungen»: При основаването на някогашната Немска секция на Теософското общество за своята лекция на 20.
Октомври 1902 Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически упражнения върху кармата» Сравни Събр. съч.
236, том II, стр. 113, както и
към текста >>
183.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но другояче изглежда всичко това, когато се разглежда смъртта на човека със силите на познанието, които се пораждат в душата чрез душевни
упражнения
.
Но другояче изглежда всичко това, когато се разглежда смъртта на човека със силите на познанието, които се пораждат в душата чрез душевни упражнения.
Обикновените сили на познанието не виждат трупа по друг начин. Но ако чрез душевните упражнения достигнем до една друга степен на познанието, която в моите книги описах като имагинация, тогава смъртта напълно се променя за нас. Чрез смъртта, човекът се изтръгва от Земята. И когато изградим степента на познание, наречена имагинация, ние в живи картини ще видим в непосредствено съзерцание, че човекът не умира в смъртта, а възкръсва от своя труп. За познавателната степен на имагинацията физическата смърт се превръща в духовно раждане.
към текста >>
Но ако чрез душевните
упражнения
достигнем до една друга степен на познанието, която в моите книги описах като имагинация, тогава смъртта напълно се променя за нас.
Но другояче изглежда всичко това, когато се разглежда смъртта на човека със силите на познанието, които се пораждат в душата чрез душевни упражнения. Обикновените сили на познанието не виждат трупа по друг начин.
Но ако чрез душевните упражнения достигнем до една друга степен на познанието, която в моите книги описах като имагинация, тогава смъртта напълно се променя за нас.
Чрез смъртта, човекът се изтръгва от Земята. И когато изградим степента на познание, наречена имагинация, ние в живи картини ще видим в непосредствено съзерцание, че човекът не умира в смъртта, а възкръсва от своя труп. За познавателната степен на имагинацията физическата смърт се превръща в духовно раждане. Преди смъртта човекът застава пред нас като земен човек. Той може да каже: - Аз съм тук на това място, навън е светът.
към текста >>
184.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
- Сигурно сте прочели това, което аз дадох като духовни
упражнения
в книгата, която е преведена на френски «L'Initiation»[1] и вие ще знаете, че чрез такива духовни
упражнения
човекът постепенно достига до едно такова съзерцание.
Мои мили приятели, сигурно в душите ви изплува въпросът: - Какво изживява онзи, който изобщо може да изживее такива неща в съзерцанието?
- Сигурно сте прочели това, което аз дадох като духовни упражнения в книгата, която е преведена на френски «L'Initiation»[1] и вие ще знаете, че чрез такива духовни упражнения човекът постепенно достига до едно такова съзерцание.
към текста >>
185.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато беше основана Немската секция на Теософското общество в Берлин през 1902 година, аз обявих като моя първа лекция, която исках да изнеса «Практически
упражнения
върху кармата»[4].
В това отношение в нашето движение от сега нататък би трябвало да настъпи обрат.
Когато беше основана Немската секция на Теософското общество в Берлин през 1902 година, аз обявих като моя първа лекция, която исках да изнеса «Практически упражнения върху кармата»[4].
Лекцията беше обявена, но не можа да бъде изнесена по простата причина, че там съществуваха определени отношения. Там бяха различните стари членове на теософското движение, които си имаха своите представи за това, какво бива да се каже и какво не бива, и според това се създаваше определена среда, създаваше се цялата атмосфера. Тези, които бяха ръководители, биха направили челна стойка, ако се започнеше да се говори за практически упражнения върху кармата. Просто теософското движение тогава още не беше узряло за това. Трябваше да бъдат подготвени много неща.
към текста >>
Тези, които бяха ръководители, биха направили челна стойка, ако се започнеше да се говори за практически
упражнения
върху кармата.
В това отношение в нашето движение от сега нататък би трябвало да настъпи обрат. Когато беше основана Немската секция на Теософското общество в Берлин през 1902 година, аз обявих като моя първа лекция, която исках да изнеса «Практически упражнения върху кармата»[4]. Лекцията беше обявена, но не можа да бъде изнесена по простата причина, че там съществуваха определени отношения. Там бяха различните стари членове на теософското движение, които си имаха своите представи за това, какво бива да се каже и какво не бива, и според това се създаваше определена среда, създаваше се цялата атмосфера.
Тези, които бяха ръководители, биха направили челна стойка, ако се започнеше да се говори за практически упражнения върху кармата.
Просто теософското движение тогава още не беше узряло за това. Трябваше да бъдат подготвени много неща. И наистина, подготовката трая две десетилетия, че и повече. Но на Коледното събрание беше излят импулсът безрезервно да се разкрие не само това, което може да се изследва за духовното в природата, а безрезервно да се разкрие и това, което може да се изследва също и за човешката духовна същност. Затова в бъдеще в Антропософското общество безрезервно ще се говори за това, което беше залегнало в намеренията още в началото, но за което това Антропософско общество първо постепенно трябваше да узрее.
към текста >>
Октомври 1902 Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически
упражнения
върху кармата» Сравни Събр. съч.
[4] «Praktische Karmaubungen»: При основаването на някогашната Немска секция на Теософското общество за своята лекция на 20.
Октомври 1902 Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически упражнения върху кармата» Сравни Събр. съч.
236, том II, стр. 113, както и лекцията от 16.4.24 (Берн) в Събр. съч. 240, том VI.
към текста >>
186.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Затова хората така трудно идват в духовния свят с техните
упражнения
, които вярно правят, понеже те се държат за техните преценки, за такива предубеждения, че цялото е по-голямо от неговите части или че правата е най-късият път между две точки.
Човек изцяло трябва да се запознае с това, че в духовния свят всичко е различно от физическия свят.
Затова хората така трудно идват в духовния свят с техните упражнения, които вярно правят, понеже те се държат за техните преценки, за такива предубеждения, че цялото е по-голямо от неговите части или че правата е най-късият път между две точки.
Така е с аксиомите. Но когато човек иска да пристъпи в духовния свят, трябва да отвикне и от всички други истини за физическия свят. В духовния свят не може да има принципи, там всичко е индивидуално. Всяко нещо трябва да се разглежда само за себе си. Това логическо обхващане на всичко, това извеждане на всеобщи правила съвсем не се намира в духовния свят.
към текста >>
187.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил
упражнения
за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг.
Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
към текста >>
188.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Нека обаче приемем, че в това двадесето столетие чрез душевни
упражнения
той се пренася в един минал земен живот, например през десето-единадесето столетие, в това, което някога е бил.
Ако някой живее, да речем, в двадесето столетие, той използва това тяло - и за познанието той трябва да използва тогава главата, - което може да му даде двадесето столетие. Така той не може да бъде ясновидец.
Нека обаче приемем, че в това двадесето столетие чрез душевни упражнения той се пренася в един минал земен живот, например през десето-единадесето столетие, в това, което някога е бил.
Той тогава не е онзи, който е бил някога, а чрез своята собствена сила духовно е постигнал да бъде това през двадесето столетие, което е бил някога и там той е ясновидецът. Чрез инициационното познание наистина може да се постигне ясновидството в живота във физическия свят. Когато обаче се погледне вътре в човешкия живот, пред ясновидското познание реално се представя, че в дълбоките импулси на човешката природа, в по-дълбоките основи на душата, онова, което е било в един предишен земен живот, отново се проявява в друг образ. В това отношение се виждат най-различни неща и тук се касае за това, че ако изобщо човек има сериозен стремеж да достигне до такива неща, каквото е действието на кармата, той трябва вече по интимно, отколкото обикновено прави това, душевно-духовно да преоформи земния си живот.
към текста >>
189.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Октомври 1902 Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически
упражнения
върху кармата» Сравни Събр. съч.
«Praktische Karmaübungen»: При основаването на някогашната Немска секция на Теософското общество за своята лекция на 20.
Октомври 1902 Рудолф Щайнер избира заглавието «Практически упражнения върху кармата» Сравни Събр. съч.
236, том II, стр. 113, както и лекцията от 16.4.24 (Берн) в Събр. съч. 240, том VI.
към текста >>
Практически
упражнения
върху кармата.
Практически упражнения върху кармата.
Сравни заб. към стр. 49.
към текста >>
190.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Ето защо първата сказка, която аз държах тогава в рамките на това, което трябваше да бъде говорено в германската секция на Теософското Общество, носеше заглавието: "Практически
упражнения
върху кармата".
И не само това съществуваше, а съществуваше също и това, че тогава аз имах силното намерение да внеса в Антропософското Движение езотерическото течение.
Ето защо първата сказка, която аз държах тогава в рамките на това, което трябваше да бъде говорено в германската секция на Теософското Общество, носеше заглавието: "Практически упражнения върху кармата".
към текста >>
И когато се правят последователно и с постоянство
упражнения
та, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на английски под заглавието "Посвещение", когато тези
упражнения
се правят с постоянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества.
И когато се правят последователно и с постоянство упражненията, които аз дадох в книгата "Как се добиват познания за висшите светове", преведена на английски под заглавието "Посвещение", когато тези упражнения се правят с постоянство, с голяма вътрешна енергия, с пожертвувателност и отдайност, тогава се получава вече всъщност така, че когато човек добие съответната вътрешна смелост, той стига първо до нещо такова, да вижда, че в особени минерални елементи вън в планината, в някое парче камък са скрити цели светове от елементарни същества.
Те излизат само така навън, измъкват се от всички страни, нарастват, стават големи и свидетелствуват, че са били всъщност само навити, поместени заедно в частите на елементарния свят. Това са същества първо сред минералната област на природата, там, където Земята идва в състоянието на опреснение, където тя се чувствува така свежа, че има аромат на земя, че растенията също имат аромат на земя. Когато човек навлиза в този свят на елементарните същества, там е така, че тези елементарни същества могат да предизвикат у някого страх и боязън. И тези елементарни същества, които излизат по този начин от камъните, са надарени с невероятно остроумие. Когато джуджетата се освободят по този начин от природните факти и от природните предмети, човек трябва да има скромността да си каже: ето ти стоиш тук, глупави човече, а колко умен е този свят на елементарните същества!
към текста >>
И когато човек изостря своето съзнание с това, което човечеството е научило именно чрез естествената наука през последното столетие, едва тогава с помощта на дадените
упражнения
той може да проникне в този свят на елементарните същества и от там в един по-висш свят.
И когато човек изостря своето съзнание с това, което човечеството е научило именно чрез естествената наука през последното столетие, едва тогава с помощта на дадените упражнения той може да проникне в този свят на елементарните същества и от там в един по-висш свят.
И ако чрез това общуване с природата, чрез изпълненото с любов потопяване в природата човек добие едно съзнание, което не е заразено от това, което днес е призната авторитативна наука, тогава той отново се издига постепенно в познанието на посвещението до онова познание, което човечеството е изгубило.
към текста >>
191.
8. СКАЗКА ОСМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
В историята наше то внимание е привлечено от странната фигура на Игнациус де Лоайола, основателят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отначало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически
упражнения
, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си постави задачата да спаси старото католическо християнство срещу разпространяващите се евангелиски стремежи.
Да проследя това същество на Марс, това беше за мене една определена задача в определено време. И чрез това същество на Марс бе осветлено отново следното, което съставлява земни събития.
В историята наше то внимание е привлечено от странната фигура на Игнациус де Лоайола, основателят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отначало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически упражнения, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си постави задачата да спаси старото католическо християнство срещу разпространяващите се евангелиски стремежи.
Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на волята в практическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите.
към текста >>
Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни
упражнения
на волята в практическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез
упражнения
на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите.
Да проследя това същество на Марс, това беше за мене една определена задача в определено време. И чрез това същество на Марс бе осветлено отново следното, което съставлява земни събития. В историята наше то внимание е привлечено от странната фигура на Игнациус де Лоайола, основателят на Обществото на Исус: Игнациус де Лоайола, който отначало е бил военен, след това е хвърлен на легло от една тежка болест и през време на тази тежка болест прави всякакви психически упражнения, чрез които се изпълва с вътрешна духовна сила, може да си постави задачата да спаси старото католическо християнство срещу разпространяващите се евангелиски стремежи.
Този Игнациус де Лоайола, който успява да основе в самия себе си ордена на Йезуитите с помощта на онези сили, които имаше благодарение на своя ранен крак и това е интересното който пренася по най-силен начин окултни упражнения на волята в практическия религиозен живот, който всъщност независимо от това, какво становище можем да заемем, за това не става въпрос но който иска по особен величествен начин да защищава делото на Исуса по един чисто материален начин чрез упражнения на волята, иска да защищава по този начин делото на Исуса на Земята и основава този орден на Йезуитите.
към текста >>
Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен
упражнения
та, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа.
Чрез Игнациус де Лоайола се роди този орден на Йезуитите, който допринесе наймного за потъване на Християнството в земно-материалния живот, но го направи да потъне с мощна духовна сила. Този орден на Йезуитите има едно правило, което отблъсква напълно моралния човек, което обаче в много отношения означава най-големите от неговите въздействия.
Освен обикновените калугерски обети орденът на Йезуитите има освен упражненията, освен всичко онова, през което трябва да минат развиващите се йезуити, за да станат въобще свещеници, също още една правило, съгласно което той се подчинява безусловно на заповедта на римския папа.
Каквото и да изисква римският папа, в йезуитския орден не се питат какво трябва да мислят по-нататък върху това: то се изпълнява, защото йезуитите са убедени, че чрез римския папа се проявяват по-висши неща и по отношение на Рим трябва да изпълняват заповедта на тази висша власт. Макар и това да е нещо съмнително, то показва едно себеотрицание, което съществува в царуването на йезуитизма, което обаче отново означава едно извънредно голямо укрепване на силата, защото всичко, което човек върши по този начин, като го върши с извънредно голямо напрежение на силите и с извънредна интензивност в служба на нещо, върши го не от емоция, то дава една могъща сила. Тази сила се движи така да се каже в ниския облак на материалното, но тя е една духовна сила. Това е нещо твърде особено.
към текста >>
Именно благодарение на този особен род
упражнения
, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство.
Непосредствено след като Игнациус де Лоайола мина през вратата на смъртта, положението при него беше съвършено различно от това при другите хора. Когато непосредствено след смъртта другите хора отлагат след малко дни тяхното етерно тяло, те имат един кратък обзор върху техния земен живот, преди да започнат своя път през света на душите /астралния свят/. Игнациус де Лоайола имаше един дълъг обзор.
Именно благодарение на този особен род упражнения, които бяха залегнали в душата на Игнациус де Лоайола, се роди една особена силна връзка с марсовия дух, защото между този марсов дух и това, което стана в душата на този болен военен, който беше хвърлен на легло чрез заболяването на крака и от военен човек стана такъв, който не можеше да използува своя крак, между марсовия дух и това, което ставаше в душата на Игнациус де Лоайола един вид активност, съществуваше един вид родство, едно привличащо родство.
към текста >>
192.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
В миналото хората гледаха навън в морето и те бяха правили вече онези
упражнения
, които правеха 12-те рицари около крал Артус, които
упражнения
се опираха на тайните на зодиака, те виждаха в 1-то, 2-то, 3-то, 4-то, 5-то следхристиянско столетие не само играта на природата, а беше така, като че започваха да четат, също както че имаме пред нас една книга, в която можем да се пулим или можем да я четем: тогава проблясваше едно пламъче, набръчваше се една вълна, слънцето се отразяваше в някоя скала стърчаща от морето, морето се блъскаше в скалата всичко това е конфигурирано, всичко това е нещо течащо, нещо струящо се, въртящо се, показващо: една истина, която човек може да разчете.
Разберете ме добре, обични приятели.
В миналото хората гледаха навън в морето и те бяха правили вече онези упражнения, които правеха 12-те рицари около крал Артус, които упражнения се опираха на тайните на зодиака, те виждаха в 1-то, 2-то, 3-то, 4-то, 5-то следхристиянско столетие не само играта на природата, а беше така, като че започваха да четат, също както че имаме пред нас една книга, в която можем да се пулим или можем да я четем: тогава проблясваше едно пламъче, набръчваше се една вълна, слънцето се отразяваше в някоя скала стърчаща от морето, морето се блъскаше в скалата всичко това е конфигурирано, всичко това е нещо течащо, нещо струящо се, въртящо се, показващо: една истина, която човек може да разчете.
към текста >>
193.
Указания за езотеричното обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Текстът на
упражнения
та и мантрите в настоящето издание са дадени писмено от самия Рудолф Щайнер.
Текстът на упражненията и мантрите в настоящето издание са дадени писмено от самия Рудолф Щайнер.
Докато лекциите в част четвърта и пета, с едно означено изключение, са допълнително записани от участниците, понеже при езотеричните часове не се е позволявало воденето на бележки. По-точни сведения за съдържанието и писмените документи са дадени в послесловието на издателя.
към текста >>
194.
Предговор към българското издание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това са душевни качества, които човек трябва сам да си изработи и превърне в навик, за да може успешно да протече духовното обучение с дадените духовни
упражнения
.
Още в самото начало Рудолф Щайнер посочва необходимите условия, които трябва да се изпълнят като предварителна подготовка.
Това са душевни качества, които човек трябва сам да си изработи и превърне в навик, за да може успешно да протече духовното обучение с дадените духовни упражнения.
Тези качества - ясно мислене, постоянство, душевно равновесие, позитивност, безпристрастност - водят до засилване на човешкия Аз и намаляване на егоизма, на себичността до необходимия минимум. Четем също предупреждението, че ако тези условия не бъдат спазени, обучението ще е безрезултатно и в известно отношение дори вредно. Защото ако човек не развива своите сили по правилен начин, той нанася вреда както на себе си, така и на целия свят и на всички живи същества.
към текста >>
Затова може да се препоръча
упражнения
та, дадени в книгата, да се правят под осветлението на тази лекция.
Без да отчитат промените в човешкото съзнание, книгите на авторите-теософи са написани на символичен език, инстинктивно възприеман от древното безазово съзнание, но напълно неразбираем за съвременния интелект. За да ги направи разбираеми за съвременното съзнание, Рудолф Щайнер е започнал да прави тълкуване на «Светлина по пътя» от Мейбъл Колинс и на «Гласът на мълчанието» от Елена Блаватска. Само е започнал, не е продължил, защото междувременно напълно е изчезнал интересът към тези произведения и към теософията изобщо. В българското издание тези две глави от книгата са изоставени. Вместо тях са прибавени две лекции на Рудолф Щайнер от 1992 година: «Древни и съвременни методи на посвещение», която направо обосновава изоставянето на посочените глави, и «Изследване на свръхсетивните светове», в която най-пълно е развит въпросът за медитацията - такава, каквато е най-подходяща за съвременното съзнание.
Затова може да се препоръча упражненията, дадени в книгата, да се правят под осветлението на тази лекция.
В нея е казана последната дума по този въпрос. От там узнаваме, че медитацията е единствената действително свободна постъпка в живота.
към текста >>
Духовните
упражнения
са давани на конкретни ученици съобразно техните индивидуални качества.
Духовните упражнения са давани на конкретни ученици съобразно техните индивидуални качества.
Така че читателят може сам за себе си да реши на кои упражнения да наблегне повече и кои мантри му въздействат най-силно.
към текста >>
Така че читателят може сам за себе си да реши на кои
упражнения
да наблегне повече и кои мантри му въздействат най-силно.
Духовните упражнения са давани на конкретни ученици съобразно техните индивидуални качества.
Така че читателят може сам за себе си да реши на кои упражнения да наблегне повече и кои мантри му въздействат най-силно.
към текста >>
Наред с
упражнения
та читателят трябва да се запознае и с други трудове на Рудолф Щайнер, да изживее дадените в тях послания и да се запознае с основни духовни факти.
Наред с упражненията читателят трябва да се запознае и с други трудове на Рудолф Щайнер, да изживее дадените в тях послания и да се запознае с основни духовни факти.
Иначе, ако чрез упражненията успее да проникне в свръхсетивния свят без да отправя духовния си поглед към определени свръхсетивни факти, за него духовният свят ще се яви като един неясен и объркан хаос.
към текста >>
Иначе, ако чрез
упражнения
та успее да проникне в свръхсетивния свят без да отправя духовния си поглед към определени свръхсетивни факти, за него духовният свят ще се яви като един неясен и объркан хаос.
Наред с упражненията читателят трябва да се запознае и с други трудове на Рудолф Щайнер, да изживее дадените в тях послания и да се запознае с основни духовни факти.
Иначе, ако чрез упражненията успее да проникне в свръхсетивния свят без да отправя духовния си поглед към определени свръхсетивни факти, за него духовният свят ще се яви като един неясен и объркан хаос.
към текста >>
195.
Съдържание
GA_245 Указания за езотеричното обучение
ВСЕОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ (СЪПРОВОЖДАЩИ
УПРАЖНЕНИЯ
)
ВСЕОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ (СЪПРОВОЖДАЩИ УПРАЖНЕНИЯ)
към текста >>
ГЛАВНИ
УПРАЖНЕНИЯ
ГЛАВНИ УПРАЖНЕНИЯ
към текста >>
Две общо дадени главни
упражнения
Две общо дадени главни упражнения
към текста >>
Обяснения към двете предходни главни
упражнения
Обяснения към двете предходни главни упражнения
към текста >>
Главни
упражнения
, дадени индивидуално на различни ученици
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
към текста >>
за медитиране извън главните и съпровождащите
упражнения
за медитиране извън главните и съпровождащите упражнения
към текста >>
За
дихателни
я процес
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908.
За дихателния процес
към текста >>
ДРЕВНИ И СЪВРЕМЕННИ ДУХОВНИ
УПРАЖНЕНИЯ
ДРЕВНИ И СЪВРЕМЕННИ ДУХОВНИ УПРАЖНЕНИЯ
към текста >>
196.
Всеобщи изисквания, които трябва да постави пред самия себе си всеки, който иска да постигне духовно развитие
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Всеобщи изисквания (Съпровождащи
упражнения
)
Всеобщи изисквания (Съпровождащи упражнения)
към текста >>
Всички
упражнения
по медитация и концентрация или други
упражнения
няма да имат никаква стойност, да, даже в известно отношение ще бъдат вредни, ако животът не бъде уреден съобразно тези условия.
В следващото изложение ще бъдат описани условията, които трябва да стоят в основата на едно духовно развитие. Никой не трябва да си мисли, че може да напредне чрез някакви мероприятия на външния или вътрешния живот, ако не изпълни тези условия.
Всички упражнения по медитация и концентрация или други упражнения няма да имат никаква стойност, да, даже в известно отношение ще бъдат вредни, ако животът не бъде уреден съобразно тези условия.
На човека не могат да се дадат сили отвън, той може само да развие силите, които вече се намират в него. Те не се развиват от само себе си, защото срещу тях съществуват външни и вътрешни препятствия. Външните препятствия ще бъдат отстранени чрез следните правила на живот, а вътрешните - чрез специалните указания за медитация, концентрация и т.н.
към текста >>
Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две
упражнения
да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата.
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение. Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр.
Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата.
Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето. С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
към текста >>
С
упражнения
та от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
В третия месец като ново упражнение нека се постави в центъра на живота изграждането на известно спокойствие и уравновесеност относно люшкането между удоволствие и страдание, между радост и скръб; състоянието «ликуващ до небесата, печален до смърт» трябва съзнателно да бъде заместено с равномерно настроение. Човек би трябвало да внимава да не бъде завладяван от прекомерна радост, никаква скръб да не го поваля, никаква житейска случка да не го увлича в безмерен гняв или раздразнение, никакво очаквано събитие да не го изпълва със страх или тревога, в никакво положение да не загубва самообладание и пр. Не би трябвало да се опасява, че такова упражнение ще го направи трезв и беден на преживявания; по-скоро веднага ще забележи, че на мястото на това, което предшества това упражнение, сега се появяват по-ярки, по-избистрени качества на душата; преди всичко чрез фино самонаблюдение човек един ден ще може да усети вътрешен покой в тялото си; нека както при горните две упражнения да влее това спокойствие в тялото си, като го излъчва от сърцето към ръцете, към краката и най-после към главата. Естествено в този случай това не може да се прави след всяко отделно упражнение, тъй като всъщност човек няма работа с едно единствено упражнение, а с продължително наблюдение на своя вътрешен душевен живот. Всеки ден най-малко веднъж на ден трябва да се извиква това спокойствие пред душата и тогава да се предприема упражнението за излъчването от сърцето.
С упражненията от първия и втория месец човек да се отнася също така, както в продължение на втория месец се е отнасял с упражнението от първия месец.
към текста >>
За повтарянето на
упражнения
та от първите месеци важи казаното за предните месеци.
Забележи ли, че описаното чувство се явява в душата като един вид блаженство, човек трябва да се опита мислено да насочи това чувство към сърцето, а оттам да го остави да се влее в очите, откъдето да се излъчи напред и наоколо в пространството. Той ще забележи, че чрез това е получил едно интимно отношение към това пространство. Същевременно човек надраства себе си. Той се научава да разглежда част от своето обкръжение като нещо, което принадлежи към самия него. За това упражнение е необходима силна концентрация и преди всичко признаване на факта, че всяка бурност, страстност, разпаленост, афектираност действа напълно унищожително върху споменатото настроение.
За повтарянето на упражненията от първите месеци важи казаното за предните месеци.
към текста >>
През шестия месец да се опита системно и в правилно подреждане отново и отново да извършва всичките пет
упражнения
.
През шестия месец да се опита системно и в правилно подреждане отново и отново да извършва всичките пет упражнения.
По този начин постепенно се изгражда прекрасно равновесие на душата. Човек специално ще забележи, че напълно изчезва всякакво недоволство от събитията и съществата в света. Душата се завладява от едно примиряващо всичките преживявания настроение, което в никакъв случай не е безразличие и безучастност, а напротив, сега то прави човека способен наистина по-добре и по-успешно да работи в света. Разкрива се спокойно разбиране за нещата, които по-рано са били напълно заключени за душата. Самата походка и жестовете на човека се променят под влиянието на такива упражнения и някой ден той може да забележи, че даже неговият почерк е добил друг характер; тогава може да си каже, че е в състояние да постигне първото кълнче по пътя нагоре.
към текста >>
Самата походка и жестовете на човека се променят под влиянието на такива
упражнения
и някой ден той може да забележи, че даже неговият почерк е добил друг характер; тогава може да си каже, че е в състояние да постигне първото кълнче по пътя нагоре.
През шестия месец да се опита системно и в правилно подреждане отново и отново да извършва всичките пет упражнения. По този начин постепенно се изгражда прекрасно равновесие на душата. Човек специално ще забележи, че напълно изчезва всякакво недоволство от събитията и съществата в света. Душата се завладява от едно примиряващо всичките преживявания настроение, което в никакъв случай не е безразличие и безучастност, а напротив, сега то прави човека способен наистина по-добре и по-успешно да работи в света. Разкрива се спокойно разбиране за нещата, които по-рано са били напълно заключени за душата.
Самата походка и жестовете на човека се променят под влиянието на такива упражнения и някой ден той може да забележи, че даже неговият почерк е добил друг характер; тогава може да си каже, че е в състояние да постигне първото кълнче по пътя нагоре.
Още веднъж трябва да се подчертаят две неща:
към текста >>
Първо, че споменатите шест
упражнения
парализират лошото влияние, което могат да имат други окултни
упражнения
, така че остава само благотворното влияние.
Първо, че споменатите шест упражнения парализират лошото влияние, което могат да имат други окултни упражнения, така че остава само благотворното влияние.
И второ, че всъщност те единствени осигуряват положителните резултати от медитацията и концентрацията. Само добросъвестното изпълнение на обичайния морал не е достатъчно за езотерика, тъй като този морал може да бъде много егоистичен, ако човек си каже: Аз искам да бъда добър, за да бъда смятан за добър. Езотерикът не прави доброто, за да бъде смятан за добър, а защото постепенно осъзнава, че само доброто движи еволюцията напред, докато злото, неразумността и грозното поставят препятствия по пътя на еволюцията.
към текста >>
[1] Под това означение следните така наречени съпровождащи
упражнения
от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч.
[1] Под това означение следните така наречени съпровождащи упражнения от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч.
№ 95, 1978. Споменатата персийска легенда за Исус Христос (на стр. 18) се намира в Гьотевите «Бележки и студии за по-добро разбиране на западно-източния диван.»
към текста >>
197.
За дните на седмицата
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Например с оглед предписаните
упражнения
да се стреми да се развива така, че след това да може да помага и съветва своите ближни, макар може би не в непосредственото бъдеще.
Да гледа отвъд ежедневното и моментното и да си поставя цели (идеали), свързани с най-висшите задължения на едно човешко същество.
Например с оглед предписаните упражнения да се стреми да се развива така, че след това да може да помага и съветва своите ближни, макар може би не в непосредственото бъдеще.
към текста >>
«Всички предшестващи
упражнения
да бъдат превърнати в навик».
«Всички предшестващи упражнения да бъдат превърнати в навик».
към текста >>
Сравни за тези
упражнения
главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч.
[1] За настоящото ново издание беше използван различен текст от напечатания в тетрадка III «От съдържанието на Езотеричното училище», Дорнах 1951. Една оригинална записка на Рудолф Щайнер за това не се намира в архива.
Сравни за тези упражнения главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч.
№ 10, 1975, както и лекционния цикъл «Евангелието на Лука», (Базел 1909), Събр.Съч. № 114, 1977, 3 лекция.
към текста >>
198.
Две общо дадени главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Главни
упражнения
Главни упражнения
към текста >>
Две общо дадени главни
упражнения
Две общо дадени главни упражнения
към текста >>
След завършване на тези четири
упражнения
за известно време човек изцяло да изпълни съзнанието си с една представа, в която напълно да се потопи така, че душата да не чувства нищо друго.
След завършване на тези четири упражнения за известно време човек изцяло да изпълни съзнанието си с една представа, в която напълно да се потопи така, че душата да не чувства нищо друго.
Тази представа е:
към текста >>
2. През деня да се упражняват специално предписаните съпровождащи
упражнения
.
2. През деня да се упражняват специално предписаните съпровождащи упражнения.
към текста >>
[1] Тези главни
упражнения
, дадени общо или поне на определен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите
упражнения
«Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906.
[1] Тези главни упражнения, дадени общо или поне на определен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906.
За упражнение I е налице ръкопис, за упражнение II - отпечатано за пръв път в това издание - само един екземпляр от размножените. При отпечатването в тетрадка I на «От съдържанието на Езотеричното училище» даденото за упражнение I означение «Съдържание на един отделен езотеричен урок» се дължи на недоглеждане.
към текста >>
199.
Обяснения към двете предходни главни упражнения
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Обяснения към двете предходни общо дадени главни
упражнения
Обяснения към двете предходни общо дадени главни упражнения
към текста >>
По време на себепотапянето в тази мисъл-сила езотерикът същевременно да насочи вниманието си към
дихателни
я процес и за кратко време да го превърне от несъзнателна в съзнателно регулирана дейност, понеже докато по време на описаното въздействие на силите от висшите светове се е извършвало означеното преобразяване (на човешката фигура), чрез същите тези сили във вътрешността на тази фигура е била изградена днешната дихателна система.
По време на себепотапянето в тази мисъл-сила езотерикът същевременно да насочи вниманието си към дихателния процес и за кратко време да го превърне от несъзнателна в съзнателно регулирана дейност, понеже докато по време на описаното въздействие на силите от висшите светове се е извършвало означеното преобразяване (на човешката фигура), чрез същите тези сили във вътрешността на тази фигура е била изградена днешната дихателна система.
Тя е необходима за същество с такава самостоятелност на тялото; с такива ръце, които работят на своя собствена отговорност; с такива говорни инструменти, които превръщат вътрешните изживявания на душата във външно чуван звук. Чрез съответното насочване на вниманието върху дихателния процес се подпомага издигането във висшите творящи духовни области.
към текста >>
Чрез съответното насочване на вниманието върху
дихателни
я процес се подпомага издигането във висшите творящи духовни области.
По време на себепотапянето в тази мисъл-сила езотерикът същевременно да насочи вниманието си към дихателния процес и за кратко време да го превърне от несъзнателна в съзнателно регулирана дейност, понеже докато по време на описаното въздействие на силите от висшите светове се е извършвало означеното преобразяване (на човешката фигура), чрез същите тези сили във вътрешността на тази фигура е била изградена днешната дихателна система. Тя е необходима за същество с такава самостоятелност на тялото; с такива ръце, които работят на своя собствена отговорност; с такива говорни инструменти, които превръщат вътрешните изживявания на душата във външно чуван звук.
Чрез съответното насочване на вниманието върху дихателния процес се подпомага издигането във висшите творящи духовни области.
към текста >>
Първо трябва с цялата енергия да се работи върху даденото тук и тогава се достига толкова далеч, че да се получат по-нататъшни
упражнения
, чрез които ще се пробудят още по-висши сили, които дремят вътре в човека.
През Земното развитие са се повторили Сатурновото, Слънчевото, Лунното състояние и то така, че Сатурновото повторение съответства на творчеството на «Той иска» при външната обвивка на човека; Слънчевото повторение съответства на творчеството на «Тя чувства» при ръцете и краката; Лунното повторение съответства на творчеството на «То мисли» при говорните органи. Вижда се как се изоставя възгледът, че тялото е създание само на сетивния свят и се заживява със схващането за висшите светове, в които се намират силите, които творят при човека. И самите понятия, които човекът си е изградил за такива неща като Сатурн, Слънце, Луна, стават живи възгледи и изживявания. И така трябва да бъде, когато постепенно се намери пътят от екзотеричното към езотеричното. Във всеки случай даденото тук като упражнение трябва да се разглежда като началото на това развитие.
Първо трябва с цялата енергия да се работи върху даденото тук и тогава се достига толкова далеч, че да се получат по-нататъшни упражнения, чрез които ще се пробудят още по-висши сили, които дремят вътре в човека.
Важното е в изразите «Аз съм», «То мисли», «Тя чувства», «Той иска» да се усетят лежащите в тях духовни факти и да се почувства тяхната връзка с членовете на тялото, което е една възникваща от духовния свят постройка.
към текста >>
Вероятно текстът е бил записан едновременно с общо дадените главни
упражнения
през 1906/07.
[1] Тук не се отнася за забележка от един езотеричен час - както се предполагаше в изданието в 1968, а както беше установено след това, за записки на Рудолф Щайнер, от чийто ръкопис бе намерен един лист.
Вероятно текстът е бил записан едновременно с общо дадените главни упражнения през 1906/07.
към текста >>
200.
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Главни
упражнения
, дадени индивидуално на различни ученици[1]
Главни упражнения, дадени индивидуално на различни ученици[1]
към текста >>
Главни
упражнения
за сутрин и вечер.
Главни упражнения за сутрин и вечер.
към текста >>
През деня да се правят съпровождащите
упражнения
.
През деня да се правят съпровождащите упражнения.
При тях не е толкова важно човек да се придържа към определен час.
към текста >>
През деня: допълнителните, съпровождащите
упражнения
.
През деня: допълнителните, съпровождащите упражнения.
към текста >>
През деня съпровождащите
упражнения
През деня съпровождащите упражнения
към текста >>
Допълнителните
упражнения
както са дадени в «Тайната наука».
Допълнителните упражнения както са дадени в «Тайната наука».
към текста >>
Шест допълнителни
упражнения
Шест допълнителни упражнения
към текста >>
Към това шест допълнителни
упражнения
.
Към това шест допълнителни упражнения.
към текста >>
[1] Не може да се определи точно времето на съдържащите се в тази част главни
упражнения
.
[1] Не може да се определи точно времето на съдържащите се в тази част главни упражнения.
Някои от тях може да са били дадени след прекратяване на езотеричното училище.
към текста >>
201.
Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри)
GA_245 Указания за езотеричното обучение
с главните и съпровождащите
упражнения
с главните и съпровождащите упражнения
към текста >>
202.
Бележки от езотеричния час в Берлин, 13. Април 1906, Разпети петък.
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Ученикът-йога прави
дихателни
упражнения
.
Ученикът-йога прави дихателни упражнения.
Дишането на обикновения човек е неправилно, неритмично. Йога-ученикът се учи да диша в ритъм. Неритмичното дишане е всъщност едно умъртвяване. Чрез своя дъх, който човек издишва, той убива, умъртвява. Докато дишането не е станало ритмично и живо чрез йога-упражнения, чрез него човек носи смъртта на себе си и на другите живи същества.
към текста >>
Докато дишането не е станало ритмично и живо чрез йога-
упражнения
, чрез него човек носи смъртта на себе си и на другите живи същества.
Ученикът-йога прави дихателни упражнения. Дишането на обикновения човек е неправилно, неритмично. Йога-ученикът се учи да диша в ритъм. Неритмичното дишане е всъщност едно умъртвяване. Чрез своя дъх, който човек издишва, той убива, умъртвява.
Докато дишането не е станало ритмично и живо чрез йога-упражнения, чрез него човек носи смъртта на себе си и на другите живи същества.
Чрез ритмичното дишане дишането на човека става също и индивидуално, индивидуализира се. При диваците и самите им действия са малко индивидуални. Колкото по-високо се издига човек в своето развитие, толкова повече неговите действия и постъпки придобиват индивидуален отпечатък. Обаче и при всички развити човеци най-напред дишането е еднакво; човек трябва да се научи да индивидуализира своето дишане. Така в дихателния процес той по характерен начин ще изгражда себе си и все повече ще се включва в околния свят.
към текста >>
Така в
дихателни
я процес той по характерен начин ще изгражда себе си и все повече ще се включва в околния свят.
Докато дишането не е станало ритмично и живо чрез йога-упражнения, чрез него човек носи смъртта на себе си и на другите живи същества. Чрез ритмичното дишане дишането на човека става също и индивидуално, индивидуализира се. При диваците и самите им действия са малко индивидуални. Колкото по-високо се издига човек в своето развитие, толкова повече неговите действия и постъпки придобиват индивидуален отпечатък. Обаче и при всички развити човеци най-напред дишането е еднакво; човек трябва да се научи да индивидуализира своето дишане.
Така в дихателния процес той по характерен начин ще изгражда себе си и все повече ще се включва в околния свят.
И колкото повече със своето дишане той отпечатва себе си в околния свят, толкова повече от него остава нещо вечно и непреходно, толкова повече от себе си ще намери във всички следващи въплъщения. Чрез ритмичния дихателен процес той преобразява околния свят и така става сътрудник в космичните процеси. Човек участва като сътворец тук на Земята.
към текста >>
Чрез чист, морален, несебичен живот той трябва да преобрази своето дишане в чисто и животворно дишане, а чрез йога-
упражнения
трябва да го направи ритмично.
С това ритмично включване в течението на световния живот човекът на село внася ритмичност също и в своя живот. Чрез такъв ритъм издишваният от него въздух също става по-ритмичен, по-чист и по-добър. Растенията отделят чист въздух. Те са чисти, несебични, без желания; затова човек се чувства добре сред растенията: те излъчват живот. Обикновеният човек обаче със своето дишане носи смърт на околния свят.
Чрез чист, морален, несебичен живот той трябва да преобрази своето дишане в чисто и животворно дишане, а чрез йога-упражнения трябва да го направи ритмично.
Тогава трябва да се научи да излъчва в издишването своята индивидуалност, да я отпечатва в света: с това той ще дава живот на околния свят. Чрез продължително обучение по този начин йога се научава да се изнася и да витае над чисто физическото равнище и да се пренася във вечното. Чрез това той се извисява до вечните, непреходните първообрази на нещата, които не възникват и не преминават. Обединява се също със своя собствен първообраз. Човекът се ражда и умира физически; за всеки човек обаче там има един първообраз; той е вечен.
към текста >>
№ 40 «Ученикът по Йога прави
дихателни
упражнения
» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч.
[1] 13. Април 1906. Текст според наличния ръкопис на един слушател. Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч.
№ 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
към текста >>
203.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 2 Октомври 1906. За изграждане на духовното тяло чрез медитация
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В хода на неговото вътрешно развитие на ученика ще бъдат давани определени
упражнения
, чрез които да извае своя духовен човек.
В хода на неговото вътрешно развитие на ученика ще бъдат давани определени упражнения, чрез които да извае своя духовен човек.
Дихателни упражнения той трябва да предприема според указанията на своя учител. Тези дихателни упражнения са за това, да го водят към одухотворяване. В себе си човекът има един орган, който при вдишване се изпълва с въздух и при издишване остава празен.
към текста >>
Дихателни
упражнения
той трябва да предприема според указанията на своя учител.
В хода на неговото вътрешно развитие на ученика ще бъдат давани определени упражнения, чрез които да извае своя духовен човек.
Дихателни упражнения той трябва да предприема според указанията на своя учител.
Тези дихателни упражнения са за това, да го водят към одухотворяване. В себе си човекът има един орган, който при вдишване се изпълва с въздух и при издишване остава празен.
към текста >>
Тези
дихателни
упражнения
са за това, да го водят към одухотворяване.
В хода на неговото вътрешно развитие на ученика ще бъдат давани определени упражнения, чрез които да извае своя духовен човек. Дихателни упражнения той трябва да предприема според указанията на своя учител.
Тези дихателни упражнения са за това, да го водят към одухотворяване.
В себе си човекът има един орган, който при вдишване се изпълва с въздух и при издишване остава празен.
към текста >>
204.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
В тези разглеждания трябва да бъдат обяснени по-отблизо
упражнения
та, които имат да правят онези, които се намират в окултно обучение.
В тези разглеждания трябва да бъдат обяснени по-отблизо упражненията, които имат да правят онези, които се намират в окултно обучение.
За този, който още не прави тези упражнения, дадените обяснения ще му бъдат подготовка за времето, когато той също ще ги изпълнява. Великите учители на мъдростта и на хармонията на усещанията ни ръководят в нашата вътрешна борба за познание. Едно много познато упражнение е, човек най-напред да се концентрира в точката на корена на носа между веждите навътре в главата, след това в ларинкса, после в точката, изтеглена по линията от раменете през ръцете, китките до пръстите и най-после в точката, която се разпростира върху цялата повърхност на тялото. В тайното учение за тези линии и повърхности също се говори като за точки. Сега искаме да се научим да разбираме това упражнение по-добре.
към текста >>
За този, който още не прави тези
упражнения
, дадените обяснения ще му бъдат подготовка за времето, когато той също ще ги изпълнява.
В тези разглеждания трябва да бъдат обяснени по-отблизо упражненията, които имат да правят онези, които се намират в окултно обучение.
За този, който още не прави тези упражнения, дадените обяснения ще му бъдат подготовка за времето, когато той също ще ги изпълнява.
Великите учители на мъдростта и на хармонията на усещанията ни ръководят в нашата вътрешна борба за познание. Едно много познато упражнение е, човек най-напред да се концентрира в точката на корена на носа между веждите навътре в главата, след това в ларинкса, после в точката, изтеглена по линията от раменете през ръцете, китките до пръстите и най-после в точката, която се разпростира върху цялата повърхност на тялото. В тайното учение за тези линии и повърхности също се говори като за точки. Сега искаме да се научим да разбираме това упражнение по-добре.
към текста >>
Когато твърдо и енергично се насочва вниманието винаги само върху една от четирите точки, следователно в корена на носа, или върху ларинкса, или върху целите ръце, или върху цялата повърхност на кожата и тези
упражнения
се свържат с точно определени думи, които биват предавани само от уста на уста, от учител на ученик, тогава се влиза във връзка с въпросното етерно течение, което е предизвикало преобразуването на човешкото тяло.
Когато твърдо и енергично се насочва вниманието винаги само върху една от четирите точки, следователно в корена на носа, или върху ларинкса, или върху целите ръце, или върху цялата повърхност на кожата и тези упражнения се свържат с точно определени думи, които биват предавани само от уста на уста, от учител на ученик, тогава се влиза във връзка с въпросното етерно течение, което е предизвикало преобразуването на човешкото тяло.
Окултното обучение се състои преди всичко в това да станем съзнателни за процесите, които несъзнателно работят в нашето тяло. Ние трябва да влезем в съзнателна връзка със силите на Космоса.
към текста >>
Това, което запалваме в себе си с тези
упражнения
, човечеството ще развие чак през шестата коренна раса.
Това, което запалваме в себе си с тези упражнения, човечеството ще развие чак през шестата коренна раса.
В Духовната наука една коренна раса се нарича един Ден на Творението. Ние подготвяме сега шестия Ден на Творението, ние сме в зората на шестия ден на Сътворението.
към текста >>
205.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Упражнения
та, които получаваме, действат не само върху астралното и етерното тяло, но също и върху епифизата.
Всеки орган, който има минало, ще има и бъдеще. В бъдеще епифизата също ще бъде важен орган. И лицата, които са в езотеричните училища, вече работят за нейното изграждане.
Упражненията, които получаваме, действат не само върху астралното и етерното тяло, но също и върху епифизата.
И когато въздействието стане достатъчно силно, то минава от епифизата в лимфните съдове и оттам в кръвта. Но в бъдеще изградена епифиза ще имат не само лицата, които правят сега окултни упражнения, а всички хора. И при хората, които ще образуват злата раса, тя ще бъде орган за най-лошите и най-страшните импулси и ще е толкова голяма, че ще съставлява най-голямата част на тялото. Както много мушици в далечината изглеждат като рояк мухи, така и самата Земя, гледана от Всемира тогава би могла да се види като една голяма жлеза, защото много жлезоподобни тела ще се движат по нея. Обаче при лицата, които изградят своята епифиза по правилен начин, тя ще бъде един много благороден и съвършен орган.
към текста >>
Но в бъдеще изградена епифиза ще имат не само лицата, които правят сега окултни
упражнения
, а всички хора.
Всеки орган, който има минало, ще има и бъдеще. В бъдеще епифизата също ще бъде важен орган. И лицата, които са в езотеричните училища, вече работят за нейното изграждане. Упражненията, които получаваме, действат не само върху астралното и етерното тяло, но също и върху епифизата. И когато въздействието стане достатъчно силно, то минава от епифизата в лимфните съдове и оттам в кръвта.
Но в бъдеще изградена епифиза ще имат не само лицата, които правят сега окултни упражнения, а всички хора.
И при хората, които ще образуват злата раса, тя ще бъде орган за най-лошите и най-страшните импулси и ще е толкова голяма, че ще съставлява най-голямата част на тялото. Както много мушици в далечината изглеждат като рояк мухи, така и самата Земя, гледана от Всемира тогава би могла да се види като една голяма жлеза, защото много жлезоподобни тела ще се движат по нея. Обаче при лицата, които изградят своята епифиза по правилен начин, тя ще бъде един много благороден и съвършен орган.
към текста >>
Сега ще разгледаме дадените
упражнения
по-отблизо, като при това имаме предвид, че тези
упражнения
правят душите ни възприемливи за духовните лъчи на Слънцето.
Сега ще разгледаме дадените упражнения по-отблизо, като при това имаме предвид, че тези упражнения правят душите ни възприемливи за духовните лъчи на Слънцето.
към текста >>
Като подготовка за същинските окултни
упражнения
служат до известна степен шестте съпровождащи /допълнителни/
упражнения
.
Като подготовка за същинските окултни упражнения служат до известна степен шестте съпровождащи /допълнителни/ упражнения.
Който им се отдаде с искрена сериозност и старание, в него те ще произведат онова основно настроение на душата, което е необходимо, за да се добият подобаващите плодове на окултните упражнения.
към текста >>
Който им се отдаде с искрена сериозност и старание, в него те ще произведат онова основно настроение на душата, което е необходимо, за да се добият подобаващите плодове на окултните
упражнения
.
Като подготовка за същинските окултни упражнения служат до известна степен шестте съпровождащи /допълнителни/ упражнения.
Който им се отдаде с искрена сериозност и старание, в него те ще произведат онова основно настроение на душата, което е необходимо, за да се добият подобаващите плодове на окултните упражнения.
към текста >>
Не е необходимо тези
упражнения
да се правят точно по един месец.
Не е необходимо тези упражнения да се правят точно по един месец.
Трябваше изобщо да се определи някакво време. Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този ред. Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това. Тъй като тъкмо редът е важен тук. Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането.
към текста >>
Важното в случая е тези
упражнения
да се правят в тази последователност, в този ред.
Не е необходимо тези упражнения да се правят точно по един месец. Трябваше изобщо да се определи някакво време.
Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този ред.
Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това. Тъй като тъкмо редът е важен тук. Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането. Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо? Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза.
към текста >>
Който не иска да прави
упражнения
та в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза.
Важното в случая е тези упражнения да се правят в тази последователност, в този ред. Който прави второто упражнение преди първото, няма да има никаква полза от това. Тъй като тъкмо редът е важен тук. Някои даже смятат, че трябва да започнат с шестото упражнение, с хармонизирането. Но как ще се хармонизира нещо, когато там няма нищо?
Който не иска да прави упражненията в посочения ред, те няма да му донесат никаква полза.
Както ако някой трябва да направи шест крачки по едно тясно мостче, а той иска да направи най-напред шестата крачка, също така безсмислено е да иска да започне с шестото упражнение.
към текста >>
Който веднъж е започнал тези
упражнения
, трябва да остане при тях и да не прекъсва, когато му хрумне.
Който веднъж е започнал тези упражнения, трябва да остане при тях и да не прекъсва, когато му хрумне.
Астралното и етерното тяло скоро свикват с тези упражнения и ако не ги получават, те се бунтуват. Прекъсване или пълно прекратяване при всички обстоятелства е много опасно.
към текста >>
Астралното и етерното тяло скоро свикват с тези
упражнения
и ако не ги получават, те се бунтуват.
Който веднъж е започнал тези упражнения, трябва да остане при тях и да не прекъсва, когато му хрумне.
Астралното и етерното тяло скоро свикват с тези упражнения и ако не ги получават, те се бунтуват.
Прекъсване или пълно прекратяване при всички обстоятелства е много опасно.
към текста >>
206.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 16 Януари 1908 и Берлин 26 Януари 1908. За дихателния процес
GA_245 Указания за езотеричното обучение
ЗА
ДИХАТЕЛНИ
Я ПРОЦЕС
ЗА ДИХАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
към текста >>
Когато прави своите
дихателни
упражнения
съзнателно, ученикът постепенно още днес се научава да подчинява и да управлява силите на своя Аз.
Който се стреми към вътрешно развитие, още днес трябва да започне постепенно да поставя тези сили все повече под своя власт. За да постигне това, той трябва да се научи да направи дишането си съзнателно, съзнателно да издишва и вдишва. Когато човекът вдишва, тогава в дейност встъпват силите на Аза, които го свързват с онези сили на Космоса, които се излъчват от сърцето навън. Когато издишва и след това задържа дишането, тогава встъпват в действие онези сили на Аза, които се съсредоточават навътре към сърцето и там му създават стабилен център и здрава опора.
Когато прави своите дихателни упражнения съзнателно, ученикът постепенно още днес се научава да подчинява и да управлява силите на своя Аз.
Никой не бива да вярва, че може да предприеме самостоятелно такива упражнения, без да е получил указания за това. Всеки ще ги получи в подходящото време. Също така никога не е твърде рано за този, който още не прави такива упражнения, да се запознае със смисъла на тези упражнения и да ги разбере. Тогава по-късно те ще се окажат много плодоносни за него. Така и вие, мои сестри и братя, трябва да получавате все повече разбиране също и за неуловимите процеси във вас и в света и постепенно да израствате в бъдещите периоди на човешкото развитие.
към текста >>
Никой не бива да вярва, че може да предприеме самостоятелно такива
упражнения
, без да е получил указания за това.
Който се стреми към вътрешно развитие, още днес трябва да започне постепенно да поставя тези сили все повече под своя власт. За да постигне това, той трябва да се научи да направи дишането си съзнателно, съзнателно да издишва и вдишва. Когато човекът вдишва, тогава в дейност встъпват силите на Аза, които го свързват с онези сили на Космоса, които се излъчват от сърцето навън. Когато издишва и след това задържа дишането, тогава встъпват в действие онези сили на Аза, които се съсредоточават навътре към сърцето и там му създават стабилен център и здрава опора. Когато прави своите дихателни упражнения съзнателно, ученикът постепенно още днес се научава да подчинява и да управлява силите на своя Аз.
Никой не бива да вярва, че може да предприеме самостоятелно такива упражнения, без да е получил указания за това.
Всеки ще ги получи в подходящото време. Също така никога не е твърде рано за този, който още не прави такива упражнения, да се запознае със смисъла на тези упражнения и да ги разбере. Тогава по-късно те ще се окажат много плодоносни за него. Така и вие, мои сестри и братя, трябва да получавате все повече разбиране също и за неуловимите процеси във вас и в света и постепенно да израствате в бъдещите периоди на човешкото развитие.
към текста >>
Също така никога не е твърде рано за този, който още не прави такива
упражнения
, да се запознае със смисъла на тези
упражнения
и да ги разбере.
Когато човекът вдишва, тогава в дейност встъпват силите на Аза, които го свързват с онези сили на Космоса, които се излъчват от сърцето навън. Когато издишва и след това задържа дишането, тогава встъпват в действие онези сили на Аза, които се съсредоточават навътре към сърцето и там му създават стабилен център и здрава опора. Когато прави своите дихателни упражнения съзнателно, ученикът постепенно още днес се научава да подчинява и да управлява силите на своя Аз. Никой не бива да вярва, че може да предприеме самостоятелно такива упражнения, без да е получил указания за това. Всеки ще ги получи в подходящото време.
Също така никога не е твърде рано за този, който още не прави такива упражнения, да се запознае със смисъла на тези упражнения и да ги разбере.
Тогава по-късно те ще се окажат много плодоносни за него. Така и вие, мои сестри и братя, трябва да получавате все повече разбиране също и за неуловимите процеси във вас и в света и постепенно да израствате в бъдещите периоди на човешкото развитие.
към текста >>
От това зависи дали езотеричният ученик получава
упражнения
, в които трябва да задържи дъха в себе си, понеже той по някакъв начин трябва да преживее Лунното състояние, или той получава
упражнения
, в които трябва да задържи дишането след издишване, понеже така може да постигне Юпитеровото състояние.
...Ако дълбоко поемем дъх и задържим дишането, ние повтаряме сбито откъс от Лунното състояние. Обратно, ако задържим дишането след издишване, в това имаме откъс от Юпитеровото състояние.
От това зависи дали езотеричният ученик получава упражнения, в които трябва да задържи дъха в себе си, понеже той по някакъв начин трябва да преживее Лунното състояние, или той получава упражнения, в които трябва да задържи дишането след издишване, понеже така може да постигне Юпитеровото състояние.
Към всеки трябва да се подходи индивидуално.
към текста >>
207.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 27 Май 1922, Дорнах
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Древни и съвременни духовни
упражнения
Древни и съвременни духовни упражнения
към текста >>
Той е правел определени
упражнения
и за тези
упражнения
ще говоря сега.
От множеството хора, които са чувствали така, се е издигал обученият в Йога - ученикът йога.
Той е правел определени упражнения и за тези упражнения ще говоря сега.
По-късно те са стигнали до упадък и докато са служели за добро на една по-древна човешка природа, по-късно са употребявани, бих желал да кажа, почти само за вредни цели. Това са упражненията, които тук вече често съм споменавал - упражненията за йога-дишане, за йогийско дишане. Това, което сега описвам е валидно като подходящ начин за проникване в по-висшите светове само за хората от една много древна ориенталска култура.
към текста >>
Това са
упражнения
та, които тук вече често съм споменавал -
упражнения
та за йога-дишане, за йогийско дишане.
От множеството хора, които са чувствали така, се е издигал обученият в Йога - ученикът йога. Той е правел определени упражнения и за тези упражнения ще говоря сега. По-късно те са стигнали до упадък и докато са служели за добро на една по-древна човешка природа, по-късно са употребявани, бих желал да кажа, почти само за вредни цели.
Това са упражненията, които тук вече често съм споменавал - упражненията за йога-дишане, за йогийско дишане.
Това, което сега описвам е валидно като подходящ начин за проникване в по-висшите светове само за хората от една много древна ориенталска култура.
към текста >>
По време на упражняване на дишането йога превръщал дишането в съзнателен процес така, че с удължаване на времето за вдишване, задържане на дъха и издишване, той променял целия ритъм на
дихателни
я процес.
В обикновения живот дишането при човека протича несъзнателно. Човекът вдишва, задържа дъха, издишва, и само когато по някакъв начин не е съвсем здрав, това дишане става съзнателно. В обикновения живот дишането в най-голямата си част остава един несъзнателен процес.
По време на упражняване на дишането йога превръщал дишането в съзнателен процес така, че с удължаване на времето за вдишване, задържане на дъха и издишване, той променял целия ритъм на дихателния процес.
Той вдишвал по-дълго време, задържал дъха по-дълго, издишвал също другояче, за друго време; казано накратко, налагал си е друг ритъм на дишане, различен от обикновения. По този начин за него целият дихателен процес ставал съзнателен. Вживявал се е, тъй да се каже, в своето дишане. Чувството, което получавал от самия себе си, е едно постоянно следване и сливане с вдишването, разпространението на дъха в тялото и издишването. По такъв начин той се пренасял в дишането с цялото си душевно същество.
към текста >>
Ако искаме да разберем какво собствено е постигано с това, можем да кажем: когато например вдишваме,
дихателни
ят тласък навлиза в нашия организъм, след това през канала на гръбначния мозък преминава в главния мозък и оттам се разпространява вътре в онези процеси, които протичат в нервната и сетивната система.
Ако искаме да разберем какво собствено е постигано с това, можем да кажем: когато например вдишваме, дихателният тласък навлиза в нашия организъм, след това през канала на гръбначния мозък преминава в главния мозък и оттам се разпространява вътре в онези процеси, които протичат в нервната и сетивната система.
Следователно когато мислим, ние човеците използваме като инструмент на това мислене не само сетивната и нервната система, - това в никой случай не е така - а сетивната и нервната система постоянно биват пронизвани и задвижвани в ритмично и вълнообразно трептене от дишането, от ритъма на дишането. Ние не можем да мислим, без този ритъм на дишането да изпълва нашия нервно-сетивен процес. Естествено, това не се осъзнава, защото при днешния нормален човек целият дихателен процес остава несъзнателен.
към текста >>
По този начин той изживявал един вътрешен процес, съставен от това, което произлиза от нервно-сетивния процес, и от това, което трепти в мозъка на вълни и вихри под въздействието на
дихателни
я ритъм.
Това променено дишане йога съзнателно е пренасял в нервно-сетивния процес.
По този начин той изживявал един вътрешен процес, съставен от това, което произлиза от нервно-сетивния процес, и от това, което трепти в мозъка на вълни и вихри под въздействието на дихателния ритъм.
Така в дихателния ритъм той изживявал също душевността на своето мислене.
към текста >>
Така в
дихателни
я ритъм той изживявал също душевността на своето мислене.
Това променено дишане йога съзнателно е пренасял в нервно-сетивния процес. По този начин той изживявал един вътрешен процес, съставен от това, което произлиза от нервно-сетивния процес, и от това, което трепти в мозъка на вълни и вихри под въздействието на дихателния ритъм.
Така в дихателния ритъм той изживявал също душевността на своето мислене.
към текста >>
Той не само мислел, но чувствал как мисълта като едно животинче пробягва през
дихателни
я процес, който той предизвиквал като един изкуствен процес.
С това на йога се удавало нещо съвсем особено. В известна степен той излъчвал в целия си организъм мисленето, което иначе едва ли се е чувствало като процес само на главата.
Той не само мислел, но чувствал как мисълта като едно животинче пробягва през дихателния процес, който той предизвиквал като един изкуствен процес.
към текста >>
Йога чувствал мисленето не само като нещо, което протича логично и като една сянка, а чувствал как мисленето придружава
дихателни
я процес.
Йога чувствал мисленето не само като нещо, което протича логично и като една сянка, а чувствал как мисленето придружава дихателния процес.
Когато вдишвал, той чувствал, че поема нещо от външния свят; тогава оставял дихателния процес да се влее в мисленето. Така със своите мисли схващал това, което е всмуквал с поетия въздух и го разпространявал из целия организъм. По този начин в йога възниквало повишено чувство за Аза, едно повишено себечувстване. Той разпростирал по чувство своето мислене върху целия си организъм. Така ставал съзнателен за своето мислене във въздуха и то в регулирания въздушен процес, който се извършвал вътре в него.
към текста >>
Когато вдишвал, той чувствал, че поема нещо от външния свят; тогава оставял
дихателни
я процес да се влее в мисленето.
Йога чувствал мисленето не само като нещо, което протича логично и като една сянка, а чувствал как мисленето придружава дихателния процес.
Когато вдишвал, той чувствал, че поема нещо от външния свят; тогава оставял дихателния процес да се влее в мисленето.
Така със своите мисли схващал това, което е всмуквал с поетия въздух и го разпространявал из целия организъм. По този начин в йога възниквало повишено чувство за Аза, едно повишено себечувстване. Той разпростирал по чувство своето мислене върху целия си организъм. Така ставал съзнателен за своето мислене във въздуха и то в регулирания въздушен процес, който се извършвал вътре в него.
към текста >>
Йога обаче разпростирал върху
дихателни
я процес своето душевно мислене.
За йога това имало съвсем особено последствие. Днес, когато човекът се чувства в сетивния свят, съвсем правилно е да не обръща внимание на своето мислене като такова. Неговите сетива го осведомяват за това, което се намира във външния свят, и когато погледне обратно към себе си, вижда поне част и от себе си. Така той получава картина за начина, по който човек е поставен във външния свят между раждането и смъртта.
Йога обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене.
Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз. Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава. Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Там той чувствал съвсем различно по отношение на света, отколкото тук е чувствал като човек.
към текста >>
Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в
дихателни
я процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава.
Неговите сетива го осведомяват за това, което се намира във външния свят, и когато погледне обратно към себе си, вижда поне част и от себе си. Така той получава картина за начина, по който човек е поставен във външния свят между раждането и смъртта. Йога обаче разпростирал върху дихателния процес своето душевно мислене. Той насочвал това душевно мислене повече навътре в себе си. И в резултат на това от неговата душа се издигало особено себечувстване, особено чувство за Аз.
Той обаче чувствал това не както човек тук между раждането и смъртта в обкръжението на природата, а поради това че е разпростирал своето душевно мислене в дихателния процес, той се чувствал като изпълнен със спомени от времето, преди да е слязъл на Земята, от времето, когато е бил едно духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят, както днешният човек с нормално съзнание има един жив спомен за нещо, което се е случило преди десет години, например за случка, която е преживял в гората и за своето настроение тогава.
Точно така чрез този променен дихателен процес йога се е чувствал в цялото настроение, в цялото обкръжение, в което е бил като духовно-душевно същество в един духовно-душевен свят. Там той чувствал съвсем различно по отношение на света, отколкото тук е чувствал като човек. И от това, което го е обземало, от отношението на това събудено Себе към цялата Вселена, са произлезли тогава чудните древни поезии, красив резултат от които е например Бхагават Гита.
към текста >>
Чувствал как мислите минават през
дихателни
те потоци и с това потъване на мислите, които тогава, бих желал да кажа, като змии са се провирали през
дихателни
те потоци, той е чувствал своя Аз в повсеместната дейност на света и изразявал в сентенции и афоризми това, което е могло да се разкрие от това усещане.
По-късно този начин се променя. Следователно в древността йога се пренасял в такова променено дишане.
Чувствал как мислите минават през дихателните потоци и с това потъване на мислите, които тогава, бих желал да кажа, като змии са се провирали през дихателните потоци, той е чувствал своя Аз в повсеместната дейност на света и изразявал в сентенции и афоризми това, което е могло да се разкрие от това усещане.
Забелязвало се, че йога говори другояче от обикновеното, когато е изразявал словесно това, което изживявал по този начин. Настъпва промяна и постепенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така силно, така интензивно в дихателния процес, отслабва и се прекратява. Вместо това постепенно започва да се изживява как словата се издишват навън, как словата от само себе си се скандират в поговорки, в мъдрости и сами се превръщат в речитатив.
към текста >>
Настъпва промяна и постепенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така силно, така интензивно в
дихателни
я процес, отслабва и се прекратява.
По-късно този начин се променя. Следователно в древността йога се пренасял в такова променено дишане. Чувствал как мислите минават през дихателните потоци и с това потъване на мислите, които тогава, бих желал да кажа, като змии са се провирали през дихателните потоци, той е чувствал своя Аз в повсеместната дейност на света и изразявал в сентенции и афоризми това, което е могло да се разкрие от това усещане. Забелязвало се, че йога говори другояче от обикновеното, когато е изразявал словесно това, което изживявал по този начин.
Настъпва промяна и постепенно се стига дотам, че това, което описах, че е изживявано така силно, така интензивно в дихателния процес, отслабва и се прекратява.
Вместо това постепенно започва да се изживява как словата се издишват навън, как словата от само себе си се скандират в поговорки, в мъдрости и сами се превръщат в речитатив.
към текста >>
И докато в по-древни времена съществен бил
дихателни
ят процес и неговото изживяване, по-късно същественото стават тези мантри.
Така от променения дихателен процес, когато словата носени от този дихателен процес се изричали по особен начин, са се създали мантричните изрази, мантрите.
И докато в по-древни времена съществен бил дихателният процес и неговото изживяване, по-късно същественото стават тези мантри.
Това преминава в традицията, в историческото съзнание на хората и от това всъщност произлизат по-късните ритъм, такт и другите елементи на поезията.
към текста >>
Ако обаче се върнем назад от това, което например в Древна Гърция вече е било закономерност, задължителна за спазване закономерност на речта, което вече се е превърнало в хекзаметър, пентаметър, ако се върнем назад, тогава ще намерим едно старо изживяване на
дихателни
я процес.
Ако обаче се върнем назад от това, което например в Древна Гърция вече е било закономерност, задължителна за спазване закономерност на речта, което вече се е превърнало в хекзаметър, пентаметър, ако се върнем назад, тогава ще намерим едно старо изживяване на дихателния процес.
Това изживяване обаче било определено да изнесе човека от света, в който той е живял между раждането и смъртта, в един духовно-душевен свят.
към текста >>
Ако човек достатъчно дълго прави такива
упражнения
- древният йога трябвало да прави своите
упражнения
също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и постигне една качествена промяна, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йога.
Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения - древният йога трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и постигне една качествена промяна, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йога.
Древният йога свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес. Днес ние се опитваме да разхлабим и последната връзка между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна. Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес. Докато мислите, вашият дъх постоянно протича и вълнува вашия нервно-сетивен процес.
към текста >>
Древният йога свързвал мисловния процес заедно с
дихателни
я процес, обединявал в едно мисловния процес и
дихателни
я процес.
Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения - древният йога трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и постигне една качествена промяна, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йога.
Древният йога свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес.
Днес ние се опитваме да разхлабим и последната връзка между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна. Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес. Докато мислите, вашият дъх постоянно протича и вълнува вашия нервно-сетивен процес.
към текста >>
Днес ние се опитваме да разхлабим и последната връзка между
дихателни
я и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна.
Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения - древният йога трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и постигне една качествена промяна, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йога. Древният йога свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес.
Днес ние се опитваме да разхлабим и последната връзка между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна.
Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес. Докато мислите, вашият дъх постоянно протича и вълнува вашия нервно-сетивен процес.
към текста >>
Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от
дихателни
я процес.
Ако човек достатъчно дълго прави такива упражнения - древният йога трябвало да прави своите упражнения също достатъчно дълго, - ако човек в известна степен изживява напора, ритъма, качествената промяна: червено - синьо, синьо-червено; светло - тъмно, тъмно - светло; - накратко, ако следва такива указания, каквито намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове», ако сега, застанал в мисленето, човек не праща дъха в нервно-сетивния процес, а ако започва веднага с нервно-сетивния процес и въвежда самия нервно-сетивен процес във вътрешна вибрация и ритъм, и постигне една качествена промяна, тогава той постига точно обратното на това, което е постигал древният йога. Древният йога свързвал мисловния процес заедно с дихателния процес, обединявал в едно мисловния процес и дихателния процес. Днес ние се опитваме да разхлабим и последната връзка между дихателния и мисловния процес, която и без това е твърде несъзнателна.
Когато сте в обикновеното съзнание, когато с обикновеното съзнание размишлявате върху природното си обкръжение, вие никога не можете да си представите само нервно-сетивния процес, защото той винаги е придружен от дихателния процес.
Докато мислите, вашият дъх постоянно протича и вълнува вашия нервно-сетивен процес.
към текста >>
Всички
упражнения
по медитация в новото време се основават на това, мисленето да бъде напълно освободено, напълно отделено от
дихателни
я процес.
Всички упражнения по медитация в новото време се основават на това, мисленето да бъде напълно освободено, напълно отделено от дихателния процес.
Така обаче човек не го откъсва от ритъма изобщо, а го откъсва само от вътрешния ритъм. Но тогава човек постепенно свързва мисленето с един външен ритъм. С това, че мисленето се освобождава от дихателния ритъм - от това изхождат нашите днешни медитации - човек оставя мисленето в известна степен да се влее в ритъма на външния свят. Йога се връща назад към своя собствен ритъм. Днешният човек се отправя обратно към ритъма на външния свят.
към текста >>
С това, че мисленето се освобождава от
дихателни
я ритъм - от това изхождат нашите днешни медитации - човек оставя мисленето в известна степен да се влее в ритъма на външния свят.
Всички упражнения по медитация в новото време се основават на това, мисленето да бъде напълно освободено, напълно отделено от дихателния процес. Така обаче човек не го откъсва от ритъма изобщо, а го откъсва само от вътрешния ритъм. Но тогава човек постепенно свързва мисленето с един външен ритъм.
С това, че мисленето се освобождава от дихателния ритъм - от това изхождат нашите днешни медитации - човек оставя мисленето в известна степен да се влее в ритъма на външния свят.
Йога се връща назад към своя собствен ритъм. Днешният човек се отправя обратно към ритъма на външния свят. Прочетете първите упражнения, които съм дал в «Как се постигат познания за висшите светове», където описвам как да бъде проследено покълването и израстването на едно растение.
към текста >>
Прочетете първите
упражнения
, които съм дал в «Как се постигат познания за висшите светове», където описвам как да бъде проследено покълването и израстването на едно растение.
Така обаче човек не го откъсва от ритъма изобщо, а го откъсва само от вътрешния ритъм. Но тогава човек постепенно свързва мисленето с един външен ритъм. С това, че мисленето се освобождава от дихателния ритъм - от това изхождат нашите днешни медитации - човек оставя мисленето в известна степен да се влее в ритъма на външния свят. Йога се връща назад към своя собствен ритъм. Днешният човек се отправя обратно към ритъма на външния свят.
Прочетете първите упражнения, които съм дал в «Как се постигат познания за висшите светове», където описвам как да бъде проследено покълването и израстването на едно растение.
към текста >>
Виждате в какво се състои различието между съвременното медитиране и йога-
упражнения
та в една много древна епоха.
Виждате в какво се състои различието между съвременното медитиране и йога-упражненията в една много древна епоха.
Естествено, между тях се намират много други методи и упражнения, но аз споменах тук само тези две крайности. И поради това, че човекът постепенно започва да живее в този външен ритъм, тогава се случва следното:
към текста >>
Естествено, между тях се намират много други методи и
упражнения
, но аз споменах тук само тези две крайности.
Виждате в какво се състои различието между съвременното медитиране и йога-упражненията в една много древна епоха.
Естествено, между тях се намират много други методи и упражнения, но аз споменах тук само тези две крайности.
И поради това, че човекът постепенно започва да живее в този външен ритъм, тогава се случва следното:
към текста >>
Но като предприемаме такива
упражнения
на мисленето, както ги описах, които могат да се отделят от дишането и да заживеят с външния ритъм, тогава по този начин изживяваме разликата между посоките.
Ние отново трябва да постигнем това, но по друг начин. По причини, които ще изложа при друг повод, ние не можем да се упражняваме по начина, както е ставало при старата Йога.
Но като предприемаме такива упражнения на мисленето, както ги описах, които могат да се отделят от дишането и да заживеят с външния ритъм, тогава по този начин изживяваме разликата между посоките.
към текста >>
Следователно
упражнения
та, които днес водят човека в по-висшия свят, както ги представих, са повече
упражнения
, отправени към мисълта.
По времето, когато с нашите мисли се намираме във външния ритъм, ние познаваме разликата, когато сме застанали с гръбначния си стълб в хоризонтална линия и когато сме изправени във вертикална линия. Докато оставаме в мисълта, ние познаваме всичко това в самата мисъл. Индийският йога също е познавал това, докато е седял на кръстосаните си крака с вдигнати нагоре ръце. Той научавал от тялото си невидимото значение на посоките в пространството. Пространството не е произволно наслагване на нещата едно до друго, а е организирано на всички страни така, че посоките имат различно значение.
Следователно упражненията, които днес водят човека в по-висшия свят, както ги представих, са повече упражнения, отправени към мисълта.
към текста >>
Но има също
упражнения
, които вървят в друга посока, и измежду разновидностите от тях намираме
упражнения
, които чрез аскетичен живот понижават функциите на физическото тяло и направо му причиняват най-различни лишения, мъки и страдания.
Но има също упражнения, които вървят в друга посока, и измежду разновидностите от тях намираме упражнения, които чрез аскетичен живот понижават функциите на физическото тяло и направо му причиняват най-различни лишения, мъки и страдания.
Така физическото тяло се извеждало от нормалните си функции. Съвременният човек няма представа за това, което някогашните аскети са постигали, защото днешният човек иска да бъде колкото се може по-плътно в своя организъм. Всеки път, когато някогашният аскет болезнено и мъчително е потискал едни или други телесни функции, той изтеглял вън от организма своята духовно-душевна същност. Когато живеете нормален живот между раждането и смъртта, нали Духът и душата са свързани с физическия организъм така, както трябва да бъде според нормалната човешка организация. Ако потиснете телесните функции по аскетичен начин, тогава се получава нещо подобно, както става днес в по-малка степен при хора, които някъде са се наранили.
към текста >>
Ако на хората се препоръчат такива
упражнения
, например да се концентрират всяка сутрин върху определена мисъл, често може да се случи те горещо да се ентусиазират да правят това.
Всеки ден трябва да се прави нещо вътрешно, душевно. Понякога това са малки задължения, дребни прояви, но те трябва да се изпълняват с желязно усърдие и търпение.
Ако на хората се препоръчат такива упражнения, например да се концентрират всяка сутрин върху определена мисъл, често може да се случи те горещо да се ентусиазират да правят това.
Но то не трае дълго, усърдието намалява, нещата се вършат механично, защото хората не искат да прилагат засилена енергия, която все повече и повече е необходима. Първо, човек трябва да преодолее собствената си леност; но тогава идва друга съпротива, която е от обективен характер: като че ли човек трябва да си пробива път през нещо плътно; и тогава действително настъпва онова особено вътрешно изживяване - мисленето, което постепенно се е засилило, което сега е станало живо мислене и възприема посоките на пространството, възприема изобщо живото, което е навлязло в ритъма на външния свят и причинява болка, и човек разбира, че всяко постигнато познание боли.
към текста >>
208.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Това може да се осъществи, като
упражнения
та по медитация и концентрация насочим повече към упражняване на волята.
Следващото стъпало в развитието към свръхсетивния свят може да бъде достигнато чрез това, че в нашата духов-но-душевна работа ние се стремим да се освободим още повече от телесната опора.
Това може да се осъществи, като упражненията по медитация и концентрация насочим повече към упражняване на волята.
към текста >>
Към това могат да се прибавят такива
упражнения
, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик.
Към това могат да се прибавят такива упражнения, както загатнах в предишни лекции, с които да си изясним по какъв начин имаме един или друг навик.
Твърдо си поставяме задача и прилагаме желязна воля, за няколко години да придобием друг навик. Отбелязвам само като пример, че всеки човек има в почерка си нещо, което се нарича характер на същия. Ако ние с желязна воля старателно се заемем да придобием друг почерк, който никак да не прилича на предишния, за това е необходима мощна вътрешна сила. И тогава вторият почерк трябва да стане също така обичаен, също така употребим както първия. Това е само една дреболия: има много неща, чрез които ние можем със собствената си енергия да променим цялата основна насока на нашата воля.
към текста >>
Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни
упражнения
, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато пред нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени.
Това ние ще можем, след като сме правили такива инициационни упражнения, които току-що ви описах, когато действително няма да бъдем повече смущавани от собственото си тяло и ще можем да проникваме и да се потопяваме в духовната страна на нещата; когато пред нас няма повече да се явяват багрите на растенията, а самите ние ще потъваме в багрите на растенията и ще виждаме вече не обагрените растения, а себе си обагрени.
Когато не само знаем, че цикорията, която расте край пътя, е синя, а че можем да потънем вътре в цвета и да участваме в създаването на синия цвят, тогава интуитивно навлизаме вътре в този процес и тръгвайки оттук все повече и повече можем да разширяваме духовното си познание.
към текста >>
Че наистина сме напреднали с такива
упражнения
, можем да разберем по определени симптоми.
Че наистина сме напреднали с такива упражнения, можем да разберем по определени симптоми.
Бих желал да ви приведа два, но такива има много. Първият се състои в това, че получаваме съвсем други възгледи за моралния свят, различни от тези, които сме имали преди. За чистия интелектуализъм моралният свят съдържа нещо нереално. Разбира се, ако все още е останал порядъчен в рамките на материалистичното време, човекът се смята длъжен да прави по задължение това, което по традиция се смята за добро, но все пак, макар и да не си го признава, той мисли: с това, че е направено добро, не се е случило нещо, както когато през пространството премине светкавица или тътен на гръмотевица. Той не мисли за това, като за нещо реално.
към текста >>
209.
Послесловие на немския издател
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Едно описание на основните изисквания за вътрешното развитие, преди всичко така наречените допълнителни
упражнения
, се намира също и в тези произведения, затова Рудолф Щайнер посочваше споменатите трудове, когато се касаеше до придружителните
упражнения
.
С началото на Езотеричното училище в 1904 година, последва едновременно откритото излагане на училищния път в произведението «Теософия»[3], в «Как се постигат познания за висшите светове» (1. издание 1909), както и в началото на 1910 година издаденото произведение «Въведение в Тайната наука».
Едно описание на основните изисквания за вътрешното развитие, преди всичко така наречените допълнителни упражнения, се намира също и в тези произведения, затова Рудолф Щайнер посочваше споменатите трудове, когато се касаеше до придружителните упражнения.
Необходимите предпоставки при всички упражнения са описани във «Въведение в Тайната наука» в глава: Познанието на висшите светове (За посвещението или инициацията).
към текста >>
Необходимите предпоставки при всички
упражнения
са описани във «Въведение в Тайната наука» в глава: Познанието на висшите светове (За посвещението или инициацията).
С началото на Езотеричното училище в 1904 година, последва едновременно откритото излагане на училищния път в произведението «Теософия»[3], в «Как се постигат познания за висшите светове» (1. издание 1909), както и в началото на 1910 година издаденото произведение «Въведение в Тайната наука». Едно описание на основните изисквания за вътрешното развитие, преди всичко така наречените допълнителни упражнения, се намира също и в тези произведения, затова Рудолф Щайнер посочваше споменатите трудове, когато се касаеше до придружителните упражнения.
Необходимите предпоставки при всички упражнения са описани във «Въведение в Тайната наука» в глава: Познанието на висшите светове (За посвещението или инициацията).
към текста >>
Заниманията в Езотеричното училище се провеждаха с дадените
упражнения
и в лекции - така наречените езотерични часове, които Рудолф Щайнер държеше пред членовете на училището на различните места - преди всичко в Берлин и Мюнхен, където бяха разяснявани
упражнения
та.
Заниманията в Езотеричното училище се провеждаха с дадените упражнения и в лекции - така наречените езотерични часове, които Рудолф Щайнер държеше пред членовете на училището на различните места - преди всичко в Берлин и Мюнхен, където бяха разяснявани упражненията.
към текста >>
Упражнения
та общо взето се състояха от: медитационни указания за сутринта и вечерта, наречени «главни
упражнения
», както и така наречената вечерна «ретроспекция»; така наречените придружителни
упражнения
, които се изпълняваха през деня; мантри (медитационни стихове), които бяха давани допълнително.
Упражненията общо взето се състояха от: медитационни указания за сутринта и вечерта, наречени «главни упражнения», както и така наречената вечерна «ретроспекция»; така наречените придружителни упражнения, които се изпълняваха през деня; мантри (медитационни стихове), които бяха давани допълнително.
към текста >>
От тези
упражнения
«ретроспекцията», «допълнителните
упражнения
» и различни мантри, като например дневните мантри: «Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите» или мантрата «В Духа лежи зародишът на моето тяло», важаха за всички ученици.
От тези упражнения «ретроспекцията», «допълнителните упражнения» и различни мантри, като например дневните мантри: «Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите» или мантрата «В Духа лежи зародишът на моето тяло», важаха за всички ученици.
Другояче беше при «главните упражнения», които бяха давани лично, това значи, че те се отнасяха само за определен ученик.
към текста >>
Другояче беше при «главните
упражнения
», които бяха давани лично, това значи, че те се отнасяха само за определен ученик.
От тези упражнения «ретроспекцията», «допълнителните упражнения» и различни мантри, като например дневните мантри: «Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите» или мантрата «В Духа лежи зародишът на моето тяло», важаха за всички ученици.
Другояче беше при «главните упражнения», които бяха давани лично, това значи, че те се отнасяха само за определен ученик.
към текста >>
Тези в умножена форма главни
упражнения
, - които в училището са давани общо или на един определен кръг от ученици, - се състоят или от един изцяло еднакъв за всички текст (виж общо даденото главно упражнение II на страница 41), или в момента, когато на дадения ученик е бил предаван текста, е била добавяна съответната съобразена лично с ученика «силова дума» (както например в общо даденото главно упражнение I на страница 39) или медитационна формула собственоръчно дадена от Рудолф Щайнер.
Тези в умножена форма главни упражнения, - които в училището са давани общо или на един определен кръг от ученици, - се състоят или от един изцяло еднакъв за всички текст (виж общо даденото главно упражнение II на страница 41), или в момента, когато на дадения ученик е бил предаван текста, е била добавяна съответната съобразена лично с ученика «силова дума» (както например в общо даденото главно упражнение I на страница 39) или медитационна формула собственоръчно дадена от Рудолф Щайнер.
към текста >>
Различните форми на главното упражнение, особено съвсем индивидуално оформените, но също и няколко общо дадени или тези за определен ученически кръг, са свързани с
дихателни
упражнения
.
Различните форми на главното упражнение, особено съвсем индивидуално оформените, но също и няколко общо дадени или тези за определен ученически кръг, са свързани с дихателни упражнения.
Указанията за регулиране на дишането са различни, въпреки това най-често се срещат тези упражнения, които са отпечатани тук. От езотеричните упражнения, които Рудолф Щайнер е давал общо, по-голямата част са без дихателни упражнения. Сравни дадените по-долу подробни изказвания на Рудолф Щайнер от книгата му «Въведение в Тайната наука; Събр.Съч. 1962, стр. 371/72:
към текста >>
Указанията за регулиране на дишането са различни, въпреки това най-често се срещат тези
упражнения
, които са отпечатани тук.
Различните форми на главното упражнение, особено съвсем индивидуално оформените, но също и няколко общо дадени или тези за определен ученически кръг, са свързани с дихателни упражнения.
Указанията за регулиране на дишането са различни, въпреки това най-често се срещат тези упражнения, които са отпечатани тук.
От езотеричните упражнения, които Рудолф Щайнер е давал общо, по-голямата част са без дихателни упражнения. Сравни дадените по-долу подробни изказвания на Рудолф Щайнер от книгата му «Въведение в Тайната наука; Събр.Съч. 1962, стр. 371/72:
към текста >>
От езотеричните
упражнения
, които Рудолф Щайнер е давал общо, по-голямата част са без
дихателни
упражнения
.
Различните форми на главното упражнение, особено съвсем индивидуално оформените, но също и няколко общо дадени или тези за определен ученически кръг, са свързани с дихателни упражнения. Указанията за регулиране на дишането са различни, въпреки това най-често се срещат тези упражнения, които са отпечатани тук.
От езотеричните упражнения, които Рудолф Щайнер е давал общо, по-голямата част са без дихателни упражнения.
Сравни дадените по-долу подробни изказвания на Рудолф Щайнер от книгата му «Въведение в Тайната наука; Събр.Съч. 1962, стр. 371/72:
към текста >>
«Когато се правят
упражнения
та за инициацията, те не въздействат само върху етерното тяло, а и върху свръхсетивните сили на физическото тяло.
«Когато се правят упражненията за инициацията, те не въздействат само върху етерното тяло, а и върху свръхсетивните сили на физическото тяло.
Човек не бива обаче да си представя, че по този начин във физическото тяло има някакви въздействия, които са достъпни за обикновеното сетивно наблюдение. Това са въздействия, които само надсетивното познание може да преценява. Те нямат нищо общо с никакво външно познание. Те се представят като успех в процеса на узряване на съзнанието, когато то има изживявания в интуицията, въпреки че преди това е отстранило всички външни и вътрешни изживявания от себе си. Но изживяването на интуициите е нежно, интимно и фино; а физическото човешко тяло в настоящата степен на своето развитие в сравнение с тях е грубо.
към текста >>
То е затова една силно действаща пречка за успеха на интуиционните
упражнения
.
Човек не бива обаче да си представя, че по този начин във физическото тяло има някакви въздействия, които са достъпни за обикновеното сетивно наблюдение. Това са въздействия, които само надсетивното познание може да преценява. Те нямат нищо общо с никакво външно познание. Те се представят като успех в процеса на узряване на съзнанието, когато то има изживявания в интуицията, въпреки че преди това е отстранило всички външни и вътрешни изживявания от себе си. Но изживяването на интуициите е нежно, интимно и фино; а физическото човешко тяло в настоящата степен на своето развитие в сравнение с тях е грубо.
То е затова една силно действаща пречка за успеха на интуиционните упражнения.
Ако тези се правят с енергия и упоритост, и с необходимото вътрешно спокойствие се постоянства, в края на краищата те преодоляват огромните пречки на физическото тяло. Ученикът на Духовната наука забелязва, че постепенно някои изяви на физическото тяло, които преди са протичали съвсем без неговото съзнание, сега се намират под неговия контрол. Той забелязва и по това, че за кратко време изпитва потребност, например така да настрои дишането си (или нещо подобно), че то идва в съзвучие или хармония с това, което душата извършва в упражненията или по друг начин казано - вътрешно потапяне. Идеалът на развитието е, че самото физическо тяло не изпълнява никакви упражненията, включително дихателните упражнения, но че всичко, което трябва да се случи с него, идва само в резултат на чисти упражнения с интуиция.»
към текста >>
Той забелязва и по това, че за кратко време изпитва потребност, например така да настрои дишането си (или нещо подобно), че то идва в съзвучие или хармония с това, което душата извършва в
упражнения
та или по друг начин казано - вътрешно потапяне.
Те се представят като успех в процеса на узряване на съзнанието, когато то има изживявания в интуицията, въпреки че преди това е отстранило всички външни и вътрешни изживявания от себе си. Но изживяването на интуициите е нежно, интимно и фино; а физическото човешко тяло в настоящата степен на своето развитие в сравнение с тях е грубо. То е затова една силно действаща пречка за успеха на интуиционните упражнения. Ако тези се правят с енергия и упоритост, и с необходимото вътрешно спокойствие се постоянства, в края на краищата те преодоляват огромните пречки на физическото тяло. Ученикът на Духовната наука забелязва, че постепенно някои изяви на физическото тяло, които преди са протичали съвсем без неговото съзнание, сега се намират под неговия контрол.
Той забелязва и по това, че за кратко време изпитва потребност, например така да настрои дишането си (или нещо подобно), че то идва в съзвучие или хармония с това, което душата извършва в упражненията или по друг начин казано - вътрешно потапяне.
Идеалът на развитието е, че самото физическо тяло не изпълнява никакви упражненията, включително дихателните упражнения, но че всичко, което трябва да се случи с него, идва само в резултат на чисти упражнения с интуиция.»
към текста >>
Идеалът на развитието е, че самото физическо тяло не изпълнява никакви
упражнения
та, включително
дихателни
те
упражнения
, но че всичко, което трябва да се случи с него, идва само в резултат на чисти
упражнения
с интуиция.»
Но изживяването на интуициите е нежно, интимно и фино; а физическото човешко тяло в настоящата степен на своето развитие в сравнение с тях е грубо. То е затова една силно действаща пречка за успеха на интуиционните упражнения. Ако тези се правят с енергия и упоритост, и с необходимото вътрешно спокойствие се постоянства, в края на краищата те преодоляват огромните пречки на физическото тяло. Ученикът на Духовната наука забелязва, че постепенно някои изяви на физическото тяло, които преди са протичали съвсем без неговото съзнание, сега се намират под неговия контрол. Той забелязва и по това, че за кратко време изпитва потребност, например така да настрои дишането си (или нещо подобно), че то идва в съзвучие или хармония с това, което душата извършва в упражненията или по друг начин казано - вътрешно потапяне.
Идеалът на развитието е, че самото физическо тяло не изпълнява никакви упражненията, включително дихателните упражнения, но че всичко, което трябва да се случи с него, идва само в резултат на чисти упражнения с интуиция.»
към текста >>
210.
Бележки
GA_245 Указания за езотеричното обучение
4. Под това означение следните така наречени съпровождащи
упражнения
от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч.
4. Под това означение следните така наречени съпровождащи упражнения от Рудолф Щайнер са били написани и дадени за размножаване през Октомври 1905, след като малко преди това са били обсъдени в лекционния цикъл «Пред прага на теософията» (Щутгарт Август/Септември 1906), Събр.Съч.
№ 95, 1978. Споменатата персийска легенда за Исус Христос (на стр. 18) се намира в Гьотевите «Бележки и студии за по-добро разбиране на западно-източния диван.»
към текста >>
Сравни за тези
упражнения
главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч.
6. За настоящото ново издание беше използван различен текст от напечатания в тетрадка III «От съдържанието на Езотеричното училище», Дорнах 1951. Една оригинална записка на Рудолф Щайнер за това не се намира в архива.
Сравни за тези упражнения главата «За някои въздействия на посвещението» в «Как се постигат познания за висшите светове» (1904/05) Събр.Съч.
№ 10, 1975, както и лекционния цикъл «Евангелието на Лука», (Базел 1909), Събр.Съч. № 114, 1977, 3 лекция.
към текста >>
8. Тези главни
упражнения
, дадени общо или поне на определен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите
упражнения
«Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906.
8. Тези главни упражнения, дадени общо или поне на определен кръг ученици, вероятно заедно със съпровождащите упражнения «Общи изисквания...» са записани за размножаване в 1906.
За упражнение I е налице ръкопис, за упражнение II - отпечатано за пръв път в това издание - само един екземпляр от размножените. При отпечатването в тетрадка I на «От съдържанието на Езотеричното училище» даденото за упражнение I означение «Съдържание на един отделен езотеричен урок» се дължи на недоглеждане.
към текста >>
Вероятно текстът е бил записан едновременно с общо дадените главни
упражнения
през 1906/07.
11. Тук не се отнася за забележка от един езотеричен час - както се предполагаше в изданието в 1968, а както беше установено след това, за записки на Рудолф Щайнер, от чийто ръкопис бе намерен един лист.
Вероятно текстът е бил записан едновременно с общо дадените главни упражнения през 1906/07.
към текста >>
12. Не може да се определи точно времето на съдържащите се в тази част главни
упражнения
.
12. Не може да се определи точно времето на съдържащите се в тази част главни упражнения.
Някои от тях може да са били дадени след прекратяване на езотеричното училище.
към текста >>
№ 40 «Ученикът по Йога прави
дихателни
упражнения
» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч.
32. 13. Април 1906. Текст според наличния ръкопис на един слушател. Поставеният в края стих «Изначален Аз, от който ний сме произлезли... » в друга редакция се намира в «Поетични слова», Събр.Съч.
№ 40 «Ученикът по Йога прави дихателни упражнения» сравни с описанията на ориенталския, християнския и християнс-ко-розенкройцерския път на обучение в томовете «Пред прага на Теософията» Събр.Съч.
№ 95; «Теософия на розенкройцерите» Събр.Съч. № 99.
към текста >>
211.
3. Трета лекция, 16 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Ако това изживяване не се издигне до съзнанието по правилен начин, чрез такива
упражнения
като дадените в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?
Някога познавах един интересен човек, който бе постигнал съзнание за това по необичаен начин. Той беше изтъкнат математик, запознат с цялата област на математиката по онова време. Той, разбира се, също се занимаваше и с диференциално и интегрално смятане. "Диференциалното" в математиката е атомното, най-малката единица, която може да се формулира не мога да кажа повече за това днес. Въпреки, че това не беше изцяло съзнателно преживяване, този човек имаше усещането за убождане навсякъде, когато бе погълнат от изучаването на диференциалното смятане.
Ако това изживяване не се издигне до съзнанието по правилен начин, чрез такива упражнения като дадените в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?
" много странни неща могат да се случат. Този човек вярваше, че чувства диференциалите навсякъде в себе си. "Аз съм натъпкан, изпълнен с диференциали", казваше той. "Нямам нищо интегрално в мен." И още повече демонстрираше по много остроумен начин, че беше изпълнен с диференциали!
към текста >>
212.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Сравнете това, което е било преследвано там, с току що казаното: вие ще откриете, че ученикът на школата йога искаше да изпита в себе си чрез вътрешно чувствуване на
дихателни
я процес това, което аз описах.
Обаче времето на този начин да се търси духовният живот и вече минало, минало е времето да бъде търсена духовна наука по източно-индийски начин. Това можем да проучим по-късно, обаче напълно се греши, когато се вярва, че трябва да се върнем към индийските методи. Това не е вече за нашето време, то би заблудило човечеството. Нашите методи са много по-интелектуални, все пак проучвайки нещата може да се види, какво е искало древното индийство. Една голяма част на обучението за постигане на по-висше позна ние се състоеше при индийците в ритмично подреждане на хода на дишането: те искаха да регулират процеса на дишането.
Сравнете това, което е било преследвано там, с току що казаното: вие ще откриете, че ученикът на школата йога искаше да изпита в себе си чрез вътрешно чувствуване на дихателния процес това, което аз описах.
Индиецът го изпитваше чрез това, че се стараеше да чувствува процеса на дишането, който се вълнува нагоре и надолу.
към текста >>
Който проследи това с разбиране, ще намери, че ние не трябва да се вживяваме в организма по този физически начин, а се стараем да уловим по пътя на медитацията от интелекта това, което тече надолу, и чрез
упражнения
та на волята да уловим това, което тече нагоре.
Нашите методи са други.
Който проследи това с разбиране, ще намери, че ние не трябва да се вживяваме в организма по този физически начин, а се стараем да уловим по пътя на медитацията от интелекта това, което тече надолу, и чрез упражненията на волята да уловим това, което тече нагоре.
По този начин ние се стараем да застанем с нашия душевен живот срещу течението и да го почувствуваме, когато това течение отива нагоре и слиза надолу.
към текста >>
213.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Например,
дихателни
ят ритъм се пренася върху нервни те процеси на човешкия организъм.
Ако се отправим към вътрешността на човешкото тяло, ние се докосваме до онези негови вътрешни сили, които са един вид отражение на външния Космос.
Например, дихателният ритъм се пренася върху нервни те процеси на човешкия организъм.
Днешната физиология не обръща достатъчно внимание на това, че дихателният ритъм, включващ средно 18 вдишвания и издишвания за една минута, има пряко отношение към нервната система. По един фин, душевно-духовен начин този ритъм наистина се пренася в областта на нервната система. Докато ритъмът, според който се движи кръвта, е свързан с веществообмяната. Нормално при възрастния човек броят на сърдечните пулсации е четири пъти по-голям от броя на дихателните движения На четири сърдечни пулсации отговаря едно вдишване и издишване; това прави 72 удара в минута. И така, Вие виждате, че онова, което живее в кръвта а в кръвта живее Азовата, Слънчевата природа на човека намира своя израз в дихателната система, а чрез нея и в нервната система.
към текста >>
Днешната физиология не обръща достатъчно внимание на това, че
дихателни
ят ритъм, включващ средно 18 вдишвания и издишвания за една минута, има пряко отношение към нервната система.
Ако се отправим към вътрешността на човешкото тяло, ние се докосваме до онези негови вътрешни сили, които са един вид отражение на външния Космос. Например, дихателният ритъм се пренася върху нервни те процеси на човешкия организъм.
Днешната физиология не обръща достатъчно внимание на това, че дихателният ритъм, включващ средно 18 вдишвания и издишвания за една минута, има пряко отношение към нервната система.
По един фин, душевно-духовен начин този ритъм наистина се пренася в областта на нервната система. Докато ритъмът, според който се движи кръвта, е свързан с веществообмяната. Нормално при възрастния човек броят на сърдечните пулсации е четири пъти по-голям от броя на дихателните движения На четири сърдечни пулсации отговаря едно вдишване и издишване; това прави 72 удара в минута. И така, Вие виждате, че онова, което живее в кръвта а в кръвта живее Азовата, Слънчевата природа на човека намира своя израз в дихателната система, а чрез нея и в нервната система.
към текста >>
Нормално при възрастния човек броят на сърдечните пулсации е четири пъти по-голям от броя на
дихателни
те движения На четири сърдечни пулсации отговаря едно вдишване и издишване; това прави 72 удара в минута.
Ако се отправим към вътрешността на човешкото тяло, ние се докосваме до онези негови вътрешни сили, които са един вид отражение на външния Космос. Например, дихателният ритъм се пренася върху нервни те процеси на човешкия организъм. Днешната физиология не обръща достатъчно внимание на това, че дихателният ритъм, включващ средно 18 вдишвания и издишвания за една минута, има пряко отношение към нервната система. По един фин, душевно-духовен начин този ритъм наистина се пренася в областта на нервната система. Докато ритъмът, според който се движи кръвта, е свързан с веществообмяната.
Нормално при възрастния човек броят на сърдечните пулсации е четири пъти по-голям от броя на дихателните движения На четири сърдечни пулсации отговаря едно вдишване и издишване; това прави 72 удара в минута.
И така, Вие виждате, че онова, което живее в кръвта а в кръвта живее Азовата, Слънчевата природа на човека намира своя израз в дихателната система, а чрез нея и в нервната система.
към текста >>
214.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
При дишането имаме осемнайсет
дихателни
движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара.
Декламаторът се чувства у дома си главно в северните области на Европа. Същественото при него е, че той работи най-вече с тежестта на сричките, с редуването на ниските и високите тонове. Рецитаторът се чувства у дома си главно в южните области на Европа. В своя говор той си служи не толкова с тежестта на сричките, колкото с метриката, с редуването на дългите и кратки срички. В своите рецитации древните гърци непосредствено изживяваха хекзаметьра, пентаметъра, понеже познаваха съвсем точно съотношенията между дишане и кръвообращение.
При дишането имаме осемнайсет дихателни движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара.
Дишане и пулс звучат в обща хармония и в хекзаметъра имаме три дълги срички, следвани от една цезура, като на едно вдишване се падат четири сърдечни удара. В отчетливо скандиращия характер на хекзаметъра се проявява тъкмо това отношение 1:4. Вътрешният свят на човека бива изтласкан навън към повърхността; в хекзаметъра лежи тайната, която свързва дишане и кръвообращение.
към текста >>
215.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени
упражнения
, протичащи при ясно и будно съзнание.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
216.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Най-значимата ни ритмична система е дихателната система и всъщност ако само малко обърнат внимание на това, за повечето хора не ще представлява трудност да установят как ходът на мисълта, дори и най-логичният ход на мисълта, както и най-повлияният от чувствата ход на мисълта, оказва въздействие върху
дихателни
я процес.
Вчера вече загатнах как ритъмът, който изживяваме музикално, съответства на вътрешния ритъм на изкачване и слизане на мозъчната вода и на взаимовръзката, която има мозъчната вода с процесите в мозъка, от една страна, а от друга - с тези във веществообменната система чрез посредничеството на кръвоносната система. В тази връзка може да се обърне внимание на индивидуално степенуваните форми на човешкото устройство.
Най-значимата ни ритмична система е дихателната система и всъщност ако само малко обърнат внимание на това, за повечето хора не ще представлява трудност да установят как ходът на мисълта, дори и най-логичният ход на мисълта, както и най-повлияният от чувствата ход на мисълта, оказва въздействие върху дихателния процес.
Дихателният процес също стои в непосредствена или опосредствана връзка с всичко, което човек изживява музикално. По тази причина специфичният начин на дишане при един или друг тип хора хвърля светлина върху музикалното им изживяване.
към текста >>
Дихателни
ят процес също стои в непосредствена или опосредствана връзка с всичко, което човек изживява музикално.
Вчера вече загатнах как ритъмът, който изживяваме музикално, съответства на вътрешния ритъм на изкачване и слизане на мозъчната вода и на взаимовръзката, която има мозъчната вода с процесите в мозъка, от една страна, а от друга - с тези във веществообменната система чрез посредничеството на кръвоносната система. В тази връзка може да се обърне внимание на индивидуално степенуваните форми на човешкото устройство. Най-значимата ни ритмична система е дихателната система и всъщност ако само малко обърнат внимание на това, за повечето хора не ще представлява трудност да установят как ходът на мисълта, дори и най-логичният ход на мисълта, както и най-повлияният от чувствата ход на мисълта, оказва въздействие върху дихателния процес.
Дихателният процес също стои в непосредствена или опосредствана връзка с всичко, което човек изживява музикално.
По тази причина специфичният начин на дишане при един или друг тип хора хвърля светлина върху музикалното им изживяване.
към текста >>
н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви
упражнения
в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща.
Действително тези неща са така и няма повече да се учудвате, че те определено са верни, ако вземете под внимание, че всичко тоново, звуково, което съществува във външния свят, ясно кореспондира на определени органи в нашия организъм. Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този смисъл е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно знание за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т.
н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща.
Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т. н., тогава това може да бъде напълно вярно. Но ако той не е напътстван по разумен начин, може да стане така, че И-то да остане да седи в главата и да пее непрестанно горе в нея, а Е-то да остане да стои в ларинкса и да шуми там. И ако и А в гърдите и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен. При последния са станали толкова странни неща поради това, че той, като човек, който няма никакъв опит как се прилагат такива неща, е натрупал цял кош глупости в собствения си организъм, толкова много глупости, че те даже го навеждат на мисълта, че това котило на небивалици трябва допълнително да се култивира, че трябва да бъдат основани университети, училища, за да може цялата тази шутовщина още да се развива и разпространява.
към текста >>
Ако например някой прави разни
дихателни
упражнения
- както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т.
Действително тези неща са така и няма повече да се учудвате, че те определено са верни, ако вземете под внимание, че всичко тоново, звуково, което съществува във външния свят, ясно кореспондира на определени органи в нашия организъм. Но от друга страна, не трябва да забравяме, че ако такива неща се разтръбяват неблагоразумно - а благоразумно в този смисъл е само едно ръководство, което човек може да даде единствено от известно духовнонаучно изживяване, - ако без точно знание за онези взаимовръзки, за които днес загатнах по един специален повод - взаимовръзките между астрално тяло, етерно тяло и т. н., - ако разтръбявате такива неща по света без разумното ръководство в духовнонаучен смисъл и ако хората започнат да правят всякакви упражнения в този смисъл, тогава действително ще произлязат някои истински мъчителни неща.
Ако например някой прави разни дихателни упражнения - както бе загатнато вчера - и при дишането силно се опитва да си представи гласната и с помощта на тази представа получава усещането, че И стои в главата, Е - в ларинкса и т.
н., тогава това може да бъде напълно вярно. Но ако той не е напътстван по разумен начин, може да стане така, че И-то да остане да седи в главата и да пее непрестанно горе в нея, а Е-то да остане да стои в ларинкса и да шуми там. И ако и А в гърдите и О в долната част на тялото напират във вашето същество, тогава вече се получава нещо подобно на онова, което д-р Хуземан описа по отличен начин за Щауденмайер[3] в Мюнхен. При последния са станали толкова странни неща поради това, че той, като човек, който няма никакъв опит как се прилагат такива неща, е натрупал цял кош глупости в собствения си организъм, толкова много глупости, че те даже го навеждат на мисълта, че това котило на небивалици трябва допълнително да се култивира, че трябва да бъдат основани университети, училища, за да може цялата тази шутовщина още да се развива и разпространява. И наистина можем да си представим, че една наивна душа откликва на това: трябва дори да плащам повече данъци, за да може онзи да живее с магията си в своя маймунарник, нали така?
към текста >>
Тези лекции и
упражнения
трябва да дават само импулс.
Сега вече мисля, че в общи линии изчерпах поставените въпроси. Не знам дали остана още нещо, но виждате ли, не е възможно всичко да се каже наведнъж.
Тези лекции и упражнения трябва да дават само импулс.
Надявам се, няма да си тръгнете оттук без чувството, че сте получили такива импулси.
към текста >>
Мисля, че трябва да започнем да разбираме какво означава да се работи не по даден метод, да не се пита как трябва да се нагласи това и онова, как трябва да се постави дишането, как трябва да се правят многото подготвителни
упражнения
, преди изобщо да се стигне до същинско пеене.
Мисля, че трябва да започнем да разбираме какво означава да се работи не по даден метод, да не се пита как трябва да се нагласи това и онова, как трябва да се постави дишането, как трябва да се правят многото подготвителни упражнения, преди изобщо да се стигне до същинско пеене.
Повечето днешни методи всъщност са подготвителни методи, методи за настройка, методи за дишане и т. н. Трябва да се откажем от всичко това, което всъщност цели човешкият организъм да бъде разглеждан като машина, която трябва да се смазва по правилния начин и чиито колела да се приведат на правилната височина на оста и подобни. Това, разбира се, е малко преувеличено, но вие разбирате какво имам предвид. Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съзнанието си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс. Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания.
към текста >>
217.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Когато днес пее, човек връща онова, което се изпълнява с помощта на инервацията на нервната система, обратно в
дихателни
я поток и съзнателно привежда в дейност този втори дихателен поток.
Когато днес пее, човек връща онова, което се изпълнява с помощта на инервацията на нервната система, обратно в дихателния поток и съзнателно привежда в дейност този втори дихателен поток.
Продължението на дишането в главата бива директно задействано, когато към възпроизвеждането на тона, както е при пеенето, се добавя и вокализиране, но това не е излизане от дъха. Следователно това е ново възвръщане на станалата прозаична реч към поетичното, към художественото на ритмичния дихателен процес.
към текста >>
218.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Терцата му даваше възможността да преживее продължението на
дихателни
я процес навътре.
Квинтовото време беше всъщност времето, когато човек си казваше, всъщност не си казваше, а го чувстваше така: Аз вдишвам и издишвам. Когато сънувам кошмари например, чрез промяната в дишането мога ясно да си дам сметка за дихателното изживяване. Но музикалното не живее в мен, то живее във вдишването и издишването. Човек се чувстваше винаги потеглящ извън себе си в това музикално изживяване и отново връщащ се към себе си. Квинтата беше нещо, което обхващаше вдишването и издишването, септимата обхващаше само издишването.
Терцата му даваше възможността да преживее продължението на дихателния процес навътре.
Поради всички тези причини откривате също така особеното обяснение за развитието от чистото пеене с акомпанимент, каквото беше то в по-стари времена от човешкото развитие, до самостоятелното пеене. Първо-начално човекът винаги е пял с помощта на някой външен тон, на външна тонова формация. Еманципираното пеене дойде по-късно, с което, от друга страна, е свързано еманципираното инструментиране, еманципираната инструментална музика.
към текста >>
219.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Когато човекът прави известни
упражнения
, тогава пространството не само ще бъде изпълнено от светлината на Мъдростта, но също така и ще звучи.
Когато човекът прави известни упражнения, тогава пространството не само ще бъде изпълнено от светлината на Мъдростта, но също така и ще звучи.
Както знаете в древната Питагорейска философия се споменава за хармонията на сферите. Под сфери трябва да разбираме космическо пространство, пространство в което се носят звездите. Това обикновенно се смята за измислен образ, но и това не поетично сравнение, но една действителност. Когато човек се е упражнявал достатъчно, според инструкции, тогава започва да чува истинска музика, която протича през космическото пространство. Когато пространството започне така да звучи духовно, тогава може да се каже, че това лице е в ("Девакан").
към текста >>
220.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче от една страна, веществообмяната е дълбоко свързана тъкмо с дишането; във веществообменен смисъл,
дихателни
ят процес е тясно вплетен в кръвната циркулация, защото чрез нея хранителните вещества достигат до всяка част на човешкото тяло.
Към тази троична система на физическия човек, на първо място ще поставим веществообмяната.
Обаче от една страна, веществообмяната е дълбоко свързана тъкмо с дишането; във веществообменен смисъл, дихателният процес е тясно вплетен в кръвната циркулация, защото чрез нея хранителните вещества достигат до всяка част на човешкото тяло.
Следователно, наред със своите собствени функции, дишането има задачи, които са в тясна връзка с веществообменната система*6. От друга страна, дишането е в зависимост и от нервно-сетивния живот на човека. Вдишвайки, ние непрекъснато тласкаме ликворната течност в посока към мозъка; издишвайки, ние връщаме тази течност обратно в тялото. Ето как ние пренасяме дихателния ритъм в областта на мозъка. И както от една страна, дишането е свързано с веществообмяната, така от друга страна то е свързано с нервно-сетивния живот.
към текста >>
Ето как ние пренасяме
дихателни
я ритъм в областта на мозъка.
Към тази троична система на физическия човек, на първо място ще поставим веществообмяната. Обаче от една страна, веществообмяната е дълбоко свързана тъкмо с дишането; във веществообменен смисъл, дихателният процес е тясно вплетен в кръвната циркулация, защото чрез нея хранителните вещества достигат до всяка част на човешкото тяло. Следователно, наред със своите собствени функции, дишането има задачи, които са в тясна връзка с веществообменната система*6. От друга страна, дишането е в зависимост и от нервно-сетивния живот на човека. Вдишвайки, ние непрекъснато тласкаме ликворната течност в посока към мозъка; издишвайки, ние връщаме тази течност обратно в тялото.
Ето как ние пренасяме дихателния ритъм в областта на мозъка.
И както от една страна, дишането е свързано с веществообмяната, така от друга страна то е свързано с нервно-сетивния живот.
към текста >>
Обаче ние следва да сме наясно това дишане все още не протича по онзи правилен начин, който е необходим за поддържането на физическия живот; при човека, който току що слиза на Земята, не съществува пълна хармония между
дихателни
я процес и нервно-сетивния процес.
С други думи: Дишането е най-важния посредник между слизащото във физическия свят човешко същество и видимия външен свят.
Обаче ние следва да сме наясно това дишане все още не протича по онзи правилен начин, който е необходим за поддържането на физическия живот; при човека, който току що слиза на Земята, не съществува пълна хармония между дихателния процес и нервно-сетивния процес.
към текста >>
Най-важните възпитателни мерки се опират върху наблюдението на всичко онова, което
дихателни
ят процес успява да вмъкне и пренесе там, в рамките на нервно-сетивния живот.
Ако внимателно наблюдаваме детето, ние ще установим: Детето все още не се е научило да диша по такъв начин, че да поддържа нервно-сетивния процес. Тук изпъква и по-деликатната същност на онова, което имаме да вършим в хода на възпитанието. Преди всичко, налага се да вникнем в човешката природа от антропологично-антропософска гледна точка.
Най-важните възпитателни мерки се опират върху наблюдението на всичко онова, което дихателният процес успява да вмъкне и пренесе там, в рамките на нервно-сетивния живот.
В един по-висш смисъл, детето трябва да се научи да приема в душата си онзи дар, койтo му е даден благодарение на простия факт, че то е създадено, за да диша. Вие виждате, как този дял от възпитанието се обръща към духовно-душевните сили: Благодарение на обстоятелството, че хармонизираме дишането с нервно-сетивния процес, ние просто вмъкваме духовно-душевните сили във физическия живот на детето. Накратко: Детето все още не може да диша правилно, и една от нашите задачи, е да го научим да диша правилно!
към текста >>
Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на
дихателни
я процес за правилното възпитание, както и космическото значение на ритъма между будност и сън?
Един учител, който непрекъснато мисли за израстващите деца, влияе на учениците по съвсем друг начин, отколкото друг, в чиито ум тази мисъл не се задържа дълго, или пък изобщо не се е появявала.
Защото, какво става в мига, когато Вие се отдавате на тази мисъл, с други думи, когато Вие започнете да разбирате огромното космическо значение на дихателния процес за правилното възпитание, както и космическото значение на ритъма между будност и сън?
В този миг всички лични желания и чувства отстъпват на заден план; в този миг биват заглушени всички „инстанции", лежащи в основата на личните предпочитания изобщо, отстранява се всичко онова, което е характерно за физическия човек. И след като сте превъзмогнали личните предпочитания, и влизате в класната стая, чрез Вашата вътрешна сила се поражда една дълбока, интимна връзка между учениците и Вас.
към текста >>
221.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обаче там Азът живее само в образи, и ако в живота си между раждането и смъртта човекът пренебрегне
упражнения
та, споменати в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
И сега Вие разбирате защо аз описвам три степени от живота на Азът в обикновения живот: Пълна будност, будност, придружена от сънуване, и ако мога така да се изразя спяща будност. Напълно будният Аз живее в мис ловното познание.
Обаче там Азът живее само в образи, и ако в живота си между раждането и смъртта човекът пренебрегне упражненията, споменати в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
", той ще ограничи своето мислене единствено в сферата на образите.
към текста >>
222.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните
упражнения
, а от чувствата и волята.
Естествено, този интерес не може да възникне за един ден. Необходимо е цялото обучение да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския свят. Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство. Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици. С други думи: Вие не трябва да забравяте, че всичко което пробужда силен интерес у детето, допринася и за укрепване на неговата памет.
Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и волята.
към текста >>
223.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Дихателни
ят процес при растенията се различава от този при човека и животните, както предназначението на бръснача се различава от това на-кухненския нож.
Дихателният процес при растенията се различава от този при човека и животните, както предназначението на бръснача се различава от това на-кухненския нож.
На човешкия дихателен процес при животните отговаря обратния процес, процесът на асимилация.
към текста >>
Работата е там, че до като
дихателни
ят процес се свързва с останалите природни процеси, чиято средна част намираме у човека, в същото време душевните сили, т.е.
Съсредоточете се мислено върху дишането. То е пълната противоположност на всичко онова, което се извършва в условията на растителния свят. Дишането на човека е анти-растително царство, което вътрешно се свързва с хранителния процес, представляващ средната част на горенето, каквото го наблюдаваме във външния свят. Виждате ли, в нашата гръдна област се разиграват два процеса: От една страна имаме анти-растителния процес, осъществяван с помощта на дишането, а от друга средната част на процеса, който наблюдаваме във външния свят. Те са в дълбока взаимна връзка и тук ние се докосваме до тайнствената близост между тялото и душата.
Работата е там, че до като дихателният процес се свързва с останалите природни процеси, чиято средна част намираме у човека, в същото време душевните сили, т.е.
анти-растителният процес се свързва с инкарната, с човешкото тяло, което на свой ред също е един вид „средна част" от природните процеси. Дълго и напразно науката ще размишлява за връзките между тялото и душата, ако не потърси отговора тъкмо в тайнствената близост между душевно-нюансираното дишане и инкарнираната средна част на природните процеси. Тези природни процеси нито възникват, нито" път завършват в човешкия организъм; техният край настъпва едва след като човек ги отдели от себе си. Човекът се свързва физически само със средната част на природните процеси, които той одушевява с помощта на дихателния процес.
към текста >>
Човекът се свързва физически само със средната част на природните процеси, които той одушевява с помощта на
дихателни
я процес.
Те са в дълбока взаимна връзка и тук ние се докосваме до тайнствената близост между тялото и душата. Работата е там, че до като дихателният процес се свързва с останалите природни процеси, чиято средна част намираме у човека, в същото време душевните сили, т.е. анти-растителният процес се свързва с инкарната, с човешкото тяло, което на свой ред също е един вид „средна част" от природните процеси. Дълго и напразно науката ще размишлява за връзките между тялото и душата, ако не потърси отговора тъкмо в тайнствената близост между душевно-нюансираното дишане и инкарнираната средна част на природните процеси. Тези природни процеси нито възникват, нито" път завършват в човешкия организъм; техният край настъпва едва след като човек ги отдели от себе си.
Човекът се свързва физически само със средната част на природните процеси, които той одушевява с помощта на дихателния процес.
към текста >>
224.
13. Тринадесета лекция, 04.09.1919
GA_293 Общото човекознание
От една страна можем да изискваме от детето предимно такива
упражнения
, които имат отношение към физическото тяло, например гимнастиката.
Да постъпваме смислено и целесъобразно ето задачата, с която трябва да се заемем, пристъпвайки към възпитанието на децата. А кога човешката дейност е безсмислена? Тогава, когато човекът се ръководи единствено от желанията на своето тяло! Той постъпва смислено, когато действува с оглед на условията, които му поставя околния свят, а не негово то собствено тяло. Тези нещо следва да се имат предвид и в процеса на възпитанието.
От една страна можем да изискваме от детето предимно такива упражнения, които имат отношение към физическото тяло, например гимнастиката.
към текста >>
Колкото повече натоварваме детето с чисто телесни
упражнения
, толкова по-сънливо и по-склонно към затлъстяване става то.
Обаче ние сме в състояние да превърнем тези механични движения в смислени и целесъобразни движения, така че не само да плуваме в духовния свят, а да следваме неговите основни направления. Ние постигаме това с помощта на евритмията*52.
Колкото повече натоварваме детето с чисто телесни упражнения, толкова по-сънливо и по-склонно към затлъстяване става то.
Колкото повече превръщаме механичните упражнения в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между сън и будност, толкова по-здраво укрепва детската воля и по-нормално протича неговия живот. Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха. А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция. Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическият дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното.
към текста >>
Колкото повече превръщаме механичните
упражнения
в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между сън и будност, толкова по-здраво укрепва детската воля и по-нормално протича неговия живот.
Обаче ние сме в състояние да превърнем тези механични движения в смислени и целесъобразни движения, така че не само да плуваме в духовния свят, а да следваме неговите основни направления. Ние постигаме това с помощта на евритмията*52. Колкото повече натоварваме детето с чисто телесни упражнения, толкова по-сънливо и по-склонно към затлъстяване става то.
Колкото повече превръщаме механичните упражнения в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между сън и будност, толкова по-здраво укрепва детската воля и по-нормално протича неговия живот.
Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха. А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция. Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическият дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното. Практическият дарвинизъм се свежда до интензивно спортуване и означава да провъзгласим етични норми, които връщат човека обратно към животното.
към текста >>
А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически
упражнения
до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция.
Обаче ние сме в състояние да превърнем тези механични движения в смислени и целесъобразни движения, така че не само да плуваме в духовния свят, а да следваме неговите основни направления. Ние постигаме това с помощта на евритмията*52. Колкото повече натоварваме детето с чисто телесни упражнения, толкова по-сънливо и по-склонно към затлъстяване става то. Колкото повече превръщаме механичните упражнения в смислени, какъвто е случая с евритмията, където всяко движение изразява определен звук, толкова по-голяма хармония постигаме между сън и будност, толкова по-здраво укрепва детската воля и по-нормално протича неговия живот. Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха.
А фактът, че деформирахме гимнастиката а и много други физически упражнения до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция.
Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическият дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното. Практическият дарвинизъм се свежда до интензивно спортуване и означава да провъзгласим етични норми, които връщат човека обратно към животното. Днес тези неща следва да бъдат казани достатъчно ясно и категорично, за да бъдат наистина разбрани от възпитателя, понеже той има да възпитава не само поверените му деца, но и да упражнява определено социално въздействие върху цялото човечество, така че то да не допуска в себе си влияния, които в хода на времето неизбежно биха довели до неговото озверяване. Аз не говоря за някакъв фалшив аскетизъм, а за нещо, което е извлечено от обективния свят и е достоверно, както са достоверни изводите на естествените науки.
към текста >>
225.
14. Четиринадесета, лекция, 05.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Носът подчертава физическата страна на
дихателни
я процес.
Ето как в човешката глава е представен всъщност целия човек. Само че „гърдите" (т.е. носът) са в известен смисъл атрофирани, и то по такъв начин, че трудно може да се открие някаква прилика между носа и белите дробове. А такава прилика има. Човешкият нос е един вид метаморфозирал бял дроб.
Носът подчертава физическата страна на дихателния процес.
Обаче ако смятате белите дробове за по-малко одухотворен от носа, би представлявало огромно заблуждение. Белите дробове са устроени съвършено. Те са в много по-голяма степен проникнати от Духа и душата, отколкото носа, който ако погледнем нещата обективно е застанал доста нескромно на най-видно място от човешкото лице, докато белите дробове свенливо крият своето душевно превъзходство.
към текста >>
226.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Би било добре да правите
упражнения
като Демостен.
Искам да Ви препоръчам да внимавате особено с гласните, да ги оформите в срички, да се чуват ясно, така че да сте сигурни: Вие изговаряте всяка гласна, Вие осъзнавате всяка отделна гласна. Това е често срещана слабост в говора да се прескачат гласните, докато говорът е предназначен за това да бъде разбиран и да не се набляга по твърде карикатурен начин върху срички, които съвсем не трябва да бъдат ударени. Артистите се упражняват в поставяне на правилно ударение. Следователно всяка буква трябва да се изговаря съзнателно.
Би било добре да правите упражнения като Демостен.
Вие знаете, когато нищо повече не е могло да се направи, той е слагал камъче върху езика си и е засилвал гласа си чрез упражнения, надвиквайки шума на вълните, за да може да бъде чуван от атиняните.
към текста >>
Вие знаете, когато нищо повече не е могло да се направи, той е слагал камъче върху езика си и е засилвал гласа си чрез
упражнения
, надвиквайки шума на вълните, за да може да бъде чуван от атиняните.
Искам да Ви препоръчам да внимавате особено с гласните, да ги оформите в срички, да се чуват ясно, така че да сте сигурни: Вие изговаряте всяка гласна, Вие осъзнавате всяка отделна гласна. Това е често срещана слабост в говора да се прескачат гласните, докато говорът е предназначен за това да бъде разбиран и да не се набляга по твърде карикатурен начин върху срички, които съвсем не трябва да бъдат ударени. Артистите се упражняват в поставяне на правилно ударение. Следователно всяка буква трябва да се изговаря съзнателно. Би било добре да правите упражнения като Демостен.
Вие знаете, когато нищо повече не е могло да се направи, той е слагал камъче върху езика си и е засилвал гласа си чрез упражнения, надвиквайки шума на вълните, за да може да бъде чуван от атиняните.
към текста >>
227.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Оставете ги най-напред да правят
упражнения
с пръчката в ръката: напред 1,2,3; назад 1,2,3,4, Значи детето трябва непрекъснато да движи пръчката напред и назад.
Оставете ги най-напред да правят упражнения с пръчката в ръката: напред 1,2,3; назад 1,2,3,4, Значи детето трябва непрекъснато да движи пръчката напред и назад.
То трябва да внимава при 3 да я принесе назад. След това същото трябва да се направи с ходене: 3 крачки напред, 5 назад; 3 напред, 4 назад; 5 крачки напред, 3 назад и т.н. Опитайте се да вмъкнете числата в гимнастиката на детето и в евритмичните му движения, така че то да е принудено, движейки се да брои. Вие ще видите, че то постига успех. Аз съм повтарял това при ученици.
към текста >>
Въобще чрез двигателните
упражнения
се стимулират липсващите способности по смятане и геометрия.
Р.Щ.: Аз обаче нямах предвид обучението по геометрия. Това, което говоря се отнася до смятането, тъй като в основата на смятането лежи осъзнатото собствено движение, смисълът на движението. Когато се задействува по този начин, се влияе възпламеняващо върху способностите. Изважда се нещо от подсъзнателното, което при едно такова дете не е искало да излезе.
Въобще чрез двигателните упражнения се стимулират липсващите способности по смятане и геометрия.
За геометрията може да се направи много чрез евритмията. Също и чрез упражнения с пръчка.
към текста >>
Също и чрез
упражнения
с пръчка.
Това, което говоря се отнася до смятането, тъй като в основата на смятането лежи осъзнатото собствено движение, смисълът на движението. Когато се задействува по този начин, се влияе възпламеняващо върху способностите. Изважда се нещо от подсъзнателното, което при едно такова дете не е искало да излезе. Въобще чрез двигателните упражнения се стимулират липсващите способности по смятане и геометрия. За геометрията може да се направи много чрез евритмията.
Също и чрез упражнения с пръчка.
към текста >>
Ф.: Аз мислех, че меланхолични деца ще имат много по-малък интерес към ритмичните
упражнения
, към тактуването, т.е.
Ф.: Аз мислех, че меланхолични деца ще имат много по-малък интерес към ритмичните упражнения, към тактуването, т.е.
към всички упражнения, свързани с необхватността на човешката същност. С по-голямо удоволствие те се вглъбяват в себе си н лесно се изморяват при физически занимания. Сигурно би могло когато другите правят упражнения, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение. Така ще бъдат въвлечени в ритъма без физическо напрежение. Възможно е също децата да отказват тези упражнения, защото в тях е заложена тенденцията никога да не навлизат напълно в нещата, а да задържат в себе си част от своята същност.
към текста >>
към всички
упражнения
, свързани с необхватността на човешката същност.
Ф.: Аз мислех, че меланхолични деца ще имат много по-малък интерес към ритмичните упражнения, към тактуването, т.е.
към всички упражнения, свързани с необхватността на човешката същност.
С по-голямо удоволствие те се вглъбяват в себе си н лесно се изморяват при физически занимания. Сигурно би могло когато другите правят упражнения, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение. Така ще бъдат въвлечени в ритъма без физическо напрежение. Възможно е също децата да отказват тези упражнения, защото в тях е заложена тенденцията никога да не навлизат напълно в нещата, а да задържат в себе си част от своята същност. Тогава би трябвало да се освободят, да скачат в ритъм, за да се ангажират изцяло.
към текста >>
Сигурно би могло когато другите правят
упражнения
, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение.
Ф.: Аз мислех, че меланхолични деца ще имат много по-малък интерес към ритмичните упражнения, към тактуването, т.е. към всички упражнения, свързани с необхватността на човешката същност. С по-голямо удоволствие те се вглъбяват в себе си н лесно се изморяват при физически занимания.
Сигурно би могло когато другите правят упражнения, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение.
Така ще бъдат въвлечени в ритъма без физическо напрежение. Възможно е също децата да отказват тези упражнения, защото в тях е заложена тенденцията никога да не навлизат напълно в нещата, а да задържат в себе си част от своята същност. Тогава би трябвало да се освободят, да скачат в ритъм, за да се ангажират изцяло. В същото време те са обективни.
към текста >>
Възможно е също децата да отказват тези
упражнения
, защото в тях е заложена тенденцията никога да не навлизат напълно в нещата, а да задържат в себе си част от своята същност.
Ф.: Аз мислех, че меланхолични деца ще имат много по-малък интерес към ритмичните упражнения, към тактуването, т.е. към всички упражнения, свързани с необхватността на човешката същност. С по-голямо удоволствие те се вглъбяват в себе си н лесно се изморяват при физически занимания. Сигурно би могло когато другите правят упражнения, тези деца да ги съпровождат с песен или да казват в такт някакво стихотворение. Така ще бъдат въвлечени в ритъма без физическо напрежение.
Възможно е също децата да отказват тези упражнения, защото в тях е заложена тенденцията никога да не навлизат напълно в нещата, а да задържат в себе си част от своята същност.
Тогава би трябвало да се освободят, да скачат в ритъм, за да се ангажират изцяло. В същото време те са обективни.
към текста >>
228.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 15 август 1919
GA_296 Възпитанието
Този, който е напреднал в медитацията, чрез такива
упражнения
, чиито описания ще откриете в нашата литература, постепенно ще стигне до там, наистина да дели човека на три части.
Това, което сега ви разясних, има своя духовен противообраз.
Този, който е напреднал в медитацията, чрез такива упражнения, чиито описания ще откриете в нашата литература, постепенно ще стигне до там, наистина да дели човека на три части.
Вие знаете, че за това триделение аз говоря от една определена гледна точка в тази глава на моята книга "Как се постигат познания за висшите светове? " в която се посочва пазача на прага. Но с една силна концентрация триделението може да се извърши и върху самите нас: наистина да отделим Глава-човека (виж рисунката, светла щриховка), Гърди-човека (сред на щриховка) и Веществообмяна-човека (тъмна щриховка). Тогава се забелязва, кое всъщност прави тази глава главата, която имаме. Виждате ли, ако с вътрешна концентрация измъкнете главата и принадлежащото към нея от останалия човешки организъм и я имате пред себе си като действителна глава без влиянията на останалите съставни части на човешката природа, то тя е мъртва, то тя вече не живее.
към текста >>
229.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В съществената си част аскетизмът се състои от определени
упражнения
.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения.
Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване. И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят. Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания. Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
Тези
упражнения
могат да се простират и в сферата на душевното и духовното.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения.
Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното.
Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване. И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят. Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания. Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива
упражнения
, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното.
Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване.
И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят. Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания. Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
Такива
упражнения
се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания.
В съществената си част аскетизмът се състои от определени упражнения. Тези упражнения могат да се простират и в сферата на душевното и духовното. Ала сега аз искам да обърна внимание преди всичко на начина, по който са се извършвали такива упражнения, чрез които за определен период от време и по определен начин тялото е било изключвано от цялостното човешко изживяване. И тъкмо чрез изключването на тялото бива предизвиквано изживяване в духовния свят.
Такива упражнения се състоят в следното: По определен начин тялото е било така приучавано да понася физическите страдания, чрез болки, чрез умъртвяване, през които то е минавало, то се е научавало да понася болката, без при това душата да е била възбудена, тялото е било приучавано да понася физическите страдания.
Чрез умъртвяване, чрез стремежа да се постигне определена издръжливост на човешкото тяло се е разчитало, че когато все повече в известен смисъл то бива парализирано, тогава в него ще се издигне духовното, ще се освободи и човек ще успее да постигне едно непосредствено възприемане, едно непосредствено изживяване.
към текста >>
Разбира се, ритмичните числа са само приблизителни; при всеки отделен човек те са индивидуални, но в общи линии при възрастния човек броят на сърдечните удари е четири пъти повече, отколкото броят на
дихателни
те движения.
Чувствуването не е непосредствено свързано с нервната система, то е нещо което можем да наречем ритмична система12 в човека, ритъм, дихателен ритъм и ритъм на кръвната циркулация с тяхното чудно взаимодействие.
Разбира се, ритмичните числа са само приблизителни; при всеки отделен човек те са индивидуални, но в общи линии при възрастния човек броят на сърдечните удари е четири пъти повече, отколкото броят на дихателните движения.
Тази вътрешна връзка между дихателния и пулсов ритъм и този разпрострян надалеко ритмичен живот на човека формират ритмичната система у човека, втората негова природа спрямо тази на главата, природата на нервната система. Ритмичната система се разпростира и върху онзи ритъм, който ние изживяваме, когато спим и бодърствуваме. Това е също един жизнен ритъм, който ние днес често превръщаме в антиритъм, но това е също един ритъм. В човешкия живот съществуват още много такива ритми. Човешкият живот е построен не само върху живота на нервната система, но той е построен и върху този ритмичен живот.
към текста >>
Тази вътрешна връзка между
дихателни
я и пулсов ритъм и този разпрострян надалеко ритмичен живот на човека формират ритмичната система у човека, втората негова природа спрямо тази на главата, природата на нервната система.
Чувствуването не е непосредствено свързано с нервната система, то е нещо което можем да наречем ритмична система12 в човека, ритъм, дихателен ритъм и ритъм на кръвната циркулация с тяхното чудно взаимодействие. Разбира се, ритмичните числа са само приблизителни; при всеки отделен човек те са индивидуални, но в общи линии при възрастния човек броят на сърдечните удари е четири пъти повече, отколкото броят на дихателните движения.
Тази вътрешна връзка между дихателния и пулсов ритъм и този разпрострян надалеко ритмичен живот на човека формират ритмичната система у човека, втората негова природа спрямо тази на главата, природата на нервната система.
Ритмичната система се разпростира и върху онзи ритъм, който ние изживяваме, когато спим и бодърствуваме. Това е също един жизнен ритъм, който ние днес често превръщаме в антиритъм, но това е също един ритъм. В човешкия живот съществуват още много такива ритми. Човешкият живот е построен не само върху живота на нервната система, но той е построен и върху този ритмичен живот. Както животът на нервната система е непосредствено свързан с мисловните способности, със силата на мисленето, така и чувствуването е непосредствено свързано с тази ритмична система.
към текста >>
230.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
При детето
дихателни
ят ритъм, ритъмът на кръвообращението, веществообмяната са процеси, които могат да бъдат разбрани в своята същност само ако видим в тях постоянно разгръщаща се нервно-сетивна дейност.
Трябва дълбоко да вникнем в това как при съвсем малкото дете, приблизително към неговата седма година нервно-сетивната дейност, ритмичната, дихателната дейност и тази на кръвообращението, двигателната дейност и веществообмяната навсякъде си взаимодействуват, но така че нервно-сетивната дейност е тази, която владее над всичко.
При детето дихателният ритъм, ритъмът на кръвообращението, веществообмяната са процеси, които могат да бъдат разбрани в своята същност само ако видим в тях постоянно разгръщаща се нервно-сетивна дейност.
към текста >>
231.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
година се променя съотношението между пулсовата честота и честотата на
дихателни
те движения.
Така през този период при момичетата става нещо съвсем особено в развитието на кръвта. През тези години от живота кръвообращението – бих казал – се противопоставя на целия свят. В известен смисъл кръвообращението трябва да регулира себе си според целия свят, според Вселената. И дори наблюденията извършени само с външни средства, биха установили съвсем различни неща относно природата на момичетата в сравнение с природата на момчетата, когато измерят как между 10. и 14.
година се променя съотношението между пулсовата честота и честотата на дихателните движения.
към текста >>
232.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако разгледате подробно процесите, идващи тук в съображение наистина е необходимо само да бъдат подробно разгледани то ще откриете, че съществува известна противоположност между всичко онова, заложено в
дихателни
я процес в това, което в най-широк смисъл е храносмилателния процес.
Измислени са и най-различни интересни механични конструкции, които да обяснят това помпено устройство "сърце". Действително тези механични конструкции противоречат изцяло на ембриологията; но никой не е обърнал внимание на това, действително да постави под съмнение тази механична теория за сърцето, да я проконтролира още веднъж, но най-малкото да не е контролира в духа на традиционната наука. Това, което преди всичко трябва да имаме предвид при разглеждането на сърцето първоначално ще скицирам тези неща -, и това, което ще наложа през следващите дни, част по част ще бъде потвърждение на това, което съм принуден първоначално да дам под формата на гледни точки; това е, че сърцето изобщо не е нещо, което да може да бъде наречено активен организъм. Защото сърдечната дейност не е причината, но е последица. Ще разберете това изречение, само когато вникнете в полярността, съществуваща между всички онези дейности в човешкия организъм, свързани с приемането на храна, с по-нататъшната преработка на храната, с преминаването и, или директно, или чрез съдове, в кръвта и когато проследите бих желал да кажа тръгвайки отдолу-нагоре в организма преработката на храната до онова взаимодействие, съществуващо между кръвта, приела храната, и дишането, чрез което бива приет въздуха за дишане.
Ако разгледате подробно процесите, идващи тук в съображение наистина е необходимо само да бъдат подробно разгледани то ще откриете, че съществува известна противоположност между всичко онова, заложено в дихателния процес в това, което в най-широк смисъл е храносмилателния процес.
Тук нещо трябва да бъде уравновесено. Неща, които тук бих желал да кажа са жадни едно за друго, уталожват жаждата си едно на друго. Разбира се, биха могли да бъдат подбрани и други изрази, но в хода на времето, ние ще се разбираме все по-добре. Тук се осъществява едно взаимодействие, на първо време между втечнените хранителни вещества и това, което във въздухообразен вид бива прието от организма чрез дишането. Това взаимодействие трябва да бъде точно изследвано.
към текста >>
233.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ако приемете, че човекът за една минута извършва около 18
дихателни
движения, тогава ще откриете, че броят на тези
дихателни
движения за 1 ден, за 24 часа, представлява едно определено число: получавате 25,920
дихателни
движения.
Често, пред лаици съм се опитвал да представя тази вграденост на човека в Космоса чрез най-грубата нагледност, като извършвам следното изчисление.
Ако приемете, че човекът за една минута извършва около 18 дихателни движения, тогава ще откриете, че броят на тези дихателни движения за 1 ден, за 24 часа, представлява едно определено число: получавате 25,920 дихателни движения.
Вземете един единствен ден от човешкия живот и помислете, че годината има 360 или 365 дни, приемете, че човекът достига най-високата средна възраст човекът разбира се може да живее и много по-дълго но най-високата средна продължителност на живота от 71 години да кажем и тогава получавате точно толкова дни за човешки живот, колкото дихателни движения човекът е извършва за 24 часовия ден = 25,915.
към текста >>
Вземете един единствен ден от човешкия живот и помислете, че годината има 360 или 365 дни, приемете, че човекът достига най-високата средна възраст човекът разбира се може да живее и много по-дълго но най-високата средна продължителност на живота от 71 години да кажем и тогава получавате точно толкова дни за човешки живот, колкото
дихателни
движения човекът е извършва за 24 часовия ден = 25,915.
Често, пред лаици съм се опитвал да представя тази вграденост на човека в Космоса чрез най-грубата нагледност, като извършвам следното изчисление. Ако приемете, че човекът за една минута извършва около 18 дихателни движения, тогава ще откриете, че броят на тези дихателни движения за 1 ден, за 24 часа, представлява едно определено число: получавате 25,920 дихателни движения.
Вземете един единствен ден от човешкия живот и помислете, че годината има 360 или 365 дни, приемете, че човекът достига най-високата средна възраст човекът разбира се може да живее и много по-дълго но най-високата средна продължителност на живота от 71 години да кажем и тогава получавате точно толкова дни за човешки живот, колкото дихателни движения човекът е извършва за 24 часовия ден = 25,915.
към текста >>
Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива
дихателни
движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява.
една платоническа година, времето нужно на Слънцето, изгрявайки в Овена през пролетното равноденствие, да се завърти отново в него, то получавате 25,920 години. Тук имате един странен числов пример за свързаността на човека с цялата Вселена. Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно.
Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява.
И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето. И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден. И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем.
към текста >>
И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в
дихателни
те процеси на отделния ден.
Защото пътят на Слънцето в години, платоническата година, се изразява в число по същия начин, както земните дни на човека. Това виждате ли може да бъде представено по доста нагледен начин, но то ни отвежда в изключителни дълбини на устройството на света. Необходимо е само да имате предвид това, което подчертаваме в Антропософията, а именно, че когато човекът заспива, неговият Аз и астралното тяло напускат физическото и етерното тяло, а при събуждане се връщат обратно. Трябва да си представите това като един вид издишване и вдишване на духовно-душевното от физическото тяло, и тогава получавате такива дихателни движения, които се осъществяват чрез това издишване и вдишване през един човешки живот, който живот спрямо нещо друго представлява един ден 25,915 или 25,920 нали това са дните на високосните години, чрез тях разликата от 5 отново се изравнява. И отново във Вселената трябва да съществува нещо, което чрез същите числа да е свързано с една обиколка на Слънцето, с една привидна обиколка на Слънцето.
И тук имате един ритъм във Вселената, който намира израз в голямото, който се изразява в отделния човешки живот и който се изразява в дихателните процеси на отделния ден.
И вече няма да Ви се струва така чудно, че старото атавистично ясновидство на предисторическия свят говори за дните и нощите на Брама, говори за издишването и вдишването на Вселената, защото е открито, че това издишване и вдишване на Вселената има своя микроскопичен образ в лицето на ежедневните жизнени процеси на човека. Чрез такива неща наистина, не чрез някакви симпатии и антипатии, но едва чрез такива неща, почиващи върху нещо конкретно, човек всъщност достига до истинско преклонение пред древната мъдрост. Мога да Ви уверя, че не бих бил почитател на древната мъдрост, ако чрез безчислени случаи не се бях убедил, че днес хората откриват неща, които могат да бъдат открити в древната мъдрост и които междувременно съвсем са изчезнали, между това, което хората на древната мъдрост са знаели, и това, което днес ние отново можем да достигнем. Това, което действително стремящия се към познание изявява като преклонение пред древната мъдрост, не произлиза от някакъв общ стремеж към тази древна мъдрост, но то може да произлиза именно от проникването в определени, съвсем конкретни обстоятелства. И така, ако искаме да търсим светлинния елемент, то трябва да насочим погледа си към всичко, което в нашата планетарна система в известен смисъл е разположено над Слънцето, в марсовия, юпитеровия, сатурновия елемент.
към текста >>
234.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
А ето тук откривате, че между всичко онова, което е разположено в горния човек, в областта на обонянието или на вкуса, органично разгледано, се включва и един процес, който в един по-дълбок смисъл е важен жизнен процес за човека; това е
дихателни
ят процес, който се включва тук (вж. рис.16).
А ето тук откривате, че между всичко онова, което е разположено в горния човек, в областта на обонянието или на вкуса, органично разгледано, се включва и един процес, който в един по-дълбок смисъл е важен жизнен процес за човека; това е дихателният процес, който се включва тук (вж. рис.16).
На този дихателен процес също така можем да потърсим полярно принадлежащия му процес. Това трябва да бъде онзи процес, който в известна степен се отделя от храносмилателния процес, доколкото храносмилателният процес довежда до отделителния процес и представлява полярно противоположния на органичния процес на представите. Това е всичко онова, което се разиграва в лимфния и в кръвния процес, респективно това, което от храносмилането бива изтласкано навътре, т.е. което е залегнало в органи като лимфните жлези и т.н., във всички органи, вземащи участие в кръвотворението. И така, тук виждате два полярни процеса, единият отделен от храносмилането, другият отделен от тези, разположени повече по посока навън сетивни процеси, това, и което в известен смисъл е залегнало зад сетивните процеси, дишането, и което е разположено пред храносмилането, доколкото това храносмилане след това довежда до отделяне, до процес на кръвотворение, на лимфообразуване.
към текста >>
И двата процеса отново се срещат,
дихателни
ят процес с кръвотворния процес, и тяхната среща се осъществява в човешкото сърце.
което е залегнало в органи като лимфните жлези и т.н., във всички органи, вземащи участие в кръвотворението. И така, тук виждате два полярни процеса, единият отделен от храносмилането, другият отделен от тези, разположени повече по посока навън сетивни процеси, това, и което в известен смисъл е залегнало зад сетивните процеси, дишането, и което е разположено пред храносмилането, доколкото това храносмилане след това довежда до отделяне, до процес на кръвотворение, на лимфообразуване. Странно е, как, изхождайки от процеса, навлязохме в целия човек, докато днес обикновено човекът бива разглеждан, като се тръгне от наличните органи. Тук ние се опитваме да опознаем този човек, да проникнем в него, изхождайки от процеса и от цялата връзка на човека със света извън него. И действително ние откриваме връзки, действително представляващи непосредствен образ на цялата етерна активност в човека, защото в днешния час ние всъщност изследвахме етерната активност в човека.
И двата процеса отново се срещат, дихателният процес с кръвотворния процес, и тяхната среща се осъществява в човешкото сърце.
Виждате, целият външен свят, доколкото включва и външността на човека, ни се представя като една двойственост, натрупваща се в човешкото сърце, стремяща се към един вид уравновесяване чрез него. И така можем да достигнем до един странен образ: до образа на човешкото сърце с неговата вътрешност, със способността му да синтезира онова, което въздействува външно върху нас според обхвата на тялото, синтезиране а във външния свят анализиране, повсеместна разхвърляност, която бих желал да кажа е натъпкана в сърцето (вж. рис.17). Тук Вие достигате до важната представа, която бихме могли да изразим приблизително по следния начин: вие поглеждате към света, виждате околността и се опитвате: Какво има в тази околност?
към текста >>
235.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Ето защо може би няма да е неправилно, ако кажем, че именно от тази гледна точка трябва да посочим онези оздравителни
упражнения
, които можем да вземем от евритмията, когато става дума за смущения в сърдечните функции.
Всичко, което по този начин протича в света на човека, е свързано с начина, по който човекът се отоплява. И тук виждате родството на сърдечната дейност с топлинния импулс в света, с който импулс човекът е свързан. От това виждате, че ако човекът чрез собствената си дейност, развие достатъчно топлина, тогава това количество от достатъчна топлина в жизнения процес, породено от собствената му дейност, представлява мярка за здравето на човешкото сърце. Ето защо при сърдечно болни винаги трябва да обръщаме внимание на извършването на собствено движение, осъществявано от самия човек. Аз съм убеден, че след 15-на години хората ще мислят по-трезво върху тези неща отколкото днес, когато казват: странно е, как чрез евритмията хората отново получават правилна сърдечна дейност тъй като именно евритмизирането съществено регулира одухотвореното собствено движение, и дори го регулира закономерно.
Ето защо може би няма да е неправилно, ако кажем, че именно от тази гледна точка трябва да посочим онези оздравителни упражнения, които можем да вземем от евритмията, когато става дума за смущения в сърдечните функции.
След това стигаме до всичко онова, което се изразява чрез по-малко или повече недостатъчната дейност на пикочния мехур в човешкия организъм. Може би това, което ще кажа в това отношение, ще Ви се стори малко лаическо.
към текста >>
Тогава това регулиране на
дихателни
я процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на кислород, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на живот.
Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вместо да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н. Всичко, което вътрешно смущава вътрешната подвижност, то смущава и това, което можем да наречем съществувание на пикочния мехур. Нали човекът е така устроен, че във всички случаи можете да му препоръчате някакво одухотворено движение, когато предполагате при него смущения в сърцето; но човекът няма да приеме с удоволствие, ако поискате да регулирате вътрешното му движение. Вие обаче веднага ще се справите с положението, ако опитате, човек, който не е склонен да даде на тялото си нужната почивка, който бързо гълта или нарушава храносмилането си по друг начин, ако се опитате такъв човек да го лекувате метеорологически. Това означава да го изпратите на въздух, който е по-богат на кислород, сред който той, несъзнателно ще трябва да положи повече усилия във връзка със своя дихателен процес.
Тогава това регулиране на дихателния процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на кислород, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на живот.
към текста >>
236.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Първо, това органът, извършващ
дихателни
я процес.
Целият свят на дъждовните червеи, заедно, образуват някакси нещо, което излиза извън рамките на формирането на черупката на стридата, и което, тъй както и черупката на стридата, има отношение към цялата Земя. По този начин се достигане до образуването на стридната черупка, но до всичко онова, което е в орната почва и в подобни нея неща, и сродното, което произлиза от нея. Вие, разбира се, ще поставите условието, че ако търсим процеса, разположен в човека още по към вътрешността, отколкото процеса, свързан с химическите или, т.е. свързан с черния дроб, тогава ние отново би трябвало да стигнем до друг един орган на човека. Този друг орган на човека е именно белият дроб, и белият дроб трябва да бъде разглеждан по двояк начин в човешкия организъм.
Първо, това органът, извършващ дихателния процес.
Но колкото и странно да звучи бих желал да кажа само външно погледнато белият дроб е органът, извършващ дихателния процес. Той е същевременно и органът, който вътрешно, дълбоко вътрешно в човека, регулира почвообразуващия процес. Ако проследим отвън навътре, изхождайки от хранителния и храносмилателния процес, през бъбречно образуващия, чернодробно образуващия процес, нагоре до белодробнообразуващия процес, т.е. до това, което формира белия дроб вътрешно независимо от това, че функционално белият дроб лежи в основата на дишането и ако изследваме този процес, протичащ тук, тогава ще видим, че това е противоположния полюс на процеса, разиграващ се в стридата с образуване на черупката и. Чрез своя белодробно образуващ процес човешкото устройство е внесло в себе си онова, което тук във външната Вселена е разположено над химическата зона (вж. рис.21).
към текста >>
Но колкото и странно да звучи бих желал да кажа само външно погледнато белият дроб е органът, извършващ
дихателни
я процес.
По този начин се достигане до образуването на стридната черупка, но до всичко онова, което е в орната почва и в подобни нея неща, и сродното, което произлиза от нея. Вие, разбира се, ще поставите условието, че ако търсим процеса, разположен в човека още по към вътрешността, отколкото процеса, свързан с химическите или, т.е. свързан с черния дроб, тогава ние отново би трябвало да стигнем до друг един орган на човека. Този друг орган на човека е именно белият дроб, и белият дроб трябва да бъде разглеждан по двояк начин в човешкия организъм. Първо, това органът, извършващ дихателния процес.
Но колкото и странно да звучи бих желал да кажа само външно погледнато белият дроб е органът, извършващ дихателния процес.
Той е същевременно и органът, който вътрешно, дълбоко вътрешно в човека, регулира почвообразуващия процес. Ако проследим отвън навътре, изхождайки от хранителния и храносмилателния процес, през бъбречно образуващия, чернодробно образуващия процес, нагоре до белодробнообразуващия процес, т.е. до това, което формира белия дроб вътрешно независимо от това, че функционално белият дроб лежи в основата на дишането и ако изследваме този процес, протичащ тук, тогава ще видим, че това е противоположния полюс на процеса, разиграващ се в стридата с образуване на черупката и. Чрез своя белодробно образуващ процес човешкото устройство е внесло в себе си онова, което тук във външната Вселена е разположено над химическата зона (вж. рис.21). Необходимо е само да разгледате болестната картина, действителната болестна картина, възникваща у човека под определени влияния от страна на калциевия карбонат, и Вие отново ще откриете че това е силно свързано с всички онези процеси, представляващи собствените жизнени процеси на белодробното устройство.
към текста >>
Само че е трудно, тези процеси да бъдат отделени от онези, които са поставени изцяло под въздействието на
дихателни
я процес.
Той е същевременно и органът, който вътрешно, дълбоко вътрешно в човека, регулира почвообразуващия процес. Ако проследим отвън навътре, изхождайки от хранителния и храносмилателния процес, през бъбречно образуващия, чернодробно образуващия процес, нагоре до белодробнообразуващия процес, т.е. до това, което формира белия дроб вътрешно независимо от това, че функционално белият дроб лежи в основата на дишането и ако изследваме този процес, протичащ тук, тогава ще видим, че това е противоположния полюс на процеса, разиграващ се в стридата с образуване на черупката и. Чрез своя белодробно образуващ процес човешкото устройство е внесло в себе си онова, което тук във външната Вселена е разположено над химическата зона (вж. рис.21). Необходимо е само да разгледате болестната картина, действителната болестна картина, възникваща у човека под определени влияния от страна на калциевия карбонат, и Вие отново ще откриете че това е силно свързано с всички онези процеси, представляващи собствените жизнени процеси на белодробното устройство.
Само че е трудно, тези процеси да бъдат отделени от онези, които са поставени изцяло под въздействието на дихателния процес.
Но именно при белия дроб, тъй като той служи на човешкото устройство в две направления, е необходимо да имаме предвид, че от една страна той има функционални задачи по посока навън, а от друга страна има такива функционални задачи и по посока навътре. Израждането на белия дроб трябва да бъде търсено в процеси, подобни на процесите на формиране черупката на стридата, или подобни на други процеси, разбира се, естествено и на формиране черупката на охлюва и т.н.
към текста >>
Тъй както задухът и регулацията на дишането,
дихателни
те нужди са свързани с бъбречната система, така жаждата е свързана с чернодробната система.
А всичко онова, свързано с водното, свързано с течното, по дълбоките причини за него трябва да бъдат търсени в чернодробната система.
Тъй както задухът и регулацията на дишането, дихателните нужди са свързани с бъбречната система, така жаждата е свързана с чернодробната система.
Всяка една жажда е свързана с чернодробната система. Би било интересна задача да бъдат изследвани взаимоотношенията между различните свойства на жаждата и чернодробните функции. А тясно свързани с вътрешното устройство на белия дроб, в известна степен с вътрешната веществообмяна на белия дроб, са явленията на глада и на всичко, възникващо на това поле. Та нали, от една страна, гладът, жаждата и нуждата от въздух са свързани с вещественото, с въздуха, с водата, и почвата. С техните отражения навън във Вселената са свързани много други неща.
към текста >>
237.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
След това, когато сме добили тази представа, при даден човек, проявяващ дадена болестна картина, ще бъде необходимо подробно да потърсим определени аномалии в белодробния процес, не в
дихателни
я процес, на в процеса, формиращ белия дроб, във веществообмяната на белия дроб.
Но да приемем, че се развие нещо подобно на споменатото, тогава въпросът да се сведе до това, да добием представа за целия ход на развитието.
След това, когато сме добили тази представа, при даден човек, проявяващ дадена болестна картина, ще бъде необходимо подробно да потърсим определени аномалии в белодробния процес, не в дихателния процес, на в процеса, формиращ белия дроб, във веществообмяната на белия дроб.
Защото и израза "мозъчно заболяване" всъщност не е съвсем правилен. Ако изразът "болест на духа" е съвсем неправилен, то изразът "мозъчно заболяване" всъщност е полугрешен, защото дори това, което се явява като аномалии в мозъка, всъщност винаги е вторично; първичното при заболяванията никога не е разположено в това, което протича в долните части на човека. Всъщност първичното винаги е разположено в органите на 4-те органни системи, чернодробната, бъбречната, сърдечната и белодробната система. при човека, склонен към тези форми на безумие, при които отмира интересът към външния живот, при който човекът вътрешно се възбужда и се поддава на налудни представи, по-важно от всичко друго е да получим представа за състава на неговия белодробен процес. Това е изключително важно.
към текста >>
238.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Между
дихателни
я ритъм и не особено склонното към ритъм приемане на храна е включен един междинен ритъм и това е същият ритъм, който е опосреднен от слезката.
Това може да се наблюдава особено добре при разпокъсаната дейност на слезката у деца, когато същите непрекъснато дъвчат нещо; в такъв случай се развива една силно разпокъсана дейност на слезката. Можем също така да наблюдаваме как, ако не последва приемане на храна, известно време след заспиване, слезката изпада в силна степен в състояние на определен покой. Разбира се слезката изпада в определен покой по свой собствен начин. Слезката представ-лява орган за възприемане на хранителния ритъм у по-одухотворения човек, и сферата на подсъзнателното тя казва на човека, какво противодействие трябва да разгърне, за да бъде поне смекчено вредното влияние на неритмичното приемане на храна. По този начин дейността на слезката бива насочена по-слабо към веществообмяна на човека, отколкото към ритмичните процеси, и взима участие в ритмичните процеси, в онзи ритъм, за които е необходимо да протича между приемането на вещества и същинския дихателен ритъм.
Между дихателния ритъм и не особено склонното към ритъм приемане на храна е включен един междинен ритъм и това е същият ритъм, който е опосреднен от слезката.
Чрез дихателният ритъм човекът е предразположен да живее в хармония със строгия космически ритъм. Чрез неравномерното приемане на храна, човек кът непрекъснато нарушава този строг космически ритъм. А слезката представлява една посредница. Виждате ли, този факт може да бъде просто установен чрез наблюдение върху човека. А сега Ви моля, с подобна насока да изследвате този факт по отношение на анатомичното и физиологичното, което можете да откриете, Вие ще откриете потвърждение на всичко, до най-малката подробност.
към текста >>
Чрез
дихателни
ят ритъм човекът е предразположен да живее в хармония със строгия космически ритъм.
Можем също така да наблюдаваме как, ако не последва приемане на храна, известно време след заспиване, слезката изпада в силна степен в състояние на определен покой. Разбира се слезката изпада в определен покой по свой собствен начин. Слезката представ-лява орган за възприемане на хранителния ритъм у по-одухотворения човек, и сферата на подсъзнателното тя казва на човека, какво противодействие трябва да разгърне, за да бъде поне смекчено вредното влияние на неритмичното приемане на храна. По този начин дейността на слезката бива насочена по-слабо към веществообмяна на човека, отколкото към ритмичните процеси, и взима участие в ритмичните процеси, в онзи ритъм, за които е необходимо да протича между приемането на вещества и същинския дихателен ритъм. Между дихателния ритъм и не особено склонното към ритъм приемане на храна е включен един междинен ритъм и това е същият ритъм, който е опосреднен от слезката.
Чрез дихателният ритъм човекът е предразположен да живее в хармония със строгия космически ритъм.
Чрез неравномерното приемане на храна, човек кът непрекъснато нарушава този строг космически ритъм. А слезката представлява една посредница. Виждате ли, този факт може да бъде просто установен чрез наблюдение върху човека. А сега Ви моля, с подобна насока да изследвате този факт по отношение на анатомичното и физиологичното, което можете да откриете, Вие ще откриете потвърждение на всичко, до най-малката подробност. Вие ще откриете потвърждение и чрез това, че слезковата артерия е свързана почти непосредствено с аортата на мястото на слезката в организма, и от друга страна Вие ще откриете опосредняването по посока на приемането на храна чрез включването на слезковата вена в целия организъм, която вена се насочва към порталната и стои в непосредствена връзка с черния дроб.
към текста >>
239.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Масажирането на долната част на тялото ще притежава винаги благоприятни последици дори за
дихателни
те дейност.
с онова, което са процесите на изпразване, на отделяне. Именно с помощта на това продължение на масажните въздействия изхождащи в единия случай от ръцете и насочени повече към вътрешната област на вещество обмяната, към изграждащата /асимилационната бел. прев./ област на веществообмяната, а във втория случай насочени към разграждащата (дисимилационната бел. прев.) област, виждаме, какво сложно същество представлява всъщност този човешки организъм. Когато изследвате тази работа рационално, Вие ще откриете, че в действителност всеки участък от тялото притежава известно отношение спрямо другите участъци от тялото, и че тъкмо на това почива въздей-ствието на масажа, и по съответния начин Вие ще вникнете в това вътрешно обменно взаимодействие в организма.
Масажирането на долната част на тялото ще притежава винаги благоприятни последици дори за дихателните дейност.
Това е особено интересно, че масажирането на долната част на тялото има особено благоприятно влияние върху дихателната дейност. И колкото по-надолу слизаме; когато масажираме, да кажем, непосредствено под сърдечната дейност, дишането бива по-силно повлияно, ако масажираме малко по-надолу, биват повлияни повече шийните органи. Съществува обратно отношение, колкото по-надолу слизаме при масажирането на трункуса (тялото без крайниците бел. прев.) толкова повече биват повлияни органите, разположени в горната част. Обратно на това, масажът на ръцете например бива подсилен, когато заедно с това масажираме и най-горната част на трункуса.
към текста >>
240.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
С това дори можем да постигнем нещо, човек, който има твърде мудно храносмилане, да бъде привикнат да прави физкултурни
упражнения
с ходене назад.
Така виждаме, как в действителност дори и в тази област се осъществява обръщане на механично-видимото движение. Първо зъбообразуващият процес е обратен на храносмилателния процес. След това обаче е много важно, че обратно насочено на човешкото движение, на способността да се придвижва, е движението, вложено в храносмилателния процес. Тук е заложено изключително много по отношение изграждането на човека. Това, че човекът може да ходи напред, и това, че в обратната посока се осъществява стимулацията на неговото храносмилане, в това е заложено изключително много.
С това дори можем да постигнем нещо, човек, който има твърде мудно храносмилане, да бъде привикнат да прави физкултурни упражнения с ходене назад.
По този начин ние въздействуваме стимулиращо върху неговата храносмилателна дейност. Всички тези неща, събрани от чисто емпирични записки, се превръщат в нещо, в което можем да проникнем вътрешно, ако осветлим човека духовно-научно по отношение на цялата негова конституция.
към текста >>
241.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
За да дойдем до цялостна представа, бих искал веднага да кажа, че когато преминем към втория член на човешкия организъм - грубо казано гръдния кош, като го локализираме, - който е онази част в човешкия организъм, която обхваща главно ритмическия човек, трябва схематично да го разделим на
дихателни
я и циркулационния ритъм.
За да дойдем до цялостна представа, бих искал веднага да кажа, че когато преминем към втория член на човешкия организъм - грубо казано гръдния кош, като го локализираме, - който е онази част в човешкия организъм, която обхваща главно ритмическия човек, трябва схематично да го разделим на дихателния и циркулационния ритъм.
Искаме ли да обхванем като цялост този втори член на човешкото същество, трябва да кажем, че всичко, което тук (виж рис.2, стр. 17) означих като организация на дихателния ритъм в широк смисъл, е първо-начално отпечатък на аза и астралното тяло.
към текста >>
17) означих като организация на
дихателни
я ритъм в широк смисъл, е първо-начално отпечатък на аза и астралното тяло.
За да дойдем до цялостна представа, бих искал веднага да кажа, че когато преминем към втория член на човешкия организъм - грубо казано гръдния кош, като го локализираме, - който е онази част в човешкия организъм, която обхваща главно ритмическия човек, трябва схематично да го разделим на дихателния и циркулационния ритъм. Искаме ли да обхванем като цялост този втори член на човешкото същество, трябва да кажем, че всичко, което тук (виж рис.2, стр.
17) означих като организация на дихателния ритъм в широк смисъл, е първо-начално отпечатък на аза и астралното тяло.
към текста >>
Това е по-силно изразено при
дихателни
я ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната.
В ритмичната система на дишането обаче имаме оригинално взаимодействие между физическото и етерното тяло, а азът и астралното тяло имат своя отпечатък. Това е главно така и в организацията на циркулационната система, но по-слабо, понеже цялата веществообмяна навлиза в циркулационната система. Там обаче започва вече това, което важи и за двигателно-веществообменния човек. Тук крайниците с всичко, което навлиза там като веществообмяна - с изключение на същинската циркулация, т.е. съществуващото там движение, - е главно отпечатък на аза и взаимно действие на физическото, етерното и астралното тяло (виж рис.), така че можем да кажем: Ако разгледаме гръдния човек, в него имаме като отпечатък само това, което се отнася до аза и астралното тяло, а и оригинална организация, която не е само физическа, а оставя физическото да се прояви като проникнато и диференцирано от етерното.
Това е по-силно изразено при дихателния ритъм, а при циркулационния организъм се намесва нещо от веществообмяната.
Това го виждате като проявяващи се по различен начин взаимодействия в различните части на човека. Съставните същности на човека, които в науката за духа наричаме физическо, етерно, астрално тяло и аз взаимодействат по различен начин в тези различни физически области, които означаваме като главова, гръдна и двигателно-веществообменна система. Главата на човека, представена като процес, всъщност е главно физическо тяло, защото това, което не е физическо тяло, е отпечатък, отражение на аза, астрално-то и етерното тяло. Средният човек представлява предимно взаимодействие между физическото и етерното тяло. Каквото не е физическо и етерно тяло, е отпечатък на аза и астралното тяло.
към текста >>
Както се запитахме как се представя взаимодействието между физическата организация на главата и външното обкръжение, с което човекът е във взаимна връзка, така можем да се запитаме и какво е взаимодействието на средния човек с обкръжението навън, доколкото в него е организацията на
дихателни
я ритъм.
Разгледаме ли го като външен знак на даден процес, тогава трябва да кажем, че действа най-слабо в главата. Там, където е най-силното веществено действие, е слабото динамично действие. В средния човек вещественото и силовото действие на кварца се намират в приблизително равновесие. А в двигателно-веществообменния човек, преобладава главно силовото действие. Там се намира най-слабото веществено действие и най-силното силово действие, така че това, което представлява образуващ кварца процес, всъщност протича организиращо в целия човек.
Както се запитахме как се представя взаимодействието между физическата организация на главата и външното обкръжение, с което човекът е във взаимна връзка, така можем да се запитаме и какво е взаимодействието на средния човек с обкръжението навън, доколкото в него е организацията на дихателния ритъм.
към текста >>
Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с
дихателни
я процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата.
Нека да се занимаем още по-подробно с тях. Лежащото по-малко навън, по-малко периферно, повече вътре в човека, т.е. организацията на ритмичната дихателна система, доколкото тя представлява оригинално, първично (не като отпечатък) взаимодействие на физическата и етерната същност, където се вплитат отпечатъците на аза и астралното тяло, първоначално не ни насочва към нищо в обкръжението, което да съществува директно като процес, което непосредствено да се намира в природата вече като процес. Поне обикновено няма подобно нещо. Искаме ли да намерим там някой характерен процес за това, което става чрез своеобразното взаимодействие на аза, астралното тяло - които са повече или по-малко свободни, понеже са си създали отпечатъци - и оригиналното взаимодействие на физическото и етерното, искаме ли да потърсим във външния свят някакъв съответен на цялото това взаимодействие процес, би трябвало, за да го имаме наистина, сами да го произведем.
Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата.
И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното. Ако го нарисувам (виж рис.4), тук ще имаме дихателния ритъм и циркулационния ритъм. В процеса на дишането пепелта от растенията съответства на това, което характеризира действащите процеси. Но ние трябва да доведем в действие тези процеси на растителната пепел по обиколния път на веществообмяната в другия полюс, в организацията на циркулационния (виж рис.4). Трябва да присъединим, да включим растителната пепел, т.е силите й, в циркулационния ритъм, за да предизвикаме полярното й противодействие в процеса на дихателния ритъм.
към текста >>
И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в
дихателни
я ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното.
Лежащото по-малко навън, по-малко периферно, повече вътре в човека, т.е. организацията на ритмичната дихателна система, доколкото тя представлява оригинално, първично (не като отпечатък) взаимодействие на физическата и етерната същност, където се вплитат отпечатъците на аза и астралното тяло, първоначално не ни насочва към нищо в обкръжението, което да съществува директно като процес, което непосредствено да се намира в природата вече като процес. Поне обикновено няма подобно нещо. Искаме ли да намерим там някой характерен процес за това, което става чрез своеобразното взаимодействие на аза, астралното тяло - които са повече или по-малко свободни, понеже са си създали отпечатъци - и оригиналното взаимодействие на физическото и етерното, искаме ли да потърсим във външния свят някакъв съответен на цялото това взаимодействие процес, би трябвало, за да го имаме наистина, сами да го произведем. Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата.
И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното.
Ако го нарисувам (виж рис.4), тук ще имаме дихателния ритъм и циркулационния ритъм. В процеса на дишането пепелта от растенията съответства на това, което характеризира действащите процеси. Но ние трябва да доведем в действие тези процеси на растителната пепел по обиколния път на веществообмяната в другия полюс, в организацията на циркулационния (виж рис.4). Трябва да присъединим, да включим растителната пепел, т.е силите й, в циркулационния ритъм, за да предизвикаме полярното й противодействие в процеса на дихателния ритъм.
към текста >>
Ако го нарисувам (виж рис.4), тук ще имаме
дихателни
я ритъм и циркулационния ритъм.
организацията на ритмичната дихателна система, доколкото тя представлява оригинално, първично (не като отпечатък) взаимодействие на физическата и етерната същност, където се вплитат отпечатъците на аза и астралното тяло, първоначално не ни насочва към нищо в обкръжението, което да съществува директно като процес, което непосредствено да се намира в природата вече като процес. Поне обикновено няма подобно нещо. Искаме ли да намерим там някой характерен процес за това, което става чрез своеобразното взаимодействие на аза, астралното тяло - които са повече или по-малко свободни, понеже са си създали отпечатъци - и оригиналното взаимодействие на физическото и етерното, искаме ли да потърсим във външния свят някакъв съответен на цялото това взаимодействие процес, би трябвало, за да го имаме наистина, сами да го произведем. Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата. И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното.
Ако го нарисувам (виж рис.4), тук ще имаме дихателния ритъм и циркулационния ритъм.
В процеса на дишането пепелта от растенията съответства на това, което характеризира действащите процеси. Но ние трябва да доведем в действие тези процеси на растителната пепел по обиколния път на веществообмяната в другия полюс, в организацията на циркулационния (виж рис.4). Трябва да присъединим, да включим растителната пепел, т.е силите й, в циркулационния ритъм, за да предизвикаме полярното й противодействие в процеса на дихателния ритъм.
към текста >>
Трябва да присъединим, да включим растителната пепел, т.е силите й, в циркулационния ритъм, за да предизвикаме полярното й противодействие в процеса на
дихателни
я ритъм.
Ако изгорим растителни вещества и получим растителна пепел, отразеният тук процес, представен в изгарянето, в получаването на пепелта и в стигането на процеса до покой в пепелта - ще говорим и за отделните видове пепел, - това, което се отразява в огнения процес и в получаването на пепелта, е по подобен начин сродно с дихателния процес, както силициевият процес е сроден с процеса, който физически протича в главата. И ако искаме в този образуващ пепелта процес да задействаме това, което има своето съответствие в дихателния ритъм, тогава не можем, естествено, да го въведем в дишането - никога не можем да го направим в човешкия организъм, - а трябва да го въведем там, където в известен смисъл е другият полюс на въпросното. Ако го нарисувам (виж рис.4), тук ще имаме дихателния ритъм и циркулационния ритъм. В процеса на дишането пепелта от растенията съответства на това, което характеризира действащите процеси. Но ние трябва да доведем в действие тези процеси на растителната пепел по обиколния път на веществообмяната в другия полюс, в организацията на циркулационния (виж рис.4).
Трябва да присъединим, да включим растителната пепел, т.е силите й, в циркулационния ритъм, за да предизвикаме полярното й противодействие в процеса на дихателния ритъм.
към текста >>
Можем да си изградим представа като си кажем, имайки предвид
дихателни
я ритъм, че строежът на органите там се дължи главно на един процес, полярно противоположен на процеса, който се появява, когато изгорим растителност и получим пепелта.
Тези взаимовръзки се представят пред съзерцанието така, че се вижда как те са изключително важни за разбирането на човешкия организъм. Защото сега ние получаваме това, което се намира в процеса на шистообразуването и което има нещо общо с целия човек, и когато го приложим тук върху изгарянето на растението и получаването на пепелта, имаме една представа за средния човек, който също се разделя на две - дишане и циркулационен ритъм.
Можем да си изградим представа като си кажем, имайки предвид дихателния ритъм, че строежът на органите там се дължи главно на един процес, полярно противоположен на процеса, който се появява, когато изгорим растителност и получим пепелта.
В известен смисъл това е борба в процеса на дишането, постоянна борба срещу образуването на растителната пепел, но борба, която води до проникване в организма на противоположното, действително предизвикващо този процес. Като хора ние сме поставени на Земята, където протичат силициеви и калциеви процеси. Нямаше да сме хора, ако тези процеси ни изпълваха. Ние сме хора поради това, че носим в себе си полярно противоположните процеси, че можем да противодействаме на образуващия кварца процес и да носим в нас противоположния полюс, също така да противодействаме на образуването на варовика и да носим в нас противоположния полюс. Тези полюси ги носим в нас в изграждането на главата ни и освен това в целия човек в онова степенуване, което представих.
към текста >>
242.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
При будуването в главовата организация и
дихателни
я организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм.
Правилно е да се каже - и често съм го посочвал още преди много години, - че в съня азът и астралното тяло излизат извън физическото и етерното тяло при главовата организация, но в обмяната на веществата и циркулацията те го проникват още повече. Наистина съществува едно изместване. Това е паралелното явление към факта, че на Земята се сменят ден и нощ. Тук също не е така, че по цялата Земя е ден или нощ, а денят и нощта се изместват според условията. Същото е и при истинското точно отражение на деня и нощта в човешкия сън и будност.
При будуването в главовата организация и дихателния организъм физическото и етерното тяло са свързани с аза и астралното тяло, а в съня те са свързани много по-силно, отколкото при будност с физическото и етерното тяло във веществообмяната и циркулационния организъм.
Това е изместване, един действителен ритмичен процес, който се извършва по време на сън и в будно състояние.
към текста >>
243.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Може да има случаи, когато ще си кажем: «При този човек ясно се вижда, че смущенията в гръдната система произхождат от циркулацията, а не от
дихателни
я ритъм, мога да докажа, че идват от циркулацията, а не от дишането.» Тогава ще съм принуден да се обърна към това, което произлиза от храносмилането и прониква във функциите на циркулацията и там ще помогна правилно чрез диета със сурови плодове.
Някой може да каже: Да, ама аз постигнах отлични резултати с плодова диета. Тук отново трябва да се каже следното. Плодовете не са корени, плодовете са силно преработени от външното Слънце. Там е извършен силен извънземен процес и когато използваме динамичното в плодовете, тогава се приближаваме до варенето, така че ако на някой болен се дадат например пресни плодове вместо корени, с това се вреди много по-малко, далеч по-малко, отколкото ако той яде сурови корени. Така че човек не бива да е фанатик и в двете посоки, а да подхожда и в двете посоки индивидуално.
Може да има случаи, когато ще си кажем: «При този човек ясно се вижда, че смущенията в гръдната система произхождат от циркулацията, а не от дихателния ритъм, мога да докажа, че идват от циркулацията, а не от дишането.» Тогава ще съм принуден да се обърна към това, което произлиза от храносмилането и прониква във функциите на циркулацията и там ще помогна правилно чрез диета със сурови плодове.
Правилно е, че в този индивидуален случай мога напълно да насоча към суровоядството. Имам ли обаче човек, който в гърдите си има смущение във функцията на дишането, няма да постигна нищо с такова лечение, а може би дори ще навредя, защото тогава ще е необходимо да се приложи диета с варени корени. Така в тази изцяло лабилна система се вижда колко зле действа фанатизмът в едната или другата посока.
към текста >>
Една съответстваща на реалния живот педагогика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни
упражнения
.
Хората често се оплакват, че във Валдорфското училище[3] ние сме извънредно пестеливи с домашните задачи. Затова имаме дълбоки основания.
Една съответстваща на реалния живот педагогика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни упражнения.
Защото домашните упражнения всъщност често, много често са скритите причини за лошото храносмилане. Тези неща винаги се проявяват едва по-късно, но са наистина много ефективни. Своеобразното е, че при разглеждането на човешкото развитие свръхсетивната преценка на човека е същевременно указание, че това, което още в ранна възраст се подготвя за по-късното развитие, може още тогава да се види в неговите първоначални прояви.
към текста >>
Защото домашните
упражнения
всъщност често, много често са скритите причини за лошото храносмилане.
Хората често се оплакват, че във Валдорфското училище[3] ние сме извънредно пестеливи с домашните задачи. Затова имаме дълбоки основания. Една съответстваща на реалния живот педагогика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни упражнения.
Защото домашните упражнения всъщност често, много често са скритите причини за лошото храносмилане.
Тези неща винаги се проявяват едва по-късно, но са наистина много ефективни. Своеобразното е, че при разглеждането на човешкото развитие свръхсетивната преценка на човека е същевременно указание, че това, което още в ранна възраст се подготвя за по-късното развитие, може още тогава да се види в неговите първоначални прояви.
към текста >>
В циркулационната система изцяло имаме уравновесяването между веществообмяната и ритмичната система, докато в
дихателни
я организъм имаме уравновесяването между ритмичния организъм и нервно-сетивната система.
Трябва да посочим и нещо, което е особено важно да се отличи. Когато разглеждаме циркулационната система, трябва да отличаваме същинската циркулация, която е сбор от движения, от това, което е тясно свързано с циркулацията, което в известна степен се намесва, прониква в тази циркулация от страна на веществообмяната.
В циркулационната система изцяло имаме уравновесяването между веществообмяната и ритмичната система, докато в дихателния организъм имаме уравновесяването между ритмичния организъм и нервно-сетивната система.
Ако разглеждаме средния човек, гръдния човек, трябва да вземем под внимание, че този гръден човек е полярно организиран в две посоки. Чрез дишането той е насочен към главата; чрез циркулацията е организиран към двигателно-веществообменната система. Всичко, което е в самата веществообмяна или в това, което дълбоко е свързано с веществообмяната, в движенията на човека - което има голямо значение особено през първата възходяща част от живота, - всичко това навлиза като веществообменни сили в циркулационните сили. И това навлизане, изместване нагоре трябва да се включи отново, да се прояви така, че в процеса, който описах, имаме работа с включването на това, което азът извършва в обмяната на веществата, изобщо със възприемането на веществата, с обхващането на вътрешните сили на веществото. Имаме работа с издигане нагоре чак в главовата (нервно-сетивната) система чрез циркулацията и дишането, и това трябва правилно да се организира в споменатото време между смяната на зъбите и половата зрялост.
към текста >>
Когато стигнем след това до
дихателни
я организъм, т.е.
Нека да продължим една степен по-нататък, където имаме недостатъчно навлизане на аза в циркулационния организъм и ще видим как това недостатъчно навлизане на аза в циркулацията може да се подпомогне например чрез Ferrum muriaticum,[8] т.е. издигналото се до чисто минералното състояние лекарство.
Когато стигнем след това до дихателния организъм, т.е.
издигнем се още една степен по-високо, там можем да подпомогнем аза с растителни киселини; продължим ли към системата на главата - чрез чистите метали, които трябва да се приложат не като чисти метали, защото там те изобщо нямат достъп до човешкия организъм, а в техните най-фини сили.[9] Затова през миналите години съм казвал, че човешкият организъм изобщо не се оставя да бъде лекуван алопатично чрез металите, а той сам хомеопатизира, раздробява металите, когато стига от веществообмяната до главовия организъм. Този организъм, естествено, се подкрепя, когато сами извършим потенцирането.
към текста >>
244.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Докато го прави, докато в
дихателни
я му организъм се разиграва нещо особено, протича нещо съвсем полярно в циркулационния му организъм, който поема в себе си процесите на обмяната на веществата.
Същественото при пораждането на дифтерията и всичко сродно с нея е, че трябва да прибавим някои допълнения към това, което разглеждахме в предишния курс,[4] понеже тогава още не можехме детайлно да се занимаем с взаимодействията между четирите същности на човешкия организъм. При други обстоятелства посочих, че ученето да говори при детето е придружавано от всякакви органични процеси. Детето се учи да говори.
Докато го прави, докато в дихателния му организъм се разиграва нещо особено, протича нещо съвсем полярно в циркулационния му организъм, който поема в себе си процесите на обмяната на веществата.
към текста >>
245.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Когато приемете тези основания, тогава няма да сте далеч от разбирането, че човешките органи, някои човешки органи са всъщност
дихателни
органи.
Когато приемете тези основания, тогава няма да сте далеч от разбирането, че човешките органи, някои човешки органи са всъщност дихателни органи.
Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни органи. Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат. Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането. Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия.
към текста >>
Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно
дихателни
органи.
Когато приемете тези основания, тогава няма да сте далеч от разбирането, че човешките органи, някои човешки органи са всъщност дихателни органи.
Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни органи.
Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат. Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането. Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия. Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло.
към текста >>
Но доколкото са
дихателни
органи, те имат стремежа да дишат.
Когато приемете тези основания, тогава няма да сте далеч от разбирането, че човешките органи, някои човешки органи са всъщност дихателни органи. Всички човешки органи, които имат изграждане като мозъка, белия и черния дроб, са същевременно дихателни органи.
Но доколкото са дихателни органи, те имат стремежа да дишат.
Те също отделят въглероден диоксид. Това отделяне на въглеродния диоксид е най-същественото при дишането. Вие поемате кислород и това поемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид не важи само за белите дробове, а и за целия организъм, за всеки орган и в по-голямата си част то е дейност на астралното тяло, което я проявява като симпатия и антипатия. Симпатията е сила, отговаряща на вдишването, а антипатията съответства на силата на издишването на астралното тяло. И ако в моята «Теософия»[1] прочетете описанието на астралното тяло, ще видите, че то е описано като проникнато от силите на симпатията и антипатията.
към текста >>
Когато имате предвид този процес, който общо взето е дихателен процес със своите полярни противоположности, тогава ще си кажете: «Храненето и храносмилането навсякъде граничи с
дихателни
те процеси; насреща на храненето и храносмилането навсякъде се изправя процесът на дишането и одухотворяването.
Едва когато се знае как във всяко образуване на белтъка, във всяко формиране на белтъка се разгръща насочена навън дейност и друга, насочена навътре, едва тогава може да се изясни каква роля играе храненето.
Когато имате предвид този процес, който общо взето е дихателен процес със своите полярни противоположности, тогава ще си кажете: «Храненето и храносмилането навсякъде граничи с дихателните процеси; насреща на храненето и храносмилането навсякъде се изправя процесът на дишането и одухотворяването.
В този процес на одухотворяването, т.е. в другата страна на дишането, се намира това, което са изграждащи, всъщност пластични сили в образуването на белтъка, там лежи всичко, което изгражда човека.» От това ще можете да разберете следното: Действащото там общо взето насочва към взаимната обмяна между астралното и етерното тяло. Астралното тяло действа в дишането чрез симпатията и антипатията, а етерното тяло действа, като се сблъсква със симпатиите и антипатиите на астралното тяло. Със своите въздействия в човешкия организъм етерното тяло се сблъсква с дишането. Етерните въздействия при човека са вътре в течните съставки.
към текста >>
246.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските
дихателни
органи.
Всичко това ще стане още по-ясно, когато преминем към действието на цветовете. Действието на цвета - нека да го разгледаме там, където особено се проявява външно в растението, където например много малки цветчета са събрани в цветна кошничка, както при бъза, Sambucus nigra L. Нека да сме наясно, че там в растението се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения. Забелязваме го от това, че цветовете на бъза съдържат етерични масла.
Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи.
Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане. Естествено там навсякъде се пораждат реакции и при тези реакции имаме работа с това, че в този случай се засилва отделителната дейност и избива пот. И така, дихателните органи се импулсират. Същинската нормална дихателна дейност се импулсира и поради това - понеже с импулсирането на нормалната дихателна дейност трябва да има и въздействие от страна на кръвта, - от страна на вътрешния човек се импулсира кръвната циркулация, като това може да се види навсякъде, където с такова средство може да се лекува катарално възпаление, да се лекува задържано образуване на потта, пресипналост, кашлица и - понеже въздействието, което по-рано се е проявило директно, сега се появява противоположно - ревматични заболявания.
към текста >>
И така,
дихателни
те органи се импулсират.
Нека да сме наясно, че там в растението се проявяват онези сили, които имат много общо с обкръжението на Земята, които разгръщат в себе си космическите влияния, космическите течения. Забелязваме го от това, че цветовете на бъза съдържат етерични масла. Но най-ясно го забелязваме от факта, че те съдържат сяра, така че вътре имаме и това от минералното, което е особено въздействащо, когато искаме да импулсираме дишането, но го импулсираме от другата страна, от страната на същинската дихателна организация, докато преди говорихме за импулсира-не на дишането в храносмилателните органи и в това, което се свързва с храносмилателните органи, преди да бъде обхванато от дишането на същинските дихателни органи. Така че тук, при цветовете на бъза, когато ги употребим като запарка - това е почти саморазбиращо се, - се импулсира особено етерната дейност на човешкия организъм и едва по този заобиколен път чрез етерната дейност се импулсира дейността на астралното тяло, особено дишането в горните вътрешни органи, не чак толкова в главовите органи, колкото в тези, които принадлежат към същинското дишане. Естествено там навсякъде се пораждат реакции и при тези реакции имаме работа с това, че в този случай се засилва отделителната дейност и избива пот.
И така, дихателните органи се импулсират.
Същинската нормална дихателна дейност се импулсира и поради това - понеже с импулсирането на нормалната дихателна дейност трябва да има и въздействие от страна на кръвта, - от страна на вътрешния човек се импулсира кръвната циркулация, като това може да се види навсякъде, където с такова средство може да се лекува катарално възпаление, да се лекува задържано образуване на потта, пресипналост, кашлица и - понеже въздействието, което по-рано се е проявило директно, сега се появява противоположно - ревматични заболявания.
към текста >>
247.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
При такава астма става въпрос, че нервно-сетивният процес се е изместил, слязъл е надолу в
дихателни
я процес.
За какво става въпрос при такава астма?
При такава астма става въпрос, че нервно-сетивният процес се е изместил, слязъл е надолу в дихателния процес.
Нищо друго не е освен прекалено силно действие в дихателния процес, и то действие, при което сетивният процес се е смъкнал надолу. Трябва да се въздейства полярно противоположно. Трябва да го пресрещнете от другата страна. На това, което от природата е отишло отвън навътре, трябва да му противопоставите сили, които имат обратната посока, и тези сили ще ги намерите, като въведете киселинен процес през кожата, това означава да приложите въглеродна киселина или някаква друга кисела баня. Това ще бъде особено благотворно за този вид астматично болни.
към текста >>
Нищо друго не е освен прекалено силно действие в
дихателни
я процес, и то действие, при което сетивният процес се е смъкнал надолу.
За какво става въпрос при такава астма? При такава астма става въпрос, че нервно-сетивният процес се е изместил, слязъл е надолу в дихателния процес.
Нищо друго не е освен прекалено силно действие в дихателния процес, и то действие, при което сетивният процес се е смъкнал надолу.
Трябва да се въздейства полярно противоположно. Трябва да го пресрещнете от другата страна. На това, което от природата е отишло отвън навътре, трябва да му противопоставите сили, които имат обратната посока, и тези сили ще ги намерите, като въведете киселинен процес през кожата, това означава да приложите въглеродна киселина или някаква друга кисела баня. Това ще бъде особено благотворно за този вид астматично болни. Още нещо може да се приложи в тази връзка, към което ще стигнете, ако имате предвид това, за което говорих.
към текста >>
248.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Искам да засегна въпроса: «Не могат ли терапевтичните евритмични
упражнения
да се подкрепят с рационални
дихателни
упражнения
?
Въпреки че времето ни вече доста напредна, искам да засегна още няколко неща, които може би могат да изяснят още повече.
Искам да засегна въпроса: «Не могат ли терапевтичните евритмични упражнения да се подкрепят с рационални дихателни упражнения?
Не е необходимо да са непременно от Хатха йога.»
към текста >>
За това мога да кажа следното: Рационални
дихателни
упражнения
за подкрепа на евритмичните
упражнения
за нашето време, при настоящата, все повече развиващата се в започнатата посока човешка природа трябва да се третират само по следния начин.
За това мога да кажа следното: Рационални дихателни упражнения за подкрепа на евритмичните упражнения за нашето време, при настоящата, все повече развиващата се в започнатата посока човешка природа трябва да се третират само по следния начин.
Ще забележим, че под влиянието именно на вокалното евритмизиране, от само себе си се поражда тенденция за промяна на дихателния ритъм. Това се забелязва. И сега стоим пред неудобството тук да не шаблонизираме, да не казваме нещо общо взето, а първо да наблюдаваме това, което правим. Необходимо е в отделния индивидуален случай да наблюдаваме дишането на някой човек, на когото искаме, според другите изследвания, да помогнем лечебно с евритмизирането и след това да му препоръчаме съзнателно да продължи тази тенденция. Защото ние повече не сме хора, каквито са били старите ориенталци, които са можели да вървят по обратния път, с предписани дихателни упражнения да повлияват целия човек.
към текста >>
Ще забележим, че под влиянието именно на вокалното евритмизиране, от само себе си се поражда тенденция за промяна на
дихателни
я ритъм.
За това мога да кажа следното: Рационални дихателни упражнения за подкрепа на евритмичните упражнения за нашето време, при настоящата, все повече развиващата се в започнатата посока човешка природа трябва да се третират само по следния начин.
Ще забележим, че под влиянието именно на вокалното евритмизиране, от само себе си се поражда тенденция за промяна на дихателния ритъм.
Това се забелязва. И сега стоим пред неудобството тук да не шаблонизираме, да не казваме нещо общо взето, а първо да наблюдаваме това, което правим. Необходимо е в отделния индивидуален случай да наблюдаваме дишането на някой човек, на когото искаме, според другите изследвания, да помогнем лечебно с евритмизирането и след това да му препоръчаме съзнателно да продължи тази тенденция. Защото ние повече не сме хора, каквито са били старите ориенталци, които са можели да вървят по обратния път, с предписани дихателни упражнения да повлияват целия човек. Това е нещо, което при всички обстоятелства, ако бъде така или така предписано, води до вътрешен шок, което всъщност следва да бъде избягвано.
към текста >>
Защото ние повече не сме хора, каквито са били старите ориенталци, които са можели да вървят по обратния път, с предписани
дихателни
упражнения
да повлияват целия човек.
За това мога да кажа следното: Рационални дихателни упражнения за подкрепа на евритмичните упражнения за нашето време, при настоящата, все повече развиващата се в започнатата посока човешка природа трябва да се третират само по следния начин. Ще забележим, че под влиянието именно на вокалното евритмизиране, от само себе си се поражда тенденция за промяна на дихателния ритъм. Това се забелязва. И сега стоим пред неудобството тук да не шаблонизираме, да не казваме нещо общо взето, а първо да наблюдаваме това, което правим. Необходимо е в отделния индивидуален случай да наблюдаваме дишането на някой човек, на когото искаме, според другите изследвания, да помогнем лечебно с евритмизирането и след това да му препоръчаме съзнателно да продължи тази тенденция.
Защото ние повече не сме хора, каквито са били старите ориенталци, които са можели да вървят по обратния път, с предписани дихателни упражнения да повлияват целия човек.
Това е нещо, което при всички обстоятелства, ако бъде така или така предписано, води до вътрешен шок, което всъщност следва да бъде избягвано. Ние трябва да се учим да наблюдаваме това, което ни учи евритмията, именно вокализиращата евритмия, относно нейното влияние върху дихателния процес. И след това можем съзнателно да продължим това, което в отделния случай се появява евритмично. Там наистина ще видите, че този процес, този дихателен процес е индивидуален по определен начин, това означава, че той трябва да се продължи по различен начин за различните хора.
към текста >>
Ние трябва да се учим да наблюдаваме това, което ни учи евритмията, именно вокализиращата евритмия, относно нейното влияние върху
дихателни
я процес.
Това се забелязва. И сега стоим пред неудобството тук да не шаблонизираме, да не казваме нещо общо взето, а първо да наблюдаваме това, което правим. Необходимо е в отделния индивидуален случай да наблюдаваме дишането на някой човек, на когото искаме, според другите изследвания, да помогнем лечебно с евритмизирането и след това да му препоръчаме съзнателно да продължи тази тенденция. Защото ние повече не сме хора, каквито са били старите ориенталци, които са можели да вървят по обратния път, с предписани дихателни упражнения да повлияват целия човек. Това е нещо, което при всички обстоятелства, ако бъде така или така предписано, води до вътрешен шок, което всъщност следва да бъде избягвано.
Ние трябва да се учим да наблюдаваме това, което ни учи евритмията, именно вокализиращата евритмия, относно нейното влияние върху дихателния процес.
И след това можем съзнателно да продължим това, което в отделния случай се появява евритмично. Там наистина ще видите, че този процес, този дихателен процес е индивидуален по определен начин, това означава, че той трябва да се продължи по различен начин за различните хора.
към текста >>
249.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Дихателни
ят процес е само един частен случай от тази крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към тялото, ние имаме само една или друга специализация на този процес.
градивните процеси в разградните и обратно. И ако изследваме нещата още по-нататък, не външно и механично, а според дълбоката същност на кръвната циркулация, според дишането, ние навсякъде ще открием особени процеси, особени протичания които са непостоянни, а малко или много прекъснати, ритмични. Сега аз не мога да се впускам в честотата и ритъма на тези прекъсвания те имат своя дълбок смисъл, важното е че тук ние навсякъде се срещаме с едно специализиране на тази ритмусова крива, която аз бих означил по следния начин (рис.6).
Дихателният процес е само един частен случай от тази крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към тялото, ние имаме само една или друга специализация на този процес.
Накратко, ако раздвижите и съживите всичко, за което аз само загатвам, Вие ще навлезете във функциите на човешкия организъм не по един мъртъв, а по един вълнуващ и жив начин. Но за тази цел Вие трябва да съживите самите Ваши представи. Вие трябва да сте в състояние да си представите един пластичен и жив образ на човешкия организъм. Човешкият организъм не може да бъде обхванат с онези спокойни и абстрактни представи, с каквито би желала да го обхване днешната физиология и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвижни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните движения на онези човешки органи, които съвсем не са средище на пасивни и механични взаимодействия, а нещо много, много повече. Така в човешкия организъм ние стигаме до едно постоянно взаимодействие между разградните, умъртвяващите процеси и градивните, растежни проце си.
към текста >>
250.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Терапия: лечебна евритмия и говорни
упражнения
.
Психическата поредица от факти в предходния случай. Следващо представяне на болно дете на възраст 6 години и 9 месеца. Етерното тяло силно приспособено към "тялото-модел"; връзката мозък-храносмилателен апарат.
Терапия: лечебна евритмия и говорни упражнения.
Дете с левостранни гърчове, последвани от левостранна пареза; несъвършено изградения модел; значение на храносмилателните процеси. Подробно обсъждане на терапията и качествата на лечебния педагог.
към текста >>
251.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
или нещо подобно, да прави
упражнения
, свързани с равновесието, и тези
упражнения
да се правят във възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост.
или нещо подобно, да прави упражнения, свързани с равновесието, и тези упражнения да се правят във възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост.
После му предложете и следното: Дайте му две еднакво тежки гири – те обаче трябва да са измерени с аптекарска точност – и го накарайте да прави различни упражнения с тях, включително и евритмични упражнения, и Вие вече ще сте направили нещо. След това, детето да вземе в лявата си ръка една гира, която е по-лека от дясната и нека отново да прави упражнения, после обратно: да вземе в дясната си ръка по-леката от двете гири и да продължи с упражненията. Сега привържете някаква тежест към крака му, която да не е прекалено голяма, за да може да ходи и да усеща силата, която тегли крака му надолу. Обикновено то не усеща достатъчно тази сила; но то трябва да навлезе навътре със своята Азова организация и тогава веднага ще забележи, че сте му закачили някаква тежест. После закачете тежестта на другия крак; подтикнете го да извършва движенията по-скоро мислено, да се пренася мислено в движенията, в протягането на лявата ръка, в протягането на дясната ръка, в протягането на двете ръце; накарайте го съзнателно да възприема тежестта, докато стои на единия си крак, а другия повдига във въздуха.
към текста >>
После му предложете и следното: Дайте му две еднакво тежки гири – те обаче трябва да са измерени с аптекарска точност – и го накарайте да прави различни
упражнения
с тях, включително и евритмични
упражнения
, и Вие вече ще сте направили нещо.
или нещо подобно, да прави упражнения, свързани с равновесието, и тези упражнения да се правят във възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост.
После му предложете и следното: Дайте му две еднакво тежки гири – те обаче трябва да са измерени с аптекарска точност – и го накарайте да прави различни упражнения с тях, включително и евритмични упражнения, и Вие вече ще сте направили нещо.
След това, детето да вземе в лявата си ръка една гира, която е по-лека от дясната и нека отново да прави упражнения, после обратно: да вземе в дясната си ръка по-леката от двете гири и да продължи с упражненията. Сега привържете някаква тежест към крака му, която да не е прекалено голяма, за да може да ходи и да усеща силата, която тегли крака му надолу. Обикновено то не усеща достатъчно тази сила; но то трябва да навлезе навътре със своята Азова организация и тогава веднага ще забележи, че сте му закачили някаква тежест. После закачете тежестта на другия крак; подтикнете го да извършва движенията по-скоро мислено, да се пренася мислено в движенията, в протягането на лявата ръка, в протягането на дясната ръка, в протягането на двете ръце; накарайте го съзнателно да възприема тежестта, докато стои на единия си крак, а другия повдига във въздуха. Накратко, в случаите на главозамайване, Вие ще забележите: Детето не навлиза както трябва в земните сили; ето защо се налага да го принудите да извършва такива движения, при които то ще се учи да овладява и постига равновесието.
към текста >>
След това, детето да вземе в лявата си ръка една гира, която е по-лека от дясната и нека отново да прави
упражнения
, после обратно: да вземе в дясната си ръка по-леката от двете гири и да продължи с
упражнения
та.
или нещо подобно, да прави упражнения, свързани с равновесието, и тези упражнения да се правят във възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост. После му предложете и следното: Дайте му две еднакво тежки гири – те обаче трябва да са измерени с аптекарска точност – и го накарайте да прави различни упражнения с тях, включително и евритмични упражнения, и Вие вече ще сте направили нещо.
След това, детето да вземе в лявата си ръка една гира, която е по-лека от дясната и нека отново да прави упражнения, после обратно: да вземе в дясната си ръка по-леката от двете гири и да продължи с упражненията.
Сега привържете някаква тежест към крака му, която да не е прекалено голяма, за да може да ходи и да усеща силата, която тегли крака му надолу. Обикновено то не усеща достатъчно тази сила; но то трябва да навлезе навътре със своята Азова организация и тогава веднага ще забележи, че сте му закачили някаква тежест. После закачете тежестта на другия крак; подтикнете го да извършва движенията по-скоро мислено, да се пренася мислено в движенията, в протягането на лявата ръка, в протягането на дясната ръка, в протягането на двете ръце; накарайте го съзнателно да възприема тежестта, докато стои на единия си крак, а другия повдига във въздуха. Накратко, в случаите на главозамайване, Вие ще забележите: Детето не навлиза както трябва в земните сили; ето защо се налага да го принудите да извършва такива движения, при които то ще се учи да овладява и постига равновесието. По сходен начин трябва да се постъпва и при лечението на епилептичните и епилептоидни деца, за да се улесни тяхното включване в другите сили.
към текста >>
При помрачения в съзнанието, които не са съпроводени със силно гадене, не е лошо да се правят регулирани
дихателни
упражнения
, за да се постигне свързването с въздушния елемент.
При помрачения в съзнанието, които не са съпроводени със силно гадене, не е лошо да се правят регулирани дихателни упражнения, за да се постигне свързването с въздушния елемент.
А за да постигнат правилната връзка с топлината, епилептичните деца трябва да бъдат обучавани така, че да чувствуват топлината. Това означава, че ако за нормалните деца е нежелателно да се разхождат полуголи, което често е причина за раздразване, а дори и за възпаление на апендикса в по-късна възраст – хората, естествено, не го знаят – то за епилептичните деца това е истинска отрова. Епилептичните деца трябва да са така облечени, че винаги да са склонни към изпотяване, – да имат готовност за изпотяване, да се обличат в по-топли дрехи, отколкото е необходимо. Това е същинска терапия. Всички ужасни разговори на тема закаляване водят до това, че още като деца хората стават ужасно закалени и последицата от това закаляване е, че когато хората остареят, те не могат да пресекат огрения от слънце площад, без да им се подкосят краката.
към текста >>
А за известна група епилептични деца, понеже те са много добре вградени във външния свят, външните
упражнения
следва да се избягват и да се акцентира главно върху вътрешната терапия.
Който е наблюдавал много епилептични или епилептоидно предразположени деца, може да констатира две коренно различни състояния. При едното от тях детето, бих казал, не се отнася предизвикателно към моралните изисквания, понеже то се приспособява към това, което възрастните му внушават в морално отношение. Така че ако ние имаме работа с епилептични или епилептоидни деца, които лесно се вместват в мировия морален ред, можем да се спрем на споменатите преди малко средства. Но ако работим с деца, които нямат усет за моралното, ако например лесно стават агресивни по време на пристъпите – защото епилептичните пристъпи могат да бъдат маркирани от разрушителни действия, за които често пъти детето няма никакъв спомен – ако, следователно, установим морални недостатъци, тогава още в ранната детска възраст следва да прибегнем до лекарствени средства, така че да смекчим епилептичните прояви с обичайните лечебни средства, като Сяра и Беладона, за които ще говорим по-нататък. Тук бих искал само да посоча, как с оглед на външните наблюдения можем да преминем от по-скоро педагогическите към по-скоро медицинските мерки.
А за известна група епилептични деца, понеже те са много добре вградени във външния свят, външните упражнения следва да се избягват и да се акцентира главно върху вътрешната терапия.
към текста >>
252.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
После го карат да прави говорни
упражнения
, да произнася изречения в прав и обратен ред.
Научава се да стои изправено на втората година. През първите две години е апатично, но лакомо. Първият изговорен звук бил R, нещо, което е рядкост. Плачът му винаги започвал с R. До 4-та година сричало само отделни думи.
После го карат да прави говорни упражнения, да произнася изречения в прав и обратен ред.
Това стана по моя препоръка. Заедно с проговарянето настъпи и двигателно неспокойствие. Детето спеше малко, заспиваше трудно, а вечер беше много възбудено и в същото време уморено. Не можеше да заспи. Продължаваше да е лакомо.
към текста >>
Бих искал само да допълня, че детето върши тези говорни
упражнения
вече четири години, и Вие трябва да знаете, че говорните
упражнения
винаги се правят в прав и в обратен ред, защото по този начин те регулират и хармонизират връзката между астралното и етерното тяло.
При това дете се наблюдава и известно неприличие в психичната му нагласа към външния свят. Ако изискате от него нещо, което то разбира, детето само ще се ухили и няма да направи нищо. Сега да разгледаме този случай по-нататък.
Бих искал само да допълня, че детето върши тези говорни упражнения вече четири години, и Вие трябва да знаете, че говорните упражнения винаги се правят в прав и в обратен ред, защото по този начин те регулират и хармонизират връзката между астралното и етерното тяло.
към текста >>
Следователно, подходящи са такива евритмични
упражнения
, които ще го улеснят в усещането за неговата собствена физическа организация.
Сега нещата опират до това, детето изобщо да добие усещане за своята физическа организация. Защото в това усещане, бих казал, се промъкват самите растежни сили на физическия организъм.
Следователно, подходящи са такива евритмични упражнения, които ще го улеснят в усещането за неговата собствена физическа организация.
За тази цел особено подходящ е звука E, понеже тук човек докосва самия себе си, както U и Ö. Звукът Ö се препоръчва за подобряване на регулацията. U и E карат детето да усеща по-добре самото себе си. Защото в този случай всичко, което води до обхващане на собствения организъм, може да подобри състоянието на детето. Какво прилагахме още?
към текста >>
Лечебна евритмия и говорни
упражнения
.
За тази цел особено подходящ е звука E, понеже тук човек докосва самия себе си, както U и Ö. Звукът Ö се препоръчва за подобряване на регулацията. U и E карат детето да усеща по-добре самото себе си. Защото в този случай всичко, което води до обхващане на собствения организъм, може да подобри състоянието на детето. Какво прилагахме още?
Лечебна евритмия и говорни упражнения.
Освен това включихме детето в група за рисуване. Естествено, то трябва да рисува, тъй като вече е в училищна възраст. И макар и бавно, то все пак напредва.
към текста >>
Евритмичните
упражнения
при него трябва да се провеждат така, че да не се ограничаваме с отделните звуци, а да насърчаваме всичко, което привежда крайниците в движение, да подпомагаме усилията на крайниците, които формират астралното тяло.
После следва да започнат занятията според методиката в нашите Валдорфски училища, независимо колко бързо напредва детето; така или иначе преподаването трябва да продължи.
Евритмичните упражнения при него трябва да се провеждат така, че да не се ограничаваме с отделните звуци, а да насърчаваме всичко, което привежда крайниците в движение, да подпомагаме усилията на крайниците, които формират астралното тяло.
Дете като него, самò работи за своя напредък.
към текста >>
Всичко, което се опитваме да правим с физическото тяло – без лечебната евритмия и говорните
упражнения
, които действуват върху физическото тяло и подсилват интелектуалния полюс – се посреща от подвижното като живак астрално тяло.
Въпреки привидното си спокойствие, то е извънредно подвижно. Ето защо ние имаме пред себе си един вид демонично същество; да, в това дете наистина живее едно свръхсетивно същество. Нещата стоят така: Вътре в това дете, което доскоро стоеше пред Вас, има един елемент, от който се ражда дребосък, подобен на джудже. От другата страна е превъзходният актьор, който се премята през глава, кара колело и така нататък, въпреки че уж лениво се разхожда наоколо. Следователно, Вие имате работа с едно дете, което извънредно трудно се поддава на обучение.
Всичко, което се опитваме да правим с физическото тяло – без лечебната евритмия и говорните упражнения, които действуват върху физическото тяло и подсилват интелектуалния полюс – се посреща от подвижното като живак астрално тяло.
Обаче Вие не можете да се приближите до човека чрез физическото тяло. Напротив. Защото с Вас би могло да се случи нещо подобно на това, което се е случило с чирака на магьосника, когато той разцепва метлата, за да се получат две метли. Вие ще се приближите до него, ако още повече засилите неговата подвижност. Същественото тук е, че сме изправени пред едно извънредно подвижно астрално тяло.
към текста >>
253.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични
упражнения
, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.
Преди всичко, момчето има трудности с пътят, който трябва да бъде изминат от главовата организация до организацията веществообмен-крайници, и както вече чухте, тази част от пътя го затруднява, понеже му липсва способност да забелязва себе си. Отсъствува дори и някакво далечно подобие на това, което имаме при един нормален човек. Напротив, когато погледът му е обърнат към това, което има пред себе си, когато вижда ловкостта на своите крайнищи, това му доставя голяма радост. Следователно, трябва да го подтикваме да прави такива неща, при които то би могло да усети ловкостта на своите крайници.
И това се постига най-добре, ако то изпълнява с ръцете и краката определени лечебно-евритмични упражнения, съпроводени с енергични движения на пръстите, както на ръцете, така и на краката, при което погледът му да бъде насочен към отделните движения на крайниците; следователно, ние трябва да му позволим да разглежда самия себе си.
към текста >>
254.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако детето правилно изпълнява евритмичните
упражнения
, неговото астрално тяло ще се възбуди до такава степен, че ритъмът ще обхване и етерното му тяло.
Или с други думи: То не може чрез Аза и астралното тяло да приведе в движение своите органи. Детето е изключително мило, обаче копнежът на неговото физическо тяло към покой остава неосъществим. При него можем да започнем със звукова евритмия. Тогава то има шанс да напредне в развитието си. Аз мога да подскажа само главните насоки.
Ако детето правилно изпълнява евритмичните упражнения, неговото астрално тяло ще се възбуди до такава степен, че ритъмът ще обхване и етерното му тяло.
към текста >>
255.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Космическата година и нейното отношение спрямо
дихателни
те ритми на деня, на един човешки живот, на ритъма сън-бодърствуване.
Преодоляване пасивността на мисленето чрез опознаване положението на човека в Космоса. Човешкият Аз между дишането на един ден и една платоническа космическа година.
Космическата година и нейното отношение спрямо дихателните ритми на деня, на един човешки живот, на ритъма сън-бодърствуване.
Зимните и летните сили в Макрокосмоса като създатели на сетивно-нервния, респективно на веществообмения организъм. Възприемане на света според мяра, число и тегло, ирационалният елемент и пътя на неговото опознаване - от немия към софия.
към текста >>
256.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ето защо ако Вие посъветвате някого да прави
упражнения
, за да може по някакъв начин да достигне до свръхсетивния свят, тогава тези
упражнения
трябва да бъдат ориентирани в такава насока, че да укрепват Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло, да подсилят телата, така че в действителност такъв процес, какъвто Ви го описах, даден на съответната личност чрез Кармата, за да може такъв един процес да се осъществи по правилен начин.
Виждате ли, именно наблюденията, навлизащи така дълбоко в човешката същност, от състоянието на здраво към болестното състояние, тъкмо тези изживявания ни отвеждат в състоянието на свръхсетивното изживяване.
Ето защо ако Вие посъветвате някого да прави упражнения, за да може по някакъв начин да достигне до свръхсетивния свят, тогава тези упражнения трябва да бъдат ориентирани в такава насока, че да укрепват Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло, да подсилят телата, така че в действителност такъв процес, какъвто Ви го описах, даден на съответната личност чрез Кармата, за да може такъв един процес да се осъществи по правилен начин.
Това, което всъщност се осъществява в хода на посвещението, то може да бъде изследвано, ако изследваме такива, доближаващи се силно до патологичното личности. Ето за що за лекаря има не малко значение да се позволи да изследва живота на такива личности, защото тъкмо в живота на такива личности той открива това, което всъщност може да бъде изразено само чрез даден парадокс.
към текста >>
257.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в
дихателни
я процес, всичко това привлича елементарните духове на страха.
В ембриологията тази истина Ви е дадена по обичаен начин, включително и външно физическо-сетивно. При индивидуалността на Фердинанд Раймунд и по-точно в неговата дихателна система, в горната ритмична система, ние виждаме как въздействува цялото това разкаяние, горчивите прозрения, нахлули в него след напускането на това решаващо предходно земно съществуване и след преминаването през Портата на смъртта. И това му дава повод да формира неща в себе си, които довеждат до един вид неправилност в дишането, до намалено поемане на кислород, до прекомерно силна насищане с въглероден двуокис, неправилности в дишането, които физически погледнати, сами по себе си предизвикват всички тези страхови състояния, но които също така могат да бъдат носители на елементарните духове на страха.
Всичко, което живее в неправилното дишане, което не позволява нахлуването на правилното количество кислород и въглероден двуокис в дихателния процес, всичко това привлича елементарните духове на страха.
Това Вие можете добре да проследите в "Кралят на Алпите и врагът на хората". Във Фердинанд Раймунд особено добре е формирано, той е, така да се каже, "предразположен", ако трябва да използуваме този учен израз, предразположен да превръща дихателната система в носител на елементарните духове на страха.
към текста >>
258.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И тогава наистина можем добре да се справим, именно когато сме стъпили здраво върху физиологията на
дихателни
я процес, върху физиологията на кръвообращението, по отношение на това, което можем да научим и със средствата на днешната естествена наука, ако опитаме, изхождайки именно от процесите на дишането и кръвообращението, да разберем, как физическият живот е свързан с духовното.
Защото виждате ли, тази наука просто не може да се приближи до човека, защото човекът е поставен в света така също и със своя душевен, така също и със своя духовен елемент, и в неговите процеси изживява се бе си не само това, което бива външно изследвано чак до явленията на аеродинамиката или на аеромеханиката и нагоре до калориката, но в неговите явления изживява себе си например и това, което, изхождайки от предишни земни съществувания, е навлязло в неговата Карма. Вчера ние видяхме, че при един такъв човек като Фердинанд Раймунд това може да бъде формирано пипнато с пръст. При това липсва всякаква възможност за преход, ако вземем в съображение единствено средствата на днешната естествена наука. Но виждате ли, човек трябва да се въздигне до там, това, което ни се представя външно в човека под формата на процеси, да бъде в известен смисъл уловено от духовното, да бъде вплетено в духовното.
И тогава наистина можем добре да се справим, именно когато сме стъпили здраво върху физиологията на дихателния процес, върху физиологията на кръвообращението, по отношение на това, което можем да научим и със средствата на днешната естествена наука, ако опитаме, изхождайки именно от процесите на дишането и кръвообращението, да разберем, как физическият живот е свързан с духовното.
към текста >>
Когато имаме въздух, тогава наистина в
дихателни
те пътища е заседнало едно чуждо елементарно същество.
Защото виждате ли, ако погледнем засега на процесите на вдишване при човека: този процес на вдишване при човека се състои в това, че човекът приема в себе си външния въздухообразен елемент. Но този външен въздухообразен елемент не е просто нещо пасивно, което бива поето от готова та човешка природа и след това вътре бива преработено по такъв начин, че процесите на поемане на кислород да се превръща в процес на образуване на въглероден двуокис, и просто така вдишването да преминава в издишването; но този процес на вдишване в действителност ни се представя като един непрекъснат ваятел на човешкото същество. Той работи непрекъснато за изграждането на човешкото същество от вън. В процеса на вдишва не човекът непрекъснато бива изграждан от страна на света, и човек наистина не приема само аморфния кислород, но чрез кислорода, който той погрешно разглежда като аморфен, човек приема формообразуващи сили, съответствуващи на собственото му същество.
Когато имаме въздух, тогава наистина в дихателните пътища е заседнало едно чуждо елементарно същество.
Но това става в дихателния процес, изграден по един, отклоняващ се от нормата начин. В нормално изградения дихателен процес, скъпи мои приятели, седи непрекъснато един изграждащ се, един възникващ процес. От Макрокосмоса непрекъснато изхожда едно разгръщащо се човешко раждане, раждането на въздушния човек нахлува в човека. Целият процес, протичащ тук, е поставен под активността на астралното тяло, така че трябва да си представим нещата по следния начин /Виж рис. №4/: вдишваме, дейността на вдишването се активира от астралното тяло.
към текста >>
Но това става в
дихателни
я процес, изграден по един, отклоняващ се от нормата начин.
Защото виждате ли, ако погледнем засега на процесите на вдишване при човека: този процес на вдишване при човека се състои в това, че човекът приема в себе си външния въздухообразен елемент. Но този външен въздухообразен елемент не е просто нещо пасивно, което бива поето от готова та човешка природа и след това вътре бива преработено по такъв начин, че процесите на поемане на кислород да се превръща в процес на образуване на въглероден двуокис, и просто така вдишването да преминава в издишването; но този процес на вдишване в действителност ни се представя като един непрекъснат ваятел на човешкото същество. Той работи непрекъснато за изграждането на човешкото същество от вън. В процеса на вдишва не човекът непрекъснато бива изграждан от страна на света, и човек наистина не приема само аморфния кислород, но чрез кислорода, който той погрешно разглежда като аморфен, човек приема формообразуващи сили, съответствуващи на собственото му същество. Когато имаме въздух, тогава наистина в дихателните пътища е заседнало едно чуждо елементарно същество.
Но това става в дихателния процес, изграден по един, отклоняващ се от нормата начин.
В нормално изградения дихателен процес, скъпи мои приятели, седи непрекъснато един изграждащ се, един възникващ процес. От Макрокосмоса непрекъснато изхожда едно разгръщащо се човешко раждане, раждането на въздушния човек нахлува в човека. Целият процес, протичащ тук, е поставен под активността на астралното тяло, така че трябва да си представим нещата по следния начин /Виж рис. №4/: вдишваме, дейността на вдишването се активира от астралното тяло.
към текста >>
Виждате ли,
дихателни
ят процес е относително по-груб.
А сега да продължим.
Виждате ли, дихателният процес е относително по-груб.
Ние вдишваме въздухообразен елемент, и издишваме въздухообразен елемент. Целият дихателен процес съдържа нещо друго, ако го сравним с всички процеси, които струят както в нас, така и във външния Макрокосмос, а ако го сравним с процесите на флуктуацията на светлината, в самия топлинен елемент вътре у човека и вън от него. Нали във вътрешността на човека има топлинни разлики, и навън има топлинни разлики. Можем мислено да отстраним въздуха, водата, земята, можем да си представим само тези топлинни разлики. За физика всичко това е лишено от смисъл, защото той разглежда топлинните разлики само като състояния на материя.
към текста >>
И така в целия човешки живот срещу
дихателни
я процес е разположен един по-фин процес на приемане чрез топлинния елемент.
Духовната наука знае, че при топлината имаме работа с един елемент. Така ние можем да говорим за един елемент, и това, което се съдържа в топлинния елемент да го разгледаме като нещо самостоятелно и актив но.
И така в целия човешки живот срещу дихателния процес е разположен един по-фин процес на приемане чрез топлинния елемент.
И ние можем да кажем: когато достигнем до белодробната област на човека, но това, което аз казвам грубо външно, вие трябва да възприемате по един доста вътрешен начин, когато достигнем до белодробното устройство, тогава ние имаме работа с грубия дихателен процес във въздуха. Но когато се качим нагоре в областите, които би ват регулирани предимно от главата, но които в един отслабен вид са налице в целия човек, там ние имаме по-фин дихателен процес, който обаче протичане във въздушния, а във топлинния елемент. Така че можем да кажем: нагоре ние достигаме до един по-фин процес, състоящ се в едно изключително фино приемане на топлина от макрокосмоса, вдишване на топлина и издишване на топлина. Но нещата стоят така, че когато проследяваме грубото вдишване и издишване, тогава човек се намира във взаимодействие с външния свят: вдишване, издишване, вдишване, издишване, навътре, навън, навътре, навън, такъв е процесът. Тук не е така; тук наистина нещо навлиза навътре, но не в същия смисъл излиза навън както при обикновеното дишане, но издишването навлиза в самия човек, превръща се в един вътрешен процес.
към текста >>
Всичко, което е разположено над
дихателни
я процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло.
Но тук имаме нещо, за което можете да кажете: по този път чрез вдишването топлинната на макрокосмоса навлиза в човешкия организъм, но не само топлината, със себе си топлината носи: светлина, макрокосмически химизъм, макрокосмическа виталност, макрокосмически живот. По пътя на вдишването на топлината биват внесени светлинния етер, химическият етерна Макрокосмоса, жизненият етер на Макрокосмоса и така те преминават в човешкия организъм. Топлинният елемент внася, закотвена в себе си светлината, внася химическия елемент, внася виталния елемент в човека и ги отдава на процеса на вдишването.
Всичко, което е разположено над дихателния процес, което там се представя като един по-фин дихателен процес, но също така и като един метаморфозирал дихателен процес, всичко това днес не бива изследвано в същинския му смисъл, всичко това се изплъзва на физиологията, но чрез това във физиологията попада нещо, което след това действува в нея като чуждо тяло.
Това е една точка, в която човек изобщо не може да се справи, ако от едната страна изхождаме от духовното, а от другата страна изхождаме от природата. Като едно чуждо тяло тук се вмъква физиологията на сетивата, протичаща диференцирано в зрение, слух, топлинни усещания. Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува.
към текста >>
Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в
дихателни
те пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането.
Като израстъци, като външни клонки към този процес, представляващ първоначално приемане на топлина, тук са прикрепени светлината, химизмът, виталността. Това са диференцирани в хода на сетивния процес. Но в сетивния процес човекът познава само периферното, не централното, затова физиологията на сетивата се явяват като едно напълно чуждо тяло, и физиологът се мята между различните сетива, а психологът дилетанствува. И биват скалъпени хипотеза след хипотеза. Разбира се, че това трябва да бъде така, защото имаме отделните, съвсем специфични процеси на зрение, на слух пред себе си, но и защото тяхното събиране, тяхното сливане по посока навътре изобщо не може да бъде видяно.
Хората не виждат как всичко се слива в акта на приемане на топлина, внасяща със себе си от Макрокосмоса светлина, химизъм, виталност, след това достигаме до дишането и едва тогава ще има истинска физиология на сетивата, когато физиологът, изследващ сетивата, ще може да каже: Ах, да, тук аз тръгвам от процесите, от физиологично-физическите процеси на окото, навлизам в нерва, който пренася всичко това навътре, постепенно навлизам в дихателните пътища, от сетивните пътища, от разсъдъчните пътища аз навлизам в дишането.
И ако оставим за малко вън от внимание сетивния живот, тогава човек ще може да разбере, че някога в живота на Земята е могла да възникне Йога. В практиката на Йога се започва оттам, където целият процес преминава в процеса на вдишването, и това, което е разположено отзад, бива проектирано в сетивното възприятие и навлиза в практиката на Йога. Виждате, че в някогашните светогледи такива неща са се знаели на практика инстинктивно. А по-новата естествена наука навсякъде трябва да застава пред загадки, защото не може да види фактите и не може да види взаимовръзките. Тя само желае бясно да спекулира.
към текста >>
Но можем да погледнем и надолу, към долуразположения човек, изхождайки от
дихателни
я процес.
Но можем да погледнем и надолу, към долуразположения човек, изхождайки от дихателния процес.
Тъй като по посока нагоре спрямо процеса на вдишване достигаме до едно по-фино състояние, така по посока надолу спрямо процеса на издишване ние достигаме до едно по-силно огрубяване, и постепенно процесът, протичащ вътре в лицето на образуването на въглеродния двуокис, ние преминаваме надолу към процеса, разиграващ се в храносмилането. Тъй както нагоре трябва да свържем процеса на вдишване с този фин нервно-сетивен процес, преминаващ в духовното, така надолу трябва да свържем процеса на издишването с процеса на храносмилането, там, където човешката дейност постоянно преминава в областта на физическото, така че по посока надолу ние навлизаме там, където чрез физическото тяло бива осъществена вещество обмяната, модифицираното издишване. В известна степен това, което издишването оставя след себе си като дейност, като активност, това е, което създава веществообмяната. Тъй както това, което дишането приема от нервно-сетивно-духовната дейност, преминава във вътрешна дейност, така и това от издишването, което под формата на активност остава във вътрешността на човека, представлява тази сума от сили, която формира веществообмяната, осъществяваща се в този елемент, който преди е бил наричан Земя, във всичко, което човешкият организъм почива на твърдостта /Виж рис. №4/.
към текста >>
В следващия процес имате: приемане на този най-горе разположен процес в човека от страна на
дихателни
я процес, при което в една физическа сетивна проекция това се разиграва в процеса на кръвообращението.
Сега преминете към следващия процес.
В следващия процес имате: приемане на този най-горе разположен процес в човека от страна на дихателния процес, при което в една физическа сетивна проекция това се разиграва в процеса на кръвообращението.
Артериалните кръвоносни съдове са вторите пътища. Идваме до третия процес, разиграващ се между издишването и процеса храносмилане, веществообмяна. Той също има своите пътища и това са венозните кръвоносни пътища. До стигаме до третото, до венозните кръвоносни съдове.
към текста >>
259.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Виждате ли, тук, разбира се, взимайки дихателното движение, ние отново трябва да си послужим с приблизителни числа: 18
дихателни
движения в минута; и ако изчислим, колко
дихателни
движения за деня са това, получаваме в човека 25920
дихателни
движения за един ден.
Виждате ли, тук, разбира се, взимайки дихателното движение, ние отново трябва да си послужим с приблизителни числа: 18 дихателни движения в минута; и ако изчислим, колко дихателни движения за деня са това, получаваме в човека 25920 дихателни движения за един ден.
към текста >>
И ако минем сега към средата, където са тези 25920
дихателни
движения /Виж рис.
Или тук човекът живее в една вселена, на която той подражава в ритъм, човекът, който сам е ритъм на Вселената. Само човекът, на животното, защото едва чрез тези по-фини познания виждаме истинската разлика между човека и животното. За човека нещата стоят така, че компактността, същественото за неговото физическо тяло може да бъде опознато само ако го отнесем към платоническата космическа година. 25920 години, в тях се корени същността на нашето физическо тяло. Погледнете веднъж в моя "Очерк върху тайната наука", какви големи периоди от време, определени първоначално от неща различно от съотношението време-пространство, определени от метаморфозите Слънце, Луна, Земя,, какви неща е необходимо да бъдат събрани на едно място, за да бъде разбрано човешкото физическо тяло, такова какво то е днес, не по един количествено-цифров начин, но изхождайки от неговите елементи.
И ако минем сега към средата, където са тези 25920 дихателни движения /Виж рис.
№7/, които поста вят човека така да се каже в центъра на космическата утроба, тогава ние се приближаваме към Аза. Защото в тези дихателни движения заедно с това, което казах за дишането, отиващо по посока на горния човек и превръщащо се в лицето на т.нар. духовен живот в нещо по-фино, в дишането е заложено изявата на индивидуалния човешки живот на Земята. И така тук имаме Аза. Тъй както трябва да вникнем във връзката между физическото ни тяло и големите периоди от време, платоническата космическа година, така трябва да вникнем във връзката на нашия Аз, който ние можем да усетим във всяка една неравномерност на дишането, връзката на нашия Аз с нашия дихателен ритъм.
към текста >>
Защото в тези
дихателни
движения заедно с това, което казах за дишането, отиващо по посока на горния човек и превръщащо се в лицето на т.нар.
За човека нещата стоят така, че компактността, същественото за неговото физическо тяло може да бъде опознато само ако го отнесем към платоническата космическа година. 25920 години, в тях се корени същността на нашето физическо тяло. Погледнете веднъж в моя "Очерк върху тайната наука", какви големи периоди от време, определени първоначално от неща различно от съотношението време-пространство, определени от метаморфозите Слънце, Луна, Земя,, какви неща е необходимо да бъдат събрани на едно място, за да бъде разбрано човешкото физическо тяло, такова какво то е днес, не по един количествено-цифров начин, но изхождайки от неговите елементи. И ако минем сега към средата, където са тези 25920 дихателни движения /Виж рис. №7/, които поста вят човека така да се каже в центъра на космическата утроба, тогава ние се приближаваме към Аза.
Защото в тези дихателни движения заедно с това, което казах за дишането, отиващо по посока на горния човек и превръщащо се в лицето на т.нар.
духовен живот в нещо по-фино, в дишането е заложено изявата на индивидуалния човешки живот на Земята. И така тук имаме Аза. Тъй както трябва да вникнем във връзката между физическото ни тяло и големите периоди от време, платоническата космическа година, така трябва да вникнем във връзката на нашия Аз, който ние можем да усетим във всяка една неравномерност на дишането, връзката на нашия Аз с нашия дихателен ритъм.
към текста >>
260.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И всъщност всички онези
упражнения
, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват познание за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина.
Важното е, при едно действително духовно изследване на тази област ние да внесем пълната способност да различаваме нещата, пълната разсъдливост и пълната сила, човешкия Аз. Тогава ние живеем вътре в нея не в един свръхскептицизъм, тогава ние живеем в нея също така разсъдливо, също така сигурно, както живеем сигурно във физически-сетивния свят.
И всъщност всички онези упражнения, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват познание за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина.
При упътванията за духовното изследване се касае в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния устой, вътрешното възпитание на Аза.
към текста >>
261.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Ето защо е необходимо, всички
упражнения
, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза.
Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние. Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото. Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми. Човек живее твърде силно вътре в себе си.
Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза.
Както при проникването навън в света на Инспирацията човек трябва да взема със себе си своя Аз, той не трябва да го взема по този начин със себе си в света на Имагинацията. Въпреки че се е подготвил чрез едно символизиращо, чрез едно образно мислене, тук престават сега всички образи на фантазията. Обаче явяват се обективни образи. Само онова, което всъщност живее в човешката форма, то престава да се представя на човека като обект. Човек изгубва външната човешка форма и се явява разнообразието, което заживява вън от етерното естество на човек.
към текста >>
262.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Но когато чрез такива
упражнения
, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят.
Аз Ви казах вече, че от раждането до смяната на зъбите една духовно-душевна същност организира целия човек, че след това тази същност се освобождава повече или по-малко. След това обаче между смяната на зъбите и половата зрялост чрез една такава духовно-душевна същност, която един вид се потопява във физическото тяло, се възбужда първо инстинкта на любовта, но също и много други неща. Обаче всичко това става по несъзнателен начин.
Но когато чрез такива упражнения, какви то аз охарактеризирах, човек стига до там, да проследи това проникване на духовно-душевното естество в телесната организация, той вижда тогава, как стават такива процеси в човека, как всъщност човекът още от раждането е отдаден на външния свят.
Днес това отдаване на външния свят се счита за едно чисто абстрактно възприемане или абстрактно познание. Но това не е така. Когато сме заобиколени от един цветен свят, когато сме заобиколени от един звучащ свят, когато сме заобиколени от един затоплящ свят, накратко, когато сме заобиколени от всичко това, което прави впечатление върху нашите сетива, което чрез преработването на впечатленията с нашите представи отново прави впечатления върху нашата организация, когато изживяваме всичко това съзнателно, ние виждаме, че когато още от детството го изживяваме несъзнателно, заедно със звуковите впечатления, заедно с цветните впечатления приемаме нещо, което прониква като духовно естество нашата организация. И когато например между смяната на зъбите и половата зрялост в нас се събужда чувството на любов, това не е нещо, което израства от нашето тяло, а то е нещо, което космосът ни дава, което Космосът ни дава чрез цветовете, чрез звуците, чрез топлинни течения, които идват при нас. Топлината е също и нещо друго освен топлина, светлината е също и нещо друго освен светлина във физическия смисъл.
към текста >>
263.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В
дихателни
я процес имаме в известен смисъл междинен процес.
Какво сочи навътре? – вие няма да намерите такива ясни разлики, както между вътрешната обмяна на веществата и оплождането или възприятието и представата, а по-скоро ще намерите в качеството на този процес нещо протичащо едно в друго при вдишването и издишването. Това е повече единен процес. Тук по подобен начин няма ясна разлика, обаче, все пак, може да се каже (рис. 1): както тук отвън намираме възприятието, а оплождането е насочено навън, така във вдишването и издишването можем да признаем вървящото навътре и излизащото навън.
В дихателния процес имаме в известен смисъл междинен процес.
към текста >>
Ако разгледаме
дихателни
я процес, ще видим: когато вдишваме въздух, организмът ни по определен начин е подложен на влияние.
Сега вече ще забележите, какво се проявява тук като някакъв вид метаморфоза, като нещо единно, стоящо в основата на тричленната природа на човека, което веднъж се образува по един определен начин, друг път – по друг. Можете в известна степен физиологично достатъчно добре да проследите в едното направление, а именно нагоре, какво, собствено, имаме тук. Някои от вас вече знаят[4], за какво става дума тук.
Ако разгледаме дихателния процес, ще видим: когато вдишваме въздух, организмът ни по определен начин е подложен на влияние.
Той е подложен на такова влияние, че посредством дишането мозъчната течност, излизаща от гръбнака и черепната кухина, се изтласква нагоре. Изобщо трябва да имате предвид, че мозъкът ни в действителност плува изцяло в мозъчна течност, че благодарение на това той получава известна плаваемост и така нататък. Нямаше да можем да живеем без тази плаваемост. Но не за това ще говорим сега, а само за това, че при вдишване мозъчната течност се устремява нагоре, а при издишване става движението ѝ надолу. Така че дихателният процес наистина се разиграва също и в нашия череп, разиграва се в нашата глава, и благодарение на това се създава процес, който представлява абсолютното взаимодействие на нервно-сетивните процеси с ритмичните процеси.
към текста >>
Така че
дихателни
ят процес наистина се разиграва също и в нашия череп, разиграва се в нашата глава, и благодарение на това се създава процес, който представлява абсолютното взаимодействие на нервно-сетивните процеси с ритмичните процеси.
Ако разгледаме дихателния процес, ще видим: когато вдишваме въздух, организмът ни по определен начин е подложен на влияние. Той е подложен на такова влияние, че посредством дишането мозъчната течност, излизаща от гръбнака и черепната кухина, се изтласква нагоре. Изобщо трябва да имате предвид, че мозъкът ни в действителност плува изцяло в мозъчна течност, че благодарение на това той получава известна плаваемост и така нататък. Нямаше да можем да живеем без тази плаваемост. Но не за това ще говорим сега, а само за това, че при вдишване мозъчната течност се устремява нагоре, а при издишване става движението ѝ надолу.
Така че дихателният процес наистина се разиграва също и в нашия череп, разиграва се в нашата глава, и благодарение на това се създава процес, който представлява абсолютното взаимодействие на нервно-сетивните процеси с ритмичните процеси.
към текста >>
– Затова древноиндийската мъдрост е развивала този изкуствен дихателен процес в системата на йога и се е опитвала съзнателно да осъществява този процес, за да постигне в
дихателни
я процес едновременно образа и реалността.
Някога в хода на мировото развитие вече сме го търсили, придържайки се към посредничеството на вдишването и издишването. Виждате ли, древноиндийската мъдрост, на която, естествено, не можем да подражаваме, както неведнъж съм казвал, е изхождала, повече или по-малко инстинктивно, от следните предпоставки: ако се стремиш към действителността, със сетивното възприятие нищо не можеш да направиш; оплождането и половите процеси също не вършат работа, защото също не дават ясна картина. Затова ще се държим за средното, което един път се преобразува в образ на творящото, друг път се преобразува в реалност. Ще се държим за средното, при което е възможно някакво приближение към реалността и едновременно към образа.
– Затова древноиндийската мъдрост е развивала този изкуствен дихателен процес в системата на йога и се е опитвала съзнателно да осъществява този процес, за да постигне в дихателния процес едновременно образа и реалността.
И ако се зададе въпрос за обосноваността на това, – макар отговорът повече или по-малко да съществува инстинктивно, все пак той не е само инстинктивен; в самата индийска философия може да се проследи възникването на тази своеобразна дихателна система, – ако се попита за основанията, се дава следния отговор: дишането свързва помежду им образа и реалността. Вътрешно се преживява образът във връзка с реалността, когато дихателният процес се издига от безсъзнателното нагоре към съзнателното. Може напълно да се разбере това, което тук се е проявило в хода на историческото развитие на човечеството, само при вътрешно-физиологно разглеждане на предмета.
към текста >>
Вътрешно се преживява образът във връзка с реалността, когато
дихателни
ят процес се издига от безсъзнателното нагоре към съзнателното.
Виждате ли, древноиндийската мъдрост, на която, естествено, не можем да подражаваме, както неведнъж съм казвал, е изхождала, повече или по-малко инстинктивно, от следните предпоставки: ако се стремиш към действителността, със сетивното възприятие нищо не можеш да направиш; оплождането и половите процеси също не вършат работа, защото също не дават ясна картина. Затова ще се държим за средното, което един път се преобразува в образ на творящото, друг път се преобразува в реалност. Ще се държим за средното, при което е възможно някакво приближение към реалността и едновременно към образа. – Затова древноиндийската мъдрост е развивала този изкуствен дихателен процес в системата на йога и се е опитвала съзнателно да осъществява този процес, за да постигне в дихателния процес едновременно образа и реалността. И ако се зададе въпрос за обосноваността на това, – макар отговорът повече или по-малко да съществува инстинктивно, все пак той не е само инстинктивен; в самата индийска философия може да се проследи възникването на тази своеобразна дихателна система, – ако се попита за основанията, се дава следния отговор: дишането свързва помежду им образа и реалността.
Вътрешно се преживява образът във връзка с реалността, когато дихателният процес се издига от безсъзнателното нагоре към съзнателното.
Може напълно да се разбере това, което тук се е проявило в хода на историческото развитие на човечеството, само при вътрешно-физиологно разглеждане на предмета.
към текста >>
264.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Знаете, че броят на
дихателни
те цикли на човека – вдишвания и издишвания – е примерно 18 цикъла в минута.
Но този ритъм чисто като числов ритъм напомня, както неведнъж съм казвал, на друг ритъм. Обаче тук няма да изпадам в подробности. Но ако става дума за ритъм и се изрази числено, и ако съответстващите числа са равни, то този ритъм е подобен на другия, с които си имаме работа.
Знаете, че броят на дихателните цикли на човека – вдишвания и издишвания – е примерно 18 цикъла в минута.
Ако пресметнете броя на дихателните цикли за денонощие, пак ще получите същото число – 25920. Това означава, че човек в ежедневния си живот открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на пролетното равноденствие. За денонощие човек осъществява този ритъм, за денонощие! Следователно, денонощието съответства на платоновата година по отношение на дишането. И така, точката на пролетното равноденствие, тоест нещо свързано със слънцето, видимо обикаля за 25920 години.
към текста >>
Ако пресметнете броя на
дихателни
те цикли за денонощие, пак ще получите същото число – 25920.
Но този ритъм чисто като числов ритъм напомня, както неведнъж съм казвал, на друг ритъм. Обаче тук няма да изпадам в подробности. Но ако става дума за ритъм и се изрази числено, и ако съответстващите числа са равни, то този ритъм е подобен на другия, с които си имаме работа. Знаете, че броят на дихателните цикли на човека – вдишвания и издишвания – е примерно 18 цикъла в минута.
Ако пресметнете броя на дихателните цикли за денонощие, пак ще получите същото число – 25920.
Това означава, че човек в ежедневния си живот открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на пролетното равноденствие. За денонощие човек осъществява този ритъм, за денонощие! Следователно, денонощието съответства на платоновата година по отношение на дишането. И така, точката на пролетното равноденствие, тоест нещо свързано със слънцето, видимо обикаля за 25920 години. При нас това става за денонощие.
към текста >>
За денонощие човек извършва 25920
дихателни
цикъла.
Това означава, че човек в ежедневния си живот открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на пролетното равноденствие. За денонощие човек осъществява този ритъм, за денонощие! Следователно, денонощието съответства на платоновата година по отношение на дишането. И така, точката на пролетното равноденствие, тоест нещо свързано със слънцето, видимо обикаля за 25920 години. При нас това става за денонощие.
За денонощие човек извършва 25920 дихателни цикъла.
Това е същия образ, както и във външната Вселена. Ако имаше такова същество, което всяка година правеше една вдишка и една издишка, – естествено, това е само безразсъдна хипотеза, която използваме за пояснение, – живеейки достатъчно дълго, за 25920 години би извършило същия процес, който човек извършва за едно денонощие. Във всеки случай, виждаме, как човек в малкото до известна степен отразява това, което ни се представя в големия миров процес в друга форма.
към текста >>
И в индийската система йога, за която обяснявайки я, – даже не обяснявайки, а тълкувайки я, – споменах вчера, когато човек се е вживявал в дишането, когато се е опитвал на направи
дихателни
я процес съзнателен, в човека е изплувала тази връзка между разиграващия се в него дихателен ритъм, на това, което е вдишал, вътрешно уплътнявайки го, и големите мирови явления.
А в количествено отношение тези неща, изразяващи само ритми, не играят толкова голяма роля. Тук между числата се търсят други отношения, а не проявяващите се в ритмите. Затова днес по-малко се обръща внимание на такива неща. Но във времената, когато повече се е усещала връзката на човека с Вселената, когато изобщо повече са се чувствали като хора вътре в мировите явления, тогава това се е усещало много силно. И затова, връщайки се в развитието на човечеството преди две, три хиляди години, навсякъде откриваме силен интерес към платоновата година.
И в индийската система йога, за която обяснявайки я, – даже не обяснявайки, а тълкувайки я, – споменах вчера, когато човек се е вживявал в дишането, когато се е опитвал на направи дихателния процес съзнателен, в човека е изплувала тази връзка между разиграващия се в него дихателен ритъм, на това, което е вдишал, вътрешно уплътнявайки го, и големите мирови явления.
Затова той е говорил за своето вдишване и издишване и за великото, обхващащо една година вдишване и издишване на Брама, за когото 25920 години са един ден, един ден на великия Дух.
към текста >>
265.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Извиквайки пред съзнанието си за момент, по какъв начин индийският мъдрец се стараеше, чрез
упражнения
, да осъзнае това сродство между дишането и мисълта.
Извиквайки пред съзнанието си за момент, по какъв начин индийският мъдрец се стараеше, чрез упражнения, да осъзнае това сродство между дишането и мисълта.
Той регулираше своето дихание, за да постигне напредък в своята мисъл. Той знаеше, че мисъл, чувство, воля, не са призраци без състоятелност, както хората днес вярват, а са тясно свързани с външната природа както и с човешката природа, особено чрез дишане то. Ако физиката и химията бяха изхвърлени вън от човешкия организъм, психологията бе погребана в него, но лишена от сетивен елемент, който и съответствуваше, въздуха. По същия начин пневматологията бе отделена от топлината. Така чувствуването на Аза стана неясно и слабо, каквото то е днес.
към текста >>
266.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Така
дихателни
ят процес добива своя смисъл.
Етерното се движи по пътя на кислорода с помощта на сярата.
Така дихателният процес добива своя смисъл.
Чрез дишането ние поемаме кислород. Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород. Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент.
към текста >>
Това го виждате в
дихателни
я процес.
В действителност много чудно нещо е този азот. Ако проследим неговия път в човешкия организъм, той се явява също като един цялостен човек. Има един такъв човек от азот. Ако можехме да го отделим в чист вид, той би бил възможно най-прекрасният призрак, понеже напълно подражава на всичко, което се намира в твърдия човешки скелет. От друга страна той се разлива също и в самия живот.
Това го виждате в дихателния процес.
Чрез дишането човек поема в себе си кислорода, т.е. етерния живот. Тогава се намесва вътрешният азот, който разнася кислорода навсякъде, където има въглерод, т.е. където са активните променящи форми. Там той донася кислорода, а взема въглерода и го изнася на вън.
към текста >>
Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на
дихателни
я процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация.
Когато човек медитира искам да отворя скоба и да вмъкна това, за да видите, че в медитирането няма нищо мистично и мъгляво какво всъщност прави човек, когато медитира? Човекът на Изтока е правел медитация по свой начин. Ние в Средноевропейския Запад правим това по свой начин.
Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация.
Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна. Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот. Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание. В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията. Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея.
към текста >>
Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни
упражнения
, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна.
Когато човек медитира искам да отворя скоба и да вмъкна това, за да видите, че в медитирането няма нищо мистично и мъгляво какво всъщност прави човек, когато медитира? Човекът на Изтока е правел медитация по свой начин. Ние в Средноевропейския Запад правим това по свой начин. Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация.
Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна.
Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот. Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание. В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията. Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея. Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот.
към текста >>
267.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Птици: Самостоятелно, автономно производство и строга регулация на висока собствена топлина чрез пълно отделяне на
дихателни
я цикъл от кръвообращението.
Птици: Самостоятелно, автономно производство и строга регулация на висока собствена топлина чрез пълно отделяне на дихателния цикъл от кръвообращението.
Високо използване на кислорода от въздуха чрез особена форма на белия дроб. Изолираща въздушна възглавница от перушина и с това запазване на висока, постоянна телесна температура също при условията на ледовитите региони. Мътене на яйцата със собствено произведената топлина. Висока душевна активност и телесна подвижност. Също на тази степен се създават вторични водни животни като пингвините.
към текста >>
268.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от
упражнения
, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство.
Ако някой иска да се занимава с природна наука, той, разбира се, трябва първо да учи. Ако се захване с работа в определена научна област, трябва да навлезе в работата. Това не е въпрос само на знание, а за способности да общува с обекта, и както за бързо и сигурно възприемане, така и за активно занимание. Например без достатъчно упражнение, на човек поскоро му липсват резултатите от неговите собствени действия като експериментатор и измерващ наблюдател, отколкото самият обект, който той иска да опознае. В практиката е същото.
За музиканта например се знае, че неговият живот в по-голямата си част трябва да се състои от упражнения, ако иска да постигне и задържи задоволителна степен на съвършенство.
При това той се учи не само да свири технически по-добре, а също и по-добре да чува. Музикалното му изживяване става по-диференцирано и по-интензивно. Той трябва да се свърже с най-фините подробности. Това е предпоставка за неговото изпълнение и за изживяването на слушателите. Само при тази предпоставка може да се прояви характерът и духовното съдържание на композицията и да се въздейства на слушателите.
към текста >>
269.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И този Марс, вътре в който ние сме разположени, е свързан - подобно на това, както Слънцето е свързано с човешкото сърце - с всичко това, което има отношение към нашето дишане и особено нашата реч, свързан е с всички
дихателни
органи.
По-нататък Данте си представял следното: всичко изброено на свой ред е разположено вътре в гигантското, огромно марсианско кълбо. Тук се намира Марс.
И този Марс, вътре в който ние сме разположени, е свързан - подобно на това, както Слънцето е свързано с човешкото сърце - с всичко това, което има отношение към нашето дишане и особено нашата реч, свързан е с всички дихателни органи.
Те са в компетенциите на Марс. И така, Марс: дихателни органи. Сега по-нататък. Следващата сфера е сферата на Юпитер. Ние пак сме включени в полето на юпитеровите сили.
към текста >>
И така, Марс:
дихателни
органи.
По-нататък Данте си представял следното: всичко изброено на свой ред е разположено вътре в гигантското, огромно марсианско кълбо. Тук се намира Марс. И този Марс, вътре в който ние сме разположени, е свързан - подобно на това, както Слънцето е свързано с човешкото сърце - с всичко това, което има отношение към нашето дишане и особено нашата реч, свързан е с всички дихателни органи. Те са в компетенциите на Марс.
И така, Марс: дихателни органи.
Сега по-нататък. Следващата сфера е сферата на Юпитер. Ние пак сме включени в полето на юпитеровите сили. Юпитер играе много важна роля; той е свързан с всичко, което се отнася до нашия главен мозък и по-точно, до нашите сетивни органи - нашият главен мозък и сетивните органи. И така, Юпитер е свързан със сетивните органи.
към текста >>
Марс:
дихателни
органи
Марс: дихателни органи
към текста >>
270.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате ли, може да се правят и по-значителни
упражнения
, за да се възприеме всичко това, което прави самият човек при движение, при работа, при това работата може да бъде и умствена; можем да добием съвсем ясни представи, но уви, цялата тази история се обръща наопаки, тъй като през три дена вие губите тези представи.
Виждате ли, може да се правят и по-значителни упражнения, за да се възприеме всичко това, което прави самият човек при движение, при работа, при това работата може да бъде и умствена; можем да добием съвсем ясни представи, но уви, цялата тази история се обръща наопаки, тъй като през три дена вие губите тези представи.
Ако сте учили нещо, ако здраво сте учили нещо във физическия свят, ако сте го учили истински, това остава във вас. Представите, които сте си съставили за свръхсетивния свят - за етерното тяло - в течение на три дни излитат. Те излитат, ако първо не ги превърнем във физически представи. Защо? Защото това, което човек изкуствено прави като експеримент, е идентично на това, което става след смъртта. След смъртта етерните представи в човека също изчезват.
към текста >>
271.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате ли, ако благодарение на
упражнения
та, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
Виждате ли, ако благодарение на упражненията, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
» човек достига възможност да си спомни времето, което в противен случай не си спомня, спомни си времето, когато е бил съвсем малко дете, тогава той постига, в какво се състои животът на младенеца, който още нищо не знае за света, който се нуждае само от своето тяло, само се мята; той още живее само в очите, живее в ушите, но не разбира всичко това. В обикновения живот на човека не му се удава да надникне толкова далеч назад. Той казва: че какво ме интересува моето детство. Но ако някой използва познавателните ресурси и надникне назад в това кратко време, за което обикновено не си спомняме, той ще види какво се прави в това време. В човека отначало възниква страшно неприятно чувство, ако той се върне към това време.
към текста >>
272.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но ето че проводящите
дихателни
пътища при детето са придобили излишна чувствителност.
Не се изисква особено устройство, за да вкараш въздуха там. Не следва да се учудваме, че през чувствителните въздуховоди - гръклян, бронхи и пр. - влиза въздух, защото сам по себе си въздухът нищо не чувства. Но ако искате отново да изтласкате въздуха от въздушната помпа, ще се наложи нещо да направите, ще се наложи да го изпомпите. По същия начин трябва да изтласкате въздуха, намиращ се в дробовете.
Но ето че проводящите дихателни пътища при детето са придобили излишна чувствителност.
Те са толкова чувствителни, все едно са ги одраскали. Вътрешната обвивка на дихателните пътища е леко повредена, поиздраскана, те са чувствителни. Вместо да изкарват, да изтласкват въздуха навън, волевият тласък засяга, травмира дихателните пътища; вместо да съдейства на изтласкването на въздуха, той съдейства на сърбежа, на драскането в чувствителното място. В този момент детето иска да почеше (това място) и в същото време оставя въздуха неизтласкан, така че този въздух засяда вътре. Тогава се появява пристъп на магарешка кашлица.
към текста >>
Вътрешната обвивка на
дихателни
те пътища е леко повредена, поиздраскана, те са чувствителни.
- влиза въздух, защото сам по себе си въздухът нищо не чувства. Но ако искате отново да изтласкате въздуха от въздушната помпа, ще се наложи нещо да направите, ще се наложи да го изпомпите. По същия начин трябва да изтласкате въздуха, намиращ се в дробовете. Но ето че проводящите дихателни пътища при детето са придобили излишна чувствителност. Те са толкова чувствителни, все едно са ги одраскали.
Вътрешната обвивка на дихателните пътища е леко повредена, поиздраскана, те са чувствителни.
Вместо да изкарват, да изтласкват въздуха навън, волевият тласък засяга, травмира дихателните пътища; вместо да съдейства на изтласкването на въздуха, той съдейства на сърбежа, на драскането в чувствителното място. В този момент детето иска да почеше (това място) и в същото време оставя въздуха неизтласкан, така че този въздух засяда вътре. Тогава се появява пристъп на магарешка кашлица. Тогава цялото тяло мощно се стреми да изтласка въздуха, макар че в обикновения живот въздухът се изтласква посредством това, което неотдавна нарекох астрално тяло. Разглеждайки дете с магарешка кашлица, можете точно да различите къде се намира физическото тяло и къде се намира астралното тяло.
към текста >>
Вместо да изкарват, да изтласкват въздуха навън, волевият тласък засяга, травмира
дихателни
те пътища; вместо да съдейства на изтласкването на въздуха, той съдейства на сърбежа, на драскането в чувствителното място.
Но ако искате отново да изтласкате въздуха от въздушната помпа, ще се наложи нещо да направите, ще се наложи да го изпомпите. По същия начин трябва да изтласкате въздуха, намиращ се в дробовете. Но ето че проводящите дихателни пътища при детето са придобили излишна чувствителност. Те са толкова чувствителни, все едно са ги одраскали. Вътрешната обвивка на дихателните пътища е леко повредена, поиздраскана, те са чувствителни.
Вместо да изкарват, да изтласкват въздуха навън, волевият тласък засяга, травмира дихателните пътища; вместо да съдейства на изтласкването на въздуха, той съдейства на сърбежа, на драскането в чувствителното място.
В този момент детето иска да почеше (това място) и в същото време оставя въздуха неизтласкан, така че този въздух засяда вътре. Тогава се появява пристъп на магарешка кашлица. Тогава цялото тяло мощно се стреми да изтласка въздуха, макар че в обикновения живот въздухът се изтласква посредством това, което неотдавна нарекох астрално тяло. Разглеждайки дете с магарешка кашлица, можете точно да различите къде се намира физическото тяло и къде се намира астралното тяло. Ако при детето няма никаква магарешка кашлица, изтласкването на въздуха се осъществява от астралното тяло; тогава тялото (физическото) не е активно задействано, не е натоварено.
към текста >>
Виждате ли, историята, която ви разказах за котката, е достатъчно известна -
дихателни
те органи при човека са особено чувствителни към котки, - за тези неща има даже специално название в медицината.
Сега ще разберете как здравето и болестта на човека са свързани с цялата обкръжаваща среда. За нашето здраве не е безразлично, има ли в нашето обкръжение плъхове или не.
Виждате ли, историята, която ви разказах за котката, е достатъчно известна - дихателните органи при човека са особено чувствителни към котки, - за тези неща има даже специално название в медицината.
В книгите по медицина вие обезателно ще намерите термина «котешка астма». Това е астма, която възниква у хората, ако наблизо има котки. Но, разбира се, има много видове астма.
към текста >>
273.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни
упражнения
.
А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис. 25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик. Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът». И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него.
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
към текста >>
274.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Спартанските момчета е трябвало доста повече да се занимават с гимнастика: танци, игри на арената, всевъзможни гимнастически
упражнения
.
На какво се е основавала разликата между многословните атиняни и малко, но значително и мощ-но говорещите спартанци? Тя е била във възпитанието. Изкуството на възпитанието днес се изучава недостатъчно. Но това, за което говорих, се е основавало на възпитанието. Спартанските момчета са ги възпитавали съвсем различно от атинските.
Спартанските момчета е трябвало доста повече да се занимават с гимнастика: танци, игри на арената, всевъзможни гимнастически упражнения.
А с изкуството на речта, което всъщност е гимнастика за езика, с него спартанците почти не се занимавали. Речта при тях е била оставена сама на себе си.
към текста >>
Но спартанците смятали за най-ценно да се правят колкото се може повече гимнастически
упражнения
, те поддържали тази гимнастика още и благодарение на това, че натърквали тялото на децата с масло и го покривали с пясък; така децата правели гимнастика.
Това може да се наблюдава: ако в човека движенията са забавени, отмерени, гимнастически подредени, говорът му е подреден. А именно ако човек има подредена походка, и с речта при него всичко е наред. Това идва от детската възраст. Ако човек получи подагра на стари години, нищо не може да направи: той я е имал още докато се е учил да говори. Това идва от времето, когато се учи говорът.
Но спартанците смятали за най-ценно да се правят колкото се може повече гимнастически упражнения, те поддържали тази гимнастика още и благодарение на това, че натърквали тялото на децата с масло и го покривали с пясък; така децата правели гимнастика.
Атиняните също използвали гимнастиката - в цяла Гърция гимнастиката се е използвала, но значително по-малко, - те използвали по отношение на по-големите момчета гимнастиката за езика, изкуството на речта, риториката. Спартанците не правели това.
към текста >>
Знаете, че когато тези малки спартански малчугани с техните намаслени и натъркани с пясък тела са изпълнявали своите гимнастически
упражнения
, е трябвало да развиват много вътрешна топлина - те са развивали много, много вътрешна топлина.
Всичко това обаче е имало напълно определени последствия.
Знаете, че когато тези малки спартански малчугани с техните намаслени и натъркани с пясък тела са изпълнявали своите гимнастически упражнения, е трябвало да развиват много вътрешна топлина - те са развивали много, много вътрешна топлина.
Когато атиняните са правели гимнастика, при тях това е било нещо извън реда на нещата. Ако тогава е бил такъв ден, като днешния, и спартанските деца не са искали да правят гимнастиката си под открито небе - това би било нещо невероятно! Гимнастиците-педагози веднага биха ги вкарали в ред! Ако при атиняните се е случел такъв ден, като днес, такъв ветровит, тогава те биха събрали своите деца вътре, в помещение, и биха се занимавали с тях с риторика. Но когато Слънцето е греело, когато всичко е блестяло, те ги извеждали на воля.
към текста >>
И там, на воля, атинските малчугани е трябвало да изпълняват своите гимнастически
упражнения
.
Когато атиняните са правели гимнастика, при тях това е било нещо извън реда на нещата. Ако тогава е бил такъв ден, като днешния, и спартанските деца не са искали да правят гимнастиката си под открито небе - това би било нещо невероятно! Гимнастиците-педагози веднага биха ги вкарали в ред! Ако при атиняните се е случел такъв ден, като днес, такъв ветровит, тогава те биха събрали своите деца вътре, в помещение, и биха се занимавали с тях с риторика. Но когато Слънцето е греело, когато всичко е блестяло, те ги извеждали на воля.
И там, на воля, атинските малчугани е трябвало да изпълняват своите гимнастически упражнения.
Защото атиняните са разсъждавали различно от спартанците. Спартанците мислели така: всичко, което момчетата изпълняват при движенията, трябва да произлиза от тялото им; нищо друго не се е вземало предвид: ни дъжд, нито град, нито буря или вятър. Казвали си така: движенията трябва да изхождат от самия човек.
към текста >>
275.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
При разглеждане на
дихателни
те органи се открива, че кислородът от въздуха постоянно извлича въглерода от нашето тяло.
При разглеждане на дихателните органи се открива, че кислородът от въздуха постоянно извлича въглерода от нашето тяло.
В стомаха се намира хлор и този хлор, тъй като проявява ненаситна активност, проявява страшна ненаситност, тутакси привлича всичкия водород. Хлорът, съединявайки се с водорода, образува солна киселина, хлороводородна киселина. Тази солна киселина се стича и работи вътре в нашия стомах, тя проявява ненаситност по отношение на храната.
към текста >>
276.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Не, без оглед на достигнатата от тях пета степен, с помощта на
упражнения
те дълго се готвели, за да изнесат някакво съждение за каквото и да е.
Иска само това, което иска целият народ. Това става негов интерес. И така той става дух на народа. Тези духове на народа в древните мистерии, също и в Гърция, били наистина много, много мъдри хора. На тях им е било чуждо настроението: «Аз знам всичко, по отношение на кой да е човек противопоставям себе си, имам собствена гледна точка».
Не, без оглед на достигнатата от тях пета степен, с помощта на упражнения те дълго се готвели, за да изнесат някакво съждение за каквото и да е.
Виждате ли, ако днес някой е държавник, на него му се налага да отговаря на питания, внесени в райхстага, в парламента. Представете си, че това се прави така, както се е правело някога! Ако този, който е задължен да даде отговор, би казал така: отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света, да се потопя в себе си, за да изкажа съждение за това. Бих искал да знам какво ще кажат партиите в Райхстага, да кажем, на господин Щреземан[7] или други корпорации, ако на питане би последвал такъв отговор: за да се състави зряло съждение по зададения въпрос, отначало за осем дни аз трябва да се отделя от света! Но някога са правели именно така.
към текста >>
277.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли, в младостта си аз например правех
упражнения
, които хората правят много рядко.
Виждате ли, в младостта си аз например правех упражнения, които хората правят много рядко.
Удържайки молив между палеца на крака и пръста до него, трябваше да пиша. Човек може да се научи на това. Можем да се научим на неща, които обикновено не се изучават. Благодарение на това възникват известни способности. Усъвършенствайки ги, ние можем да придобием нещо, предизвикващо удивление.
към текста >>
278.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ние, разбира се, не постъпваме така, както е постъпил Ван Хелмонт, като е лизал корена на растението - макар и някои хора да ни подозират в нещо подобно, но това са глупости, - а посредством духовни
упражнения
изключваме мисленето, свързано с главата.
Ние, разбира се, не постъпваме така, както е постъпил Ван Хелмонт, като е лизал корена на растението - макар и някои хора да ни подозират в нещо подобно, но това са глупости, - а посредством духовни упражнения изключваме мисленето, свързано с главата.
Главата служи само за да се осмисли това, което се вижда и съзерцава посредством останалия организъм на човека. И така, тук по духовен начин се предизвиква същият процес, който е предизвикал Ван Хелмонт, използвайки по-древен способ.
към текста >>
279.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Тези образувания още не са били пера; те са били образувани от изсъхнали тъкани, с помощта на които животните са се удържали в уплътнения въздух, при това тези образувания са били наполовина
дихателни
органи, наполовина органи за приемане на храна.
В перата има от тези изсушени мускулни тъкани, това е изсушена тъкан. С помощта на тези изсушени тъкани животните са могли да образуват крайниците, които са им били нужни. Това не са били крила в съвременния смисъл, но са ги носели по въздуха и са приличали на крила, те не са били крила като днешните. Преди всичко едните и другите много силно са се отличавали в едно. Виждате ли, днес много малко е останало от това, което са били тези забележителни криловидни образувания: днес е останало само линеенето, когато птиците губят оперението си.
Тези образувания още не са били пера; те са били образувани от изсъхнали тъкани, с помощта на които животните са се удържали в уплътнения въздух, при това тези образувания са били наполовина дихателни органи, наполовина органи за приемане на храна.
Те са вдишвали това, което се е намирало във въздушната обкръжаваща среда. Такъв е бил всеки от тези органи, а именно от тези, които не са се използвали за полет, но също ги е имало, макар и в начално състояние, подобно на това, както птицата има пера по цялото тяло. Такива криле са служили за вдишване на въздух и за отделяне на въздух. Днес от това е останал само процесът на линеене. Но по-рано, за да се храни, птицата е трябвало да разпери своята тъкан над това, което е поглъщала от въздуха, а после тя отново е отделяла от себе си каквото не е било използвано.
към текста >>
НАГОРЕ